Решение 514/25.6.2015г. на Шуменския районен съд по ГД № 2396/2014

Начало на блога

Този материал е част от Гражданско производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

-

В това решение, както и в много други, съдиите твърдят, че продажбата на чужда вещ не е нищожна - вж материала Защо съдиите смятат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна?

-

Източник: https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=IUeCF6sN7yo%3D

-

"Ищците твърдят, недействителност /нищожност/ на сделки с идеални части от ПИ с идентификатор № 83510.662.144 по КК на гр. Шумен - 1/20 ид.ч., както и на обективиращите ги нотариални актове, поради противоречие със закона. Искат нищожността на сделките и нотариалните актове да се обяви и да се присъдят разноски. Без абсолютно никакво значение за действителността на сделките е чия собственост са били при сключване на сделките. Даже и да не са били изцяло собствени на прехвърлителите, то продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка.

              Съставянето на нотариален акт е вид нотариално удостоверяване и като такова то може да е нищожно в случаите изброени в чл. 576 ГПК. Едно от твърдените основания - нарушение на чл. 586 ГПК - проверка на собствеността от нотариуса при съставяне и на трите акта, не се обхваща от предвидените основания за нищожност. Дали неговите изводи за правото на собственост, съответстват на действителното положение, не е от значение за действителността на съставения акт. Така и Р № 685/03.11.2010г. на ВКС по ГД № 1201/2009г., III г.о. 

-

            Коментар. Интересна е констатацията, че неспазването на императивната разпоредба на чл. 586 ГПК (проверка на собствеността) е без значение за действителността на съставения от нотариуса акт. Действително, съществуват множество съдебни решения в този смисъл. Всички съдии се позовават на това, че в чл. 576 от ГПК ("Нищожни нотариални удостоверявания") не е посочена изрично разпоредбата на чл. 586. Ето какво гласи чл. 576 от ГПК:

-

         ГПК - Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.

-

         Както се вижда, в чл. 576 не е посочена изрично разпоредбата на чл. 586 ГПК. Липсва дори ал. 1 от чл. 586:

      ГПК - Чл. 586, ал. 1. При издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. 

-

            Следователно, нотариалното удостоверяване не е нищожно, дори ако нотариусът не извърши проверка дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания [на закона] за извършване на сделката. Оттук следва, че нотариусът не носи никаква отговорност. Но дали е така? В чл. 576 е включен чл. 574.

             Чл. 574. Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

-

          Според мен, законът е ясен. Щом нотариусът е извършил нотариално действие в противоречие на закона, нотариалното му удостоверяване е нищожно. Но съдиите, вероятно от колегиалност към нотариусите, редовно "забравят", че чл. 574 е включен в чл. 576 ("Нищожни нотариални удостоверявания") или пък си го тълкуват по своему - напр., че става дума само за сделки в нарушение на закона и оттам правят връзка с чл. 26 от ЗЗД. Връзката със ЗЗД се прави и по линия на друго своеобразно тълкуване - че нотариалният акт бил договор.

         Игнорирайки чл. 574, обаче, и тълкувайки нотариалния акт като договор, стигаме до логичния извод, че нотариусът спокойно може да не проверява собствеността и да не изпълнява особените изисквания на закона. Всичко това би трябвало да е задължение на страните по "договора". И наистина, съществуват множество съдебни дела, в които именно страните се разправят помежду си за проверката на собствеността и за изпълнението на особените изисквания на закона. Защо тогава твърдим, че българският нотариат е от латински тип? Защо се гордеем, че българският нотариус е Гарант на правната сигурност?  И защо изобщо ходим на нотариус?

 -

             Второто твърдяно основание - съставени са актове за противоречащи на закона сделки, според отбелязаното по горе, не може да се приеме, че е било на лице. Обективираните и в трите акта сделки, не противоречат на закона. Затова и исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.[тук районният съд допуска груба грешка, ето защо - налице е продажба на чужда вещ; такава сделка противоречи и на закона, и на морала; съдиите сякаш не са и чували за основните морални ценности - не лъжи, не кради, не убивай и т.н.; твърдението, че сделката е действителна, но не поражда транслативен ефект, е оксиморон от сорта на "горещ студ" и "студена жега"; неслучайно съдът не аргументира извода си, а само твърди, че сделките не противоречат на закона, като за противоречието с морала пък въобще не се и произнася; същата груба грешка след това допускат и ОС-Шумен, и ВКС; българските съдии масово допускат тази грешка, без да се замислят - вж материала "Защо съдиите смятат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна" бел. блогър].

-

                 Въззивният съд потвърждава решението на районния с Решение № 108/19.05.2016 на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 466/2015:

                "Видно от диспозитива на решението, първоинстанционният съд не се произнесъл във връзка с предявените искове за нищожност на нотариалните удостоверявания по отношение на ответниците Валентин Въков и Ася Асенова, който пропуск обаче подлежи на изправяне по реда на чл.250 от ГПК и не е предмет на въззивна проверка.".

             Районният съд е трябвало да се произнесе, т.к. ищците са твърдяли, че "Г. и К.Г. са прехвърлили собствеността върху процесните гаражи без да са носители на правото, поради което, по силата на чл.482, ал.4 от ГПК(отм.) нотариусът не е имал право да изповяда сделката".
            Сега въззивният излага аргументи и заключава: "Горното, налага извод, че, отчуждавайки ги Г. и К.Г., съответно последващият приобретател на един от гаражите - К.Х.А., са се разпоредили с право на собственост върху тях в повече от притежаваните от тях идеални части, респ. - с чуждо право на собственост, принадлежащо на Община - Шумен, което обаче не е основание за нищожност на прехвърлителните сделки."
             И така, ответниците се разпоредили с право на собственост, което не им е принадлежало, без нотариусите да забележат, а сега съдът твърди, че това не е основание за нищожност на сделките. На всичко отгоре по въпроса за нищожните нотариални действия и двете инстанции пазят пълно мълчание.
    Следва изложение на още мотиви от въззивния съд и повторно изтъкване, че всичко е наред и няма никакви основания за нищожност: "единственият установен порок на атакуваните разпоредителни сделки е, че прехвърлителите са отчуждили право на собственост в обем по-голям от притежаваното от тях, респ. от праводателите им, което обаче не е основание за нищожност. Същевременно,  не се установяват възведените от жалбоподателите пороци на договорите, изразяващи се в противоречие със закона и заобикалянето му, които да водят до прогласяването им за нищожни, което предпоставя неоснователност на предявените искове и отхвърлянето им."
           ВКС не допуска касация - Определение от 20.02.2017 по гр. дело № 3647/2016 на ВКС.


-

Начало на блога

Този материал е част от Гражданско производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2561

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.