Решение от 05.03.2013 по в.гр.д. № 24/2013 на Апел съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №121
гр. П., 05.03.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

П. АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д.
ЧЛЕНОВЕ: Г. А.
Н. Ж.

с участието на секретаря А. С., като разгледа докладваното от съдията А. в.гр.д. № 24/2013 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.А. против решение № 1213/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2498/2011 г. по описа на П. окръжен съд - ІІІ състав, в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. Н-. обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 006 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените против нея искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба и от „Д." А. - С. против същото решение в частта, в която К.А. е осъдена да заплати на ищцата сумата 24 006 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалноправния и процесуалноправния закон по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част, ведно с всички законни последици.

Въззиваемата М. Н-. счита, че жалбите са неоснователни и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. И. Н. против К. П. А. , действаща в качеството си на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България, при участието на третото лице-помагач на страната на ответника „Д." А. - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 33 194,94 лв. Ищцата твърди, че водила преговори за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент в гр. П. и била поканена от продавача „Р." ООД - П. за сключване на окончателен договор на 04.11.2008 г. в кантората на нотариус К.А. поради трайно установени служебни отношения на продавача с посочения нотариус, като на тази дата тя, придружавана от свой познат, отишла в нотариалната кантора, където нотариус А. й предложила за подпис молба за изповядване на сделката, в която било записано, че купувачът не желае представянето на писмено удостоверение за наличието или липсата на тежести върху имота, тази молба била съставена предварително от нотариус А. и при подписването й тя не запознала ищцата като купувач със съдържанието и последиците й, но Н-., посъветвана от своя придружител, изразила несъгласието си с това обстоятелство и настояла да й се представи удостоверение за тежести. Н. А. й обяснила, че за тази проверка е необходим технологичен срок и допълнителна такса, която ищцата платила, и страните се уговорили сделката да се изповяда на 10.11.2008 г. На посочената дата нотариусът предоставил на ищцата удостоверение, от което било видно, че имотът не е обременен с вещни тежести, и договорът за покупко-продажба на имота бил сключен, но впоследствие Н-. била уведомена от частен съдебен изпълнител М. , че закупеният имот е възбранен по изп.д. № 2009***0400743 по молба на взискателя „С." АД. При направена справка ищцата констатирала, че три дни преди датата, на която тя закупила апартамента, т.е. на 07.11.2008 г., нотариус К.А. е изповядала друга сделка, с която била учредена договорна ипотека върху имота за частично обезпечение на „С." А. - С. на банков кредит в размер на общо 6 250 000 лв., а четири дни след покупката на жилището от ищцата, т.е. на 14.11.2008 г., нотариус К.А. изповядала договор за нова договорна ипотека на същото жилище за обезпечение на „С." А. - С. на нов банков кредит в размер на 10 757 000 лв., и двата с длъжник „Р."ООД - П. По изпълнителното дело бил извършен опис на имота и за да избегне опасността той да бъде продаден на трето лице, ищцата заплатила на ипотекарния кредитор на 31.01.2011 г. сумата 33 038 лв., съответстваща на стойността на отпуснатия кредит, както и сумите 39,10 лв. и 117,84 лв., представляващи такси за заличаване на ипотеката по молба-съгласие вх. № 1666/01.02.2011 г. Доколкото нотариус А. в рамките на една седмица е изповядала три сделки с имота /И. му, продажбата му на ищцата и след това повторното му ипотекиране от несобственик/, с действията и бездействията си е нарушила закона и не е изпълнила задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД, чл. 34 от ЗННД и чл. 15 от ЗННД поради това, че не е извършила надлежна проверка за наличието на тежести върху закупения от ищцата имот, въпреки изричното искане на последната за това, и след продажбата му е изповядала отново договорна ипотека върху имота, а в резултат на това на ищцата са били причинени имуществени вреди в общ размер на 33 194,94 лв., моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати посочената сума, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди в резултат на неизпълнение на служебните задължения на ответницата в качеството й на нотариус, а именно: да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски, които биха накърнили техните права, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, тъй като е изпълнила задълженията си по ЗННД, като по своя инициатива, а не по искане на ищцата, преди изповядване на сделката е подала молба до С. по вписванията - П. за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на имота и в деня на сделката е получила такова, но по независещи от нея причини удостоверението се издавало за вписани обстоятелства до дата, предхождаща с повече от пет дни датата на получаването му, което било изрично отбелязано в него, като тя разяснила на Н-. това и възможността последната да извърши устна справка в деня на самата продажба. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, а при условията на евентуалност прави възражение за ограничена имуществена отговорност по чл. 73, ал. 1 от ЗННД до размера на удостоверения материален интерес по нотариалния акт от 24 006 лв. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответницата „Д." А. - С. счита, че не са налице регресни права по сключената с ответницата застраховка „П.", тъй като вредите от умишлени действия, противоречащи на професионалната етика, са изрично изключен риск от застрахователното покритие на този вид застраховка. Твърди също, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да го отхвърли.

С обжалваното решение съдът е осъдил К.А. в качеството й на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България да заплати на М. Н-. 24 006,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията й по чл. 25 от ЗННД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 33 194,94 лв. искът е бил отхвърлен.

Решението е обжалвано само в частта, в която исковете са уважени, ведно със законната лихва върху сумата, като това е предметът на въззивното производство, а в останалата част решението е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

От своя страна приложимата правна норма, към която препраща ЗННД, е чл. 45 от ЗЗД, като за да бъде търсена и наложена отговорността по нея, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на ищцата да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответницата в качеството й на нотариус, както и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и настъпилото увреждане.

По отношение на първите три елемента от фактическия състав /поведение на ответницата, което да е противоправно и виновно/:

Не се спори, че ответницата К.А. изпълнява функциите на нотариус с рег. № *** на нотариалната камара - С. с район на действие района на П. районен съд с всички произтичащи от това права и задължения.

С полица № 130208000452/19.11.2010 г. тя е сключила договор с „Д." А. - С. за застраховка „П." за упражняваната професионална дейност като нотариус за период от 12 месеца, считано от 22.11.2010 г., с посочена ретроактивна дата 22.11.2004 г. и лимит на отговорност за едно събитие 200 000 лв. и лимит на отговорност за срока на застраховката 300 000 лв. /л. 98 - л. 101 от първоинстанционното дело/, като тя е уведомила своевременно застрахователя, че срещу нея има предявен иск, по който е образувано настоящето гражданско дело, за сумата 33 194,94 лв. /л. 299 от същото дело/.

Видно от предварителен договор и договор за строителство от 28.02.2008 г., „Р." ООД - Р. се е задължило да продаде в нотариална форма на М. Н-. апартамент, изграден в груб вид с влязъл в сила образец 14, който е освободен от възбрани, ипотеки, вписани искови молби и други вещни тежести, а именно: апартамент № 18 на четвърти жилищен, пети реален етаж в блок № 2, със застроена площ от 52,72 кв.м., ведно с 2,51 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с избено помещение № 22 с полезна площ от 5,00 кв.м., намиращо се в избен етаж на сградата на кота - 4, ведно с 0,24 % ид.ч. от общите части на сградата, при посочени граници на обектите, който имот продавачът се е задължил да построи в УПИ *,617 - О. и жилищно строителство, кв. 1 по плана на гр. П., ЖК „Т." най-късно до 30.11.2008 г. и да го предаде в същия срок на възложителя в описаната в договора степен на завършеност, както и в този срок да бъде извършено прехвърлянето на собствеността по нотариален ред, като Н-. се е задължила да заплати обща продажна цена от 45 320 лв., включваща правото на собственост върху обектите и стойността на строителството на същите в уговорения вид и степен на завършеност.

Страните по делото не спорят, че в началото на ноември 2008 г. ищцата е била поканена от продавача да сключат окончателен договор в кантората на ответницата - нотариус К.А. поради наличието на трайни служебни отношения на продавача с този нотариус.

С договор от 10.11.2008 г., сключен с н.а. № 147, т. V, рег. № 7544, н.д. № 932/2008 г. на нотариус К.А. с рег. № *** и с район на действие района на П. районен съд, „Р." ООД - Р. е продало на М. Н-. описания апартамент № 18 с площ от 52,72 кв.м., завършен в степен „груб строеж", находящ се в блок 2 на сградата, построена в УПИ * - 549, 617 от кв. І по плана на ЖК „Т." на гр. П., ведно с изба № 22 с площ от 5 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, за сумата 24 006,00 лв., получена от продавача и изплатена напълно от купувача преди сключване на договора.

От показанията на свидетеля В.М,. разпитан в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви кредитира, се установява, че на 04.11.2008 г. той е придружил ищцата до кантората на нотариус А. , тъй като тя щяла да сключва договор за покупко-продажба на недвижим имот в комплекс „К." с фирма „Р.", като на тази дата не била изповядана сделката поради това, че липсвало удостоверение за тежести на имота, но по съвет на свидетеля Н-. поискала да й бъде издадено такова, въпреки че нотариусът й обяснил, че това ще изисква допълнителна седмица време и 40 лв. такса, като уговорката между страните по договора и нотариуса била да се изповяда сделката на 10.11.2008 г. след представяне на такова удостоверение.

Съдът намира, че от посоченото гласно доказателство могат да се формират релевантни правни изводи единствено по отношение на това по чия инициатива е било издадено удостоверението за тежести върху имота, като следва да се приеме, че това е станало по искане на Н-., а за това обстоятелство няма забрана по смисъла на чл. 164 от ГПК да бъде установено с гласни доказателства и доказателственото средство е допустимо.

От удостоверение изх. № 23196/10.11.2008 г. на С. по вписванията - П. се установява, че за периода 22.12.2006 г. - 04.11.2008 г. не са установени вписвания и отбелязвания на тежести за процесния недвижим имот по наличната документация в службата, като то е било издадено въз основа на молба-заявление от нотариус А.

В тази молба-заявление е посочена датата 01.08.2008 г., но доколкото върху нея е вписано разпореждане на съдията по вписванията от 05.11.2008 г. за издаване на удостоверение за периода 20.12.2006 г. - 04.11.2008 г., следва да се приеме, че молбата е подадена на 05.11.2008 г., а посочената в нея друга дата се дължи на техническа грешка, т.е. след първото посещение на Н-. в кантората на ответницата и в изпълнение на искането й за снабдяване с удостоверение за тежести.

От писмо изх. № 191/21.01.2012 г. на С. по вписванията - П. е видно, че в архива на службата има данни за издадено удостоверение по чл. 48 от Правилника за вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот по проверка на „Р." ООД под № 23196/10.11.2008 г., като издадените на същата дата удостоверения са били актуализирани до 04.11.2008 г. или до 05.11.2008 г. в зависимост от момента на получаването им през работния ден.

По делото е представена молба от „Р." ООД - Р. и М. Н-., адресирана до нотариус с рег. № *** на НК на Република България, с която те молят да бъде извършен нотариален акт за покупко-продажба на имота, като молителите са заявили, че са запознати от нотариуса за възможността да се направи устна справка в С. по вписванията - П. за собственост и тежести върху имота, предмет на продажбата, към момента на сключването й, а купувачът е декларирал, че не желае представянето на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота, предмет на продажбата, към момента на сключването й.

Ищцата е оспорила това доказателство в частта, в която е вписано, че тя декларира, че не желае представянето на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота, като твърди, че молбата е била съставена от нотариус А. и е била подписана от Н-., без тя да бъде запозната от ответницата със съдържанието и последиците й.

Първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на този документ, като настоящият състав приема, че той е частен свидетелстващ документ, т.е. такъв, който материализира удостоверително изявление на своя издател, свидетелстващо за съществуването на определени факти, извършени от или пред него, и оспорването на неговата истинност касае както факти, свързани с автентичността му, така и такива, свързани с верността му като неотговарящи на действителното фактическо положение.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата, указана й изрично от окръжния съд с определение от 24.01.2012 г. /л. 258 от първоинстанционното дело/, тя не е ангажирала никакви доказателства във връзка с направеното от нея оспорване, поради което съдът приема, че документът е истински, в т.ч. че Н-. е била уведомена от нотариус А. за това, че може да извърши устна справка в С. по вписванията - П. за собственост и тежести върху купувания недвижим имот към момента на сключване на договора или да представи писмено удостоверение за това към същия момент предвид факта, че в издаденото такова справката е била направено до 04.11.2008 г., но тя не е упражнила това свое право.

По делото са представени н.а. № 139, т. V, рег. № 7508, н.д. № 924/ 2008 г. и н.а. № 168, т. V, рег. № 7700, н.д. № 953/2008 г., и двата на нотариус К.А., от които е видно, че на 07.11.2008 г. и на 14.11.2008 г. за обезпечаване на задълженията му по два договора за банков кредит от 02.03.2007 г. в размер на 6 250 000 евро /с остатък от 3 634 890 евро/ и от 25.02.2008 г. в размер на 10 757 000 лв. „Р." ООД - Р. е учредило в полза на „С." А. - С. договорна ипотека върху недвижими имоти и права на строеж, построени и предвидени за изграждане в УПИ * - 549, 617 от кв. І по плана на гр. П. част", описани конкретно, в т.ч. върху гореописания апартамент.

Следователно преди сключване на процесния договор за покупко-продажба и след това „Р." ООД - Р. е учредило договорна ипотека върху апартамент № 18 в полза на „С." А. - София, като при втория от тях дружеството вече не е било собственик на имота.

За установяване на противоправността на поведението на нотариус А. и евентуално за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по сигнал на ищцата и по предложение вх. № 94-М-457/04.10.2010 г. на Министъра на правосъдието е било образувано дисциплинарно дело № 3/ 2010 г. за допусната груба небрежност при изпълнение на служебните задължения на нотариуса - съставяне на н.а. № 147/10.11.2008 г. с купувач по сделката М. Н-., като производството е било прекратено поради изтичане на преклузивния срок за реализиране на отговорност по чл. 76 от ЗННД /вж. решение от 14.01.2011 г. на Д. комисия при Н. камара по посоченото дисциплинарно дело, решение № 264/25.05.2011 г. по гр.д. № 323/2011 г. по описа на Върховния касационен съд - ІV г.о. и определение № 33/30.12.2011 г. по гр.д. № 22/ 2011 г. по описа на Върховния касационен съд - ІІІ г.о. - 5-членен състав, с което не е допуснато касационно обжалване на първото решение на ВКС/.

Основният спорен въпрос по делото е дали нотариус А. е действала противоправно, като с поведението си е нарушила изискване на императивна правна норма, в случая дали е изпълнила задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД, според която разпоредба нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, за изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да се допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

Настоящият състав приема, че по принцип нотариусът няма задължение да извърши задължителна предварителна проверка за наличие на вещни тежести върху имота преди изповядване на сделката или да уведомява купувачите за необходимостта сами да се снабдят с удостоверение за това.

Както вече беше посочено, по делото е установено, че около седмица преди сключване на договора за покупко-продажба в нотариална форма страните са се явили при нотариуса, купувачката е поискала да бъде представено удостоверение за тежести, внесла е необходимата такса за това и е възложила на нотариуса по реда на чл. 22 от ЗННД да бъде извършена такава справка, удостоверението за тежести е било изготвено от С. по вписванията - П., но поради технически затруднения в него е била отразена информацията само до 04.11.2008 г., който факт изрично е бил вписан в удостоверението; преди изповядване на сделката нотариус А. е запознала страните с възможността им да направят устна справка в С. по вписванията - П. към момента на сключване на договора, а купувачката е декларирала, че не желае представяне на удостоверение за тежести за имота към този момент.

Следователно по отношение на възможността на страните да извършат необходимата официална справка в С. по вписванията - П., в т.ч. устна такава в деня на изповядване на сделката, нотариус А. е извършил всички необходими действия да опази правата и интересите на страните, като неотразявенето на актуалната информация в издаденото от С. по вписванията удостоверение за вещни тежести и нежеланието на купувачката да упражни в пълен обем правата си не могат да бъдат вменени във вина на нотариус А. и да мотивират извод за нейно противоправно поведение.

От друга страна обаче съдът намира, че ответницата не е проявила необходимата грижа за опазване максимално интересите на купувачката за придобиване на имота свободен от вещни тежести, каквато е била нейната изрична воля в предварителния договор /чл. 12.1/, като, знаейки за извършваните от „Р." ООД - Р. сделки с притежаваните от дружеството имоти в комплекса, главно прехвърляния и учредяване на договорни ипотеки /вж. удостоверение на С. по вписванията - П. - л. 308 - л. 316 от делото на окръжен съд/, голяма част от които са били изповядвани от нея /вж. признанията на процесуалния представител на ответницата адвокат С-. в съдебно заседание на 15.02.2012 г., както и показанията на свидетелката Д.Г,. разпитана в първоинстанционното производство, които в тази част съдът кредитира/, не е извършила справка в собствения си служебен архив, т.е. не е положила необходимата грижа на добър стопанин, а с това си бездействие е лишила ищцата от информация и право на избор дали да сключи договора при тези условия, като то може да се квалифицира като небрежност от нейна страна при изпълнение на вменените й със закон задължения.

При мотивиране на този извод съдът има предвид също фактите, че от една страна между „Р." ООД - Р. и нотариус А. в това й качество са съществували трайни отношения, част от които е договорът за учредяване на ипотека, сключен на 07.11.2008 г. /петък/, а процесният договор за покупко-продажба - на 10.11.2008 г. /понеделник/, т.е. интервалът от време е твърде малък и е напълно естествено мозъкът на човек да приеме, обработи, съхрани и използва получената информация при нормално функционираща памет и нервна система, още повече, ако познава една от страните в нотариалното производство, а от друга страна нотариус А. при изповядване на тази сделка е изпълнявала двойни функции - както да изготви и провери проекта на нотариалния акт след възлагане по реда на чл. 22 от ЗННД, така и да извърши съответното нотариално удостоверяване по реда на чл. 569 и сл. от ГПК, доколкото е събрала нотариална такса както за изповядване на сделката, така и за изготвяне на нотариалния акт /вж. сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД - л. 557 от първоинстанционното дело/, поради което възложените й по закон задължения да опазва правата и интересите на страните са в по-голям обем.

Неоснователни са възраженията на ответницата, че тя не е могла да бъде запозната със съществуването на вещна тежест върху имота поради сключения на 07.11.2008 г. пред нея договор и да уведоми ищцата за това поради факта, че този договор е с голям обем, както и поради това, че през този период пред нея са били изповядвани много различни сделки.

Действително горецитираният договор за учредяване на договорна ипотека е от 42 страници и касае общо 206 недвижими имота, но тези имоти са подредени в точно определен ред /по номер на всеки обект във всеки от подобектите /блокове/, построени в имота/, поради което проверката относно това дали върху апартамент № 18 в блок № 2 е била учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането на кредитора не представлява сложна, затруднителна или времеотнемаща фактическа дейност, за да се приеме, че тя е изисквала особени усилия от страна на нотариуса, знаейки за наличието на такъв договор.

От приложеното в дисциплинарната преписка, образувана в Министерство на правосъдието, извлечение от общия регистър на нотариус А. за периода 07.11.2008 г. - 10.11.2008 г. /л. 368 - л. 409 от първоинстанционното дело/ се установява, че на 07.11.2008 г. от ответницата в служебното й качество са били извършени общо 45 нотариални удостоверявания, от които 3 правни сделки за прехвърляне на вещни права и 2 договора за учредяване на ипотека, в т.ч. процесният, а на 10.11.2008 г. те са общо 32, от които 4 правни сделки, в т.ч. процесният договор за покупко-продажба, и един констативен нотариален акт.

Следователно нито договорът на учредяване на ипотека, нито дейността на нотариуса в този период могат да се приемат като някаква обективна причина, мотивираща извод за невъзможност на ответницата да узнае, запомни и възпроизведе необходимата информация, касаеща пряко правата на ищцата и възможността й да придобие собствеността и необезпокояваното владение на имота.

По отношение на вредата:

Видно от три кредитни превода от 31.01.2011 г. М. Н-. е платила в полза на „С." А. - София сумата 33 038 лв. за заличаване на ипотека № 109, т. 23/2008 г. и № 191, т. 23/2008 /така както са били вписани договорите в С. по вписванията/ на „Р." ООД Р. за апартамент № 18, бл.* и в полза на нотариус М. Ц. сумите 117,84 лв. и 39,10 лв. за заличаване на същите ипотеки, за което е представила две молби-съгласие за частично заличаване на ипотека от 01.02.2011 г. от взискателя „С." А. с нотариална заверка на подписа на представляващия банката, като решението за одобрението за заличаване на ипотеката върху имота е било взето на заседание на УС на „С." А. на 16.12.2010 г.

От постановление за възлагане от 18.02.2010 г. по изп.д. № 2009***0400743 по описа на частен съдебен изпълнител Л. М. с рег. № *** и с район на действие района на П. окръжен съд /л. 104 - л. 227 от делото на окръжния съд/ се установява, че конкретно описани самостоятелни обекти в сгради - от блок № 1 до блок № 6, всички построени в УПИ *,617 - О. и жилищно строителство, кв. 1 по плана на гр. П., ЖК „Т.", а към момента на издаване на постановлението с идентификатор 56784.524.621, както и правото на строеж върху всички обекти, намиращи се в блок № 7 в същия недвижим имот, са били възложени на купувача „С." А. - С. общо за сумата 7 067 395,20 лв. с ДДС в изплащане на вземането му.

Макар в това постановление за възлагане да не е посочен процесният апартамент, от него може да се направи извод, че към този момент длъжникът „Р." ООД - Р. вече не е изпълнявал задълженията си по двата договора за кредит, обезпечени с ипотеки върху изградените обекти в гореописания недвижим имот, и кредиторът му „С." А. - София се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си и е образувал изпълнително производство, в което е пристъпил към принудително изпълнение върху тези обекти.

По делото не са събрани доказателства процесният апартамент № 18 да е бил описан и по отношение на него да са предприети действия за изнасянето му на публична продан, но дори да се приеме, че това не е било направено към 31.01.2001 г., предвид предприетите активни действия от взискателя по изпълнителното дело и правото му да иска да бъде продаден ипотекираният в негова полза имот, независимо от това в чия собственост се намира той, и да се удовлетвори от цената му /чл. 173, ал. 1 от ЗЗД/, съдът приема, че е съществувала реална опасност имотът да бъде продаден, а Н-. е упражнила правото си по чл. 178 от ЗЗД и е платила на ипотекарния кредитор сума до размера на цената, която дължи, като извършеното плащане е на годно правно основание и вследствие на него се е намалило нейното имущество, т.е. тя е претърпяла имуществена загуба.

Настоящият състав приема, че по делото е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и настъпилото увреждане на ищцата, тъй като претърпените вреди са в пряка зависимост от това бездействие, което е тяхно необходимо условие, те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от бездействието на дееца и са повтаряеми при същите съпътстващи условия.

За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидената в разпоредбите на чл. 188 и сл. от ЗЗД възможност на купувача да упражни правото си на обезщетение срещу продавача по договора не изключва възможността му да претендира и репариране на причинените му имуществени вреди от нотариуса поради неизпълнение на вменените му с чл. 25, ал. 1 от ЗННД задължения.

Предвид изложената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което исковете по чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. с чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани до размер от 24 006,00 лв., представляващ удостоверения материален интерес по сделката, и като такива следва да бъдат уважени до този размер, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.

По принцип обезщетението за забавено плащане на обезщетението за имуществени вреди от деликтна отговорност се дължи от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/, но предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и изричното искане на Н-. в исковата молба за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, законна лихва върху горепосочената сума следва да се присъди от 09.09.2011 г. до изплащането й, като в тази част решението следва да бъде потвърдено, а в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл извън искането, с което е бил сезиран, т.е. за периода 10.11.2008 г. - 08.09.2011 г., решението следва да бъде обезсилено.

Въззиваемата е претендирала разноски за въззивното производство, но не е ангажирала своевременно доказателства за извършени такива, като представеният с писмените бележки препис от договор за правна защита и съдействие е следвало да бъде приет най-късно до приключване на устните състезания по делото, поради което разноски не се присъждат.

Ето защо съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА решение № 1213/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2498/2011 г. по описа на П окръжен съд - ІІІ състав, в частта, в която К. П. А. в качеството й на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България е осъдена да заплати на М. И. Н. сумата 24 006,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл. 25 от ЗННД, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответницата „Д." А. - София.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1213/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2498/2011 г. по описа на П. окръжен съд - ІІІ състав, в частта, в която К. П. А. в качеството й на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България е осъдена да заплати на М. И. Н. обезщетение в размер на законната лихва за страната за забавено плащане на сумата 24 006,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл. 25 от ЗННД, за периода 10.11.2008 г. - 08.09.2011 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

В останалата част решението е влязло в сила.


Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.