До УС на СПБ, 20.12.2013

| No Comments | No TrackBacks

Резюме: Първо моля за потвърждение, че анонимното писмото, което получих на 19.12.2013, наистина е изпратено от УС на СПБ, после изказвам възмущение от бездействието на СПБ, след това обяснявам трудностите по създаване на закон за преводаческата дейност и официален регистър на преводачите и накрая завършвам оптимистично.

 

 

Уважаеми дами и господа от Управителен съвет на СПБ,

На 19.12.2013 г. получих писмо по е-поща с прикачен към него файл в
док-формат, в което от името на УС на СПБ се изказват уверения, че СПБ
полага усилия за уреждане статута на заклетия (и устния) преводач още от
1991 г.

Тъй като писмото не носи нито име, нито подпис, нито печат, Ви моля да
потвърдите, че наистина е изпратено от член на УС на СПБ.

Наистина, аз очаквах отговор от СПБ и все още очаквам, но не анонимен, а
официален такъв. Достатъчно е да получа отговор от личен, поименен имейл
адрес със съответното име. Досега съм писала до СПБ два пъти - през юни и
през септември, като второто писмо беше по-скоро напомняне, че очаквам
отговор на първото. Прилагам линк към двете ми писма до СПБ за Ваша справка:

07.06.2013 - Писмо до ръководството на СПБ и НАПА-България и др.:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---07062013.html

20.09.2013 - Писмо до ръководството на СПБ във връзка с писмото ми до тях и
НАПА-България от 07.06.2013:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/09/-20092013.html

С настоящето Ви уведомявам, че съм възмутена от бездействието на СПБ години
наред. Вместо да защитава интересите на преводачите в България, на всички
преводачи, а не само на членовете си, СПБ години наред е сключвал и
подновявал незаконосъобразен договор с МВнР на основание незаконосъобразен
правилник за легализациите. На практика СПБ е функционирал като една от
хилядите „агенции за преводи и легализации". И в момента функционира като
агенция.

Вече повече от година ние със собственика на фирмата, в която работя, сме
принудени да вършим работата на СПБ, като водим кореспонденция с
институциите за решаване на дългогодишните проблеми в областта на
преводаческата дейност, вместо да си работим спокойно, а СПБ да защитава
интересите ни - и нашите, както и на всички преводачи в страната, а не само
на членовете си.

Сега, в края на годината, както предполагам знаете, МВнР се отчете за
дейността си, като между другото заяви: "По инициатива на външно
министерство междуведомствена работна група е започнала работа по
подготовката на Закон за преводаческата дейност"

19.12.2013, http://www.mfa.bg/bg/events/6/1/2483/index.html


Лично аз не смятам, че е морално оправдано от МВнР да се очаква решение на
проблемите в преводаческия бранш. След като години наред се е подигравало с
целия преводачески бранш и с целия български народ, заблуждавайки всички - в
т.ч. и хора с много висока юридическа компетентност, че официалните преводи
се извършват по начин, който всъщност е незаконосъобразен, точно на това
министерство да се повери да участва в процедурите по уреждане статута на
преводачите и дори да ги ръководи, е все едно на изнасилвач да се повери
лечението на травмираната от него жертва.


Освен моралната страна, обаче, може да се окаже, че има и сериозни законови
пречки МВнР да се занимава с уреждането на статута на преводачите.


Първо, „решението на този въпрос е извън функционалната компетентност на
МВнР", по признание на самото МВнР (вж. цялото писмо, от което е взет
горният цитат:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/-na-firmite-v-ko-12042013.html).


Второ, в Устройствения правилник на Министерски съвет точно и ясно е
записано, че такива работни групи се създават не по инициатива на едно
министерство, а с РМС или със заповед на министър-председателя:


„Чл. 24. (1) Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други
експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на
правителството с участието на представители на различни администрации се
създават с решение на Министерския съвет или със заповед на
министър-председателя"

Не е трудно да се досети човек, че междуведомствената група, инициирана от
МВнР, може да се окаже нелегитимно сформирана, какъвто вероятно е и случаят
с подобна група, работила напразно през периода 2006-2008 г.

Възможно е да излязат и други процедурни пропуски и накрая новият закон може
да бъде оспорен по съдебен ред и така да изминат още няколко години.


А в това време да се запазят наложилите се дългогодишни незаконосъобразни
практики по извършване и заверяване на официалните преводи в България.


И без специален закон за преводаческата дейност може да се състави Официален
регистър на правоспособните преводачи. Това е безспорен факт; както знаете,
в повечето страни няма закон  за преводаческата дейност и пак има регистър.
Достатъчно е да има клауза за наказателната отговорност на преводача. У нас
това е чл. 290 от НК. Въз основа на него, г-н министър-председателят би
могъл да издаде една заповед или МС - едно решение, че преводачите с такава
и такава квалификация се оторизират да извършват и заверяват преводите си с
подпис и личен печат, без никакви други заверки след това, а договорите по
чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите се прекратяват.

Именно това предложение отправих до Приемна на МС преди около година - на
16.01.2013 г. (Справка: ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С МС ОТ 03.09.2012 г. ДО
17.12.2013:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-03092012-21052013.html )

 Цяла година това практично предложение е оставено без внимание. Защо ли?
Според мен, защото с този договор МВнР, за съжаление, са съсипали
преводаческото съсловие. Тайните списъци с преводачи, съхранявани в КО, са
пълни с фиктивни имена и имена на собственици на агенции, които са
престанали да превеждат, защото са се отдали на посредническа дейност.
Вероятно има дефицит на преводачи, годни за включване в регистъра. Аз досега
съм се свързала само с две преводачки на свободна практика и едната от тях
скоро е започнала работа - като учителка, доколкото разбрах.


Що се отнася до преводачите с агенции, те не изпитват голямо желание да се
върнат към преводачеството. Услажда им се посредничеството. И те са прави за
себе си.

Странното е, че и преводачите от СПБ ссякаш нямат желание да бъдат включени
в официален регистър. Наистина, имената им са изложени на сайта на СПБ, но
няма никакви данни за връзка с тях - няма телефон, имейл, скайп, липсва дори
обикновен пощенски адрес.

Създалото се положение не е в интерес на потребителите на преводачески
услуги - български и чужди граждани и фирми.

КАК ЕДИН ФИКТИВЕН ДОГОВОР МОЖЕ ДА СЪСИПЕ ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ

http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Надявам се недоразуменията да се изгладят и да започнем да кореспондираме
редовно с цел взаимна подкрепа в борбата за уреждане статута на преводачите.

Очаквам официално писмо!

Благодаря предварително.



С уважение,

Ренета (Рени) Тодорова Стоянова

образование: полувисше (медицина), висше (английска филология)

За мен:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0

За собственика на фирмата, в която работя:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Цялата ни кореспонденция с институциите от 30.07.2012 г. досега:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/05/12/cialata-mi-korespondenciia-s-instituciite-ot-30-07-2012-do-0.1109537


Наши статии по преводаческите проблеми:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/05/12/vsichki-statii-na-prevodacheski-temi-ot-h-amp-r-stoianovi-ot.1109542

 

 

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/415

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on December 20, 2013 10:05 PM.

От УС на СПБ, 19.12.2013 was the previous entry in this blog.

ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ СЪС СПБ (СЪЮЗ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ) ОТ 07.06.2013 ДО 28.12.2014 is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.