02.05.2017 До пр. Беремска, ВАП

В отговор на Резолюция от пр. Беремска, 15.03.2017

ДО: пр. Беремска, ВАП, пр. пр. 708/12

КОПИЕ ДО: МВнР, дирекция "Консулско обслужване" (за сведение)

На Ваш: Пр. пр. №708/2012 г.- II
София 15.03.2017 г. (приложен)

Уважаема пр. Беремска,

Въпросът не е дали МВнР регистрира преводачи и/или агенции за преводи, а по кой закон го прави. Отговорът е - по никой. За удостоверенията, които издава, въпросът и отговорът са същите.

В резолюцията си от 15.03.2017 г. Вие обяснявате, че удостоверенията, които издава МВнР, не са фалшиви, тъй като действително се издават от Министерството и че МВнР действително регистрира агенции и преводачи. Аз не съм оспорвала факта, че от 27 години МВнР регистрира агенции, а от две - и преводачи, нито факта, че удостоверенията са автентични (истински по см. на чл. 93, т.6 НК). Твърдя само, че лицензите/оторизациите, които раздава МВнР, са "фалшиви", тъй като МВнР няма законово основание да лицензира/оторизира нито агенции, нито преводачи.

Лицензирането/оторизирането е специален режим на ограничаване свободата на стопанската дейност. Такъв режим е добре да има за преводите на официални документи, но е необходимо да се уреди със законов или подзаконов акт. Тази необходимост е осъзната отдавна. Многократно са правени опити, последно през 2012 г., но всички са били неуспешни. Осъзнато е, че Правилникът за легализациите е незаконосъобразен, така че позоваването на разпоредбите му е неуместно, особено от юрист с висока квалификация като Вас.

Отново Ви моля да обърнете внимание на факта, че МВнР сключва фалшиви договори по чл. 2а от вехтия правилник (фалшиви тук означава привидни по см. на чл. 17 ЗЗД, т.е. нищожни по см. на чл. 26 ЗЗД) Договорите са привидни, защото с тях Възложителят (МВнР) привидно възлага работа на Изпълнителя (стотици агенции за преводи). На практика обаче никаква работа не им възлага, нито обявява търг за избиране на изпълнител, нито заплаща нещо на стотиците си псевдо-изпълнителки. Затова пък псевдо-изпълнителките възлагат работа на псевдо-възложителя си - да заверява подписите на преводачите. За тази работа му заплащат от 15 до 30 лв. на подпис (от джоба на клиента, не от своя, разбира се). Таксата, която псевдо-изпълнителките заплащат на псевдо-възложителя си,  е отменена още през 2008 г. по времето, когато г-н Калфин беше външен министър. Оттогава в нито една тарифа за държавните такси не съществува такса за заверка на подписа на преводача, но МВнР си я събира необезпокоявано. Таксува я като заверка на подпис върху документ, издаден от българско или чуждестранно учреждение (чл. 8 от Тарифа №3). Надявам се, разбирате, че агенциите за преводи са частни търговски дружества, а не български учреждения. Интересен детайл е, че в МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват, защото заверката се извършва в нарушение на ЗННД. Сами си го признават и продължават да "заверяват" точно по този начин - в нарушение на ЗННД. През 2013 г. бившият Омбудсман, сега конституционен съдия К. Пенчев, препоръча незабавна "отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите и прекратяване на практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи". През 2014 г. КЗК излезе с решение от 42 страници, в което написа, че "не е налице нормативно установен ред за подбор на преводаческите агенции, с които МВнР сключва договор за възлагане на официален превод (търг, обществена поръчка, т.н.), липсват ясни механизми и критерии, въз основа на които преводаческата агенция, сключила договор с МВнР, избира преводачите, които да извършват преводаческите услуги; налице е остаряла нормативна уредба, несъгласувана с други свързани правни актове, което създава неяснота, правна несигурност и не стимулира конкуренцията при осъществяването на преводаческа дейност в страната."

Отказът на МВнР да изпълни препоръките на Омбудсмана и пренебрежителното му отношение към констатациите на КЗК правят достатъчно неприятно впечатление. Но още по-неприятно впечатление прави това, че с фалшивите договори по мухлясалия правилник за легализациите МВнР  "възлага" извършване на преводи и на документи, заверени с апостил по Конвенцията за премахване на легализацията (популярна като Конвенцията за апостила). Надявам се, разбирате, че няма как с правилник за легализациите да се урежда превод на документи, които се заверяват по Конвенция за премахване на легализацията. Същевременно МВнР се оправдава, че към "Министерството се отнася значително малка част от многообразието на преводаческата дейност, а именно преводите на официални документи, доколкото подлежат на легализация за използването им в чужбина." Де да бяха само преводите на официални документи, подлежащи на легализация (на консулска легализация! не на легализация с апостил!) ...

Тук ще отворя скоба за кратко пояснение, какво означава консулска легализация и какво - легализация с апостил.

1. Консулска (дипломатическа) - тежка и сложна процедура с неколкократни заверки и презаверки - първо в държавата, където е издаден документът и после в държавата, където се представя. Активно участие в нея вземат външните министерства на двете държави, както и техните дипломатически и консулски представителства. Преводът на документа е неразделна част от консулската легализация. Тази именно процедура е описана в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. Отменена е от Конвенцията за апостила, в сила за България от 30.04.2001. Понастоящем важи за съвсем малък брой държави. 

2. Легализация с апостил - еднократна заверка само в държавата, където е издаден документът, без участието на консулските и дипломатическите представителства, а много често и без участието на външно министерство. Извършва се чрез поставяне на унифициран (стандартен) щемпел, наречен "апостил", след което апостилираният документ се признава във всяка една от всички останали държави по Конвенцията за апостила. Понастоящем важи за повече от половината държави в света, в т.ч. всички държави членки на ЕС. Преводът на документа НЕ е част от легализацията с апостил. 


Забележка. Вторият вид легализация (с апостил, опростеният) е въведен с международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация от 05.10.1961,  в сила за България от 30.04.2001. Под премахване на изискването за легализация се има предвид премахване на сложната консулска (дипломатическа) легализация - такава, каквато е описана в нашия отдавна остарял Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. По принцип названието "легализация с апостил" не е правилно, но е добило  популярност, затова е използвано в тези обяснения вместо правилното "апостилиране" / "заверка с апостил" / "удостоверяване автентичността на документа чрез апостил".

И така, документите, подлежащи на легализация (консулска легализация, старата, тежка легализация, без апостил!) действително са пренебрежимо малък процент, доколкото понастоящем държавите, които не са страни по Конвенцията за апостила, се броят на пръстите на едната ръка, образно казано. Но уви, Външно едно говори, а друго върши. То "легализира" всички преводи на официални документи, най-вече на такива с апостил (те в момента са преобладаващото мнозинство в документооборота за и от чужбина). Нещо повече, без фалшив договор с МВнР, почти не е възможно да се извършват каквити и да било преводи - не само на документи, подлежащи на легализация (със или без апостил), но и на всякакви други документи. Това е така, тъй като у нас е широкоразпространена заблудата, че само фирма, сключила (фалшив) договор с МВнР, има право да извършва преводи на документи - на всякакъв вид документи, в т.ч. и на частни. Всички използват изразите "лицензирани агенции за преводи и легализации", "легализирани преводи", "заклети преводачи" - граждани, фирми, институции ... И никой не се замисля, че нормативно не е уреден нито статутът на заклетия преводач, нито легализирането на преводите, нито лицензирането/оторизирането на агенциите и преводачите. Специално агенциите няма как да получат лиценз/оторизация за извършване на официални преводи, тъй като преводът е дейност intuitu personae, лат.с оглед на личността. Затова лицензът/оторизацията се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, както вече е направено с Наредбата за съдебните преводачи. 

Искане
ВАП да предприеме мерки за прекратяване на незаконосъобразното регулиране на преводаческата дейност от МВнР.

Очаквам Вашия компетентен отговор.

С УВАЖЕНИЕ КЪМ ОТГОВОРНАТА ПРОФЕСИЯ НА ПРОКУРОРА,

Ренета Тодорова Стоянова, ЕГН **********

Образование: полувисше (медицина) и висше (англ. филология)

Адрес: гр. Варна, ул. „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80

Стац. тел.: 052 988 600, Моб. тел.: 0888 60 90 72

Блог: http://rennie.blog.bg/

Предпочитан начин за комуникация: по е-поща на адрес rennie@softisbg.com или на адрес softis@softisbg.com

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 бр. съгл. текста: Резолюция от пр. Беремска

Цялата ми кореспонденция с прокуратурата по преводаческите проблеми: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---20032013-25052013.html

Блог, посветен на неуредиците в нормативната уредба за извършване на преводи на официални документи: http://rennie.blog.bg/

***

Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600

Книга за преводачите и агенциите, написана от Хари Стоянов, дългогодишен преводач и собственик на фирма за преводи. Разпространява се безплатно. Публикувана е на адрес: http://softisbg.com/library/prevodachi_i_agencii.htm

Още една книга за преводаческите проблеми от Хари Стоянов - сборник статии, отразяващи историята на вълненията в бранша от 2012 до 2015 г. http://softisbg.com/library/prevodach.htm