Уважаема г-жо Кърджева,
Моля, предайте на членовете на УС на АП, че не става дума за художествените преводи. Въпросът с тях е решен благодарение на усилията на много хора - предимно на членовете от СПБ, но също и на журналисти, бивш министър на културата и др. Сега се опитваме да повдигнем въпроса за "издаването" на специализирани преводи от агенциите за преводи (предаването на поръчките на клиентите) без посочване на преводача. Тук обикновено не става дума за цели книги, а за отделни поръчки - от 1-2 до 10-15 страници най-често. Този въпрос е особено актуален днес, с развитието на машинния превод (МП). Агенциите в цял свят точат зъби, така да се каже, да реализират големи печалби от МП + преводач-редактор. Номерът е, че на клиента се казва: "Преводите се извършват от високо квалифицирани професионални преводачи", "Разполагаме с десетки (стотици, хиляди) преводачи, редактори, консултанти" и т.н. А щом спечелят доверието на клиента и вземат поръчката, тихомълком я отклоняват към неквалифицирани преводачи от сивата икономика - ученици, студенти, безработни и др. - за по-евтино.
Аз лично нямам нищо против всеки да има право да превежда срещу заплащане - дори учениците. Но смятам, че клиентът трябва да знае кой извършва превода на материалите му. А не някакво хлапе или баба (или гугъл) да превеждат за жълти стотинки (респ. безплатно), а агенцията да лъже клиента, че преводите се извършват от най- най-големите преводачи и да го обира. Това е измама. Измама е и т.нар. "лиценз" на агенциите от МВнР ("оторизация" на сайта на Министерството). Става дума за един стар, незаконосъобразен договор между агенциите и Министерството, все още сключван на основание чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. на 25.12.1990 - преди 24 години. Омбудсманът в доклада си за 2013 и Комисията за защита на конкуренцията в Решение № АКТ-964-16.07.2014 остро разкритикуваха този правилник. МВнР обеща да вземе мерки и - дотам.
Накратко:
Необходимо е компетентното и авторитетно съдействие на АП за разрешаване на дългогодишните проблеми в уредбата на преводаческата дейност - не само на официални преводи, но и на специализирани такива.
С уважение,
Рени Стоянова
http://rennie.blog.bg/
Материали за справка - 2 бр. съгл. текста:
1. ДОКЛАД НА ОМБУДСМАНА - 2013 г., стр. 191-192:
Резюме: В годишния си доклад за 2013 г. Омбудсманът на РБ препоръча незабавна отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите и прекратяване на практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи.
"По повод на жалби на граждани през годината се обръщах няколко пъти към министър-председателя, министъра на външните работи и министъра на правосъдието относно проблемите, свързани с легализациите, заверките и преводите на документи. В доклада ще акцентирам върху последната ми препоръка, отправена през месец октомври 2013 г. В писмото си обърнах отново внимание върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове (обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 25.05.2000 г., ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.), както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България.
Липсва и законово определение на понятието „заверен превод" на български език (или официален превод). Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена.
Намирам аргументите, изложени от Министерството на външните работи по повод на предходна кореспонденция по този въпрос, че е необходимо тълкуване от страна на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието относно реда, по който правилникът да бъде изменен, допълнен или отменен, доколкото същият не е издаден във връзка с приложение на определен закон, за несъстоятелни.
Освен това, поради необходимостта от осигуряване на качествени официални преводи е целесъобразно предоставянето на преводачески услуги да бъде уредено в отделен нормативен акт, в който да се предвиди създаване на регистър на преводачите. В съответствие с изискванията на Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, държавите членки са задължени да съставят такъв регистър до 27 октомври 2013 г. Преводачите, предоставящи официални преводи, следва да носят отговорност за качеството на превода и да бъдат обект на контрол от страна на компетентните държавни органи. Практиката в други европейски държави по отношение на подбора на заклетите преводачи, упълномощени да превеждат официални документи (брачни свидетелства, дипломи, съдебни решения), би могла да бъде използвана като пример.
Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем. Имайки предвид трайното увеличаване на движението на официални документи, издадени не само в държавите - членки на Европейския съюз, но в трети държави, смятам, че този проблем трябва да намери своето компетентно законодателно решение. Тежките и скъпи бюрократични процедури, които съществуват в резултат на посочения правилник, затрудняват редица държавни органи, приемащи документи от други държави, юридическите лица, които желаят да се установят в България, с цел да упражняват своята дейност, както и гражданите, за които налагането на подобни правила представлява пречка за свободното им движение."
Източник: http://softisbg.com/rennies_blog/2014/04/-2013-15042014.html
2. КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА - РЕШЕНИЕ № АКТ-964-16.07.2014: http://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300045583
Документът е 42 стр., но ето кратко съобщение от 22.7.2014 г. 11:41:49 на сайта на КЗК:
"Комисията за защита на конкуренцията счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач.
Предпоставка за ограничение на конкуренцията е фактът, че Правилникът не урежда процедурата по сключване на договори с преводачи и възможността за обжалване на отказите за сключване на договор, както и възможността за атакуване по съдебен ред на едностранно прекратяване от страна на Министерство на външните работи на сключени договори. Освен това в законодателството липсва дефиниция на термините „заверен превод" и „заклет преводач". Тези фактори засягат правната сигурност на участниците на подпазара на преводи на официални документи и други книжа в страната и нарушават условията за ефективна конкуренция между икономическите оператори и на избора на преводачески услуги, както и до завишаване на цените във вреда на потребителите.
Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива, да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове, както и да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като вземат под внимание принципите на правото на конкуренция."
Източник: http://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Article&id=4790
ВЕСЕЛИ НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!
НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ НА ВАС ЛИЧНО, НА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА АП И СПЕЦИАЛНО НА УС НА АП !
***
Цялата ми кореспонденция с АП и СПБ:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-07062013-20122013.html
Моля, предайте на членовете на УС на АП, че не става дума за художествените преводи. Въпросът с тях е решен благодарение на усилията на много хора - предимно на членовете от СПБ, но също и на журналисти, бивш министър на културата и др. Сега се опитваме да повдигнем въпроса за "издаването" на специализирани преводи от агенциите за преводи (предаването на поръчките на клиентите) без посочване на преводача. Тук обикновено не става дума за цели книги, а за отделни поръчки - от 1-2 до 10-15 страници най-често. Този въпрос е особено актуален днес, с развитието на машинния превод (МП). Агенциите в цял свят точат зъби, така да се каже, да реализират големи печалби от МП + преводач-редактор. Номерът е, че на клиента се казва: "Преводите се извършват от високо квалифицирани професионални преводачи", "Разполагаме с десетки (стотици, хиляди) преводачи, редактори, консултанти" и т.н. А щом спечелят доверието на клиента и вземат поръчката, тихомълком я отклоняват към неквалифицирани преводачи от сивата икономика - ученици, студенти, безработни и др. - за по-евтино.
Аз лично нямам нищо против всеки да има право да превежда срещу заплащане - дори учениците. Но смятам, че клиентът трябва да знае кой извършва превода на материалите му. А не някакво хлапе или баба (или гугъл) да превеждат за жълти стотинки (респ. безплатно), а агенцията да лъже клиента, че преводите се извършват от най- най-големите преводачи и да го обира. Това е измама. Измама е и т.нар. "лиценз" на агенциите от МВнР ("оторизация" на сайта на Министерството). Става дума за един стар, незаконосъобразен договор между агенциите и Министерството, все още сключван на основание чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. на 25.12.1990 - преди 24 години. Омбудсманът в доклада си за 2013 и Комисията за защита на конкуренцията в Решение № АКТ-964-16.07.2014 остро разкритикуваха този правилник. МВнР обеща да вземе мерки и - дотам.
Накратко:
Необходимо е компетентното и авторитетно съдействие на АП за разрешаване на дългогодишните проблеми в уредбата на преводаческата дейност - не само на официални преводи, но и на специализирани такива.
С уважение,
Рени Стоянова
http://rennie.blog.bg/
Материали за справка - 2 бр. съгл. текста:
1. ДОКЛАД НА ОМБУДСМАНА - 2013 г., стр. 191-192:
Резюме: В годишния си доклад за 2013 г. Омбудсманът на РБ препоръча незабавна отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите и прекратяване на практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи.
"По повод на жалби на граждани през годината се обръщах няколко пъти към министър-председателя, министъра на външните работи и министъра на правосъдието относно проблемите, свързани с легализациите, заверките и преводите на документи. В доклада ще акцентирам върху последната ми препоръка, отправена през месец октомври 2013 г. В писмото си обърнах отново внимание върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове (обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 25.05.2000 г., ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.), както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България.
Липсва и законово определение на понятието „заверен превод" на български език (или официален превод). Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена.
Намирам аргументите, изложени от Министерството на външните работи по повод на предходна кореспонденция по този въпрос, че е необходимо тълкуване от страна на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието относно реда, по който правилникът да бъде изменен, допълнен или отменен, доколкото същият не е издаден във връзка с приложение на определен закон, за несъстоятелни.
Освен това, поради необходимостта от осигуряване на качествени официални преводи е целесъобразно предоставянето на преводачески услуги да бъде уредено в отделен нормативен акт, в който да се предвиди създаване на регистър на преводачите. В съответствие с изискванията на Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, държавите членки са задължени да съставят такъв регистър до 27 октомври 2013 г. Преводачите, предоставящи официални преводи, следва да носят отговорност за качеството на превода и да бъдат обект на контрол от страна на компетентните държавни органи. Практиката в други европейски държави по отношение на подбора на заклетите преводачи, упълномощени да превеждат официални документи (брачни свидетелства, дипломи, съдебни решения), би могла да бъде използвана като пример.
Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем. Имайки предвид трайното увеличаване на движението на официални документи, издадени не само в държавите - членки на Европейския съюз, но в трети държави, смятам, че този проблем трябва да намери своето компетентно законодателно решение. Тежките и скъпи бюрократични процедури, които съществуват в резултат на посочения правилник, затрудняват редица държавни органи, приемащи документи от други държави, юридическите лица, които желаят да се установят в България, с цел да упражняват своята дейност, както и гражданите, за които налагането на подобни правила представлява пречка за свободното им движение."
Източник: http://softisbg.com/rennies_blog/2014/04/-2013-15042014.html
2. КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА - РЕШЕНИЕ № АКТ-964-16.07.2014: http://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300045583
Документът е 42 стр., но ето кратко съобщение от 22.7.2014 г. 11:41:49 на сайта на КЗК:
"Комисията за защита на конкуренцията счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач.
Предпоставка за ограничение на конкуренцията е фактът, че Правилникът не урежда процедурата по сключване на договори с преводачи и възможността за обжалване на отказите за сключване на договор, както и възможността за атакуване по съдебен ред на едностранно прекратяване от страна на Министерство на външните работи на сключени договори. Освен това в законодателството липсва дефиниция на термините „заверен превод" и „заклет преводач". Тези фактори засягат правната сигурност на участниците на подпазара на преводи на официални документи и други книжа в страната и нарушават условията за ефективна конкуренция между икономическите оператори и на избора на преводачески услуги, както и до завишаване на цените във вреда на потребителите.
Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива, да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове, както и да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като вземат под внимание принципите на правото на конкуренция."
Източник: http://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Article&id=4790
ВЕСЕЛИ НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!
НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ НА ВАС ЛИЧНО, НА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА АП И СПЕЦИАЛНО НА УС НА АП !
***
Цялата ми кореспонденция с АП и СПБ:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-07062013-20122013.html
Блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Моб. тел.: 0888 60 90 72
Стац. тел.: 052 988 600
Leave a comment