Определение от 17.01.2024 по т. д. № 1666/2022 на ВКС

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

Отхвърлят предявените от дружеството срещу нотариус И. Д. евентуално съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ за заплащане на сума в размер на 998 030, 70 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от съставяне на нищожен нотариален акт № 98/2014 г., както и сума в размер на 303 873 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 20.03.2016 г. - 20.03.2019 г., както и законна лихва от датата на исковата молба, понеже ищецът твърди, че евентуално в бъдеще може да претърпи вреди (правилно! като претърпи вредите, тогава да се жалва, иначе става като делата, които ДаллБогг водеше "на килограм" за прогласяване нищожност на застраховки "Гражданска отговорност" зад гърба на собствениците на колите с аргумента, че можело било да настъпи ПТП и щели били да плащат - вж ДаллБогг дела и измами, б.м.).

.
Из определението
Въпроси:
1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите, развити в сезиралата го въззивна жалба, както и всички релевантни факти и доказателства по делото?"

2. „Длъжен ли е съдът да основе правните си изводи на доказателствата по делото и допустимо ли е да извращава доказателства по делото?"

3. „Неформален или формален е договорът за даване вместо изпълнение, с който длъжникът прехвърля in solutum недвижими имоти?"

4. „Съгласно чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД нотариусът само при нищожно нотариално удостоверяване ли носи деликтна отговорност или и в други хипотези на нарушение на своите задължения, включително при изповядване на сделка, която е нищожна поради неспазване на особените изисквания за извършването й, за които нотариусът е бил длъжен да следи?"

5. „Изискване ли е за действителност на договора за даване вместо изпълнение /независимо дали е формален или неформален/ страните да постигнат съгласие относно конкретното вземане, което целят да бъде погасено и да индивидуализират това вземане по правопораждащи факти, страни и размер?"

6. „При договор за даване вместо изпълнение, сключен във формата на нотариален акт, длъжен ли е нотариусът да следи дали нотариалният акт индивидуализира /по правопораждащи факти, страни и размер/ конкретно вземане, което страните целят да бъде погасено чрез прехвърляне на недвижими имоти?"

7. „В случай, че нотариусът е длъжен да следи дали нотариалният акт индивидуализира по правопораждащи факти, страни и размер конкретно вземане, което страните целят да бъде погасено чрез прехвърляне на недвижими имоти, но изповядва нотариален акт при липса на подобна индивидуализация, това представлява ли правонарушение на нотариуса, годно да обоснове деликтната му отговорност?"

.
По първите два въпроса се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 247/2020 г. по гр. д. № 540/2018 г. на IV г.о., решение № 192/2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на I т.о., решение № 194/2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на IV г. о.)По третия въпрос се твърди отклонение от решение № 85/2020 г. по т. д. № 2262/2018 г. на I т.о. Четвъртият въпрос е разрешен според касатора не в съответствие с решение № 497/2009 г. по гр. д. № 2173/2008 г. на IV г.о., решение № 105/2017 г. по гр. д. № 2604/2016 г. на IV г.о. Последните три въпроса са формулирани при наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в практиката на ВКС не е даден техен отговор. В евентуалност касаторът твърди, че има постановено решение, което дава отговор на тези въпроси, а именно решение № 514/2006 г. на IV г.о. на ВКС, както и решение № 111/2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на I г.о. на ВКС и решение № 148/2004 г. по гр. д. № 1046/2003 г. на II г.о.
        [Нотариусът] твърди, че съдът не бил обсъдил правните му доводи относно абсурдната поначало теза, че могат да се търсят вреди от противоправни действия на нотариуса, които още не са настъпили, но могат да настъпят.(ха-такаа, абсурдната поначало теза! а ДаллБогг спокойно си водеше дела "на килограм" за прогласяване нищожност на застраховки "Гражданска отговорност" зад гърба на собствениците на колите с "абсурдната поначало теза", че можело било да настъпи ПТП и щели били да плащат? - вж ДаллБогг дела и измами, б.м.)

       Предмет на исковото производство са предявени от „Т. Строй" ЕООД /н./ искове по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 73 ЗННД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са обосновани с твърдения, че на 20.03.2014 г. ответникът нотариус Д. е изповядал нот. акт № 98, т. 2, рег. № 4937, д. № 262/14 г., обективиращ договор за даване вместо изпълнение. Прехвърлител по него е „Б. Строй" ЕООД, а приобретател „Гео Строй ГД" ЕООД, което дружество е придобило вземането си по силата на договор за цесия от 10.03.2014 г. Ищецът твърди, че ответникът чрез този нотариален акт е изповядал нищожна сделка, от което следва, че е извършил нищожно нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК. В нотариален акт № 98/14 г. не са посочени документи, свързани с цедирането на вземанията в полза на приобретателя „Гео Строй ГД" ЕООД, удостоверяващи възникването на дълга на „Б. Строй" ЕООД към цедента „Сосиате Рибо Ейч Би Ем С.А.", както и самият договор за цесия от 10.03.2014 г. и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от същата дата. Нотариусът е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗННД, както и чл. 574, ГПК, чл. 580, т. 5, чл. 586, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Интересът от предявяване на исковете ищецът обосновава с твърдения за образувани срещу него две дела, по които „Б. Строй" ЕООД е предявило ревандикационни искове за имоти, предмет на нот. акт № 98/14 г., на които ищецът се легитимира като приобретател по договор за покупка на търговското предприятие с „Гео Строй ГД" ЕООД. По тези дела „Б. Строй" ЕООД твърди, че нот. акт № 98/14 г. е нищожен поради липса на основание, невъзможен предмет, симулативност и противоречие с добрите нрави. Ако се окаже, че нот. акт № 98/14 г. е нищожен, то ответникът е създал правна привидност, че праводателят на ищеца „Т. Строй" ЕООД /н./ „Гео Строй ГД" ЕООД е бил техен собственик. При нищожност на сочения акт „Т. Строй" ЕООД няма да е успял да удовлетвори частично мажоритарния си кредитор „Совтранс Ауто" ЕООД чрез извършените по реда на чл. 718 ТЗ три сделки, съответно ще е пропуснал да реализира имуществена полза в размер на 998 030, 70 лв., както и да намали пасива си с 4 527 292, 26 лв. С тези твърдения ищецът „Т. Строй" ЕООД /н./ обосновава евентуалното наличие на вреда в своя патримониум. (ама този ищец наистина действа като Даллбогг - вж МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ по делата на "ДаллБогг" за прогласяване нищожност на "Гражданска отговорност")
         Въпрос четири съдържа в себе си правна тавтология, тъй като изповядването на нищожна сделка поради неспазване на формалните изискванията за извършването й представлява нищожно нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК. Въпросът е продиктуван от несъгласието на касатора с правното съждение на въззивния съд, че :"не може да има иск за установяване на нищожен нотариален акт" (е, хубаво де, като не може да има нищожен акт, нали може да има нищожни удостоверявания и/или действия, какво толкова е станало? - вж ГПК - Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.; по нашето гражд. дело например навсякъде внимателно избягвахме формулировката "нищожно пълномощно", за да не ни натрият носа с любимото си поучение, че "актовете не могат да бъдат нищожни, нищожни могат да бъдат само действията" - вж петитума на исковата ни молба, обаче накрая съдът какво написа? - ей-това: "ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26, ал.2, предл.3, вр. чл. 44, ал.1, вр. 37, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 576 и сл. от ГПК, НИЩОЖНОСТТА на пълномощно", така че според мен ВКС тук малко издребнява, б.м.)
     Съвсем отделен е въпросът, че в случая ищецът не твърди наличие на причинени вреди от поведението на ответника /част от фактическия състав, обуславящ деликтна отговорност/, а само евентуална опасност от реализирането им.(ето това наистина същественият проблем, б.м,)