Този имейл е част от мащабна информационна кампания срещу незаконосъобразните практики по извършване и заверяване на официални преводи в България. Не е необходимо да отговаряте, но е желателно да споделите с познати и приятели, а ако имате договор с МВнР на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 25.12.1990, да се консултирате с адвокат.
НОВИНАТА Е, ЧЕ
В края на ноември 2013 г. г-н Раковски Лашев от МВнР написа в официално писмо до Министерски съвет: "[Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа] не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен"
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html (тук има и линк към сканирания оригинал на писмото)
Така за втори път тази година МВнР призна, че Правилникът е незаконосъобразен.
Първият път беше през м. март. На този адрес можете да се запознаете с мартенското писмо от МВнР до МС:21.03.2013 г.: http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf
Г-н Вигенин все още не е отговорил на въпроса кога МВнР ще прекрати стотиците фиктивни договори, сключени на основание чл. 2а, ал. 2 от този незаконосъобразен Правилник и използвани против интересите на българските граждани. Този въпрос му е поставян нееднократно, за първи път - още на 26.06.2013 г. в официално писмо от собственика на фирмата, в която работя, с копие до Народното събрание и Министерски съвет:
Официално писмо до министър Кристиан Вигенин с копие до НС и МС от 26.06.2013 г.:
Вместо незабавно да прекрати административния произвол в МВнР по отношение извършването и заверяването на официални преводи, с мълчанието си г-н Вигенин го крепи и засилва. Заедно с него мълчат и Народното събрание, и Министерски съвет. Мълчи и Омбудсманът. Мълчат и медиите.
Сякаш въпросът за фиктивните договори и незаконосъобразния Правилник е строго охранявана държавна тайна. Имената на квалифицираните преводачи в България, съхранявани „на тъмно" в дирекция „Консулски отношения" в МВнР, също сякаш са държавна тайна.
Единственото, което може да се чуе в отговор на въпросите, поставени в писмото от 26.06.2013 г., са обещания, че се работи по някакъв нов закон - също секретен изглежда, защото не е известно дори работното му название. Известно е само, че в интервю пред журналисти г-н Вигенин го споменава накратко като „Закон за преводаческата дейност и легализацията".
Линк към интервюто, в което г-н Вигенин споменава за предстоящия закон за преводаческата дейност и легализацията:
http://news.ibox.bg/news/id_1400518731
Така, както говори за преводи и легализации в един общ закон, още малко и г-н Вигенин е на път да повтори култовата фраза на предшественика си г-н Младенов: „Без качество на преводите самата процедура по легализация на документи се обезсмисля"
Линк към официален отговор на бившия външен министър до двама народни представители, в който г-н Младенов заявява, че процедурата по легализация на документа не може дори да започне, докато документът не бъде преведен и то качествено: http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf
Г-н бившият външен министър говореше така, защото беше решил да въвежда нови изисквания към агенциите за преводи уж с цел повишаване на качеството на преводите. Какво стана с новите изисквания, които трябваше да влязат в сила от 01.07.2013 г. уж съгласно заповед №95-00-152/2012 на бившият външен министър?
Г-н Вигенин първо удължи с три месеца срока за въвеждането им, а после напълно ги отмени. Той извърши всичко това с устно решение, без да отмени заповед №95-00-152/2012. Заповедта все още е налична на сайта на МВнР в раздел „Нормативни документи и формуляри за заверки и легализации".
Как е стана този фокус?
Много просто - новите изисквания не съществуват и никога не са съществували. Заповедта беше издадена „за нуждите на консулското обслужване" (т.1 от заповед №95-00-152/2012). Консулското обслужване се извършва в чужбина съгл. Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г. Следователно новите изисквания, уж въведени с въпросната заповед, не се отнасят за нито една фирма на територията на РБ.
Колкото и просто да изглежда сега, в продължение на година и половина много хора искрено вярваха, че новите изисквания съществуват. Сред тях бяха и хора с изключително висока юридическа квалификация, напр. съдии от Върховния административен съд, които потвърдиха не веднъж, а два пъти, че новите изисквания наистина се въвеждат с оспорваната заповед, но не засягат гарантирани от закона права:
„Определящо е, че в случая се засягат икономическите интереси на преводаческите агенции чрез въвеждането на нови условия и критерии, на които те трябва да отговарят, а не гарантирани от закона техни права и интереси, дори и при наличието на вече сключени договори."
Цитатът е от Определение на Върховния административен съд на Р България, публикувано на адрес: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/3fe1fe139e9f81c9c2257afb004a173b?OpenDocument
Добре, че правителството се смени предсрочно, иначе несъществуващите нови изисквания щяха да станат факт от 01.07.2013 г.
Казусът с Правилника е подобен на казуса с несъществуващите нови изисквания. За разлика от новите изисквания, обаче, Правилникът отдавна е станал факт. Понастоящем е наличен - имплицитно или експлицитно - в огромен брой закони, наредби и други правилници, издадени и приети през дългия период от датата на последното изменение на Правилника - 25.12.1990 г. - до днес, като например:
- Закон за обществените поръчки (Раздел „Допълнителни разпоредби", § 1, 16а)
- Закон за адвокатурата (чл.18, ал. 6, т. 1-3, в сила от 01.01.2007)
- Закон за защита на потребителя ("заверен превод", чл. 161б)
- Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (чл. 55, ал.1)
- Данъчен процесуален кодекс (чл. 83, ал.1 и 2)
- Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, в сила от 01.07.2007, изм. 2011 (чл. 7, ал. 3)
- Наредба № 2 от 14.04.2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно
обучение или степени на образование и професионална квалификация по
документи, издадени от училища на чужди държави (чл. 4, ал. 5 в сила от 8.11.2011)
- Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (Чл. 13, ал. 5)
и много, много други.
Представете си само колко е вездесъщ този незаконосъобразен правилник, който дори не отговаря на дефиницията за правилник, дадена в чл. 7 от Закона за нормативните актове! Правилник, който противоречи на съвременното законодателство и същевременно е навлязъл в почти всички закони! Как ще се изчисти законодателството от това замърсяване? Може би никой не знае? Затова ли мълчи г-н Вигенин? Затова ли мълчи държавната администрация? Затова ли мълчи прокуратурата? Затова ли мълчат медиите? Затова ли мълчи и Съюзът на преводачите в България, сам сключил същия този незаконосъобразен договор, който е съсипал преводаческото съсловие в страната?
КАК ЕДИН ФИКТИВЕН ДОГОВОР МОЖЕ ДА СЪСИПЕ ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ (статия)
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729
ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!
Ренета (Рени) Тодорова Стоянова, преводач
образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)
Месторабота: Фирма за преводи „Софтис" - гр. Варна: http://softisbg.com/softisbg.htm
Блог: http://rennie.blog.bg/
Статия: Защо ние от фирма „Софтис" не желаем да подновим договора си с МВнР - историята на едно трудно решение
Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013 г.
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment