Определение от 11.08.2014 по гр.д. № 3132/2014 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.

Казус. Продавачка се легитимира с постановление за възлагане на краварник, разположен върху парцел от 3 дка. Нотариусът изповяда сделка за прехвърляне на краварника заедно с парцела. Следват препродажби и накрая иск срещу нотариуса за вреди. Искът е отхвърлен на първа инстанция и уважен на втора. ВКС не допуска касация.
 .
 Из определението
 "Въззивния съд е приел, че нотариус П. не е изпълнила задължението си по чл.25 от ЗННД да се увери, че прехвърлителката е собственик на целия имот." Цитират Решение № 497 от 03.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2008 г., II г. о. (Осъждат нотариус да заплати вреди от това, че не е изпълнила задължението си при удостоверяване на договор за покупко-продажба да провери дали продавачът се легитимира като собственик на вещта, която продава.): "С решение № 497 от 3.11.2009 г на ВКС по гр.дело № 2173/2008 г на Второ ГО, постановено по реда на чл.218 а и сл. от ГПК /отм/ е прието, че за ангажиране отговорността на нотариуса по чл.73 ал.1 от ЗЗД са правно ирелевантни доводите следва ли към момента на предявяване на иска за ангажиране отговорността на нотариуса да бъде развален в отделно съдебно производство сключения договор за продажба на чужда вещ, за да бъде разрешен въпроса относно правото на собственост върху вещта.Прието е, че съгласно нормата на чл.73 ал.1 от ЗНННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес, без законът да поставя допълнителни изисквания като предпоставки за успешното провеждане на иска по чл.73 ал.1 от ЗННД.Задължение на нотариуса е да провери дали праводателя на прехвърлителя е собственик на имота, а неизпълнението на това задължение, когото е причинило вреда, попада в хипотезата на чл.73 ал.1 от ЗННД вр.чл.45 от ЗЗД.В този смисъл са и решаващите мотивите на въззивния съд, поради което не е налице противоречие, а пълно съответствие с посочената съдебна практика."

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=2B404A959515AF17C2257D3100458ABB
.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 1044


София, 11.08.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА


при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3132/2014 год.


Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на н С. П. П.-П., вписана в регистъра на нотариалната камара под № с район на действие Районен съд Пл., чрез процесуалния й представител адв.Ц. Т. срещу решение № 304 от 20.11.2013 г, по гр.дело № 320/2013 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е отменено решение № 108/18.5.2013 г по гр.дело № 474/12 г по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. И. В. срещу н С. П. иск по чл.73 ал.1 от ЗННД за сумата 9 883, 40 лв и същият е уважен, ведно със законната лихва върху тази сума за периода 6.3.2009 г до окончателното плащане на главницата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Д. И. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не е налице посоченото касационно основание, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Предявеният иск е по чл.73 ал.1 от ЗННД.
От данните по делото се установява следното :
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 5.8.2004 г на М. Й. П. е възложен недвижим имот, представляващ краварник № 1 със застроена площ от 922 кв.м срещу сумата от 7 814, 40 лв.С Постановление от 7.8.2004 г за допълване на първото са добавени точното местоположение и граници на имота, както и площта на парцела, към него в размер на 3009 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № от г, т., рег.№ , дело № г на н С. П., рег.№ към НК, с район на действие РС-гр.П. М. Й. П. и Г. М. П. са прехвърлили възмездно срещу сумата 23 810, 40 лв на купувача С. К. К. недвижим имот, представляващ УПИ в [населено място], [община] , обл.П. с площ от 3009 кв.м в кв. по плана на селото, ведно с построения в този имот краварник №със застроена площ от 922 кв.м, година на застрояване 1970 г, представляващ едноетажна сграда с монолитна конструкция, при граници и съседи : изток и запад-обслужващ път, север-краварник № , собственост на Н. И., юг-УПИ -родилно отделение, собственост на Р. С. П..
С нотариален акт № т..,рег.№ , дело № г на нотариус Р. И., рег.№ с район на действие РС-гр.П. продавачите С. К. К. и съпругата му Д. Т. К. са прехвърлили на купувача М. Й. П. имота описан в нотариален акт № за покупко-продажба на недвижим имот № от г, т рег.№, дело № г на нотариус С. П..
С нотариален акт № , т., рег.№ на г М. Й. П. и Г. М. П. са продали на Д. И. В. недвижим имот, представляващ УПИ в [населено място], [община] , обл.П., с площ от 3009 кв.м, представляващ УПИ IV в кв. по плана на селото, ведно с построената едноетажна сграда-краварник № с площ от 922 кв.м за сумата 27 571, 20 лв, представляваща данъчна оценка на двата имота.В приложеното удостоверение № 119/21.1.2009 г е посочено, че данъчната оценка на краварника е 17 737, 88 лв, а на 3009 кв.м земя е 9 833, 40 лв.
От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл.73 ал.1 от ЗННД е основателен и доказан за сумата 9 833, 40 лв.За съставянето на нотариален акт № от г за покупко-продажба на нотариус С. П. са били представени постановление за възлагане на недвижим имот от 5.8.2004 г и постановление за допълването му от 7.8.2004 г.С първото от тях собствеността върху продадения от М. П. на публична продан краварник № от кв.м преминава върху купувача от датата на постановлението-5.8.2004 г.С второто постановление са допълнение границите на недвижимия имот, като е посочено че краварникът е построен в УПИ от 3009 кв.м.Въз основа на второто постановление нотариус П. е приела, че М. П. е собственик както на краварника, така и на УПИ с площ от 3009 кв.м и е оформила нотариален акт № от г, с който С. К. е закупил и двата имота, а след това ги е прехвърлил на ищеца.С оглед горното въззивния съд е приел, че нотариус П. не е изпълнила задължението си по чл.25 от ЗННД да се увери, че прехвърлителката е собственик на целия имот.Налице е противоправно поведение от страна на ответницата, както и вреда на ищеца, равняваща се на данъчната оценка на прехвърления му имот УПИ от 3009 кв.м. на сума 9833,40 лв, В. е е заплатил без реално да придобие право на собственост.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, че материално правния въпрос „налице ли е имуществена вреда за приобретателя по сделката, закупил чужд имот, в случай че не е отстранен по съдебен ред от действителния собственик на имота и/или не е проведено съдебно производство по разваляне на договора" е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС п чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 514 от 18.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 1758/2009 г на Трето ГО, респ.решава се противоречиво от съдилищата, за което представя решение № 497/3.11.2009 г по гр.дело № 2173/2009 г на ВКС, Второ ГО и решение № 15 от 15.1.1980 г по гр.дело № 2571/79 г на Първо ГО.
По така поставения въпрос.
С решение № 514 по гр.дело № 1758/2009 г ВКС на Трето ГО , постановено по чл.290 от ГПК е представляващо задължителна практика е разгледан иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на продажната цена, на имот, прехвърлен от несобственик.Прието е, че договор за продажба на недвижим имот от лице, което не е собственик на вещта не е нищожен, а добросъвестният купувач може да иска разваляне на договора за продажба по чл.87 ал.3 от ЗЗД и едва след развалянето му по съдебен ред ще отпадне с обратна сила основанието на което купувача задържа покупната цена на имота.Решението е неотносимо към настоящия правен спор.То разглежда отношенията между продавач и купувач по повод иск за връщане на продажната цена.Предмет на настоящият правен спор е различен и касае отговорността на нотариуса по чл.73 ал.1 от ЗННД, която възниква при наличие на определени законови предпоставки противоправно поведение от страна на нотариуса и вреда.Въпросът за разваляне на договора за продажба на недвижим имот и връщане на продажната цена няма отношение към настоящото дело.Така поставения въпрос не е обусловил крайните изводи на съда и не е от значение за изхода на спора.
С решение № 497 от 3.11.2009 г на ВКС по гр.дело № 2173/2008 г на Второ ГО, постановено по реда на чл.218 а и сл. от ГПК /отм/ е прието, че за ангажиране отговорността на нотариуса по чл.73 ал.1 от ЗЗД са правно ирелевантни доводите следва ли към момента на предявяване на иска за ангажиране отговорността на нотариуса да бъде развален в отделно съдебно производство сключения договор за продажба на чужда вещ, за да бъде разрешен въпроса относно правото на собственост върху вещта.Прието е, че съгласно нормата на чл.73 ал.1 от ЗНННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес, без законът да поставя допълнителни изисквания като предпоставки за успешното провеждане на иска по чл.73 ал.1 от ЗННД.Задължение на нотариуса е да провери дали праводателя на прехвърлителя е собственик на имота, а неизпълнението на това задължение, когото е причинило вреда, попада в хипотезата на чл.73 ал.1 от ЗННД вр.чл.45 от ЗЗД.В този смисъл са и решаващите мотивите на въззивния съд, поради което не е налице противоречие, а пълно съответствие с посочената съдебна практика.
Решение № 15 от 15.1.1980 г по гр.дело № 2571/79 г на Първо ГО с което е прието, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, няма отношение към настоящия правен спор, тъй като въпроса за действителността на сделката не е поставен на разглеждане при установяване елементите от фактическия състав на отговорността по чл.73 ал.1 от ЗЗД.Този въпрос не е от значение за крайния изход на спора поради което не е налице основанието по чл.280 т.2 от ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 20.11.2013 г, постановено по гр.дело № 320/2013 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, 3 състав.



Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :




ЧЛЕНОВЕ :1.




2.

___________________________________________

  PS. Докато подготвях този материал за публикуване в блога, научих, че нотариусът от горния казус е починала в края на 2024 г. Не съм имала отношения с нея, но си спомням табелата на кантората ѝ. Беше точно срещу Съдебната палата в Плевен и всеки път, като влизах в съда, докато се водеше нашето гр.дело, погледът ми попадаше на нея и прочитах наум името ѝ - Соня Панчева-Пенкова, нотариус рег. № 017 (бел. блогър, 14.01.2025).

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.