Из форума на Петиция срещу новите изисквания на КО към ПА:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/10125
Единият преводач е класово-неосъзнат, другият - вече осъзнат, дава акъл. Първата реплика е на осъзнатия:
--- Какво означава преводачество на свободна практика според теб? Много хора смятат, че като превеждат по малко за допълнителен доход, са преводачи на свободна практика. Ти регистрирала ли си се в Агенцията по вписванията като преводач на свободна практика?
---А, не, значи не се брои дори за свободна практика.
Заклет преводач, но без регистрирана свободна професия. Не се самоосигурявам.
--- Уникално! Made in Bulgaria!
--- В чужбина, доколкото ми е известно, заклетите преводачи имат собствен печат - не е нужно преводът, за да минава за "официален", да бъде издаден на бланка с печат на преводаческа агенция. Навремето в агенцията, в която работех, беше масова практика координаторите да разписват всички преводи (от и на езици, които не владеят и не разбират), които не отиват за легализация. И сега е така, не вярвам нещо да се е променило.
--- Не се е променило. И как да се промени, като няма преводачи, които да инициират промените, за да стане и у нас, като по света? А защо няма преводачи, е обяснено тук:
КАК ЕДИН ФИКТИВЕН ДОГОВОР МОЖЕ ДА СЪСИПЕ ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729
Няма и професионално сдружение на преводачите. СПБ действа като агенция (има договор с МВнР). На тази тема е статията:
ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ
http://rennie.blog.bg/drugi/2013/02/12/tainiiat-jivot-na-syiuza-na-prevodachite.1052599
В Асоциацията на преводачите (АП) членуват собственици на агенции (!!!).
Извън СПБ и АП има една безгласна армия от преводачи, които постоянно се сменят - едни напускат, други идват. Това са хора интелигентни, сред тях има и билингви като теб. Те се смятат за преводачи на свободна практика, но си нямат на идея какво всъщност означава това. Нито си задават въпроса защо нямат право на собствен печат, както е в другите страни, а ако си го зададат, не се сещат да пишат до институциите, а ако се сетят, институциите не им обръщат внимание и те се отказват. Аз се занимавам с такава кореспонденция вече 10 месеца. Ако още не съм се отказала, то е, защото съм от породата "тъп, но упорит"
Въобще - пълна трагедия! Но ще се оправи, полека-лека.
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment