Решение от 22.04.2020 по в.гр.д. № 3064/2019 на Апел. съд - София, потв. от ВКС с опр. от 30.03.2021 по гр.д. № 3464/2020

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Казус. През 2016 ищцата е закупила апартамент от несобственик поради пропуски на нотариус по предходна сделка през 2014. Предявява иск за вреди срещу небрежния нотариус за 93 000 евро. Твърди, че нотариусът е нарушила е чл.586, ал.1 ГПК като не е проверила дали праводателят е собственик на имота. Нотариусът твърди, че не е задължена да проверява автентичността на представените пред нея документи и че липсва пряка причинна връзка между нейните действия и вредата за ищцата. СГС уважава иска с Решение от 07.02.2019 по гр.д. №11197/2017. Апел. съд - София го отхвърля. ВКС оставя без разглеждане касационната жалба като недопустима и осъжда пострадалата да плати 12 000 лв разноски на нотариуса.

.
Из решението на Апел. съд - София
С ППВС № 7/30.12.1959 г. т. 2 е прието, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Дори и да се приеме, че нотариусът е имал възможност да установи, че процесният имот не е собственост на продавачите по сделката, то ответникът по исковата претенция не е нотариус по сделката, по която страна е ищцата, за да се установи връзка между действията й и причинените вреди на ищцата, заплатила продажната цена без да е придобила правото на собственост. Всеки нотариус дължи да направи самостоятелни изводи относно правото на собственост, а не да се основава на изводи за това право, извършени в предходни сделки със същото. В случая дори не се касае за непосредствен праводател на продавачите на ищцата, а за още по-предходна сделка между две дружества, едното от които е праводател на продавачите на ищцата. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и претърпените имуществени вреди с непрехвърляне на правото на собственост и заплатената цена от ищцата по друга сделка, а не изповяданата от ответника-нотариус. Прекъсната е връзката между извършените действия от ответницата по предходен нотариален акт за продажба на същия имот, но между други страни и на друга цена. /В този смисъл не е допуснато до касационно обжалване решение № 35 от 16.03.2015 г. на ВнАС по в. гр. д. № 66/2015 г. с определение № 1097 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2015 г., III г. о., ГК/
              В ППВС № 7/30.12.1959 г. т. 2 няма нито дума за пряка причинна връзка: "Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното." (б.м.)
.

Цялото решение на Апел. съд - София http://194.12.227.30/bcap/ac/webdata.nsf/f71324247a383d2fc22570f2002cd1cb/65a2b501cf765766c2258569002a1570?OpenDocument

.

Из Определение от 30.03.2021 по гр.д. № 3464/2020 на ВКС

Въпросите до ВКС: дължи ли нотариусът изчерпателна проверка на правото на собственост на прехвърлителя при извършване на нотариален акт за транслативна сделка, вкл. в нейните рамки да изиска и събере допълнителни доказателства като при констатация на недостатъчно доказателства за принадлежност на правото на собственост върху прехвърлян недвижим имот и/или за съществуването изобщо на обекта на недвижима собственост, който се прехвърля, длъжен ли е нотариусът, който извършва нотариалния акт, да инициира събиране на допълнителни доказателства и да укаже на страните необходимостта от това; може ли да се приеме за пряка и непосредствена последица от невярно удостоверяване на правото на собственост в нотариален акт вредата, причинена от сделка, последвала това невярно удостоверяване за предходен прехвърлител на недвижим имот; представлява ли неизпълнението на нормативно задължение от страна на нотариуса противоправно поведение, което от субективна страна се характеризира с вина; има ли право нотариусът в рамките на охранителното производство, в което извършва нотариален акт за прехвърлителна сделка, да отрече доказателствената сила на представени предходни нотариални актове; порочно ли е заключението на специализирана експертиза, в което се дават отговори на правни въпроси, по които съдът разполага с компетентност и има ли право съдът да се позове на негови изводи в решението си.
       ВКС: Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и по касационната жалба на касаторката ищца по поставените от нея в изложението правни въпроси. Това е така, тъй като въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касаторката правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни.
      По първия въпрос - може ли да бъде ангажирана отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД за обезщетяване на претърпени вреди от лица, придобили имот след поредица от прехвърлителни сделки, следващи извършената от нотариуса-ответник, ако е установено кумулативно осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение. За да отхвърли иска по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД срещу ответницата И., решаващият мотив на съда е, че нотариусът не е извършил нарушение при удостоверяване на нот. акт № 197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014г. между продавача „АММ-Инженеринг" ЕООД и купувача „М.С.И. Груп"ЕООД, тъй като въз основа на представените в нотариалното производство доказателства, не е могъл да установи, че ателие № 12/предмет на удостоверителната сделка/ и таванско помещение № 4 са идентични и поради това да откаже да удостовери сделката, както и че липсва причинна връзка между вредата за ищцата, изразяваща се в плащане на сумата от 93 000 евро и твърдяното противоправно поведение на нотариуса. Така поставен въпросът има теоретичен характер, не е бил разрешаван от въззивния съд, а неотносимостта му към обуславящите изводи на въззивната инстанция за неоснователност на иска изключва наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
        По втория правен въпрос - при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, съдът длъжен ли е да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение, също не е налице релевираното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил заключенията на двете технически експертизи, като е приел, че вещото лице по единичната експертиза е работило на база на събраните доказателства - три различни варианта на инвестиционни проекти, предоставени на вещото лице от район „В.", СО, установява идентичност между ателие № 12 и таванско помещение № 4 по местоположение, кота и площ, но са описани по различен начин, а вещите лица по тройната експертиза са работили единствено по документите, находящи се в нотариалното дело и са дали заключение, че от тези документи не може да се направи извод за идентичност между ателие № 12 и таванско помещение № 4. Съобразявайки характера на иска по чл. 73 ЗННД и най-вече на това, дали въз основа на представените документи пред нотариуса е можело да се установи идентичност между ателие № 12 и таванско помещение № 4, обсъждайки двете заключения, съдът е кредитирал това на тройната техническа експертиза, която е дала отговор за липсата на идентичност на база на представените пред нотариуса документи, докато единичната експертиза е дала заключение, че обективно е налице идентичност между тези обекти. Следователно, съдът не се е отклонил от посочената от касаторката съдебна практика и изводите му по този въпрос не са в противоречие с нея, тъй като е изложил ясни, пълни и точни мотиви по какви съображения кредитира заключението на тройната експертиза с оглед и характера на иска по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което по този въпрос не е налице основанието за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
       Същото се отнася и до третия поставен правен въпрос - следва ли нотариусът да извърши пълна проверка на правото на собственост на продавача, респ. има ли възможност на изиска допълнителни доказателства или да назначи експертиза с цел изясняване на правото на собственост, тъй като по него приетото от въззивния съд не е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, цитирана от касаторката. Това е така, защото обстоятелството, че нотариусът следва да установи правото на собственост преди извършването на нотариалния акт, съгласно чл. 586,ал. 1 ГПК и разполага с принципната възможност да изисква и събира доказателства, в т.ч. и назначаването на експертиза, е безспорно, но в случая няма отношение към правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. В тази връзка въззивният съд е приел, че предвид представените пред нотариуса документи, той не е могъл да установи идентичност между ателие 12 и таванско помещение № 4, а при липса на противоречие в данните, съдържащи се в представените пред него документи, не е имало основание да възникне у нотариуса съмнение относно правото на собственост, респ. относно идентичността на двата обекта, за да изисква представянето на допълнителни доказателства - документи и експертизи. Освен това, следва да се отбележи, че така както е формулиран този правен въпрос и изложените доводи от касаторката, по същество представляват такива за неправилност на решението по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, която би била разгледана, ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, но не представлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

.
    
    Цялото определение на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=51E778AADE02C622C22586A8002A0D20
    
    
   .

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика