Решение от 13.01.2017г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по гр.д. № 660/ 2016г.

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство и от Нотариално производство - правила и пропуски

-

Източник: https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=R6fMF1IppJI%3D

-

Резюме. Прогласяват нищожност на брачен договор на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД - липса на форма, поради нарушена териториална компетентност и оттам нищожно нотар. удостоверяване на осн. чл. 576 ГПК във вр. с няколко други члена - в решението са дадени много хубави препратки.

-

С решение №22 от 19.05.2016 г. по гр.д.№373/2015 г. РС Сливница e прогласил за нищожен по предявения от И.Г.С. срещу Н.М.И. и Е.Г.И. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД сключения между ответниците на 22.12.2014 г. брачен договор [пред софийски нотариус, бел. моя] в частта, в която в индивидуална собственост на Е.Г.И. се прехвърлят придобити по време на брака й с Н.М.И. недвижими имоти [намиращи се извън района на София, бел. моя].

            Съгласно императивната разпоредба на чл.39, ал.2 СК компетентен да завери брачен договор, касаещ вещни права върху недвижим имот, е нотариусът, в чийто район се намира имотът.

           Нотариусът няма право, съгласно чл. 573, ал.1 от ГПК във вр. чл. 3 от ЗННД да извършва нотариални действия извън своя район. Правилото на чл. 573, ал.1 от ГПК е императивно и неговото нарушаване е скрепено с последицата на чл. 576 от ГПК- нищожност на нотариалното действие, която го лишава от обвързващата съда доказателствена сила. Основанията за нищожност по чл. 576 от ГПК защото те включват липса на компетентност изобщо/препращане към чл. 569 ГПК, липса на местна компетентност /препращане към чл. 570, ал.1 ГПК, нарушаване на териториалните предели на компетентността /препращане към чл. 573, ал.1 от ГПК, незаконосъобразност на удостовереното действие, което е приложимо само към нотариалните действия /препращането към чл. 574 ГПК, за отвод /чл. 575 от ГПК и др.

               В случая е безспорно установено, че с брачният договор между Е.Г.И. и Н.М.И. се прехвърля право на собственост върху два недвижими имота, находящи се в с.Х., община Б. и следователно местно компетентен и нотариус с район на действие РС Сливница, а не РС София.

             Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че договорът не е нищожен, защото е вписан.

             Основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при осъществяването на своята дейност.

              Съгласно чл.32а от ПВп съдията по вписванията извършва проверка само дали актът отговаря на формалните изисквания за вписване, респективно на изискванията за заличаване, ако същите не са спазени се произнася с определение за това. В Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г.на ВКС по тълк.д.№7/2012 г. е прието, че съдията по вписванията не проверява материалните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

-

             Забележка. Заради правно-неграмотното тълкуване в ТР 7/12, че съдиите по вписванията нямат право да отказват вписване, дори актът да е постановен в нарушение на закона, гражданите трябва да обикалят съдилищата, да харчат пари и да си късат нервите. Много по-лесно щеше да бъде, ако съдията по вписванията можеше да каже: "Сори, г-н/г-жо нотариус, не е трябвало да удостоверявате договора, понеже не разполагате с териториалната компетентентност. Върнете парите на хората и ги насочете към нотариус към РС Сливница - там да си сключат договора и да си го впишат."

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство и от Нотариално производство - правила и пропуски

-