В табличен вид са разгледани приликите и разликите в организацията и регулирането на две на пръв поглед съвсем различни дейности - на фирмите превозвачи, които набират водачи на МПС, в т.ч. таксиметрови, и на фирмите за преводи, които набират преводачи. Използваното в заглавието название „фирми-преводачи" не е измислено от мен, а от Върховния административен съд. То не е правилно, тоест правилно е точно толкова, колкото би било названието "фирма-водач на МПС" или "фирма-шофьор", ако сте чували такова (аз не съм). Приятно четене!
|
ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ ИМА ЗАКОН |
НЯМА ЗАКОН ЗА ПРЕВОДАЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ (не е фатално, вж. забележката по-долу) |
|
Забележка: В повечето страни в ЕС също няма специален закон. Достатъчно е да има: 1. Клауза за наказателната отговорност на преводача - и у нас има: чл. 290, ал.2 от НК; 2. Официален регистър на преводачите с висока квалификация и опит (заклетите преводачи) - у нас няма такъв, МВнР държи в тайна списъците със заклети преводачи, сякаш са с гриф „строго секретно". | |
|
Транспортната дейност подлежи на лицензиране |
Преводаческата дейност не подлежи на лицензиране |
|
Забележка: Всички тези приказки за лицензирани или оторизирани агенции за извършване на официални преводи са елементарен рекламен трик, охотно поддържан от самото МВнР. Как стоят на практика нещата? Фирмите за преводи сключват един фиктивен договор с МВнР и - готово, вече са „оторизирани". Основанието за сключването на фиктивния договор е един вътрешно-ведомствен правилник на МВнР от 1958, съхранен без нито едно изменение от 25.12.1990 г. и отдавна въздигнат в истински култ - по-високо от всички закони, европейски директиви и международни конвенции. Вече 23-та година никой не смее да извика „Царят е гол!", защото всички правителства, изредили се от 1990 до днес, са в кюпа, а фиктивният договор е залегнал в цялото законодателство и излагацията е наистина голяма. Линк към сравнение между фиктивния договор и подобен на него, нормален:: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html Линк към разбор на неадекватните разпоредби на Правилника от 50-те, с който уж се регулират легализациите, заверките и официалните преводи: http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/14/goliam-smeshnik-e-tozi-pravilnik.1100373 | |
|
ИА "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз и издава удостоверение за всяко превозно средство и за всеки водач. |
И МВнР води регистър на преводачите към т. нар. „оторизирани" („лицензирани") агенции за преводи, но не издава отделно удостоверение за всеки преводач. |
|
Забележка: Няма как да издава удостоверение за всеки отделен преводач, защото агенциите ползват едни и същи заклети преводачи, като всяка внася в МВнР списък с уж „нейни" заклети преводачи, а МВнР си затваря очите пред повтарящите се имена. Това е все едно една фирма-превозвач да внесе списък с 50 коли и водачи в ИА „Автомобилна администрация", а друга след нея да внесе същия списък и отново да ги регистрират - този път под друг номер (към друг лиценз), а после да дойде трета и за трети път да регистрират пак същите коли и водачи. Честа практика е агенциите да вписват в списъка със „свои" заклети преводачи собствениците на други агенции за преводи от същия град или дори от друг град, а те на свой ред - тях. Все едно, примерно, собственикът на „О КЕЙ Супертранс" да впише като свои водачи собствениците на „Хит такси", „Тико Такси" и „Орион Такси", а те на свой ред да регистрират собственика на „О КЕЙ Супертранс" като свой водач. Т.нар. „регистрация" на заклети преводачи в МВнР е нещо такова - пълна каша. | |
|
Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз. (Чл.6, ал. 2 от ЗАП) |
Веднъж вписаният в базата данни на МВнР (за)клет преводач може да бъде вписван отново и отново във всички други „лицензи" до постигане на тотална бъркотия. Тя отдавна е постигната, впрочем. Затова МВнР си крие „базата данни" с преводачи. |
|
Всеки лицензиран превозвач трябва да има ръководител на транспортната дейност с познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, който успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в наредбата (Член 6, ал. 5 от ЗАП). |
Няма никакви изисквания към ръководителите на „оторизираните" („лицензираните") агенции за преводи. Най-лесно е да регистрираш агенция за преводи в България. |
|
Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност (Член 7, ал. 2 от ЗАП) |
„Лицензираните" агенции за преводи могат да извършват официални преводи само със заклети преводачи, които отговарят на критериите на МВнР (не особено високи) и неофициални преводи с всякакви преводачи, каквито си намерят - МВнР не се интересува от тях. Агенциите са много доволни от дадената им свобода - издирват закъсали хора без образователен ценз, плащат им жълти стотинки за некачествените преводи, които правят, и печелят ли, печелят от комисионни. Това е все едно на лицензираните превозвачи да разрешат да извършват превози освен с правоспособни, регистрирани водачи, също и с водачи без шофьорска книжка, както и да използват коли-трошки наред с изправни автомобили. |
|
За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. (Член 7б, ал. 1 от ЗАП) |
Няма такива подробности. |
|
Водачите, придобили квалификацията по ал. 2, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години. (Член 7б, ал. 4 от ЗАП) |
Няма изискване за периодично обучение и усъвършенстване на познанията на преводачите - нито на всеки 5 години, нито на николко. |
|
Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години. (Чл. 23б, ал. 1 от ЗАП) |
Специализираните преводи (технически, медицински и др.) не се считат за официални и затова МВнР си затваря очите, че те се извършват от преводачи без образователен ценз. Всъщност никой не знае от кого се извършват, а това са едни от най-трудните и отговорни преводи.
#10742 Отговорността да извършваш специализирани преводи2013-07-13 14:46 |
|
Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите. (Чл. 42 от ЗАП) |
Агенциите за преводи не носят никаква отговорност за преводите, които извършват техните, общо взето техните, преводачи. МВнР също не носи никаква отговорност. Единственото звено по веригата от посредници, което носи отговорност и то не каква да е, а наказателна - до 5 години затвор за неверен превод! - е преводачът, единствено преводачът и никой друг. Не е нито агенцията, нито МВнР. (Чл. 290, ал. 2 от Наказателния кодекс) |
|
Превозвачът НЕ се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство. (Чл. 44 от ЗАП) |
Агенциите за преводи са напълно освободени от отговорност за вредите, причинени от преводачите без образователен ценз, които спокойно могат да използват и ще продължат да използват, зер пари падат от таз дейност! И МВнР си затваря очите по същата причина - заверява незаконосъобразно подписите на преводачите и събира ли, събира такса за тази заверка. МВнР само си призна в писмо до МС, че заверката е незаконосъобразна: Писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС: Таксата за тази незаконосъобразна заверка е отменена още преди няколко години, но МВнР продължава да я събира уж по Тарифа №3: Тарифа № 3, отм. ДВ бр. 3/2008 г.: http://im.cablebg.net/clients/t3mvnr00.htm Тук има такса за заверка на подписа на преводача: чл. 16 от Раздел IV Такси за легализации на документи и заверка на преводи Тарифа № 3, в сила от 23.04.2009 г.: http://www.mfa.government.bg/uploads/files/TARIFA3.pdf Тук вече няма такса за заверка на подписа на преводача
Гражданите не знаят и няма как да знаят, че таксата „заверка на подписа на преводача" в МВнР е незаконна (отменена е преди години). Те виждат, че я има обявена на сайта на МВнР и вярват на министерството. Вярват и на агенциите за преводи. А тези „оторизирани" агенции затова са и получили фалшивия си „лиценз" от МВнР, за да повтарят лъжите му пред гражданите и фирмите потребители на официални преводи. В момента около 650 агенции са сключили фиктивен с МВнР, за да мамят клиентите си в съглашателство с МВнР. Поне от 7-8 години се говори и пише за нередностите в „регулирането" на преводаческата дейност, а от миналата година насам се води оживен диалог с институциите за отстраняването им, но без особен ефект. Всички си правят оглушки - и МВнР, и МС, и ВАС, и ВАП, и Омбудсманът, и НС... Изписаха се и над 100 статии, но не от журналисти - медиите също си правят оглушки. Публикуваха се и над 10 000 мнения, но не от експерти - експертите също си правят оглушки. Докога ли ще продължава това безобразие, направо да се чуди човек? Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/ |
Ползвани източници:
1. ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
http://www.mtitc.government.bg/page.php?category=213&id=505
Извлечение от ЗАП (пълния текст на цитираните по-горе членове):
Глава втора Лицензиране и регистриране
Чл. 6 (1) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари-лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация-за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство.
Чл.6 (2) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.
Член 6. (5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование.
Член 7. (2) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) (1) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и 4.
(3) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(4) Водачите, придобили квалификацията по ал. 2, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 3 и 4.
Забележка: Разпоредбите на чл. 7б влизат в сила както следва:
а) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории D1, D1+E, D или D+E-от 10 септември 2008 г.;
б) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C или C+E-от 10 септември 2009 г.
Чл. 7в. (Нов ДВ, бр. 85 от 2006 г.; в сила от 01.01.2008 г.) (1) Курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.; изм., бр. 85 от 2006 г.; в сила от 20.10.2006 г.) (1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва:
1. (изм.- ДВ, бр. 85 от 2006 г.; в сила от 20.10.2006 г.) да подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5;
2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл. 7, ал. 4;
3. да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл. 7, ал. 5.
Раздел II. Специализирани и таксиметрови превози
Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
Раздел II
Отговорност на превозвача по договора за превоз на пътници
Чл. 42. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.
Чл. 43. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).
Чл. 44. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.
2. ИА 'Автомобилна администрация"
ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗВЪРШВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА УСЛУГА
http://rta.egov.bg/service.aspx?FormID=%7B43633FB5-967F-490D-8C54-5A70B3EE0FB8%7D
1.Правоимащи лица
■Tърговци по смисъла на Търговския закон, които извършват таксиметров превоз на пътници
2.Необходими документи
■За извършване на услугата правоимащото лице подава следните документи (чл. 9 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г.):
◦копие от съдебното решение за регистрация;
◦удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението;
◦копие на удостоверението за регистрация по БУЛСТАТ;
◦договор за назначаване на ръководителя на транспортната дейност;
◦свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност;
◦копие на удостоверение за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност;
◦списък на автомобилите, с които превозвачът ще извършва таксиметров превоз на пътници;
◦документ, удостоверяващ съгласието на собственика на автомобила да бъде вписан в списъка към удостоверението за регистрация, когато автомобилът не е собственост на превозвача;
◦заверени от превозвача копия на свидетелствата за регистрация на автомобилите;
◦заверени от превозвача копия на контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и на картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил.
Вътрешен ход на административната услуга
■В регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници, се вписват следните данни (чл. 14, ал. 1 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г.):
◦пореден номер и дата на регистрацията;
◦фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
◦номер по БУЛСТАТ;
◦номер на издаденото удостоверение за регистрация;
◦данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите - регистрационен номер, идентификационен номер, марка и модел, дата на първата регистрация;
3. Вътрешен лиценз за извършване на пътнически превози към дата 08.07.2013 г. /820 бр.
http://www.rta.government.bg/images/Image/registri/ip.htm
4. СПИСЪК НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ И ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ
ИЛИ ПРЕВОЗ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
http://www.rta.government.bg/images/Image/registri/spravka_riskovi_kategorii_FINAL%202013.pdf
Leave a comment