Определение от 26.02.2019 по гр.дело № 4506/2018 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.

С договор за покупко-продажба от 28.04.15г. Б. Б. бил придобил собствеността на процесния имот от продавач Й. П. за сумата 6 800 лв. Оказва се, че продавачът е представил пред нотариуса неистинско у-ние за наследници. Истинските наследници ревандикират имота по съдебен ред. Сега изгоненият купувач осъжда нотариуса и пом. нотариуса за 6 800 лв. вреди поради неизпълнение на служебните задължения - не са проверили дали праводателят е собственик на имота и дали са налице изискванията на закона за извършване на сделката с оглед чл.586 ал.1 ГПК, като неправилно са оценили информацията в удостоверението за наследници. Интересно, че съдът не е пратил купувача да си търси парите от продавача по сделката от 28.04.2015.

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=B9F584B761D6BE29C22583AD003FBDE3

№ 170
София, 26.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4506 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. К. и А. З. Ц. чрез адв.С. Л. против решение № 228 от 25.05.18г.по в.гр.дело № 193/18г.на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 382 от 16.11.17г.по гр.дело № 433/16г.на Троянски районен съд.С него са осъдени на основание чл.73 ЗННД вр.с чл.40 ал.3 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД С. К., в качеството на помощник - нотариус и А. Ц., в качеството на нотариус,с рег./№/ в НК,с район на действие РС - Л., да заплатят солидарно на Б. Х. Б. сумата 6800 лв, представляваща продажната цена на закупен от ищеца поземлен имот с идентификатор /№/ по КККР 18-74/30.11.07г., с площ на имота 1 720 кв.м.,с адрес: [улица], с построена в имота жилищна сграда - еднофамилна,с идентификатор /№/,със застроена площ 83 кв.м., като сделката е обективирана в нот.акт /№/,том ІІ,рег./№/,н.д.№ 251/15г.на помощник - нотариус по заместване С. К. при нотариус А. Ц.,ведно със законната лихва, считано от 19.05.16г.до окончателното изплащане, както и да заплатят солидарно на основание чл.86 ЗЗД сумата 732.20 лв - лихва за забава и разноски. На основание чл.194 ГПК е признат за неистински документ удостоверение № 879/30.03.15г. за наследници на М. В. Й., б.ж.на [населено място], починал на 15.02.15г., издадено от [община].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните въпроси: 1.Представлява ли противоправно поведение на нотариуса зачитането на материалната доказателствена сила на представено удостоверение за наследници в нотариално производство по чл.586 ал.1 ГПК ; 2. Обвързан ли е нотариусът от материалната доказателствена сила на представено пред него удостоверение за наследници в производство по чл.586 ал.1 ГПК;3. Налице ли е пряка причинно- следствената връзка между действията на нотариуса и причинената вреда, при условие, че е издадено удостоверение за наследници с невярно съдържание; 4.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи собствени мотиви.
Ответниците по жалбата Б. Х. Б. чрез адв.Ц. Т. и третото лице - помагач Община [населено място] молят да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 28.04.15г. Б. Б. е придобил собствеността на процесния имот от продавач Й. П., за сумата 6 800 лв.Сделката е обективирана в нотариален акт /№/, том ІІ, рег./№/, н.д.№ 251/15г.на помощник нотариус по заместване С. К. при нотариус А. Ц..Имотът е бил собственост на М. Й.,починал на 15.02.15г. /нот.акт /№/,том V,н.д./№/на Л./.Посочено е,че с влязло в сила на 14.11.15г. съдебно решение е признато за установено по отношение на Б. Б. и Й. П.,че П. К., С. М., Е. А., И. И., В. В. и П. Й., са собственици по наследство от М. Й. на процесния недвижим имот, като е осъден Б. Б. да им предаде владението върху него.От нот.дело № 25/15г.е прието за установено,че пред помощник - нотариуса при изповядване на сделката е било представено удостоверение за наследници на М. Й. № 879/30.015г.,издадено от [община], в което е посочено, че към момента на смъртта си е бил вдовец и като наследници са записани неговия син В. Й., починал преди своя баща на 12.08.1986г.и Й. П. - негова майка.Установено е от приложената към нот.дело декларация от продавачката на имота, че същата е разведена от 1971г.и има втори брак от 1972г.Представено е второ удостоверение за наследници на М. Й., в което като негови законни наследници са посочени П. К., С. М., Е. А., И. И., В. В. и П. Й. /негови братя и сестри и техни низходящи/.По реда на чл.193 ГПК е открито производство по оспорване истинността на удостоверение № 879 /30.03.15г.и след извършената проверка по чл.194 ГПК съдът е приел, че документът е неистински и го е изключил от доказателствата по делото.
При тези данни въззивният съд е направил извод, че са налице предпоставките на чл.73 ал.1 ЗННД вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране на специалната деликтна отговорност на ответниците.Изложени са съображения, че е налице неизпълнение на служебните задължения от помощник нотариуса, който е следвало да провери дали праводателят е собственик на имота и дали са налице изискванията на закона за извършване на сделката с оглед чл.586 ал.1 ГПК, както и че неправилно е оценил информацията в удостоверението за наследници, като е приел,че Й. П. е собственик на имота по наследство.В резултат купувачът Б. Б. е претърпял вреда, съизмерима със заплатената продажна цена на имота от 6 800 лв.Установена е причинно -следствената връзка между поведението и вредата. Наследниците по закон на М. Й. са инициирали съдебен процес за доказване правото им на собственост върху процесния имот, който е приключил с уважаване на иска и отстраняване на Б. от имота.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Първите два въпроса, посочени в изложението, са идентични и не са разрешени в обжалваното решение в противоречие с цитираната практика, която безпротиворечиво приема,че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който доказва, че фактите,предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документите в рамките на своята компетентност, са се осъществили така, както е указано в него.В разглеждания случай обаче поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като дори от оспореното удостоверение за наследници, в което не фигурират законните наследници на М. Й., не може да се направи извод,че Й. Й. е собственик на процесния имот - същата е бивша съпруга на наследодателя, а от посочения неин ЕГН е видно, че е майка на починалия му син, а не негова.При тези данни помощникът нотариусът е бил длъжен по силата на чл.586 ал.1 ГПК да извърши проверка дали праводателят е собственик на имота.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Налице ли е пряка причинно- следствената връзка между действията на нотариуса и причинената вреда, при условие, че е издадено удостоверение за наследници с невярно съдържание. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По приложението на специалната деликтна отговорност по чл.73 ЗННД има съдебна практика.В решение № 105 от 6.07.17г.на ВКС по гр.дело № 2604/16г.на ІV г.о.е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Наличието на причинна връзка между поведението на нотариуса и вредата следва да се преценява конкретно, за всеки отделен случай, в зависимост от фактите на делото.Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е направил извод за причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и имуществената вреда на ищеца, може да доведе до необоснованост на решението, която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита съобразно правомощията си по чл.269 ГПК.Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и е изложил правни съображения.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата разноските за тази инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 500 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 25.05.18г. по гр.дело № 193/18г.на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. К. и А. З. Ц., двете с адрес: [населено място], [улица], да заплатят на Б. Х. Б., с адрес: [населено място], [улица], сумата 500 лв/петстотин/разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.