-- Original Message -----
Писах й, каквото чувствам, без много да се замислям. Вече ми е все едно. Такова унижение! И толкова дълго! Повече от година! Писах й, че съм бивша медицинска сестра.
"Цялата тази история с мъчителния ми диалог с Вас и другите институции в продължение на година и половина ми се струва доста унизителна. Може би Вие не можете да си представите, че е възможно преводач да има достойнство?
Но аз съм бивша медицинска сестра, не съм била преводач цял живот, затова може би имам запазено някакво достойнство. Като сестра бях уважавана и сигурна за работното си място. Никой не можеше да ме измести, само защото се е научил да поставя инжекции и да мери кръвно налягане. Като преводач, обаче, забелязвам, че всеки, който е понаучил чужд език - в курс или докато е бил на работа няколко месеца в чужбина - може да ми вземе хляба. Агенциите търсят именно такива хора - без образователен ценз, готови да работят за жълти стотинки."
ОТ: РЕНЕТА СТОЯНОВА
E-MAIL: rennie@softisbg.com
ДО: ГОСПОЖА СОНЯ БОЖИКОВА
ПРИЕМНА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА
НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РБ
(на Ваш 2711/12 от 27.11.2013 г.)
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БОЖИКОВА,
Надявам се, вече сте разбрали, че Министерство на външните работи на РБ не е компетентно по преводаческите въпроси.
В случай, че още не сте, Ви моля поне да прочетете текста на чл. 112 от АПК, който механично цитирате, като обърнете внимание, че ако въпросът вече е отнасян до „компетентните органи", повече не се препраща до тях.
„Чл. 112 [от АПК]. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях."
В уверение на това, че „предложенията и сигналите" вече са отнасяни до МВнР, при поискване от Ваша страна мога да предоставя писма, изпратени директно до МВнР от мен, от собственика на фирмата, в която работя, от председателя на БАППА и др.
Извинявам се, ако съм Ви оставила с погрешното впечатлението, че МВнР не е информирано по проблемите. Но според мен, Вие положително знаете, че МВнР е информирано.
Както знаете, МВнР вече два пъти тази година признава писмено пред Вас, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите от 1958 г. посл. изм. 1990, е незаконосъобразен - през март и ноември (Приложение 1 - двете писма от март и ноември).
С настоящето Ви напомням, че Ваше задължение, съгл. чл. 16, ал. 1 от Закона за нормативните актове, е да уведомите органа, овластен да отмени незаконосъобразния нормативен акт.
Ако се притеснявате и не смеете да действате без разрешение от г-н Министър-председателя, бихте могли да го уведомите. Не виждам причини да не го направите. Проблемът е много сериозен.
Моля, не се колебайте да докладвате на г-н Министър-председателя, че 23 години в България се използва един незаконосъобразен правилник, който дори не отговаря на дефиницията за „правилник", дадена в чл. 7 от ЗНА, т.е. може да се окаже, че т.нар. правилник за легализациите не съществува в юридическия смисъл на думата.
Ако случаят се окаже такъв, може да не се наложи правилникът да се отменя по реда на чл. 16 от ЗНА, само ще трябва да се изчисти законодателството от разпоредбите му, вплетени в редица закони, наредби и други правилници. За целта би трябвало да се уведоми Народното събрание. Повтарям, проблемът е сериозен.
По другия въпрос - съставянето на регистър на преводачите, е достатъчно МВнР да „осветли" списъците с квалифицирани преводачи, с които разполага по силата на договорите, сключени със стотици агенции за преводи на основание чл. 2а, ал. 2 от правилника. Тези договори също са незаконосъобразни, тъй като основанието им е такова.
МВнР е толкова некомпетентно по преводаческите въпроси, че си мисли, че само със специален закон може да се състави регистър на преводачите. Моля, уведомете ги, че в повечето страни в ЕС няма специален закон за преводача и пак има регистри на преводачите. Достатъчно е да има клауза за наказателната отговорност на преводача. У нас това е чл. 290 от Наказателния кодекс. На базата на този член г-н Министър-председателят би могъл да издаде една заповед за съставяне на регистъра - нещо, за което Ви моля от 16.01.2013 г.
Честно, не мога да разбера защо цяла година съм „наказана" да нямам право да извършвам официални преводи, само защото собственикът на фирмата, в която работя, не желае да сключи незаконосъобразния договор с МВнР по чл. 2а, ал. 2 от правилника. Това е някакъв абсурд.
Цялата тази история с мъчителния ми диалог с Вас и другите институции в продължение на година и половина ми се струва доста унизителна. Може би Вие не можете да си представите, че е възможно преводач да има достойнство?
Но аз съм бивша медицинска сестра, не съм била преводач цял живот, затова може би имам запазено някакво достойнство. Като сестра бях уважавана и сигурна за работното си място. Никой не можеше да ме измести, само защото се е научил да поставя инжекции и да мери кръвно налягане. Като преводач, обаче, забелязвам, че всеки, който е понаучил чужд език - в курс или докато е бил на работа няколко месеца в чужбина - може да ми вземе хляба. Агенциите търсят именно такива хора - без образователен ценз, готови да работят за жълти стотинки.
Затова смятам, че е добре професията на преводача да бъде регулирана. Нека има закон. Този въпрос не е решен дори в страни със стари демокрации, като Великобритания например. И там няма закон. Ситуацията е деликатна, изключително деликатна.
В края на ноември 2013 г. получих уверенията на г-н Р. Лашев от дирекция „Консулски отношения" към МВнР, че е създадена работна група с представители на няколко министерства и се работи по въпроса за приемане на закон за преводачите. За съжаление, това ми се струва несериозно, защото г-н Лашев не споменава нито за решение на МС, нито за заповед на министър-председателя, с които да е сформирана тази работна група. Притеснявам се, че ако не е легитимно сформирана на основание Устройствения правилник на МС, може да се окаже, че усилията са напразни, както вече се е случило веднъж - през 2006-2008 г.
Моля, бихте ли ми помогнали да получа информация дали има решение на МС за сформиране на работната група от представители на няколко министерства и ако има - къде мога да прочета за това решение? Или заповед на г-н Министър-председателя? Имам предвид Устройствения правилник на МС:
„Чл. 24. (1) Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя"
Нищо не намирам и в Портала за обществени консултации, където впрочем изглежда е излишно гражданите да дават каквито и да е мнения, защото никой не им обръща внимание. Последният пример е ЗИД на ЗОП. Бях писала за нелепата дефиниция на „официален превод":
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977
но така си и остана. (приложение 2) В стенограмата на НС, където се докладва за измененията и допълненията на ЗОП изобщо не се споменава за Портала за обществени консултации.
Благодаря предварително.
С уважение,
Ренета (Рени) Тодорова Стоянова
образование: полувисше (медицина), висше (английска филология)
За мен: http://en.wikipedia.org/wiki/Rennie_Stoyanova
ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С МС ОТ 03.09.2012 г. ДО 27.11.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-03092012-21052013.html
ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ДИРЕКЦИЯ "КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ" В МВнР - ОТ 27.08.2012 г. ДО 04.12.2013 г.
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---27082012-12062013.html
ПРИЛОЖЕНИЯ 2 БРОЯ СЪГЛАСНО ТЕКСТА:
1. На този адрес можете да се запознаете с мартенското писмо от МВнР до Вас: http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf
А на този - с ноемврийското:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html
От тези писма става ясно, че „новината" за незаконосъобразността на правилника е отпреди няколко години. За мен е необяснимо бездействието Ви.
2. Мое мнение в Портала за обществени консултации, на което никой не обърна внимание
Заглавие: Дефиницията за "официален превод" в ЗОП също се нуждае от изменение и допълнение
Дефиницията на „официален превод" също се нуждае от изменение и допълнение, защото е незаконосъобразна. Ще обясня защо е незаконосъобразна. Първо, вижте дефиницията в ЗОП:
„ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1.По смисъла на този закон:
16а. (Нова - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи."
Преводач, нали? Е, няма как да стане, защото „МВнР сключва договори с фирми, които организират преводачески услуги, а не с отделни преводачи" . Цитатът е от писмен отговор от бившия външен министър до двама н.п. от 41-то НС, изх. 01-00-214, 25.06.2012 г. Целият отговор може да се прочете на адрес: http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf
Да не си помислите, че искам МВнР да сключва договори с отделни преводачи? Не, не искам. Ето защо:
Договорите между фирмите и МВнР за извършване на официални преводи се сключват на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 25.12.1990 (Правилника), за който в писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 пише:
„Министерство на външните работи съзнава, че това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения"
Омбудсманът на РБ потвърждава на 19.07.2013, че Правилникът „противоречи на действащата нормативна уредба". Сканиран оригинал на отговора на г-н К. Пенчев от 19.07.2013 е публикуван на адрес: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html
Това, че основанието на договора се намира в остарелите, незаконосъобразни разпоредби на Правилника, е едно на ръка. Другото е, че и самото съдържание на договора не е наред. Уж се сключва между Възложител (МВнР) и Изпълнител (конкретната фирма за преводи), а липсват уговорки за заплащане за извършената работа (извършване на официални преводи).
«Чл.1. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема, в съответствие с изискванията на настоящия договор, да извършва официални преводи на документи и други книжа от български на чужди езици, и от чужди на български език»
Не само в чл.1 липсва израза „срещу заплащане", но и в целия договор няма нито дума за срокове и начини на заплащане. И не, не става дума за рамков договор. МВнР не е НЗОК. Клиентите плащат директно на фирмите. Аз работя като преводач на трудов договор във фирма за преводи, която имаше такъв договор в продължение на 18 години и нито веднъж МВнР не ни възложи никаква работа. До миналата година си мислехме, че договорът е просто една формалност, но сега вече сме наясно, че е незаконосъобразен, затова собственикът на фирмата категорично не желае да го сключи. ВАП е уведомена и сигналът вече е заведен със съдействието на Омбудсмана на РБ.
Има и трето. Фиктивният ВЪЗЛОЖИТЕЛ върши услуга на стотиците си „изпълнители", за която те заплащат (от джоба на клиентите). Услугата се нарича „заверка на подписа на преводача". Служителите в МВнР заверяват подписите на преводачите от цялата страна - незаконосъобразно, както самото МВнР признава в цитираното по-горе писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013. Моля, имайте предвид, че поради остарялата правна уредба, официалните преводи минават през посредник - някоя от стотиците фирми, сключили договор с МВнР. Посредникът е този, който отпечатва превода на своя фирмена бланка, поставя печата си до подписа на преводача и изпраща така оформения превод за заверка на подписа на преводача. Преводачите, които извършват официални преводи за или към една или повече агенции, не са част от техния персонал. Обикновено работят някъде другаде или са на свободна практика, а някои имат свои фирми или агенции. Закономерният резултат е, че служителите в МВнР не знаят чий подпис заверяват, по признание на бившия външен министър Н. Младенов пред 363-то ПЗ на 41-вото НС, 15.06.2012:
"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/15par_dimitrov.pdf
Стенограмата на пленарно заседание 363 на НС, 15.06.2012 г. е публикувана на адрес:
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755
Моля, при промяната на дефиницията на „официален превод", да не се напише вместо „преводач" - „фирма-преводач", защото ще трябва да се променя чл. 290 от НК, който урежда наказателната отговорност на преводача, а не на фирмата или на фирмата-преводач.
Правилната дефиниция на „официален превод" би могла да бъде примерно такава: „Превод, извършен и заверен от правоспособен преводач (оторизиран, заклет, съдебен - както и да се нарече, смисълът е един: преводач с висока квалификация и опит в превода). Заверяването става чрез подпис и собствен печат на преводача, на който е изписано името на преводача и уникалния му номер от Официалния регистър на правоспособните преводачи (или както там бъдат наречени, но най-добре правоспособни - по примера на регистрите на правоспособните геодезисти и лесовъди)"
Допълнителна информация, ако нещо не съм изяснила достатъчно добре:
Регистри на правоспособните геодезисти - юридически и физически лица:
http://www.cadastre.bg/sites/default/files/documents/PravospLica/fiz_lica_20_06_13.xls
http://www.cadastre.bg/sites/default/files/documents/PravospLica/ur_lica_20_06_13.xls
Договорът с МВнР за извършване на официални преводи - сравнителен анализ, чрез който се стига до извода, че МВнР има право да сключва договори за извършване на официални и неофициални преводи, както и да поставя изисквания към изпълнителите си, при условие, че им плаща и обявява търг по ЗОП, за да си избере подходящ изпълнител, с който да сключи нормален, истински договор, а не фиктивен (по чл. 2а, ал. 2 от Правилника), какъвто в момента министерството е сключило с около 650 посреднически фирми за преводи:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html
Leave a comment