Здравейте,
На 16.01.2013 г. отправих предложения до МВнР във връзка с Проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги, тогава концепция. На 18.01.2013 получих уверение от МВнР, че предложенията ми „ще бъдат разгледани и обсъдени", но след това връзката се изгуби, а предложенията ми пропаднаха някъде. Същото се случи и с коментарите ми на Портала за обществени консултации, публикувани на 15.02.2013 г.
Моля, бихте ли ми помогнали да получа отговор от МВнР на предложенията и коментарите ми във връзка с Проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги? Най-общо казано, предлагам "новия закон да очертае ясно и недвусмислено границата между консулските и преводаческите услуги". Причината за объркването на тези две съвсем различни и независими едни от друга услуги (дейности) е позоваването на остарелите разпоредби на един вътрешно-ведомствен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 1990, за който самото МВнР вече призна, че "това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения". Този стар Правилник неправомерно е вкаран в новия закон и се е получило нещо неприемливо.
Сканиран оригинал на писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. от МВнР до МС с копие до мен:
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf
.
Благодаря предварително,
С уважение,
Ренета (Рени) Стоянова
гр. Варна 9010
ул. „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ап. 80
моб. 0888 60 90 72
ТОВА СА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА И КОМЕНТАРИТЕ МИ:
16.01.2013. Мои предложения на имейл адрес, даден от МВнР специално за предложения по концепцията: „Предлагам да се създаде нов Правилник за легализациите, в който да няма глава „Преводи", нито текст като сегашния в чл. 2а, ал. 1. Представям си правилник, който да дава ясна информация на гражданите как точно се обработват документи в дирекция „Консулски отношения" на МВнР, не като сегашната глава втора („Легализации"), чиито остарели разпоредби само объркват гражданите."
15.02.2013 г. Мои коментари на Портала за обществени консултации:
„Чл. 7, т. 5: Да се премахне „и преводи на документи" от изброените консулски услуги.
Коментар: Преводите на документи не са консулска услуга, а свободна икономическа дейност, код 74.30 „Преводаческа дейност" по КИД-2008. Консулските услуги имат различен код - 84.21 „Външни работи": „дейността на Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства и мисии в чужбина или в службите на международни организации".
Чл. 14 (1), т. 2: Да се премахне „Заверка на подписа на преводач" от изброените нотариални дейности, които изпълняват КДЛ.
Коментар: Таксата за такава заверка не съществува в Тарифа № 3, в сила от 23.04.2009, по която съгласно чл. 34 от настоящия проект за закон се събират таксите за консулско обслужване. Съществувала е в предишната Тарифа № 3 (чл. 16), но е отменена преди няколко години.
Чл. 14 (2): Тук е записано, че КДЛ легализират и заверяват документи в съответствие с разпоредбите на ГПК, на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, на двустранните договори за правна помощ и международните актове, в сила за България.
Коментар: Не е възможно да се легализират и заверяват документи в съответствие с разпоредбите на Правилника и в същото време в съответствие с разпоредбите на международните актове, в сила за България.
Общ коментар към проекта за този закон:
Не се прави ясно разграничение между консулски и преводачески услуги.
Прави се опит да се вкарат в закон остарелите разпоредби на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Какъв е този Правилник за легализациите, заверките и преводите
Става дума за един стар вътрешен правилник на МВнР от 1958 г., посл. изм. 25.12.1990 г. В него се съдържат тромави, усложнени процедури по легализиране, при това задължително обвързани с превод, в противоречие с Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 30.04.2001.
По време на последното му изменение (25.12.1990 г.) в сила все още е била старата Конституция на НРБ, поради което в Правилника е останала разпоредба за държавен монопол върху всички преводи на документи в страната и в чужбина (чл. 2а, ал. 1), в противоречие със сега действащата Конституция на РБ.
За необходимостта от осъвременяване на Правилника подадох сигнал до Омбудсмана на 30.07.2012 г., и получих отговор (Изх. № 3058/02.11.12 г.), в който се казва: „От Министерството на външните работи се получи уверение, че ще се обсъдят възможностите за актуализиране на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".
За противоречията между разпоредбите на Правилника и по-висши нормативни актове официално са уведомени, не от мен, дирекция „Консулски отношения" на МВнР, Върховна административна прокуратура и Народното събрание, като всеки момент се очаква отговор.
Считам, че е много по-наложително първо да се актуализира Правилникът, а после да се пише нов закон. Очаквах и все още очаквам с новия закон да очертае ясно и недвусмислено границата между консулските и преводаческите услуги."
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=844
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment