Следoбеда на 26.09.2014 г. г-н Лозев от БИС (Български институт за стандартизация) ме изненада с обаждане на мобилния ми телефон. Каза, че поводът за обаждането му е днешното ми писмо до д-р Йонас от Австрия.* Разговорът ни продължи около 20 минути.
*Кореспонденцията ми с д-р Йонас от LICS, 07-26.09.2014 (на англ. език):
(LICS се занимават със сертифициране; кореспонденцията беше за човешките ресурси на ДПУ - доставчиците на преводачески услуги)
Разговорът с г-н Петър Лозев, както и кореспонденцията с д-р Йонас, също е за човешките ресурси на преводаческите агенции. Записан е само моят глас.
***
Липсват 1-2 минути от началото на разговора....
- Ааа, днешния ми имейл!
...
- Всъщност нещата са много интересни. Аз си спомням, че бяхме кореспондирали с Вас директно, нали преди две години мислехме да се сертифицираме и ние. Тогава Ви питах за офис, изискването за офис, ние работим в къщи...
...
- За нелоялната конкуренция, да, скоро имаше едно решение на Комисията за защита на конкуренцията ...
...
- Ама стандартът е много хубав даже!
...
- Добре, нека човешки ресурси да не значи трудов договор, нека да значи нещо друго, просто да го видя писмено това становище. Какво значи човешки ресурси наистина?
...
- Персонал, нали? Ами персонал какво е?
...
- Добре, де, ама с какви договори участват, то не може ей-така да кажа, аз го повиках ей-тоя да участва.
...
- Друго имах предвид аз. Ще Ви кажа в България какво е положението. 70 фирми във Варна предлагат сръбски език, а пък ние сме фирмата, където шефът ми е със сръбски и хърватски. Тия 70 фирми години наред пращат на моя шеф, той ми е и съпруг, преводи да им прави със сръбски и хърватски. Става дума за неофициални преводи. Той ги прави и ги връща по имейла и ония се бият по гърдите, че правят те преводите му. Никой не научава, че в града има такъв преводач, който е с диплома от Софийския университет, който е с голям опит, викан в съда, следствието за устни преводи, всичко, нали? И когато го викат в съда, половината му хонорар го прибира някоя фирма, дето го била повикала по телефона!
...
- Дойде време да се усетим, че има нещо нередно в тая работа. Хайде, изскочи наредба за съдебните преводачи, разбирам. Обаче защо трябва да се оставя у клиентите впечатлението, че 70 фирми имат едва ли не 70 преводача със сръбски?
...
- И нещо повече. Понеже мъжът ми сега вече се опъва, нали, и не ще така да им работи, те почнаха да търсят фирми от София!
...
- И те се съгласяват! Другите фирми!
...
- Аз разбирам сега, чакайте да Ви кажа, примерно, ако има търг, обществена поръчка. Има там посочено колко са езиците, какво ще бъде нали, за какъв срок. Сключва се един такъв, срочен договор се казва, трудов е - има и директива, аз я посочих тази директива, европейска - набира се персонал, прави се колектив, работят си по проекта - намерих материали на английски, пишеше на английски сайт - официален, държавен - там пишеше, че точно този fixed-term contract, който е като нашия, срочния по чл. 68 от Кодекса на труда, е за проекти. За работа в тим по проекти! Какво се правят на ударени? Те просто така си нареждат на разни хора да работят. Кой работил, кой не работил, кого писали, че работил - никой не може да има хване края.
...
- А, регистър на преводачите... На никой не му се занимава, така е. Аз вече се отказах от това.
...
- Те пък [СПБ]с техните изпити направо ме убиха!
...
- Абе те [МВнР] хем нямат капацитет, хем се правят на интересни. И Омбудсманът им каза, стига вече с тия фалшиви договори.
...
- Ама то ясно, че нищо не можем да направим, само малко така, викам, да си ги изясним тези неща.
...
- О, няма да се занимавам със съдилища аз. Аз само събирам информация. Тези неща трябва да се знаят. Аз не съм борец, неее, изобщо не съм борец.
...
- Амии, що да си късам аз нервите!
...
- Мен просто ми е интересно до каква степен... Първо мислех, че тукашните одитори нещо не са наясно и са оставили наште - 140 са се сертифицирали, коя от коя по-...
...
- Обаче не, не е само у нас. Оказа се, че в цяла Европа, затова се обадих на Петер Йонас.
...
- И той, той ми отговаря като някакъв, който изобщо не разбира какво става!
...
- Това е работа на одиторите - да контролират фирмите, а вие не си вършите работата. Те са се разпасали.
...
- Нали проверявате проекти?
...
- Не, не става дума за ежедневен контрол. Нали проверявате проекти?
...
- Е, да, да, това е ясно. Питам, проверявате ли вече изпълнени проекти?
...
- Ми взимате един проект и виждате как са го правили, с какви хора.
...
- Фирмата с какви хора го е правила, с нейните ресурси ли ...
...
- Хайде стига с тия конкретни факти, съдилища и глупости, де! Само Ви казвам по най-обикновен, човешки начин да си гледате там работата, че то не е само да събирате пари за сертификация. Тия работи искат контрол.
...
- Като вземат да се хвалят, че са сертифицирани и министерството вземе, че обяви обществена поръчка и то, министерството, си мисли, че вие сте си свършили работата и че тая фирма работи както трябва. А пък вие, като не сте си свършили работата и тя работи, както й падне, както си знае - е, там е проблемът.
...
- Не очаквате издънки, ама на мен Лозанова ми каза как ги правите проверките. Нищо особено, вика, много е лесно, проверяват само регистъра на фирмата. Какъв регистър, бе? Ти да не си Агенцията по вписванията? Аз тогава не съобразих, нищо не й казах. Какъв регистър? Това е база-данни с преводачи, които чакат да ги назначат, като има някакъв голям проект.
...
- Добре, подбрани са, знам. А кой подбира хора? Кой оценява, а?
...
- Да, де, фирмата, нали?
...
- Работодателят е тоя, който оценява, беее! Работодателят! Събира хора, оценява ги, тества ги, подготвя ги, интервюира ги и ги назначава на работа.
...
- Ами то си е ясно, що трябва да го пише в стандарта [че се назначават на работа с трудов договор]? Нормално процедурата по селекция на персонала завършва с назначаване на хората, които отговарят на изискванията. Критериите за подбор на преводачите са дадени в стандарта. Ако трябва, да ги дадат на някоя фирма, професионална фирма за подбор на персонал, да им търси преводачите тя. Ама те "Не! Ние ще си ги намериме, колко му е, в интернет е пълно, ще си ги провериме по процедурката и ще си ги сложиме в базата-данни и ето ни вече - напълнили сме се с човешки ресурси." Е, не е така. Нямат човешки ресурси. Те са по един-двама, трима или пет човека. Ние сме трима в нашата фирма, например.
...
- Ама само си помислете! Един мениджър колко души може да върти, бе? На колко езика може да върти проекти? На колко? Мениджър, ха-ха, той праща на мъжа ми за превод, вика, че било на словенски. Той го получава и вика, това не е словенски, това е словашки и го връща. Той не може да различи езиците, голям проектен мениджър се пише! То трябва за всеки език отделен мениджър, то това не е като друга работа, те не могат да си представят - то и вие не знаете - какво чудо е това преводът! То да не е на един език само!
...
- Не, разбира се, хубавите работи не трябва да се зачеркват. Нали ви казвам, че стандартът е хубав, но не се спазва, защото одиторите не знаят какво значи "човешки ресурси". Йонас не знае, сега и Вие не знаете. Не било само персонал, викате, ами какво е тогава? Подизпълнители ли, какво?
...
- Все едно някой
клиент да дойде при мен и аз да кажа "Да,
имам такъв човек, ще ви го пратя!", нали?
Те така правят и строителните фирми,
впрочем. И пак там е по-лесно, защото ще
го изпратя, не мога да го скрия майстора.
Ама при преводите как е? "Имам такъв
човек!" и понеже не го изпращам ...
...
- Момент, сега, аз друго искам да питам. С какво право фирмата ще приема за превод сръбски, като няма понятие от този език? С какво право? Има си фирма с този език, има си човек, който владее този език, клиентът търси моя съпруг, не търси някоя девойка да го лъже, че имала била преводач със сръбски. Всичките лъжат, че имат. Клиентът обикаля от фирма на фирма, пита тук, пита там и всичките викат, че имат. И понеже всичките се обаждат на мъжа ми и той им казва, ами намалете си малко комисионната, бе, щото аз, вика, правя превода за 10 лева, а вие искате от клиента 20, не става, вика, така. И той, клиентът, бяга, докато накрая някоя фирма отстъпи малко от комисионната, та го приеме за 15 лева, та мъжът ми го направи за 10. Ама това са пълни глупости! Мъжът ми не е човешки ресурс на тия фирми. Доскоро и ние не го знаехме това нещо. Преводачите масово си мислят, че фирмите са им работодатели. Такива едни работи, големи недоразумения.
...
- Абе не е само на българския пазар, на европейския вече е станало. На световния е станало. Пълен хаос! И няма кой да следи, защото вие гледате да си вземете парите от тая сертификация, извинявайте, то не става така, надве-натри да претупате работата, да си вземете парите и готово. Трябва контрол да има!
...
- И кво проверявате, кво проверявате, а? Списъци проверявате! Аз мога да ви направя списък на хиляда преводача. И процедура как ги подбирам, и всичко.
...
- Ха-ха, как предлагам да се извърши проверката! Нали вие сте експертите и затова аз ви питам, как я правите тази проверка, този одит?
...
- Ами ще хванете един проект, дето е изпълнен и ще проверите хората по него какви договорите имат.
...
- Няма нужда да проверявате всичките наред. Хващате двама-трима, оттук-оттам.
...
- Разбира се, че големите проекти ще решат въпроса. Силата на агенциите е в големите проекти - събират хора, назначават ги на трудов договор, правят тим, както си му е редът. На един отбор, на един колектив, де, примерно, в него могат да работят с английски език пет преводача. Един мениджър връз тях. Следващият колектив - 3-4 преводачи с френски. Друг - с немски. И на всеки от тези колективи - по един мениджър да ги ръководи, по един човек, който разбира от тези езици. Ръководителят на преводачите с английски трябва да разбира от английски, на немския - от немски и т.н.
...
- Ама вие няма да проверявате всеки един поотделно, един по един. Аз ли да ви уча как се прави одит? (смея се)
...
- Вие не рзбирате много неща. Одитирате ей-така, на сляпо. Нито разбирате от икономически работи, нито разбирате от преводачески.
...
- Абе то може, ама трябва да има хора кадърни да го прилагат този стандарт.
...
- Щом се оказва, че и шефът от Австрия не го разбира и не знае какво прави и е разпасал австрийските фирми.
...
- Вижте какво, пазарните отношения са ни ясни, пазарът диктува да намери най-евтиния преводач и да продаде превода му най-скъпо, за да печели.
...
- Хайде, бе, сега пък и с това ли да се занимавам? Аз да не съм да оправям света? Аз си гледам нашата работа.
...
- Хм, аз пък гледах една обществена поръчка и хич не беше ниска цената. Идваше към 20 лв. цената на страница.
...
- По-рано е било евтино, говорила съм с колеги. Сега вече не е толкова евтино и даже пише, че като се изчерпа тая сума, прекратяват се отношенията, агенцията не е длъжна да им работи без пари. И разни квалифицирани хора, висококвалифицирани преводачи не са длъжни да работят за 2-3 лева.
...
- Хайде, че стана близо половин час, откакто говорим, имам работа, сигурно и Вие имате работа. Ще видим по-нататък какво ще стане.
...
- Лек ден и на
Вас.
PS. Няколко дни след този разговор изпратих писмо до г-н Лозев и започнахме кореспонденция по въпроса за човешките ресурси на преводаческите фирми:
http://softisbg.com/rennies_blog/2014/10/---30092014---02102014.html
***
Блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Моб. тел.: 0888 60 90 72
Стац. тел.: 052 988 600
Leave a comment