Определение от 19.02.2024 по гр.д. № 3557/2023 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Резюме. Отхвърлят иск срещу нотариус за 100 000 лв. вреди от претърпени загуби. настъпили от съставеното неистинско пълномощно с рег. № 3835/08.10.2014 г., с което са изтеглени през м.10.2014 г. спестяванията на ищеца от сметката му в „Алфа Банк - клон България". Пред пом.нотариус се явил мошеник с истинска лична карта, открадната вероятно. Пом.нотариусът заверил подписа му, без да обърне внимание на разликата във физиономията и подписа му. В това определение се цитират решение от 05.06.2012г. по гр.д.№ гр.дело № 967/ 2011г., четвърто г.о. (Отхвърлят иск на нотариус срещу МВР и ПРБ за това, че са изземвали документи от архива му, б.м.) и в решение от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №2604/2016 г., четвърто г. о., ГК (Оправдават пом.-нотариус за неприсъствени заверки на подписи, понеже деянието му е с ниска обществена опасност. Налагат му само админ. глоба от 2 500 лв. На първа инстанция е бил осъден по чл. 311, ал. 1 НК, б.м.)

.
 
 Из определението
 Съдът е приел, че помощник нотариус Д. е бил подведен от Б. И. Н. да удостовери на 08.10.2014 г. подписа в пълномощно чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че последният Н. Н.. Въз основа на това пълномощно Н. се разпоредил чрез А. Б. със сумите, налични по банковите сметки на ищеца. Прието е, че в тежест на ищеца е да установи, че измаменият нотариус обективно е могъл да предотврати измамата и да не удостовери подписа в пълномощното, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
               Измаменият нотариус! Звучи ми като заглавие на комедия. Още по-смешното е, че преди време ВКС се произнесе авторитетно, че нотариусът, както и съдията, не може да бъде измамен, подведен и т.н. - вж ВКС е категоричен, че нотариусът не може да бъде заблуден! Животът показва обаче, че не само нотариусите, но и дори съдиите могат да бъдат подведени - вж стотиците дела на ДаллБогг за прогласяване нищожност на застраховки "Гражданска отговорност" зад гърба на собствениците на колите , по едно от които ответник бях и аз - вж "ДаллБогг" ме съди като застрахователен измамник, регистрирал стотици коли на свое име, пък аз нямам нито една кола, нито даже шофьорска книжка. Тези дела са чудесен пример за това, че съдиите трябва да си отварят очите на четири. Същото се отнася и до нотариусите и въобще до всички компетентни и отговорни лица.              

      Установено е от представено по делото споразумение, одобрено от съда по НОХД № 7733/2017 г. на РС - София, с което Б. И. Н. се е признал за виновен в това, че на 08.10.2014 г. в кантората на нотариус Ц. Д. съставил неистински частен документ - пълномощно, заверено от помощник нотариус А. Д., на което придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н. К. Н. и го употребил като в периода 10.10.2014-13.10.2014 г. представил чрез А. С. Б. неистинския документ в Алфа банк и въз основа на него А. Б. изтеглила сумата 10000 лева, а по сметка на Б. И. Н. била преведена сумата от 100 000лева. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда респективно определение е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците за деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, но наказателното производство не е водено срещу Ц. Д..

           Ами защо не е водено? Това не е ли престъпление срещу правосъдието? Вж чл. 288 НК: "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6."

     Ами задължението по чл. 205 НПК щом узнаят за престъпление, всички са длъжни да уведомят незабавно МВР или Прокуратурата! А не да се оправдават, че нямало било наказателно дело срещу нотариуса и да се снишават.

СПРАВКА НПК - Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване
Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.
(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.

.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3557 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1562 от 15.12.2022 г. по в.гр. д. № 1548/2022 г. на АС - София, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 73 ЗННД.
Жалбоподателят Н. К. Н., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното производство и за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът - Ц. П. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Н. Н. против Ц. Д. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби настъпили от съставеното неистинско пълномощно с рег. № 3835/08.10.2014 г., с което са изтеглени пред м.10.2014 г. спестяванията на ищеца от сметката му в „Алфа Банк - клон България".
По делото е установено, че на 08.10.2014 г. в кантората на нотариус Ц. Д. в [населено място], е извършена нотариална заверка на подписа на Н. К. Н. върху пълномощно, с което последният упълномощава А. С. Б. да го представлява пред „Алфа банка- клон България" като внася и тегли суми по три негови сметки в банката в лева и чуждестранна валута. От разпитаните по делото свидетелите установява, че помощник - нотариус А. Д. е удостоверил подписа, положен лично от явилото се лице, представило лична карта на Н. Н..

Установено е от представено по делото споразумение, одобрено от съда по НОХД № 7733/2017 г. на РС - София, с което Б. И. Н. се е признал за виновен в това, че на 08.10.2014 г. в кантората на нотариус Ц. Д. съставил неистински частен документ - пълномощно, заверено от помощник нотариус А. Д., на което придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н. К. Н. и го употребил като в периода 10.10.2014-13.10.2014 г. представил чрез А. С. Б. неистинския документ в Алфа банк и въз основа на него А. Б. изтеглила сумата 10000 лева, а по сметка на Б. И. Н. била преведена сумата от 100 000лева. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда респективно определение е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците за деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, но наказателното производство не е водено срещу Ц. Д.. (защо не е водено? защото самият пом. нотариус е бил измамен ли? б.м.)

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответницата, респективно нейният служител помощник-нотариус Д., не са бездействали противоправно, а напротив в изпълнение на служебно задължение по чл.578, ал.5 ГПК, е извършена проверка на самоличността на явилото се помощник - нотариуса лице при извършеното на 08.10.2014 г. удостоверяване на подписа в пълномощно, с което Н. Н. последният упълномощава А. С. Б. да го представлява пред „Алфа банка - клон България". Съдът е приел, че самоличността на мнимия упълномощител е установена с истинска лична карта, издадена на името на Н. К. Н.. Съдът е изтъкнал, че по силата на чл.23, ал.1 от Закона за Българските лични документи (ЗБЛД) e основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България, съдържа освен снимка и подпис на притежателя и други реквизити, посочени в чл.26, ал.1 ЗБЛД, от значение за идентифициране на лицето, където е разписано, че в личната карта се вписват и биометрични реквизити за ръст и цвят на очите, но по делото не са ангажирани доказателства, че явилият се в нотариалната кантора Б. Н. е със значителни различия по посочените показатели ръст и цвят на очите от ищеца Н. Н., от което да се направи извод, че при проверка самоличността на явилия се упълномощител помощник нотариусът е допуснал виновно неизпълнение на служебното си задължение по чл.25 ,ал.1 ЗННД за проверка насамоличността на лицето. Съдът е приел, че помощник нотариус Д. е бил подведен от Б. И. Н. да удостовери на 08.10.2014 г. подписа в пълномощно чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че последният Н. Н.. Въз основа на това пълномощно Н. се разпоредил чрез А. Б. със сумите, налични по банковите сметки на ищеца. Прието е, че в тежест на ищеца е да установи, че измаменият нотариус обективно е могъл да предотврати измамата и да не удостовери подписа в пълномощното, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ответникът респективно назначените от него лица са извършил неправомерно деяние при удостоверяване на подписа на пълномощно от 08.10.2014 г., с което Н. К. Н. упълномощава А. С. Б. да го представлява пред „Алфа банка - клон България". Прието е, че при липсата на обективния елемент на фактическия състав на деликтната отговорност - противоправно деяние - действие или бездействие на служител при ответния нотариус, неоснователен се явява и искът за обезщетяване на вредите на ищеца. Прието е, че ищецът не е доказал твърдението си, че ответникът е осъществил състава на непозволено увреждане и правилно първостепенният съд е отхвърли предявения иск по чл. 73 ЗННД.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят след допълнителни указания е поставил за разглеждане въпроса : за задължението на нотариус да провери самоличността на явило се пред него лице за заверка на пълномощно с оглед разпоредбите на чл.25 ЗННД и чл.578, ал.5 ГПК.Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. Същото е постановено в съотвествие с практиката на ВКС, застъпена и в решение от 05.06.2012г. по гр.д.№ гр.дело № 967/ 2011г., четвърто г.о. (Отхвърлят иск на нотариус срещу МВР и ПРБ за това, че са изземвали документи от архива му, б.м.) и в решение от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №2604/2016 г., четвърто г. о., ГК (Оправдават пом.-нотариус за неприсъствени заверки на подписи, понеже деянието му е с ниска обществена опасност. Налагат му само админ. глоба от 2 500 лв. На първа инстанция е бил осъден по чл. 311, ал. 1 НК, б.м.).Приема се , че дължимата грижа, която следва да положи нотариусът, респ. помощник-нотариусът при проверка самоличността на явилото се пред него лице, е с повишени критерии съгласно разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но в случая пред помощник-нотариуса е представен документ, несъдържащ от външна страна пороци, визирани в § 1, точка 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи, т.е. обективно не е могъл да констатира, че явилото се пред него лице, представило документ за самоличност, не е лицето, посочено като упълномощител. Следва да се има предвид също, че е налице и многобройна съдебна практика, в това число и задължителна - ППВС № 7/1959., според която противоправността се изразява в нарушаването на изрично формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което според императивната норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което императивната норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. В практиката се приема, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Приема, че съгласно разпоредбата на чл. 73 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД , но не повече от удостоверявания материален интерес. Приема се при това, че отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право, а с нормите на чл. 96 - 97 ЗННД законодателят е дефинирал как се определя "удостоверяваният материален интерес" за определени видове нотариални удостоверявания. Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на ГПК - чл. 569 и сл. ГПК , ЗННД и Устава на НК. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Съгласно чл.572 , вр. чл. 576 , вр. чл. 590 и чл. 578, ал. 4 ГПК , в нотариалното производство лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в документа, предмет на удостоверяване трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Извън задълженията на нотариуса при нотариалното удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи.

Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1562 от 15.12.2022г. по в.гр. д. № 1548/2022 г. на АС - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика