Решение от 07.11.2016 по гр. дело №877/2016 на РС-Русе
Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство
-
Резюме. Невероятно идиотско решение на РС-Русе 2016 - нотариус от Русе бил ходил Италия да заверява пълномощно - отменено от ОС-Русе. Включено е в примерите под номер 44.
-
(отменено от ОС-Русе; ВКС не е допуснал касация)
РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 7.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - III гр. състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията гр. дело №877 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД, съединен с иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата Т.Д.Д. чрез процесуалния си представител твърди, че повече от десет години живее и работи в Италия, където в средата на месец юни 2008г. я посетили ответникът заедно с лицето С.П. Р и нотариус Г. Л Г.. Уведомили я, че ответникът М.Г.Р. желае да изкупи собствените й идеални части от имот в гр. Русе по ул. "Г. Сава Раковски" №15, представляващ дворно място с построените в него сгради. Уверили я, че е изкупил съответните идеални части на другите съсобственици с намерение да строят върху терена. С впечатлението, че подписва някакви предварителни документи и че сделката ще бъде реализирана при завръщането й в България, подписала вече изготвени документи за прехвърлянето. Оказало се, че е подписала пълномощни на името на ответника и декларации за прехвърлянето на имота. Въз основа на тях с нотариален акт №184/16.06.2008г., том IV, рег. №11813, на русенския нотариус Г.Г., вписан в СВ с акт 171, том ХХI, дело №5498, вх. рег. №8801/18.06.2008г., ответникът, договарящ сам със себе си, е прехвърлил притежаваната от нея 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г. Сава Раковски" №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с площ 503 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1498, кв. 264, съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499, 63427.2.927 и 63427.2.926. С нотариален акт №97/11.04.2013г., том I, рег. №1244, дело №66/2013г. на русенския нотариус Петя Трендафилова ответникът е извършил поправка на горепосочения нотариален акт. На посочената в пълномощното дата - 16.06.2008г. и ден на подписване на нотариалния акт не е била в България, не е ходила в кантората на нотариус Г.Г., подписите върху представените й документи положила в Италия. Счита извършеното действие - нотариалната заверка на подписа й извън района на действие на нотариус Г.Г., макар и вписано в нотариалната кантора, за нищожно по смисъла на чл.576 ГПК и не може да породи правно действие, поради което сделката, извършена с това пълномощно, е нищожна. Моли съдът да признае нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа й върху пълномощното, да приеме самата упълномощителна сделка за нищожна, както и да бъде призната за собственик на 1/16 ид.ч. от недвижим имот - дворно място, представляващо 209/503 ид.ч. от имот с идентификатор 63427.2.1498 в гр. Русе по ул. "Г. Сава Раковски" №15 с посочените в нотариалния акт идеални части от сградите с идентификатори 63427.2.1498.4, 63427.2.1498.3, 63427.2.1498.5. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът М.Г.Р. счита предявените искове недопустими като ненадлежно предявени, тъй като не е известно лицето Г Т, упълномощена от ищцата Т.Д. да преупълномощи адвокат М.Р. да притежава качества по см. на чл.32 ГПК. Оспорва основателността на предявените искове. Заявява, че с пълномощно от 14.06.2008г. е упълномощен от ищцата да я представлява пред нотариус и пред всички административни и съдебни органи, като има право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане при условия, каквито уговори, вкл. и да договаря сам със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД със собствените й идеални части от описания в исковата молба недвижим имот. От обстоятелството, че подписът й е положен и изписването на пълното й йме е извършено в Италия на 14.06.2008г., не следва нищожност на нотариалното удостоверяване. Същото е законосъобразно и ищцата е била наясно, че подписва документи, с които да бъде прехвърлен собствения й недвижим имот. Била е съгласна с извършената продажба и в следващите осем години не е имала претенции спрямо извършената сделка. Позовава се и на придобивна давност - за целия период е действал добросъвестно и е заплащал дължимите данъци и такси за имота. Моли да се отхвърлят като неоснователни предявените искове с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. заверен препис от нот. дело №66/11.04.2013г. на русенския нотариус П Т, разпитани са свидетели и е прието заключение на почеркова експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Възражението за недопустимост на предявените искове поради невалидно представителство по пълномощие не се поддържа от ответника.
Същото е неоснователно. С приложената на л.68 писмена молба вх. №19435/12.05.2016г., адресирана до Русенски районен съд по делото, ищцата Т.Д. Д е потвърдила всички правни действия, извършени от адв. М.Р. във вр. със завеждането му. Заявява, че упълномощава адв. М.Р. да я представлява по гр. дело №877/2016г. на РРС, ІІІ-ти гр. състав до приключването му във всички инстанции, като неин процесуален представител. Заявява, че поддържа предявените искове за прогласяване нищожността на извършеното упълномощаване извън териториалните компетенции на нотариус Г.Г. и за нищожност на сделката по прехвърлянето на имота, както и за признаването й за съсобственик на припадащите й се идеални части от описания в исковата молба имот.
От заключението на почерковата експертиза, потвърдено от вещото лице Н.М. в съдебно заседание на 11.10.2016г., се установява, че подписът в ред "С уважение" и трите имена под него в молба с вх. №19435/12.05.2016г. са изпълнени от Т.Д.Д. - ищцата. Заключението е прието от съда без възражения от страните.
По основателността на исковете:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №184/16.06.2016г., том ІV, рег. №11813, дело №653/2008г. на русенския нотариус Г.Г. (акт 171/18.06.2008г., том ХХІ, дело №9498/2008г. на СВ Русе), Т.Д.Д., чрез пълномощника си М.Г.Р., е продала на М.Г.Р., изрично упълномощен да договаря сам със себе си, съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД, 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г. Сава Раковски" №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с площ 504 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1498, кв. 264, съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499, 63427.2.927 и 63427.2.926, заедно с попадащите в този имот сгради: сграда 63427.2.1498.4 със застроена площ 34 кв.м., сграда 63427.2.1498.3 със застроена площ 69 кв.м., сграда 63427.2.1498.5 със застроена площ 21 кв.м. и сграда със застроена площ 49 кв.м.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97/11.04.2013г., том I, рег. №1244, дело №66/2013г. на русенския нотариус П Т ответникът е извършил поправка на горепосочения нотариален акт.
При сключване на сделката Т.Д.Д. е действала чрез пълномощника си М.Г.Р., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителката рег. №11717/16.06.2008г., като удостоверяването е извършено извън кантората на русенския нотариус Г.Г. и с нотариално заверено съдържание на документа от същия нотариус с рег. №11722/16.06.2008г., том 2, Акт 193. (номерата трябва да са поредни, а те не са, бел. блогър)
Упълномощаването е едностранна сделка, насочена към представителна власт и съгласно чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират приложение към едностранните волеизявления. Конкретното пълномощно отговаря на изискването за форма при издаването му - направено е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието. В него изрично е отбелязано, че подписът на упълномощителката е заверен извън кантората на нотариуса. Волеизявлението на упълномощителката е определено точно и пълно: М.Г. *** да я представлява пред нотариус и пред всички административни и съдебни органи, като има право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане (продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу издръжка и гледане и др.), при условия, каквито уговори, включително и да договаря сам със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД със собствените й идеални части от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г. Сава Раковски" №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498, с площ 503 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499, 63427.2.927 и 63427.2.926, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда 63427.2.1498.4 със застроена площ 34 кв.м., сграда 63427.2.1498.3 със застроена площ 69 кв.м., сграда 63427.2.1498.5 със застроена площ 21 кв.м., сграда 63427.2.1498.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда 63427.2.1498.2 със застроена площ 49 кв.м. Следователно в съдържанието на пълномощното е отразена потвърдената от упълномощителката воля за продажба на описания имот.
Неоснователно е твърдението, че нотариалното действие е нищожно, тъй като пълномощното не е подписано от упълномощителката в нотариалната кантора, както и че тя не е изявила валидно воля, защото в момента останала с впечатление, че подписва "някакви предварителни документи".
Безспорно пълномощното е подписано в присъствие на нотариус извън канцеларията му (в дома на ищцата-упълномощителка - гр. Неапол, Италия) и в неработно време, но това е изрично позволено от разпоредбата на чл.573, ал.3 ГПК. (хи-хи) Безспорно доказана е и необходимостта пълномощното да бъде заверено извън нотариалната кантора на нотариус Г.Г. поради трайно установеното местоживеене на ищцата в Италия. Самата тя заявява, че от 10 години живее и работи в Италия, Сан Мартино Вале Каудина, ул. "Джовани Фалконе" №6, ет.3, заедно със своя незрящ син, за когото се грижи (вж. писмената декларация от 14.01.2016г. и представеното в препис от италиански на български език удостоверение от 18.01.2016г.). Налице е уважителна причина, която е попречила за явяването на ищцата в нотариалната канцелария за извършване на нотариалното удостоверяване, а непосочването в удостоверителното изявление на уважителната причина не опорочава самото нотариално удостоверяване.
От показанията на свидетеля Г. Л Г. се установява, че подписът на упълномощителката е приет (заверен) от него в качеството му на нотариус на 14.06.2008г. в Италия в присъствие на ответника, свидетеля С.П.А. и сина на ищцата, живущ в България, който ги е придружил. Преди подписване на пълномощното страните по упълномощаването обсъждали "...пари, цени, за колко продават, броиха си пари". След като свидетелят проверил самоличността на упълномощителката, "...тя съвсем с чисто съзнание подписа".
Свидетелят С.П. Р, в присъствие на когото и на нотариуса Г., ищцата положила подпис върху пълномощното, установява, че нотариалното удостоверяване е извършено в Италия, защото ищцата "...от доста време не беше идвала в България", както и че двамата с М.Р. имали уговорка за продажба на идеални части от нейното дворно място в гр. Русе, ул. "Г. Раковски" №15, във връзка с което след полагане на подписа върху документа "...М. й даде някаква сума пари".
Показанията на свидетелите, които депозират лични впечатления от събитието, не са оспорени, нито опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Следователно, няма основание да се приеме нищожност на нотариалното удостоверяване поради липса на форма, нарушена процедура или липса на воля - няма данни, че към момента на подписване на пълномощното Т.Д. е била неспособна да формира валидна воля, не е можела да взема правилни решения и да преценява последствията от извършването им, изявлението й да е направено несериозно, без намерение за обвързване, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля. Заверката на подписа е извършена законосъобразно по реда на чл.573, ал.3 ГПК, както и че по своето съдържание завереният документ е пълномощно за продажба на имот.
Следва изводът, че процесното пълномощно не е нищожно, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД. Ответникът е притежавал валидна представителна власт да договаря сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, като продаде сам на себе си съответните идеални части от имота на ищцата, тъй като представляваната е дала съгласието си за това. При това положение и прехвърлителната сделка, обективирана в цит. нотариални актове, не е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на съгласие и на валидно овластяване, напротив, те пораждат правни последици.
Искът да се прогласи нищожността на нотариалното удостоверяване от русенския нотариус Г.Г. на подписа на упълномощителката върху предметното пълномощно и да се приеме самата упълномощителна сделка за нищожна, като сключена поради липса на воля, следва да бъде отхвърлен.
Тъй като прехвърлителната сделка, извършена с нот. акт №184/16.06.2016г., том ІV, рег. №11813, дело №653/2008г. на русенския нотариус Г.Г. е породила правни последици, съобразно изложеното по-горе, следва да бъде отхвърлен и иска да се признае за установено, че ищцата е собственица на 1/16 ид. ч. от недвижим имот в гр. Русе, ул. "Г. Сава Раковски" №15 с идентификатор 63427.2.1498, целият от 209/503 ид.ч., заедно с посочените в нотариалния акт идеални части от построените в имота сгради.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника 300 лв разноски по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Д., ЕГН **********, срещу М.Г.Р. ***, ЕГН **********, иск за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа й върху пълномощно с нотариална зеверка на подписа на Т.Д.Д. с рег. №11717/16.06.2008г. от русенския нотариус Г. Л Г. и с нотариално заверено съдържание на документа от същия нотариус с рег. №11722/16.06.2008г., том 2, Акт 193 и за прогласяване нищожността на самата упълномощителна сделка.
ОТВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Д. иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на М.Г.Р., че е собственик на 1/16 идеални части от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г. Сава Раковски" №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498, с площ 503 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499, 63427.2.927 и 63427.2.926, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда 63427.2.1498.4 със застроена площ 34 кв.м., сграда 63427.2.1498.3 със застроена площ 69 кв.м., сграда 63427.2.1498.5 със застроена площ 21 кв.м., сграда 63427.2.1498.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда 63427.2.1498.2 със застроена площ 49 кв.м.
ОСЪЖДА Т.Д.Д. да заплати на М.Г.Р. сумата 300 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Отменено от ОС-Русе
Р Е Ш Е Н И Е №54
гр. Русе,07 .02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 17 януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА Г.ЕВА
Членове: Т. ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Т.Н., като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В. гр. дело № 924 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Адв. М.Р., в качеството на пълномощник на Т.Д.Д., е обжалвала изцяло Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 877/2016г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на Решението и се иска отмяната му и постановяване на ново, с което се уважат предявените искове, както и да се присъдят разноските в производството.
Ответникът по жалбата я оспорва и моли съда да не я уважава и потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Жалбата е допустима - подадена е от страна по спора в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД и чл. 124 ал.1 от ГПК.
Районният съд е приел, че не са основателни предявените искове за прогласяване нищожност на : нотариално удостоверяване на подписа на ищцата върху пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№ ***г. на нотариус при РРС Г.Г., на нотариално заверено съдържание на документа от същия нотариус - рег.№ ***г., на упълномощителната сделка. Като неоснователен е отхвърлен и искът за признаване на установено по отношение на М.Г.Р., че ищцата, е собственик на 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г.С.Р." №** - имот пл. № 3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м, а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 503 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи: ***, ***, *** и ***, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда ***.4 със застроена площ 34 кв.м, сграда ***.3 със застроена площ 69 кв.м, сграда ***.5 със застроена площ 21 кв.м, сграда ***.1 със застроена площ 69 кв.м и сграда ***.2, със застроена площ 49 кв.м.
Първоинстанционният съд приел, че извършените от нотариус Г.Г. удостоверявания отговарят на изискванията на закона относно форма, реквизити на съответния акт, извършени са от нотариуса в съответствие със законовите му правомощия, налице е и валидно изразена воля.
От доказателствата по делото въззивната инстанция намира за установена следната фактическа обстановка :
Към средата на м.юни 2008г. ищцата живеела в И., където я посетили ответникът и нотариус при РРС Г. Г.. Там тя положила подпис на пълномощно, с което упълномощила ответника М.Р. да я представлява пред нотариуси и др.административни и съдебни органи, с право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане, вкл. и да договаря сам със себе си, по отношение на собствените й идеални части от недвижим имот - дворно място, находящо се в гр. Русе, ул. „ Г.С.Р." №**, цялото с площ от 490 кв.м, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. На пълномощното саморъчно било отразено, че подписът на упълномощителя е приет в гр.Н., И., на 14.06.2008г. На 16.06.2008г. върху документа бил положен печат на нотариус Г.Г., и подпис на последния, с който удостоверява, че подписът е положен от Т.Д. Д. / рег.№ 1***7/, със забележка, че удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора.
С нотариален акт №Д.г., том ІV, рег. №*** на нотариус Г.Г., вписан в СВ с акт ***, том ***, дело №***, вх. рег. №***г., ответникът, действащ като пълномощник на ищцата, на основание чл. 38 от ЗЗД, прехвърлил сам на себе си притежаваната от последната 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г.С.Р." №** - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м, а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с площ 503 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1498, кв. 264, при съседи: ***, ***, *** и ***.
С нотариален акт №***., том I, рег. №***, дело №***г. на нотариус при РРС П.Т. била извършена поправка на горепосочения нотариален акт относно прехвърлените идеални части от имота.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената в пълномощното дата - 16.06.2008г., ищцата не е била в България, съответно не е посещавала кантората на нотариус Г.Г., а подписа върху пълномощното положила в гр. Н., Р И..
Изложеното сочи, че извършеното действие - нотариалната заверка на подписа на упълномощителя извън района на действие на нотариус Г.Г., макар и впоследствие вписано в нотариалната кантора, е нищожно по смисъла на чл.576 ГПК, и като такова не може да породи правно действие.
Това е така, тъй като нотариусът е нарушил императивна правна норма - чл. 573 ал.1 от ГПК - че не може да извършва нотариални действия извън своя район. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗННД, районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд - в случая с Русенския районен съд, извън който очевидно е действал нотариусът. Нещо повече, нотариални удостоверявания извън територията на Р България, какъвто е настоящият казус, в изрично посочени хипотези и при спазване на правилата на ГПК, се извършват от българските консулски и длъжностни лица в чужбина - чл. 84 от ЗННД.
Следователно и прехвърлителната сделка, извършена с това пълномощно, е нищожна на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, тъй като поради невалидното овластяване е налице липса на съгласие. Ответникът не е притежавал валидна представителна власт да договаря сам със себе си по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗЗД, като продаде сам на себе си съответните идеални части от имота на ищцата.
Основателен се явява и искът по отношение на ответника да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на 1/16 ид.ч. от недвижим имот - дворно място, представляващо 209/503 ид.ч. от имот с идентификатор *** в гр. Русе по ул. "Г.С.Р." №** с посочените в нотариалния акт идеални части от сградите с идентификатори ***.4, ***.3, ***.5.
По горните съображения въззивната инстанция намира предявените искове за основателни и доказани, поради което въззивната жалба следва да бъде уважена и първоинстанционното съдебно решение - отменено.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати по сметка на РОС държавната такса за двата уважени иска в общ размер - 130 лева, на ищцата да заплати разноските за възнаграждение за вещо лице в размер на 162 лева, както и адвокатско възнаграждение пред двете инстанция, определено в хипотезата на чл. 38 от ЗА, в общ размер на 1800 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1401/07.11.2016г., постановено по гр. д. № 877/2016г. по описа на Русенския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписа на Т. Д.Д., ЕГН **********, с което упълномощава М.Г.Р. да я представлява пред нотариуси и др.административни и съдебни органи, с право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане, вкл. и да договаря сам със себе си, по отношение на собствените й идеални части от недвижим имот - дворно място, находящо се в гр. Русе, ул. „ Г.С.Р." №**, цялото с площ от 490 кв.м, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, на основание чл. 576 вр. чл. 573 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на М.Г.Р., ЕГН **********, че Т.Д.Д., ЕГН **********, е собственик на 1/16 идеални части от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. "Г.С.Р." №** - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м, а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 503 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи: ***, ***, *** и ***, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда ***.4 със застроена площ 34 кв.м, сграда ***.3 със застроена площ 69 кв.м, сграда ***.5 със застроена площ 21 кв.м., сграда ***.1 със застроена площ 69 кв.м и сграда ***.2 със застроена площ 49 кв.м.
ОСЪЖДА М.Г.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 130 лева.
ОСЪЖДА М.Г.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 162 лева - деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Р. ***, сумата от 1800 лева - адвокатско възнаграждение по делото, за процесуално представителство на Т.Д.Д. за две инстанции.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Влязло в законна сила на 19-10-2017 г.
ВКС Определение от 18.10.2017 - не допуска
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 978
София, 19. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2395 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 54/07.02.2017 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 924/2016, с което е отменено решение № 1401/07.11.2016 на Русенския районен съд по гр. д. № 877/2016, като са уважени предявените искове за прогласяване на нищожност на пълномощно на основание чл. 576, вр. с 573 ГПК и установителен иск за собственост върху 1/16 ид. част от недвижим имот на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Недоволен от решението е касаторът М. Г. Р., представляван от адв. Д. Х. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на иска за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка когато изрично се претендира само нищожност на нотариалното й удостоверяване, за задължението на съда да изложи мотиви в решението по отделните искове, както и по материалноправния въпрос нищожно ли е по смисъла на чл. 576, вр. с чл. 573, ал. 3 ГПК нотариално удостоверяване, извършено от нотариус извън района му на действие, включително в друга държава, първите два от въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а третият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/19.02.2010 по т. д. 1/2009 на ВКС, ОСГТК, както и на решение № 12/16.02.2016 на ВКС по гр. д. № 2184/2015; решение № 134/30.12.2013 на ВКС по т. д. № 34/2013, които прилага.
Ответницата по жалбата Т. Д. Д., представлявана от адв. М. Р. от РАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не следва да се да се допуска касационно обжалване, а по същество счита, че въззивното решение е правилно. Претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на иска за собственост е без значение, а той е обусловен от иска за недействителност на упълномощителната сделка, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Т. Д. е живяла в Италия, където са я посетили ответникът М. Р., заедно с нотариус Г. Г., вписан в регистъра на НК под № *** с район на действие Русенски районен съд, и е положила подпис на пълномощно, с което е го е упълномощила да я представлява пред нотариуси и др. административни и съдебни органи, с право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане, вкл. и да договаря сам със себе си, по отношение на собствените й идеални части от недвижим имот - дворно място, находящо се в [населено място], [улица]. На пълномощното е отразено, че подписът на упълномощителя е приет в Н., Италия на 14.06.2008 г., като печатът на нотариуса е положен на 16.06.2008 г. със забележка, че удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора. Впоследствие ответникът, в качеството на пълномощник на ищцата е прехвърлил сам на себе си идеална част от притежавания от ищцата недвижим имот с нотариален акт, издаден и поправен от същия нотариус. Въззивният съд е приел, че нотариалното действие е нищожно на основание чл. 576 ГПК, тъй като на посочената в пълномощното дата - 16.06.2008 г., ищцата не е била в България, съответно не е посещавала кантората на нотариуса и като такова не може да породи действие. Изложени са съображения, че нотариусът е нарушил императивната разпоредба на чл. 573, ал. 1 ГПК, съгласно която не може да извършва нотариални действия извън своя район, както че съгласно чл. 84 ЗННД нотариални удостоверявания извън територията на Република България се извършват от българските консулски и длъжностни лица в чужбина. Предвид изложеното е прието, че прехвърлителната сделка, извършена с това пълномощно, е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невалидното овластяване е налице липса на съгласие, тъй като ответникът не е притежавал валидна представителна власт да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като продаде сам на себе си съответните идеални части от имота на ищцата. Като основателен е уважен и иска за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесните идеални части от имота.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси да не обуславят решението по делото. В исковата молба изрично е посочено, че нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа прави недействителна упълномощителната сделка, а в мотивите на решението съдът е приел, че това опорочава сключения договор, който не е породил действие и правото на собственост е останало у ищцата, тъй като не е прехвърлено на ответника. Повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че нотариалните удостоверявания, извършени от нотариус извън неговия район на действие са недействителни.
При този изход на делото на пълномощницата на ответницата по касацията адв. М. Р. от РАК, която я представлява по чл. 38 ЗА следва да бъде присъдена сумата 500 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/07.02.2017 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 924/2016.
ОСЪЖДА М. Г. Р. да заплати на адв. М. Р. от Р. а. к. сумата 500 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
-
Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство
-
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2563
Leave a comment