Статията е от човек, който се занимава с внедряване на системи за контрол на качеството. Публикувана е във фейсбук група. Там се проведоха и дискусиите.
ОТНОСНО СТАТУТА НА ПРЕВОДАЧИТЕ И ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ ФИРМИ
От началото на 2013 г. вървят неуправляеми дебати по въпроса за статута на преводачите и преводаческите фирми.
Тук ще изложа моето кратко становище като консултант по разработване и внедряване на системи за управление:
Всяка услуга заявена (възложена) от клиент на изпълнител се договаря между тях. Както клиент, така и изпълнител може да бъде лице или фирма. Няма и не трябва да има ограничение какви изисквания да поставя клиента. Той иска качествен превод.
Тъй като клиентите не могат или трудно се ориентират в компетентността на изпълнителите, съответно в качеството на техните услуги (това се отнася и за други области на услугите), са създадени стандарти, които дават критериите и изискванията, които ако се спазят може да се изгради доверие към изпълнителя. Спазването на стандарта е доброволно и се доказва със сертификат, издаван по определена процедура.
Сертификати се издават от акредитирани за това органи или от неакредитирани, но за вторите имащи опит в сертификацията. Такива органи, действащи в България за преводаческите услуги по БДС EN 15038 са например Българския институт за стандартизация (БИС) и Веритас България. Може би има и други - не съм проверявал. Може да се ползват и чуждестранни европейски сертифициращи органи.
Министерството на Външните работи като държавен орган се явява гарант за качеството на услугите в цялата тази схема на преводите. Както в другите области, така и тук трябва да създаде нормативната база за гарантиране качеството на преводите и МВънР да не се намесва в тяхната работа, освен ако съответния нормативен акт не му отреди роля на контролен орган.
Дали в нормативния акт ще се регламентира задължителност на прилагане на БДС EN 15038 или ще се посочи като критерий за предимство при внедрен такъв, това е въпрос на обсъждане при съставяне на акта. Може в нормативния акт да се регламентира и одит от втора страна (в случая от страна на МВънР към преводаческите фирми), което спестява придобиването на сертификат, струващ скъпо. В този случай МВнР изгражда такъв контролен орган, който може да бъде и само едно лице. Същото (едно лице) спокойно може да се справи с контролната дейност при заплата 1000-1200 лв.
Независимо каква схема ще се избере в нормативния акт за изграждане на доверие към преводаческите фирми при новите изисквания същите трябва да се обединят в консорциуми или други подобни сдружения, за да може да отделят персонал за оценка и избор на квалифицирани преводачи (по критериите на същия този стандарт 15038) и съвместно да ползват този персонал. В този случай консорциума ще се явява изпълнител на услугата и ако е необходим сертификат или доклад от одити от втора страна ще се издава на него.
Готов съм да участвувам в стегнати дискусии на сериозни форуми по въпроса. Смятам, че началните разговори в дискусиите трябва да са около въпросите, повдигнати тук.
Поздрав: (име, сайт)
Коментари:
Д.: Колкото повече стандарти за качество, толкова по-малко качество - в строителство, в храни, дрехи, техника, услуги, навсякъде... сравнявайки с времена без такова изобилие от стандарти... което ме убеждава, че целта на стандартите въобще не е качеството, нито да "ориентира клиентите в компетентността на изпълнителите" (тези красиви приказки), а да свърши някои други "полезни" работи - създава се една държавно-частна схема, в която сертифициращи фирми заедно с държавни органи помагат на едрите фирми в даден бранш да останат само те и да определят условията, а малката конкуренция, която е борбена, изобретателна и често доста добра, да не се меси или направо аут. Изобщо, г-н (име), ако доверие се изграждаше с един купен документ на стената...
Авторът: Както Чърчил е казал за демокрацията, че не е хубаво нещо, но друго по-хубаво не е измислено - така е със стандартите - само те и нищо друго не дава критерий за качество за масовия потребител - спазването им е съвсем друга тема.
Аз: Споделям мнението на Д. Стандартите трябва да бъдат безплатни и присъждани при напълно прозрачна, публично достъпна процедура. В нашия бранш, примерно - образование такова и такова, опит такъв и такъв. Защо ли великият стандарт ЕN 15038 е толкова скрит и недостъпен? Дори брошурката му не се предлага свободно и открито, да прочете човек какво пък чудо на чудесата е съчинено от съставителите му. За още по-тайните консултации и процедури - да не говорим. Плащаш и го имаш. Шшт, не питай как - фирмена тайна! Слагаш го с удоволствие за украса на сайта си (или на стената на офиса). Някакъв лист хартия, на който пише сертификат, от който по нищо не личи какви са ти достойнствата.
И.: В подкрепа на горните мнения - доверие не се изгражда със сертификат, доверие се изгражда с добре свършена работа, от която са доволни и двете страни, а това става не със спазване на поредица от процедури, а със съвестна работа - в нашия случай - добре направен и верен превод, който е в резултат на знания, опит и желание.
Аз: Може би авторът не е наясно, че изискванията за квалификация на преводачите по EN 15038 са доста ниски - като тези на КО (средно образование стига). Това е така, защото EN 15038 не е създаден за заклети преводачи, нито за официални преводи. Той е евтин рекламен трик за привличане на клиенти. Най-добрият стандарт в нашия бранш е високата квалификация, опит и добросъвестност на преводача. 1-вото и 2-рото могат да се докажат, 3-тото е морална категория, по принцип дефицитна в днешно време, най-вече в средите на безскрупулния, едър, корпоративен бизнес.
Аз: "Услугата "предоставяне на официален превод от заклет преводач" е допълнителна, извън стандарта. Може да се предостави от агенцията срещу допълнително заплащане, но определено излиза извън обхвата на стандарта, който урежда предоставянето на качествени неофициални преводи. Само на неофициални. Агенцията не може да извършва официални преводи дори да е сертифицирана по десет стандарта."
Из „Недоразумението стандарт EN 15038":
http://rennie.blog.bg/drugi/2013/01/23/nedorazumenieto-standart-en-15038.1045440
Аз: Този стандарт нито е най-добрият, нито е единственият на пазара. Освен че не става за устни преводи, не става и за официални. Пък и не е международен, а само европейски. Вчера беше на мода IS0 9001 (или нещо подобно), днес EN 15038. Утре ще излезе друг, други ден - още някакъв. Който иска, нека да си ги колекционира. Но държавен орган да измисля измамни схеми ("новите изисквания" на мошеника Младенов), за да принуди едни частни фирми (преводачески) да плащат на други частни фирми (сертифициращи), за да имат право да извършват официални преводи - това е безобразие. Още повече, че EN 15038 не е за официални преводи!
Авторът: Пак повтарям моето становище - одит от втора страна е най-добре за фирмите или по критериите на стандарта или по приети взаимно други критерии с "клиента", който в случая при одит от втора страна се явява МВнР - за устните преводи стандарта не се отнася. И тези разговори трябва да се повдигнат от разните съюзи на високо ниво - аз не членувам в никакъв съюз - извършвам технически преводи и моите редовни клиенти ми се доверяват, както коментарите, по-горе без стандарт. Но дискусиите се водят за документи по списъка на МВнР.
Аз: Авторът още не е разбрал, че МВнР не е никакъв клиент на агенциите за преводи, а обикновен рекетьор. Говоря за фиктивния договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите. Тук имаме престъпление. Ако някой още не е разбрал, крайно време е да го разбере. Съюзите на високо ниво е смешен израз. Или има браншови организации, или няма. Какво високо или ниско ниво? У нас има 3-4 организации на агенциите и 2 - на преводачите. И нито една национална. Разединени, скарани и ялови, те нямат изградени мрежи от координатори в страната и ни предават, ни приемат. Отделно, че СПБ функционира като посредническа агенция за преводи, сключила фиктивен договор с МВнР. Сбъркана работа. Тези деформации се дължат до голяма степен на остарялата правна уредба. Никакви декорации и сертификации няма да помогнат, докато не се промени порочният начин на извършване и заверяване на официални преводи.
"Мои бележки по статията след втори прочит:
От началото на 2013 г. вървят неуправляеми дебати по въпроса за статута на преводачите и преводаческите фирми.
"неуправляеми дебати"? Много общо твърдение. Кой, какво и къде дебатира? Аз например дебатирам остарялата правна уредба на преводаческата дейност в статии и писма до институции. Доколкото ми е известно, всички други дебати - от една година насам - са предимно анонимни и се свеждат до оплаквания от непосилните „нови изисквания", за които аз твърдя, че са елементарна, зле скроена измамна схема (рекет на държавно ниво), разчетен на агенцийната привързаност към остарялата правна уредба и липсата на независима съдебна власт. Съответно съм изложила мнението си в статии и писма до институциите. Всичко, написано от мен, е публично достъпно. Засега все още не съм повдигнала официално въпроса с измамата (рекета) единствено пред Прокуратурата, но може би и това ще направя на по-късен етап. Нека първо обърнат внимание на нередностите във връзка с остаряла правна уредба. Те са достатъчно сериозни сами по себе си.
Сертификати се издават от акредитирани за това органи или от неакредитирани, но за вторите имащи опит в сертификацията. Такива органи, действащи в България за преводаческите услуги по БДС EN 15038 са например Българския институт за стандартизация (БИС) и Веритас България. Може би има и други - не съм проверявал. Може да се ползват и чуждестранни европейски сертифициращи органи.
„акредитирани за това органи или от неакредитирани. Такива органи са..." Какви такива - акредитирани или неакредитирани? Не става ясно.
Министерството на Външните работи като държавен орган се явява гарант за качеството на услугите в цялата тази схема на преводите.
Гарант ли? Няма такива работи! На щемпела им пише „МВнР не отговаря за верността на превода". Те гарантират само, че подписът е точно на дадения преводач, но м.г. Младенов се изпусна и призна пред НС, че дори и това не гарантират - направо си каза, че неговите хора в МВнР не знаят чий подпис заверяват:
"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."
Стенограма от 363-то пленарно заседание на НС, 15.06.2012 г:
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755
Наистина, в Правилника за легализациите от 50-те пише, че МВнР отговаря за качеството на преводите, но този правилник е „една отдавна остаряла правна уредба", по думите на самото МВнР. Правилникът отдавна е за прибиране в архив. Не става нито за преводи, нито за легализации. Впрочем легализацията е премахната от Хагската конвенция за апостила (в сила за РБ от 2001). А преводите са отделна икономическа дейност, а не част от легализирането на документи. Имат си и отделен код от дейностите на Външно. Смесването им с „легализациите" е по вина именно на остарялата уредба. Освен това, хората често бъркат понятията „документ" и „превод на документ". Младенов например пред НС нарече преводите „документи на чужд език"! Съществува една международна конвенция за издаване на документите на няколко езика, която България още не е подписала. Като я подпише и учрежденията започнат да издават дипломи и актове с унифициран превод на няколко чужди езика, тогава вече ще имаме „документи на чужди езици".
Както в другите области, така и тук трябва да създаде нормативната база за гарантиране качеството на преводите и МВънР да не се намесва в тяхната работа, освен ако съответния нормативен акт не му отреди роля на контролен орган.
Дали в нормативния акт ще се регламентира задължителност на прилагане на БДС EN 15038 или ще се посочи като критерий за предимство при внедрен такъв, това е въпрос на обсъждане при съставяне на акта.
За какъв нормативен акт се намеква тук? Да не би в момента онези „експерти" от „високите нива" да забъркват някаква манджа с грозде по тяхната си рецепта - на тъмно, без „неуправляеми дебати"? Или, най-добре, без никакви дебати, нали затова са те, експертите!
Може в нормативния акт да се регламентира и одит от втора страна (в случая от страна на МВънР към преводаческите фирми), което спестява придобиването на сертификат, струващ скъпо. В този случай МВнР изгражда такъв контролен орган, който може да бъде и само едно лице. Същото (едно лице) спокойно може да се справи с контролната дейност при заплата 1000-1200 лв.
Това звучи добре като идея. Не за Външно като одитор, а за безплатен държавен одит. Но трябва ли да си играем на проверки при тези технически средства, с които разполагаме? И при тази повсеместна корупция? Интернет например предоставя прекрасни възможности за достъп до необходимата информация от цял свят и по всяко време. Да речем, имаш агенция за преводи, имаш преводачи, с които работиш. Защо да не ги публикуваш открито? Име, диплома (сканирана), опит, специализация, работи на трудов договор еди-къде си или има своя фирма, или е на свободна практика, цена на превода (примерно 15 лв. на страница). Добре е да има унифицирани цени, както е сега за преглед при лекар в частна клиника. Идва клиент и иска официален превод от заклет преводач. А-а, тази услуга е по-скъпа, подобно на прегледа при хабилитирано медицинско лице. Нещо такова. Няма ли да е по-добре така, като в частна клиника, вместо да се крият преводачите и да се баламосват клиентите с разни сертификати в рамка на стената? В стандарта 15038 пише ли как се организира работата с преводачите? На трудов договор ли? На свободна практика ли? С фирма ли? Крият ли се от клиентите или се поставя списък с имената и квалификацията им в офиса и на интернет страницата на сертифицираната агенция? Досега не съм забелязала сертифицираните да дават информация за преводачите си, но у нас положението е много объркано с тези преводачи, затова ги крият. А допускам и друго - този стандарт е измислен точно за баламосване на клиентите, нещо като „Сертификата гледай, бе! Какви имена на преводачи търсиш по стените?!"
Независимо каква схема ще се избере в нормативния акт за изграждане на доверие към преводаческите фирми при новите изисквания същите трябва да се обединят в консорциуми или други подобни сдружения, за да може да отделят персонал за оценка и избор на квалифицирани преводачи (по критериите на същия този стандарт 15038) и съвместно да ползват този персонал. В този случай консорциума ще се явява изпълнител на услугата и ако е необходим сертификат или доклад от одити от втора страна ще се издава на него.
Как така „трябва"? За да стане задължително обединяването „в консорциуми или други подобни сдружения", е необходимо да се промени Търговският закон. А може би и Конституцията? Това е ограничаване на свободата на избор как да работи човек. Обединяване (окрупняване) се наблюдава по цял свят, наистина, но не със заповед, а по други механизми. Простичко казано, по закона на джунглата.
Готов съм да участвувам в стегнати дискусии на сериозни форуми по въпроса. Смятам, че началните разговори в дискусиите трябва да са около въпросите, повдигнати тук.
Стегнато казано, въпросите са за сертифицирането, a не за статута на преводачите и ПА. Мен повече ме интересуват второто. Интересува ме и сертифицирането, но не защото МВнР било наредило. Може някой ден и аз да реша да се сертифицирам.
***
На горните въпроси и коментари получих следния кратък отговор:
„Здравей Рение, нямам намерение подробно да ти отговарям. Не искам да коментирам в писмен вид историята и сегашното положение на преводачите и фирмите за преводи - пълна бъркотия. Ти знаеш моето становище и само мога да се явя, ако някой ме покани (очаквам такава покана от (скрито име) - член на УС на съюза на преводачите (скрит линк към интернет сайт на члена на УС на СПБ) на дискусия и да участвувам в обсъждане на този статут с цел да се регламентира в интерес на преводачите дейността им.
Поздрави! (от автора на статията)
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment