Здравейте Рени, възхитена съм от Вашата работа и дълбоко вникване във въпроса. Отдавна настоявам пред колежките, които са собственички на агенции да отстояват и своите и нашите права, но обикновено всеки предпочита да си мълчи, за да не ги "отрежат". Пиша Ви, за да Ви представя допълнение към Вашата гледна точка. Абсолютно съм съгласна с Вас по отношение на статута на преводачите, но бих искала да допълня, че в България преводаческата професия е приравнена към останалите свободни професии. Вие предлагате да се регистрираме като "самоосигуряващи се" и смятате, че преводач е единствено професионалист, който не се занимава с нищо друго, ако съм Ви разбрала правилно.
Благодаря за хубавите думи. Не сте ме разбрали напълно правилно, но вината е моя, препратих Ви към стара моя статия на тази тема. Впрочем дори тогава не съм смятала, че преводач е „единствено професионалист, който не се занимава с нищо друго". Извинявам се за недоразумението. Просто по онова време току-що бях установила, че в България няма преводачи на пълно работно време без фирма (агенция) и бях толкова изненадана, че написах „не се знае колко преводачи се занимават само с преводи", а не че преводачите трябва да се занимават само с преводи и с нищо друго.
Според Вас е добре "собственички на агенции да отстояват и своите и нашите права".
А защо преводачите да чакат наготово някой да им отстоява правата? Те да не би да са недееспособни? Заедно трябва да си отстояваме правата и заедно да работим, като взаимно се уважаваме и зачитаме.
Смятате, че "всеки предпочитат да си мълчи, за да не ги "отрежат"
Аз не смятам, че е само от страх. Хората не са наясно какво става. Агенциите например все още не могат да схванат, че миналата година МВнР им извъртя елементарен номер, измами ги с т.нар. „нови изисквания". То си е трудно за вярване. Аз самата съм в перманентен шок. Държавен орган, най-важното министерство, МВнР - мошеници! И то да беше само от м.г., ами се оказа, че е от много по-отдавна. Оказа се, че фирмата, в която работя, е имала фиктивен договор в продължение на 18 години! Ужас! Да не знае човек откъде ще му дойде белята ...
Вярвате, че "в България преводаческата професия е приравнена към останалите свободни професии."
Е, не е съвсем така. Преводаческата професия в България е свободна само на теория. Ако искаш да работиш в пълен обем, не става на свободна практика, трябва да регистрираш фирма и да сключиш договор с МВнР. А договорът е фиктивен - не се шегувам, вижте това:
Важно! 05.06.2013 - ДА, МВнР ИМА ПРАВО ДА ПОСТАВЯ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИРМИТЕ ЗА ПРЕВОДИ (ако им е истински възложител, но не е, фиктивен е): http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html
Написали сте ми следното: "Вие предлагате всички преводачи да се регистрират като "самоосигуряващи се"
Не, не всички, а само тези, които не работят друго, т.е. са преводачи на свободна практика и не го предлагам, а си е така по закон. Всъщност в България няма яснота по въпроса какво означава „преводач на свободна практика". Хората си мислят, че като работят някъде и превеждат за допълнителен доход, са преводачи на свободна практика, но не са. Те са еди-какви си (преподаватели, лекари, инженери и пр.), а преводите са им допълнителен доход. По закон обаче се изисква да декларират допълнителния си доход в годишна декларация - не съм много наясно с тези работи, никога не съм била преводач на свободна практика. Знам само, че ако лицето няма регистрация в АВ, т.е. не издава фактури, изчисляването на дължимия данък е доста сложно. И понеже агенциите се затрудняват с издаването на хонорар-сметки и плащането на осигуровки на неосигурените преводачи, предпочитат самоосигурени такива, които издават фактури (обикновено собственици на малки агенции) или, още по-добре, хора на трудов договор някъде (в учреждение, училище и пр.), на които плащат на ръка. Може би знаете, че голяма част от преводаческата дейност е в сивия сектор на икономиката. Това е сериозен проблем.
По-късно същия ден:
Т.Н.: Ако имате някакви въпроси или нужда от каквато и да е помощ ще се радвам да бъда полезна.
Аз: Много благодаря. Да, имам въпроси. Ето:
Въпрос 1: Съгласна ли сте, че има преводи с подпис на преводача и преводи без подпис на преводача (анонимни)?
Тайнствената непозната: Да.
Въпрос 2: Съгласна ли сте, че има преводи с подпис на преводача, които имат удостоверителна сила в съда (признават се от държавните учреждения) и преводи с подпис на преводача, които нямат удостоверителна сила в съда?
Да.
Въпрос 3: Съгласна ли сте, че превод, който има удостоверителна сила в съда, се нарича certified translation? На български няма установен термин - използват се различни термини: официален, заверен, удостоверен, направен от заклет преводач, легализиран, сертифициран превод, извършен от оторизирана агенция, от агенция с договор с МВнР и др.
Да.
Въпрос 4: Съгласна ли сте, че българската процедура по заверяване на официален превод е анахронизъм, оскъпява ненужно превода и позволява фалшифициране на подписи под преводи с удостоверителна сила пред съда? Първо преводачът се подписва, после агенцията поставя печата си и накрая МВнР поставя щемпел.
Да. Абсолютно!
Въпрос 5: Съгласна ли сте, че в България никой преводач, дори най-добрият, няма право да заверява извършения от него превод? Просто така да го завери, като се подпише и постави печата си. Без посредническа агенция, без МВнР.
Да. Абсолютно!
Въпрос 6: Съгласна ли сте, че в България нормативната уредба, регулираща извършването и заверката на преводи с удостоверителна сила пред съда, противоречи на съвременното законодателство - българско и европейско? Имам предвид Правилникът за легализациите, заверките и преводите, а не чл. 290 от НК.
Да! Да! Да!
Е, аз за това се боря - да се отмени Правилникът за легализациите, заверките и преводите, да се прекрати практиката да се сключват фиктивни договори между МВнР и фирмите за преводи и да се позволи на преводачите да си носят персоналната отговорност за извършените от тях преводи съгл. чл. 290 от НК. Нормална европейска практика. Работя в преводаческа фирма (фирма, не посредническа агенция!) и шефът не иска да сключва фиктивен договор, нито да внася преводи за незаконосъобразна заверка в МВнР (по признание на самото МВнР), нито да лъже клиентите си, че трябва да плащат такса за тази заверка, която е отменена още през 2008 г. Просто иска държавата да не му пречи да си върши работата и да си носи наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Смята, че без закон за преводача може, без регистър - също, но няма никакво намерение да сключва фиктивен договор и да внася преводи в МВнР за незаконна заверка. И аз така смятам.
Нямаме поддръжници, защото агенциите държат на договора, а преводачите се плашат, че може да ги накарат да държат изпит. А най-вече всички ги е страх от промени. Сигурни са, че ако нещо се промени, задължително ще стане по-лошо. Ние пък не виждаме какво по-лошо може да се случи от сегашното положение. Дори да се опитат да върнат старото положение, без новите изисквания, ние пак няма да сключим договор. Ще видим какво ще стане. Скоро се очакват новини.
Най-общо казано, очакваме оторизацията за извършване официални преводи да премине от агенциите към преводачите с най-висока квалификация, където е законно полагащото й се място, след което и статутът на свободно практикуващите преводачи неминуемо ще се подобри.
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600
Leave a comment