Оправданията на нотариусите с чл. 22 от ЗННД

Начало на блога

Тази статия е от раздела Нотариално производство - правила и пропуски и от раздела Отделни членове от законодателството с мои бележки

 -

Р. Стоянова

02.04.2017, посл. актуализация: 06.06.2024

-

Нотариусите често се оправдават с чл. 22 от ЗННД. Става дума за един член от раздел "Други действия на нотариуса" в ЗННД (Закон за нотариусите и нотариалната дейност.

.

Справка - ЗННД

Други действия на нотариуса

Чл. 22. Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.
-

              Чл. 22 се прилага във връзка с нотариални производства, а не по време на конкретно нотариално производство, затова е в раздел "Други действия". Членът, който се прилага по време на самото нотариално производство (изповядването на сделката), е по-надолу - чл. 25

              Чл. 22 е приложим, ако - примерно - отида в някоя нотариална кантора и помоля нотариуса да провери, набави или състави (изготви) документ, в т.ч. и проекто-нотариален акт, който обаче не е за сделка при този нотариус, а при друг. Заплащам такса за услугата и си заминавам. Ако евентуално се върна и реша все пак да изповядам сделката при същия нотариус, а не при другия, таксата не се събира (защото услугата вече е извършена), освен ако се забавя и дойда след повече от месец (тогава вече отново се таксува) - пише си го в тарифата за нотар. такси (вж. забележките към точките от раздел IV на Тарифата за нотариалните такси).

-

Справка - ТАРИФА за нотариалните такси по ЗННД

  IV. Нотариални такси за изготвяне и проверка на документи
-
Забележка към т. 17. Таксата за изготвяне на проект на акт за отмяна на завещание и на констативен протокол се събира само когато самият акт или констативен протокол не бъде издаден в същия ден. Ако в едномесечен срок актът или констативният протокол бъде издаден от същия нотариус, таксата не се събира. (не се събира, но не се и връща - нещо като наказание на клиента за това, че е накарал нотариуса да го чака почти цял месец и да се изнервя от чудене, дали ще се върне, бел. моя)
-

Забележка към т. 20. Таксата за изготвяне на проект на нотариално завещание се събира само когато самото завещание не бъде извършено в същия ден. Ако в едномесечен срок завещанието бъде извършено от същия нотариус, таксата не се събира. (не се събира, но не се и връща ... един момент, моля! тук има нещо неясно: щом таксата "се събира, само когато [услугата] не се извърши в същия ден", значи "не се събира, когато се извърши същия ден";  излиза, че ако поискам от нотариуса спешно да ми изготви проекто-завещание, като му дишам във врата, докато го изготвя, той няма да ме таксува за изготвянето му?!? ама че глупост!)

-

 

Малко по-надолу в ЗННД е чл. 25  с 10 алинеи. Това именно е членът, който се прилага по време на конкретното нотариално производство. Заглавието му е много показателно. Показателна е и използването на думата "длъжен". По-горе, в чл. 22, думата беше "може" (има право, оправомощен е).

Справка - ЗННД

Опазване правата и интересите на страните

Чл. 25. (1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нотариусът представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване. Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.
(6) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Актовете, подлежащи на вписване в друг съдебен район, се изпращат в службите по вписванията служебно по разпореждане на съдията по вписванията. Разходите по изпращането им са за сметка на страните.
(7) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)
(8) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
(страните също имат задължения по чл. 25, за разлика от чл. 22, където и нотариусът, и страните имат само права, бел. моя)
(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.
(10) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.
-
Коментар. От чл. 25 ясно се вижда, че нотариусите имат много задължения. Още в ал. 1 е записано, че нотариусът е длъжен да изяснява волята на страните и фактическото положение, длъжен е да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици.
            Задължението да запознае страните с правните последици от сделката (ал. 1) означава, че нотариусът е длъжен да проверява за всичко, дори и за вещни тежести върху имота (ипотека, например), а в случай, че имотът е ипотекиран, да обясни на купувача "ясно и недвусмислено", че ако не погаси ипотеката предварително, ще има да плаща след това, от което цената на имота може да скочи двойно и тройно.
           Иначе нотариусите са прави, че за извършване на проверката за тежести е необходима писмена молба от клиента, но не са прави да мълчат и да не го уведомяват за необходимостта от такава молба, а като се оплаче, че е измамен, да му натриват носа с чл. 22 ЗННД.
            По този начин нотариусът все едно грубо казва на клиента, "Ти що не си ми подал изрична писмена молба, бе галфон? Аз отде да знам, че си искал да купиш чист имот?", сякаш никога не е чувал, че по чл. 25, ал. 1 от ЗННД е длъжен да си изясни волята на страните и да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици от сделката.
 
-
    Отделно, в ГПК има цяла глава 54-та, "Нотариално производство", където ясно са дефинирани задълженията на нотариуса и - забележете - в ГПК никъде не пише, че нотариусът трябва да изчака да го помолят, преди да изпълни задълженията си.
 
            Оправданието на нотариусите с чл. 22 ЗННД е все едно лекарите да се оправдават, че не са лекували пациентите си, понеже не са били помолени изрично и писмено от тях с какво точно и как да ги лекуват.

              Или пък все едно заклетият преводач да поставя името и подписа си като гаранция за верността на преводи, извършени от други преводачи, без въобще да ги проверява дали наистина са верни, а после да се оправдава, че не го били помолили изрично и писмено да ги провери. Или пък да поставя подписа си за верността на преводи от и на чужди езици, които не владее (допреди 15-тина години това беше широко разпространена практика в преводаческия бранш)

 -

          Между другото, преди време един адвокат беше казал, че заклетият преводач е като нотариус - не може да упълномощава друг да удостоверява верността на превода му, защото носи лична (персонална) отговорност.

           По отношение на персоналната отговорност, ние, заклетите преводачи, наистина сме като нотариусите. Има обаче една съществена разлика. Ние обикновено сами извършваме преводите, които подписваме. При нотариусите не е така. На тях често им носят готови проекто-нотариални актове, съставени от друг, например от адвокат, а те само ги подписват.

           Разбира се, преди да подпишат проекта на нотариалния акт, изготвен отдруго лице, нотариусите са длъжни да го проверят - и него, както и документите, представени като доказателство, че са изпълнени т.нар. особени изисквания на закона.

             На практика, обаче, проверката се прави от помощник-нотариуси и технически сътрудници в нотариалните кантори, а нотариусите се подписват на доверие.

          При този начин на работа неизбежно се допускат грешки, понякога дори множество, както е станало с документите в нашия случай.

 

-

 01.06.2019 Попаднах на едни стари студентски лекции по право (по стария ГПК) на тема Нотариат. В тях много добре е обяснено какво представлява чл. 22 ЗННД:

"Наред с основната си компетентност нотариуса може да извършва и другите предвидени в закона действия - чл. 22 ЗННД. Действията по чл. 22 не са проява на нотариалната удостоверителна власт. Те са допълнителна факултативна функция на нотариуса, която има спомагателен характер по отношение но главната му нотариална функция. Извън тази дейност по чл. 22 друга не нотариална дейност нотариуса не може да извършва. За разлика от основната функция тази допълнителна функция на нотариуса по чл. 22 предпоставя възлагане от страната или страните, т. е. има договорен характер."    

-

Вж също "Коментарът на председателя на Нотариалната камара пред Валя Ахчиева"

 

 

-

Тази статия е от раздела Нотариално производство - правила и пропуски и от раздела Отделни членове от законодателството с мои бележки

 -

 Начало на блога

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1113

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.