Определение от 12.02.2013 по гр.д. № 645/2012 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Неуспешен опит на италианци да осъдят бг нотариус. Съдиите цитират прословутия чл. 22 ЗННД и отхвърлят иска - вж статията Оправданията на нотариусите с чл. 22 от ЗННД. и решението на ВКС от 16.07.2018 г. по гр.д. 4672/2017, в което се казва, че Нотариусът, а не купувачът, е длъжен да извърши проверката на собствеността

.

Из определението
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, тъй като според съда ответникът е спазил изискванията по ГПК за извършване на нотариалното производство, и е стигнал до извода, че законът не предвижда извършването на задължителна проверка за наличие на тежести върху имота, а такава е могла да му бъде възложена; касаторите са чужденци и не са запознати с българското законодателство, поради което ответникът е следвало да приложи чл. 25, ал. 1 ЗННД и чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България - да ги упъти и да им разясни правните последици, да ги консултира относно прилагането и интерпретирането на законовите разпоредби в защита на интересите и правата на клиентите; касаторите не са знаели за съществуването на процедура за проверка за тежести и че е следвало след сключването на предварителния договор да извършат такава проверка; увреждането не е настъпило с подписването на предварителния договор и с плащането на цената, а от момента на сключване на окончателния договор, по силата на който са получили вещ с недостатъци, вследствие на което са претърпели евикция; не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 25 ЗННД, като се приеме, че нотариусът е задължен да извърши действия по упътване, разясняване на фактическото положение и др., или това трябва да се извърши по негово усмотрение (на този въпрос ВКС не отговаря, а той е много интересен, б.м.)

СПРАВКА ЗННД

Чл. 25, ал. 1 ЗННД: "Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност [а още по-малко - прибързаност, б. м.] в работата, които биха довели до накърняване на техните права."

Единственото съдебно решение, в което съм открила разумно произнасяне по въпроса за чл. 25, ал. 1 ЗННД, е Решение от 28.03.2014 по в.гр.д. № 41/2014 на Апел. съд - Бургас

.

Още се сочи, че в решението си първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, и тъй като тази презумпция не е оборена от ответника, съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 25 ЗННД, поради което предявените искове са доказани по основание.
.
         ВКС: ответникът (нотариусът, б.м.) е спазил всички изисквания на Глава 54 ГПК, раздели І и ІІ; нито ГПК, нито ЗННД предвиждат изрично задължение за нотариуса да извърши проверка за наличието на тежести върху имота, предмет на сделката, включително и чл. 25 от ЗННД; по аргумент на чл. 22 ЗННД справката за тежести може да бъде извършена от нотариуса по изрично възлагане от клиента и при заплащане на съответната такса, а след като не е налице изрично такова задължение за нотариуса, не е налице противоправно поведение от негова страна по смисъла на чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 25 ЗННД (вж Оправданията на нотариусите с чл. 22 от ЗННД);  интересът на купувачите е налагал извършването на справка за тежести върху имота предвид клаузата на чл. 23 от предварителния договор, и те е трябвало да проявят необходимата минимална грижа, за да охранят интересите си (минимална грижа ли? ищците са италианци, откъде да знаят нашите закони? дори и българските граждани не ги знаят, а според мен, не са и длъжни да ги знаят, длъжни са само да се явявт за сделката през нотариус, а той вече [би трябвало да] си знае работата  - вж Защо при покупко-продажба се ходи на нотариус? , За отговорността на нотариуса и Какво? Латински нотариат ли?); ищците твърдят, че имуществените им вреди са настъпили вследствие сключването на нотариалната сделка поради неуведомяването им от ответника за наличие на ипотека върху имота, но цената за имота е била заплатена още преди сключването на окончателния договор, поради което увреждането им не е в резултат от нотариалната сделка, и вредата, която според ищците се съизмерява със заплатената от тях цена на имота, би била налице и при положение, че са били уведомени от нотариуса за наличие на ипотека (но са можели да откажат сделката и веднага да си поискат обратно парите, б.м.) след като плащането е било осъществено към момента на сключване на сделката, поради което не е налице причинно-следствена зависимост между претендираните вреди и твърдяното противоправно поведение на ответника в качеството му на нотариус; претърпяното съдебно отстранение на ищците е в резултат на неизпълнение на договорното задължение на продавача за заличаване на ипотеката, но не е в причинна връзка с поведението на ответника. (винаги гражданите сами са си виновни; не би трябвало да бъде така, б.м.)

.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=8D707D73DB49C943C2257B100040609C

.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 645 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. П. А. като пълномощник на Л. Д. и Ф. Д., чрез процесуалния й представител адв. С. И., против въззивното решение № 64 от 27 февруари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1363 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е отменено решение № 1333 от 18 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 336 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. и вместо него са отхвърлени предявените от Л. и Ф. Д. искове против С. И. Й. в качеството му на нотариус, да заплати на всеки от ищците по 16238 евро за причинени имуществени вреди от неизпълнение на задълженията му при сключване на сделка по покупко-продажба на имот от 10 март 2009 г., както и законна лихва върху главницата от датата на продажбата, и касаторите са осъдени да заплатят на Й. деловодни разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, тъй като според съда ответникът е спазил изискванията по ГПК за извършване на нотариалното производство, и е стигнал до извода, че законът не предвижда извършването на задължителна проверка за наличие на тежести върху имота, а такава е могла да му бъде възложена; касаторите са чужденци и не са запознати с българското законодателство, поради което ответникът е следвало да приложи чл. 25, ал. 1 ЗННД и чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България - да ги упъти и да им разясни правните последици, да ги консултира относно прилагането и интерпретирането на законовите разпоредби в защита на интересите и правата на клиентите; касаторите не са знаели за съществуването на процедура за проверка за тежести и че е следвало след сключването на предварителния договор да извършат такава проверка; увреждането не е настъпило с подписването на предварителния договор и с плащането на цената, а от момента на сключване на окончателния договор, по силата на който са получили вещ с недостатъци, вследствие на което са претърпели евикция; не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 25 ЗННД, като се приеме, че нотариусът е задължен да извърши действия по упътване, разясняване на фактическото положение и др., или това трябва да се извърши по негово усмотрение. Още се сочи, че в решението си първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, и тъй като тази презумпция не е оборена от ответника, съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 25 ЗННД, поради което предявените искове са доказани по основание.
Ответникът С. И. Й., чрез процесуалния си представител адв. С. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че спорът между страните е дали са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, за да се приеме, че е осъществено непозволено увреждане от страна на ответника в качеството му на нотариус спрямо ищците като купувачи по сключена пред него нотариална сделка; ответникът е спазил всички изисквания на Глава 54 ГПК, раздели І и ІІ; нито ГПК, нито ЗННД предвиждат изрично задължение за нотариуса да извърши проверка за наличието на тежести върху имота, предмет на сделката, включително и чл. 25 от ЗННД; по аргумент на чл. 22 ЗННД справката за тежести може да бъде извършена от нотариуса по изрично възлагане от клиента и при заплащане на съответната такса, а след като не е налице изрично такова задължение за нотариуса, не е налице противоправно поведение от негова страна по смисъла на чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 25 ЗННД; интересът на купувачите е налагал извършването на справка за тежести върху имота предвид клаузата на чл. 23 от предварителния договор, и те е трябвало да проявят необходимата минимална грижа, за да охранят интересите си; ищците твърдят, че имуществените им вреди са настъпили вследствие сключването на нотариалната сделка поради неуведомяването им от ответника за наличие на ипотека върху имота, но цената за имота е била заплатена още преди сключването на окончателния договор, поради което увреждането им не е в резултат от нотариалната сделка, и вредата, която според ищците се съизмерява със заплатената от тях цена на имота, би била налице и при положение, че са били уведомени от нотариуса за наличие на ипотека, след като плащането е било осъществено към момента на сключване на сделката, поради което не е налице причинно-следствена зависимост между претендираните вреди и твърдяното противоправно поведение на ответника в качеството му на нотариус; претърпяното съдебно отстранение на ищците е в резултат на неизпълнение на договорното задължение на продавача за заличаване на ипотеката, но не е в причинна връзка с поведението на ответника.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като касаторите не са поставили правен въпрос по втория извод на съда, самостоятелно водещ до крайното заключение за неоснователност на предявените искове.
К. заявяват само въпроса следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 25 ЗННД, като се приеме, че нотариусът е задължен да извърши действия по упътване, разясняване на фактическото положение и др., или това трябва да се извърши по негово усмотрение. Този въпрос е относим към изводите на съда, че за нотариуса липсва задължение по закон да извършва проверка за тежести върху имота, предмет на сделката, освен по силата на възлагане от страна на купувача на имота, и би обосновал допускането на касационното обжалване, ако съдът бе изградил правните си изводи единствено на подобно заключение. Въззивният съд обаче е изложил и втори аргумент - ищците не са установили причинната връзка между претърпяната вреда и твърдяното противоправно поведение, тъй като вредата предхожда по време своята причина, а именно противоправното поведение на ответника, и не е обусловена от него, а претърпяното съдебно отстранение е в резултат от неизпълнение на договорното задължение на продавача да заличи ипотеката, което не е в причинна връзка с поведението на ответника. По този самостоятелно обусловил крайния резултат извод на съда правен въпрос не е поставен, което изключва допускането на касационното обжалване. Като правен въпрос не може да се приеме твърдението на касаторите във втората част на изложението, свързано с изводите на първата инстанция за необорване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а и дори да се приеме по някакъв начин, че е поставен правен въпрос по критериите, дадени в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, то отново липсва правен въпрос по втория самостоятелен извод на въззивния съд за неоснователността на предявените искове. Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Ответникът претендира заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер 5000 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 64 от 27 февруари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1363 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
ОСЪЖДА Л. Д. от , роден на 14 юли 198* г. и Ф. Д. от , роден на 8 септември 198* г., чрез пълномощника им В. П. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплатят на С. И. Й., със служебен адрес в [населено място], ул. „Р. Д. № , ет. , сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева сторени разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.