Определение от 19.05.2015 по гр.д.№ 15/2015 на ВКС-петчленен състав

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Казус."Купувачът не е български гражданин, не са такива и управляващите и представляващите дружеството - продавач лица (Р. М. и К. М.). Предмет на сделката бил имот, върху който е учредена договорна ипотека от трети лица (различни от страните в процесното нотариално производство), като учредяването е извършено с нотариален акт от нотариус М. Б. повече от 6 години преди изповядването на процесната продажба. След оформяне на нотариалния акт купувачът разбрал за обременяването на имота и сигнализирал компетентните органи с искане от нотариуса да бъде потърсена отговорност. При тези факти тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че няма извършени дисциплинарни нарушения от страна на М. Б. при оформяне на продажбата, тъй като не е налице неизпълнение на задълженията й като нотариус." Сега  петчленният състав оправдава още веднъж нотариуса от Решение от 14.01.2015 гр.д.№ 4762/2014 на ВКС.
.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=44347F43AF77FDE2C2257E4A004927A2

№ 19


гр.София, 19.05.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България,
петчленен състав, в закрито съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Борис Илиев
Боян Цонев
Майя Русева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 15/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:


Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.80 ал.3 изр.2 ЗННД.
Образувано е по искане на М. на п. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на решение на Върховен касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение № 239 от 14.01.2015 г. по гр.д.№ 4762/ 2014 г., с което е прекратено съдебното производство по отношение на Н. к. на Р. Б. и е потвърдено решение на състав на Д. к. при Н. к. на Р. Б. от 19.06.2014 г. по дисциплинарно дело № 8/ 2014 г. С решението си дисциплинарният състав е оставил без уважение искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на нотариус М. П. Б., с рег.№ ***, район на действие - Районен съд Несебър.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси за задълженията на нотариуса по чл.25 ал.3 ЗННД - да извърши справки в базите данни и фондовете по чл.19 ЗННД за пълномощник на страна по изповядвана от него сделка, ако тази страна е чужденец; по чл.25 ал.1 ЗЗНД и чл.8 от Етичния кодекс на нотариусите в Република България - да разясни на страна - чужденец по изповядвана от него сделка правните последици от сделката и да го консултира, ако тази страна е представлявана от адвокат; да извърши справка в служебния си архив за наложени тежести и ипотеки върху имота, за който изповядва сделка. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна М. П. Б. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания за допускане на решението на тричленния състав до касационен контрол. Според нея поставените въпроси не са обуславящи по отношение на обжалваното решение, а освен това нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Н. к. на Р. Б. също оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допуснато.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване - за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, тричленният състав е приел, че в качеството й на нотариус ответницата М. Б. е изповядала сделка за покупко-продажба на недвижим имот с продавач [фирма] и купувач З. А. В.. При сключване на сделката и двете страни в нотариалното производство били представлявани от упълномощени адвокати, с които имали сключени договори за права защита и съдействие. Купувачът не е български гражданин, не са такива и управляващите и представляващите дружеството - продавач лица (Р. М. и К. М.). Предмет на сделката бил имот, върху който е учредена договорна ипотека от трети лица (различни от страните в процесното нотариално производство), като учредяването е извършено с нотариален акт от нотариус М. Б. повече от 6 години преди изповядването на процесната продажба. След оформяне на нотариалния акт купувачът разбрал за обременяването на имота и сигнализирал компетентните органи с искане от нотариуса да бъде потърсена отговорност. При тези факти тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че няма извършени дисциплинарни нарушения от страна на М. Б. при оформяне на продажбата, тъй като не е налице неизпълнение на задълженията й като нотариус. Съдът посочил, че купувачът е представляван в охранителното производство от адвокат, не е възложил на нотариуса извършване на справки и консултации по смисъла на чл.22 ЗННД и последният не е бил длъжен да ги извърши по собствена инициатива. Справки в базите данни и фондове за страните по сделката нотариусът не е бил в състояние да извърши, тъй като нито купувачът, нито представляващите продавача, са български граждани. За нотариусът не съществува задължение по закон да извършва справки в собствения си архив, а и предвид изтеклия срок от учредяване на ипотеката и обстоятелството, че страни по този договор не са страните по изповяданата продажба, не се установява нотариусът да е знаел за съществуваща тежест върху имота.
При тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос за задълженията на нотариуса по чл.25 ал.3 ЗННД - да извърши справки в базите данни и фондовете по чл.19 ЗННД за пълномощник на страна по изповядвана от него сделка, ако тази страна е чужденец, не обуславя обжалваното решение. От фактическа страна съдът не е бил сезиран с такова фактическо твърдение като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариус М. Б., съответно не е установил такъв факт, нито е изложил правни съображения за наличието или липсата на такова задължение. Предложението на Министъра на правосъдието за налагане на наказание касае неизвършена от нотариуса проверка по отношение на купувача - физическо лице и по отношение на представляващите дружеството - продавач. Не е твърдяно нарушение, състоящо се в неизвършена проверка за някой от пълномощниците на страните. Поради това въпросът дали нотариусът дължи проверка в базите данни и фондовете по чл.19 ал.2 ЗННД по отношение на пълномощници на страни по изповядвана пред него сделка е неотносим към правните изводи на тричленния състав; какъвто и отговор да бъде даден, това би било без значение за крайното решение. Въпросът не е обуславящ и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите повдигнати от касатора въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от промяна или осъвременяване, както и при липса на практика в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, или за промяна или осъвременяване на такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като законовата уредба е пълна и ясна и по нея има установена практика, с която обжалваното решение е съобразено. Нотариусът няма задължения да прави справки за тежести и да консултира страна по изповядвана от него сделка, освен ако това не му е изрично възложено по реда на чл.22 ЗННД (решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5178/ 2007 г., решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 1363/ 2011 г.). Няма значение дали страната по сделката е чужденец или български гражданин - законът не вменява различен обем задължения на нотариуса по критерий „гражданство" на страните в охранителното производство. Нито ЗННД, нито Етичния кодекс на нотариусите предвиждат задължение за нотариуса да извършва справки в служебния си архив за наложени тежести и ипотеки върху имота, за който изповядва сделка. За да възникне въобще задължение за нотариуса да извършва справки в интерес на страните, това трябва да му бъде изрично възложено, но дори тогава задължението се отнася до информацията от публичните регистри, а не до проверки в архива на нотариуса.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Върховен касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение № 239 от 14.01.2015 г. по гр.д.№ 4762/ 2014 г.
ОСЪЖДА М. на П. на Р. Б., [населено място], [улица], да заплати на М. П. Б., [населено място], [улица], ет.2, 650 лв (шестстотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.



3.



4.

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика