Определение от 18.11.2015 по гр.д. №3943/2015 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.

Иск срещу нотариус за имуществена вреда поради неизпълнение на задълженията на нотариуса да снеме самоличността на продавачите на имотите при съставяне на предходен нот. акт. Съдът признава, че нотариусът не е доогледал личната карта: "Проверката на личен документ от външна страна включва проверка и за срока му на валидност, а представените лични документи са с изтекъл десетгодишен срок за валидност.", но оправдава нотариуса с аргумента за липсата на пряка причинна връзка между действията му и вредата поради препродажби. ВКС не допуска касация.

.

Из определението
Въпроси: Необходимо ли е купувачът по нищожен договор за покупко - продажба на имот първо да предяви иск по чл.55 от ЗЗД срещу продавача за цената и едва ако той се окаже неплатежоспособен или отсъстващ да предяви претенцията си за вреди по чл.73 ЗННД срещу изповядалия нищожния договор нотариус? - решен от въззивния съд в противоречие с р. по т.д. №400/08 г. на второ т.о. и р. по гр.д. №2173/08 г. на второ г.о. на ВКС  Евентуално, ако соченото противоречие не се установи, счита, че този въпрос и въпросът: може ли отговорността на нотариуса по чл.73 ЗННД да се ангажира и без съставеният нот. акт да бъде обявен за нищожен? - са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
       ВКС: Съвпадащите решаващи изводи на съдилищата - инстанция по същество за неоснователност на иска са за липсата на пряка причинна връзка между настъпилата за ищеца вреда с отстраняването му от имотите, закупени с договор по посочения нотариален акт и установеното противоправно поведение на нотариуса при извършването на предходен нотариален акт за продажба на същите имоти, но между други страни и на друга цена. Тези изводи не се атакуват с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
.

Цялото определение
.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1097

ГР. София, 18.11.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3943/15 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №66/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу нотариус В. М., под №465 в регистъра на нотариалната камара, с район на действие районен съд [населено място], за сумата от 47 200 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда от закупуване на имоти с нот. акт №22/25.08.10 г. на ответния нотариус, от които впоследствие ищецът е отстранен, причинена с неизпълнение на задълженията на нотариуса да снеме самоличността на продавачите на имотите при съставяне на предходен нот. акт - №156/3.08.10 г. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице - помагач на страната на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросът / уточнен и конкретизиран от доводите, както сам ги нарича касаторът, в т.1 от изложението/: Необходимо ли е купувачът по нищожен договор за покупко - продажба на имот първо да предяви иск по чл.55 от ЗЗД срещу продавача за цената и едва ако той се окаже неплатежоспособен или отсъстващ да предяви претенцията си за вреди по чл.73 ЗННД срещу изповядалия нищожния договор нотариус? - е решен от въззивния съд в противоречие с р. по т.д. №400/08 г. на второ т.о. и р. по гр.д. №2173/08 г. на второ г.о. на ВКС, по реда на ГПК, отм..
Евентуално, ако соченото противоречие не се установи, счита, че този въпрос и въпросът: може ли отговорността на нотариуса по чл.73 ЗННД да се ангажира и без съставеният нот. акт да бъде обявен за нищожен? - са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор по нот. акт №156/3.08.10 г. на ответния нотариус, Д. и П. Д. е следвало да прехвърлят на Р. А. правото на собственост върху описаните в акта земеделски земи в землището на [населено място], срещу платена цена.
С договор по нот. акт №22/25.08.10 г. на същия нотариус Р. А. е следвало да прехвърли на ищеца правото на собственост върху същите земеделски земи срещу платена цена от общо 47 200 лв., която се претендира сега като обезщетение за вреди.
С вл. в сила решение на РС Девня договорът по първия нот. акт е обявен за нищожен поради липса на форма, по иска на П. и Д. Д. срещу Р. А. и е признато за установено правото на собственост на Д. върху посочените в нот. акт земеделски земи, придобито с договор за доброволна делба.
При тези данни според въззивния съд ответникът по делото е допуснал противоправно бездействие, изразяващо се в неизвършена проверка за срока на валидност на личните карти на Д., представени при изповядването на първия договор с нот. акт №156/3.08.10 г. Проверката на личен документ от външна страна включва проверка и за срока му на валидност, а представените лични документи са с изтекъл десетгодишен срок за валидност. По този първи договор Р. А. е заплатил цената на имотите, без да получи правото на собственост върху тях. Затова вредите от противоправното бездействие на нотариуса при сключване на първия договор възникват и могат да бъдат претендирани от купувача по този договор.
Ищецът като последващ купувач на имотите, претърпял отстраняване, може да търси платената по втория договор цена от продавача Р. А.. Дори да се приеме, че заплатената от дружеството цена е вреда, то липсва пряка причинна връзка между нея и противоправното бездействие на нотариуса при нотариалното изповядване на първия договор - чл.45 ЗЗД.
Поставените въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска и затова не представляват общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. Въззивният съд не е приел, че исковете по чл.55 ЗЗД и чл.73 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД следва да се предявят в посочената в първия въпрос поредност, нито че отговорността на нотариуса по чл.73 ЗННД може да се ангажира, само ако нотариалният акт е обявен за нищожен.
Съвпадащите решаващи изводи на съдилищата - инстанция по същество за неоснователност на иска са за липсата на пряка причинна връзка между настъпилата за ищеца вреда с отстраняването му от имотите, закупени с договор по посочения нотариален акт и установеното противоправно поведение на нотариуса при извършването на предходен нотариален акт за продажба на същите имоти, но между други страни и на друга цена. Тези изводи не се атакуват с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Сочените от касатора основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №66/15 г. от 16.03.15 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.