(постинг от форума на Петицията срещу новите изисквания за ПА)
Велики са си тия от Външно и КО, не се правят. Толкова парА са смъкнали с излишни заверки, с презаверки на апостили дори. Нотариусите направо черна завист ги яде отвътре. Гледайте какво става и в интернет - и там пълно с велики фирми, сипещи хвалби как били оторизирани, как били лицензирани от КО - и КО си трае, доволен, че е като господ. Преводачите пъшкат, свалят цените, отстъпват от всякакви професионални принципи, текучеството в бранша е огромно, защото "преводач къща не храни" и само наивни, току-що завършили езикова гимназия пиленца са доволни, когато някоя от безбройните агенция им "гласува доверие", като ги титулова "свои заклети преводачи".
Докато те си мислят, горките, че трупат опит и благодарят с треперещи гласчета на благодетелите си, макар че им плащат жълти стотинки, надявайки се, че ето така, като се научат да превеждат, един ден ще вземат добри пари, благодетелят им внезапно изстива към тях, тегли им едно конско с голословни обвинения, че работят некачествено (а може и наистина някой клиент да се е оплакал, не на КО, разбира се, пък знаеш ли - може и на КО, защото КО много добре знае, че в редица страни не признават нашите преводи, невинаги заради лошо качество, по-скоро политика за осигуряване на работа на техните си преводачи и агенции - но това е друг въпрос) и - хайде марш навън, неблагодарно същество, вън! ти си срам за нашата "лицензирана" , "оторизирана", "сертифицирана" фирма! Че и пари ще искаш, да не сме те видели повече! Следващия, моля! И идва новото жълтоклюно патенце и чинно застава пред компютъра, съгласно да прави и по 20 страници на ден, щото иначе парите за нищо не стигат.
Ето затова няма качество, защото агенциите наемат хлапета без опит и щом се поошлайфат и отворят уста за по-добро заплащане, ги обвиняват в некадърност и ги уволняват. Или пък те сами напускат, преуморени и разочаровани (имам лична приятелка, която работи една години в "Диага" и като учителка, и като преводачка - при нечовешко натоварване и унизително ниско заплащане - тя сама напусна, сега е на държавна работа в езикова гимназия).
Разправят, че имало било бол преводачи, с лопата да ги ринеш. Я да се направи един по-прецизен подбор, да видим дали ще останат повече на брой, отколкото са нотариусите, например. Защо да няма Национален регистър на професионалните преводачи - тези, които са се отдали изцяло на професията? В регистъра да се вписват само хора с доказана квалификация, опит, който иска с изпит, който не иска - без, но с представяне на доказателства за опита си, толкова и толкова стотин страници преведени от него/нея, или устни преводи толкова и толкова часа.Като в регистъра се отбелязва - с изпит/без изпит, представил еди-какви си преводи. А може и с представяне, и с изпит - двоен дикиш по-здраво държи.
Аз например имам стотици страници преводи, може би и хиляди - пазя ги с изтрити лични данни и мога да ги покажа без опасност да наруша закона за опазване на личните данни. Същевременно съм готова и изпит да държа (с речник и интернет на разположение, разбира се). И бих избрала изпит не само по общ, но и по медицински английски - хем съм филолог, хем медик, никакви епикризи не ме стряскат насън - напротив, носят ми приятна носталгия (не защото в болниците е гот, просто бях млада тогава). Искам епикризи, но до мен рядко достигат медицински преводи, защото искам "чудовищно високата" сума от 10-15 лв. на стандартна страница.
И така - Национален регистър, неголям брой преводачи, носещи лична отговорност, биещи собствени печати. Е, тогава бихме имали самочувствието на хора, принадлежащи към една уважавана професия. Това не означава да изчезнат агенциите. Те пак могат да посредничат при по-лесното намиране на необходимия преводач. Но друго си е, когато преводачът удари печата си под направения превод: "Отговарям лично за верността по чл. 290 от НК". Агенцията може да предложи и редактор, ако клиентът желае такъв, но това с редакторите и другите там надзорници си е нож с две остриета - всеки гледа да си заслужи хляба, като търси под вола теле.
Кой обаче би допуснал това? Никой - нито големите, нито малките агенции. Всичките тези над 1500 посредника в нашия бранш, които смучат от преводачите и от година на година стават все по-нагли, благодарение на благосклонното затваряне на очите от страна на Външно и сключването на безброй "псевдо лицензионни" договори. В един момент обаче какво стана? Довчерашният благодетел тегли едно колективно конско на фирмите, че правели некачествени преводи - точно като собственик на фирма, който гони нещастен преводач (вж. втори абзац по-горе). И се започна една - та дотук.
Leave a comment