Решение от 28.05.2024 по гр. д. № 2024/2023 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Дата на публикация в този блог: 17.01.2025

.

Казус. К. бил женен за П. Двамата си купили гараж. Нотариусът, по лош навик, писал само К. за купувач. След това К. и П. се развели и К. продал гаража. Вторият нотариус недоогледал, че К. не е единственият собственик. Бившата жена на К. ревандикирала половината гараж по съдебен път. Сега изгонените купувачи осъждат втория нотариус за вреди. Решението е много хубаво! ВКС: "Нотариусът е длъжен да извърши проверката за принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените пред него документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, и при необходимост да ползва вещо лице. Знанието на купувача за чуждите права е без правно значение за задължението на нотариуса да извърши проверка за собствеността преди да състави конститутивния нотариален акт." Отдолу има особено мнение на един от върховните съдии и мои бележки по него.  

.

Из решението

За изготвянето на нот. акт на нотариуса са представени и: Допълнителна заповед № СД-121, издадена на 14.06.1988г. на ОНС Стара Загора на председателя на Об.НС Стара Загора, с която на основание чл.100 от ЗТСУ К. К. е обезщетен с гараж и склад и на основание чл.130 от ЗТСУ и чл.7 от Наредбата за цените на недвижимите имоти е отстъпено право на строеж върху земя от 23.03 кв.м. застроена площ на гаража, с обща цена на гаража 7 031 лв., с отразяване че собственикът не е освободен от заплащането на разликата по реда на чл.90 от ЗТСУ, с направено на гърба на заповедта отбелязване от 09.06.1992 г., че гаражът е платен; Удостоверение от 01.06.2016г., издадено от [община], отдел „МДТ", в което като съсобственици на процесния гараж са вписани: К. К. и Е. П., както и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 ЗННД, в която продавачът К. К. е декларирал и предишен брак, сключен на 23.04.1985 г. и прекратен на 16.07.2004 г. поради развод.

        Правилно е прието, че при представената декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, от която се установява продавачът да е бил в брак от 01.04.1984 г. - 16.07.2004 г., нотариусът е бил длъжен да извърши допълнителна проверка, за да установи или да изключи правата на бившата съпруга на продавача като съсобственик на гаража. Заповедта по чл. 100 ЗТСУ има вещно- правно действие, а удостовереното с нея придобиване на гаража с доплащане на разликата по чл. 90 ЗТСУ по време на брак, е следвало да бъде още един сигнал за нотариуса за вероятността от съсобственост върху гаража, предвид нормата на чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от СК (отм.). В случая ответникът по главните искове - нотариусът Д.Н., не е твърдял, нито е доказал извършване на допълнителни проверки, респ. не е изискал от продавача предоставяне на допълнителни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи пълния кръг собственици на продавания имот, поради което и решаващият съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка на специалния състав на деликтната отговорност по чл. 73 ЗННД - нарушение по чл. 586, ал. 1 ГПК.

.

 ЦЯЛОТО РЕШЕНИЕ НА ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=B205FE7F0B5B8D4CC2258B2C0027FFF3

..

С оглед дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос при допускане на касационното обжалване на въззивното решение намирам, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Изводите на въззивнния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на нотариус Д. Н. по чл.73, ал.1 ЗННД и за уважаване на обратния иск са необосновани. Както бе посочено в отговора на въпроса застрахователното събитие е настъпването на фактическия състав на професионалната отговорност и включва четири елемента и застрахователното обезщетение обхваща обезщетението, което застрахования дължи на увреденото лице, но не повече от уговорената застрахователна сума. В случая не е налице един от елементите на фактическия състав на професионаланата отговорност - не е налице противоправно действие на нотариуса , което да е в причинно следствена връзка с твърдените вреди от ищците поради отстраняването им от ½ идеална част от купения имот.
От приетото като доказателство по делото копие от нотариален акт №182, том четвърти, нот.д.№577/2016г.на нотариус с район на действие РС Стара Загора се установява, че при изповядване на нотариалната сделка през 2016г. на нотариуса са били представени Допълнителна заповед № СД-121, издадена на 14.06.1988г. на ОНС Стара Загора на председателя на ОбНС Стара Загора, с която на основание чл.100 от ЗТСУ К. К. е обезщетен с гараж и склад срещу отчужден негов индивидуален имот, Схема издадена 2016г., удостоверение за данъчна оценка, декларация по чл.264 ДОПК и декларация по чл.25 ЗННД. В представената пред нотариуса заповед изрично е било записано, че продавачът К. И. К. се обезщетява на основание чл.100 ЗТСУ. Извън задълженията на нотариуса по това нотариално удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи. Нотариусът не е длъжен да извършва и проверка, при представена заповед по чл.100 ЗСТУ(отм.) и наличие на данни, че към момента на сделката продавачът е в брак от 2006г., за наличието на съпружеска имуществена общност към 1988г. върху гаража и складовото помещение, предмет на продажбата. Към нотариалната преписка не са били представени доказателства за сключения между К. К. и Е. С. брак на 23.04.1985г. и за прекратяването на същия със съдебно решение през 2004г., нито такива са били необходими, с оглед преценката на нотариуса за това, дали продавачът К. К. е собственик на продаваните имоти. Фактът, че много преди сделката бракът между К. К. и Е. С. е бил прекратен с решение от 16.07.2004г. по гр.д.№1132/2004г. на РС Стара Загора, се установява едва в производството по чл.108 ЗС. Към момента на сделката продавачът е бил в брак с друго лице- Р. А.. Нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот към момента на сделката, въз основа на представените от страните по договора документи, а само когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, като при необходимост да ползва вещо лице. В случая пред нотариуса е било безспорно установено, че процесните гараж и стопанска постройка са отстъпени в обезщетение срещу отчуждения имот на К. К. със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) през 1988г., а съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95 ЗТСУ, в който смисъл е и съдебната практика на ВС и ВКС за зачитане вещно-правното действие на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) . За нотариуса с оглед представените пред него документи към момента на сключване на сделката през 2016г., гаражът и стопанската постройка, предмет на продажба, са имали характер на лично имущество на продавача К. К. и това е било видно както от съдържанието на неоспорената заповед за отчуждаване по чл. 100 ЗТСУ, така и от липсата на доказателства за притежавано право на собственост към 2016г. върху същия имот от вече бившата съпруга Е. С.. Когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот, дори и това да е станало по време на съществуваща брачна връзка, собствеността на отстъпения имот не се включва автоматично в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Презумпцията на чл.20 СК /отм., но приложим в случая/ е оборима, но нейното оборване може да се извърши от заинтересования съпруг само по съдебен ред , а отчитането на права на съпруга върху получен в обезщетение имот, който не е включен в заповедта по чл.100 ЗТСУ(отм.), не е сред задълженията на нотариуса по чл.586 ГПК. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот, не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот и не са представени доказателства пред нотариуса /какъвто е конкретния случай/ за прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм./, последният няма задължение да изследва въпроса дали върху получения в обезщетение имот евентуално не е възникнала съпружеска имуществена общност само поради направено в декларация по чл.25 ЗННД отбелязване от К. К., че е имал и предишен брак, който е прекратен през 2004г.
В случая вредата за ищците , ако такава е настъпила, не е следствие от действията, респ. бездействията на нотариуса при изповядване на сделката през 2016г., а от влизане в сила на съдебното решение през 2019г. по иск с правно основание чл.108 ЗС. Действително в мотивите на решението е прието за установено, че Е. П. е собственик на ½ и. ч. от процесния гараж и стопанска постройка, но едва с решението са установени нейни права на съсобственост, когато с оглед събрани по делото доказателства е било установено, че заплащането на разлика между отчужден имот на К. К. и получения в обезщетение друг такъв е станало и със семейни средства. Евентуалната вреда ще настъпи за ищците-купувачи, едва след разваляне на договора и то при предпоставките на чл.190 ЗЗД. Ищците при условията на пълно и главно доказване не са доказали, че именно неизпълнение на задължение при сключване на сделката през 2016г. от страна на нотариуса , е решаващо, вътрешно необходимо условие за евентуалната вреда, която ще настъпи за тях от отстраняването им от 1/2идеална част от гаража и стопанската постройка след постановяване на решението по чл.108 ЗС през 2019г., с което едва е било установено правото на съсобственост върху продаваните имоти и на Е. П..
Ето защо и при липсата на елемент от фактическия състав на чл.73, ал.1 ЗННД - а именно неизпълнение на задължение от страна на нотариуса при сключване на сделката през 2016г., което да е в причинно следствена връзка с твърденията за евентуално причинена на ищците вреда, следва да се приеме, че предявеният на основание чл.73, ал.1 ЗННД иск е неоснователен.
В общите условия на застраховката "Професионална отговорност" като застрахователно събитие е посочено - предявяване на иск за обезщетение на имуществени вреди, предявени при действието на застраховката или предявени при допълнително уговорен, удължен период за съобщаване на предявени искове за вреди, настъпили през време на действие на застраховката и причинени на трети лица, с които застрахования се намира в правоотношения по осъществяване на своята професионална дейност. В случая не се доказва твърдяното от ищцата неизпълнение от нотариус на задължението му по чл.586 ГПК - при извършването на нотариалната сделка през 2016г., с която се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, да не е проверил праводателят дали е собственик на имота. Както се посочи по-горе нотариусът не е нарушил свое задължение при изповядване на процесната сделка, а се уверил от представените пред него неоспорени доказателства, че продавачът именно е собственик на продаваните гараж и стопанска постройка. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че отговаря онзи застраховател, който е сключил договор „професионална отговорност" за застрахователното събитие, което настъпва към момента на осъществяване на риска - извършване на противправното и виновно деяние от застрахованото лице, поради което съдът следва да отхвърли като неоснователен и обратния иск, тъй като не се е осъществило застрахователното събитие, за което се дължи заплащане и на застрахователно обезщетение.

            Бележки по особеното мнение отн. "едва с решението са установени нейни права на съсобственост, когато с оглед събрани по делото доказателства е било установено, че заплащането на разлика между отчужден имот на К. К. и получения в обезщетение друг такъв е станало и със семейни средства."
 
          1. А защо едва с решението са установени нейни права на съсобственост? Защото нотариусът  не е написал в нотариалния акт, че имотът се придобива от еди-кой си в СИО с жена му, затова ли? Според мен, нотариусите допускат сериозна грешка, като издават нотар. актове само на името на женен мъж или омъжена жена. Ние, например, като заведохме делото си за ревандикация, трябваше да искаме информцаия от ЕСГРАОН със съдебно удостоверение за половинките на двама от ответниците ни, защото в техните н.а. за покупко-продажба като купувачи фигурираха само техните имена. Много лоша практика! Карат купувачите да попълват декларация за сем. положение, след което я хвърлят в кошчето за боклук, образно казано. Нотариусите са толкова "умни", че не се сещат да си изработят практика, при покупка на имот от семейно лице, да напишат примерно "Купувач еди-кой си - три имена, ЕГН, в СИО с еди-кой си - три имена, ЕГН" и най-отдолу, преди подписа: КУПУВАЧ (в СИО): .... Вече има и брачни договори за разделна собственост. Това също трябва да се отразява. Иначе "Гарантите на правната сигурност" създават излишни съдебни спорове.
         2. На нотариуса е било представено "Удостоверение от 01.06.2016г., издадено от [община], отдел „МДТ", в което като съсобственици на процесния гараж са вписани: К. К. и Е. П., както и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 ЗННД, в която продавачът К. К. е декларирал и предишен брак, сключен на 23.04.1985 г. и прекратен на 16.07.2004 г. поради развод." Излиза, че дори един чиновник от общината е по-наясно от нотариуса, че съпрузите са съсобственици! (бел. блогър)

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.