Определение от 26.03.2018 по гр. дело № 3167/2017 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Оправдават нотариус за издаване на н.а. при непогасени публични задължения на продавача-строител на стойност над 100 000 лв с аргумента за липсваща пряка причинна връзка, като цитират т. 2 от ППВС № 7/30.12.1959 г., в което няма нито дума за пряка причинна връзка.

.

Из определението
 нотариус К. М. изповядва на 03.12.2010 г. договор, с който Б. Х. В. купува от [фирма], [населено място] недвижим имот и оформя сделката в нотариален акт №.., том ..., peг. № ..., дело № ... от ... г. Посочената продажна цена от 31 500 евро е получена изцяло, преди подписване на нотариалния акт от купувача, и съставлява уговорената по предварителен договор цена на строителство и продажба. В нотариалното производство е представена декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК за това, че управителят на дружеството-продавач има непогасени публични задължения в размер на 123 612 лв., обезпечени с възбрана върху недвижими имоти, като последният декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасят от сумата, получена като цена по договора за продажба. С определение от 03.12.2010 г. на съдия по вписванията при районния съд е отказано вписване на нотариалния акт поради наличие на непогасени публични задължения на продавача по ДОПК
    ... нотариусът е допуснал нарушение, като е оформил нотариално сделката. Изискването на чл.264 ДОПК е императивно - прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска само след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или след реално внасяне на цената от купувача в полза на бюджета. За представяне на декларацията по образец /ал.3/ нотариусът и съдията по вписванията следят служебно, с оглед и предвидената солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя."
               За неплатени задължения към държавата проверяват и нотариусът, и съдията по вписванията, като заедно  носят солидарна отговорност, следователно твърдението на върховните съдии в ТР 7/12, че съдията по вписванията няма право да извърши още една проверка след нотариуса, е малко попресилено, меко казано  - вж Из ТР 7/12 "СдВп не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, а ако се приеме, че и той е овластен с [правата на нотариуса], фактически до такъв резултат би се достигнало"
    .

    Цялото определение: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=4F254F5D43C7C526C225825C00434E67
.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3167 по описа за 2017 г., взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Х. В., гражданин на Ф., чрез адвокат Х. И. Н. от САК, срещу въззивно решение № 431/24.02.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4228/2016 г.
Касаторът излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна нотариус К. М., чрез адвокат К. Л. Д. и Т. К. М., двамата от САК, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Третото лице-помагач на ответника - „Застрахователно дружество [фирма], отговаря, че касационната жалба е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, което по същество е съображение, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване (различно от недопустимост на касационното производство). Също така, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК .
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК , с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК .
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Благоевградски окръжен съд, е отхвърлил исковете на Б. Х. В. срещу нотариус К. Т. М., с рег. № 061 в регистъра на НК на РБ, с район на действие РС - [населено място], за заплащане на сумата от 61 608,64 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 2/2010 г., на нотариус М. на осн. чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и на сумата 18 805 лв. - компенсаторна лихва, натрупана в периода 30.11.2012 г. - 30.11.2015 г., както и след тази дата до окончателното издължаване в размер на законната лихва, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че нотариус К. М. изповядва на 03.12.2010 г. договор, с който Б. Х. В. купува от [фирма], [населено място] недвижим имот и оформя сделката в нотариален акт №.., том ..., peг. № ..., дело № ... от ... г. Посочената продажна цена от 31 500 евро е получена изцяло, преди подписване на нотариалния акт от купувача, и съставлява уговорената по предварителен договор цена на строителство и продажба. В нотариалното производство е представена декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК за това, че управителят на дружеството-продавач има непогасени публични задължения в размер на 123 612 лв., обезпечени с възбрана върху недвижими имоти, като последният декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасят от сумата, получена като цена по договора за продажба. С определение от 03.12.2010 г. на съдия по вписванията при районния съд е отказано вписване на нотариалния акт поради наличие на непогасени публични задължения на продавача по ДОПК, за които ищецът-купувач знае или е могъл да узнае при полагане на грижата на добър стопанин. Върху имота, предмет на прехвърлителната сделка, e наложена възбрана за обезпечаване на парично задължение срещу дружеството-продавач, което e длъжник по изпълнително дело № 3/2012 г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Б. В. предявява отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК срещу взискателя по изпълнителното дело и длъжника-продавач, за да установи, че длъжникът не е собственик на имота, изнесен на публична продан. Искът е отхвърлен с аргумента, че прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са надлежно вписани преди възбраната, не са противопоставими на взискателя.
Въззивният съд направил извод, че нотариусът е допуснал нарушение, като е оформил нотариално сделката. Изискването на чл.264 ДОПК е императивно - прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска само след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или след реално внасяне на цената от купувача в полза на бюджета. За представяне на декларацията по образец /ал.3/ нотариусът и съдията по вписванията следят служебно, с оглед и предвидената солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя. Когато прехвърлителят има публични държавни и общински задължения, прехвърлянето може да се извърши или след тяхното заплащане, или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето вещно право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. В случая длъжникът-продавач писмено е декларирал, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на вещно право, но на нотариуса не са представени доказателства, че купувачът е погасил публичните задължения вместо продавача, това не е сторено и до момента, а и купувачът няма как да внесе дължимата сума в съответния бюджет, тъй като цената е платена предварително, много преди изповядване на договора и съставяне на нотариалния акт.
Прието е също така, че презумпцията за вина на нотариуса не е оборена.
Съдът намерил, че не е установено увреждане на ищеца - купувач, защото нито се твърди, нито се представят доказателства, че имотът е продаден, нито, че собственикът Б. В. е съдебно отстранен. Не се установява и пряка причинноследствена връзка между твърдяното увреждане - намаляване имуществената сфера на ищеца с платената цена по договора и противоправното поведение на нотариуса, защото сумата е платена много преди това и независимо дали договорът е оформен нотариално или не, патримониумът на купувача е в минус 31 500 евро; сумата е платена по комплексен договор - за изработка - строеж на сграда, и за продажба.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (ред.до изм.-ДВ, бр.86/2017 г.).
Поставен е въпросът - обстоятелството, че цената на имота е платена въз основа на предварителен договор изцяло и преди изповядване на нотариалния акт за покупко-продажба, изключва ли пряката причинно-следствена връзка между вредата за купувача и поведението на нотариуса, когато последният не е изпълнил задълженията си по закон при удостоверяване на сделката. Така поставен, въпросът, какъвто и да е отговорът му, няма как да промени крайни резултат по делото. По настоящия спор от значение е не по принцип дали плащането предварително на цената по договора изключва принципно увреждането на купувача от противоправното поведение на нотариуса. Претендираната вреда е намаляване имуществената сфера на продавача (ищец и касатор) със сумата, платена по смесен договор - за строителство и продажба, като в резултат на установеното противоправно и виновно поведение на нотариуса, договорът не може да бъде вписан в агенцията по вписванията, но купувачът към датата на подаване на исковата молба и към постановяване на въззивното решение е собственик на продаданета му вещ и не е отстранен от имота.
Освен това, казусът, разгледан в решение № 497 от 03.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2173/2008 г. на II г.о. ВКС, постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., е различен от настоящия и възприетото в мотивите на цитирани съдебен акт са неотносими към разрешенията, дадени от въззивния съд по настоящото дело. По цитираното решение е разгледан също иск по чл. 73, ал. 1 ЗННД и също е установено нарушение от нотариуса при изповядване на прехвърлителен договор относно недвижим имот, но по него купувачът е платил цена само по продажбата, а и не е придобил собственост, защото прехвърлителят не е притежавал вещта.
Относно следващите правни въпроси касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК : обстоятелството, че вредата евентуално би настъпила и ако делинквентът не извърши деянието, изключва ли непосредствената причинноследствена връзка между извършеното от него противоправно деяние и настъпилата вреда; налагането на възбрана, която е противопоставима на собственика на имота, като вписана преди документа, легитимиращ го като собственик, и насочването на принудително изпълнение върху този имот чрез извършване на опис, могат ли да бъдат приравнени по последици на реална евикция и да доказват реална вреда за собственика - загуба на платената за имота цена, или само възлагането на имота на трето лице би довело до такава загуба.
По отношение на така поставените въпроси не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Няма съмнение, нито в доктрината, нито в съдебната практика, че елемент от фактическия състав на деликта е наличие на пряка причинноследствена връзка между деянието и конкретното увреждане. Такава връзка е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието /така напр. решение по чл. 290 ГПК, постановено по гр.д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС/. Причинноследствената връзка, също така, не се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично и в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ. Увреждането, когато е имуществено, може да бъде реално причинена вреда или пропусната полза. Реално причинена е вредата, когато имуществената сфера на увреденият е намаляла. Когато се твърди реално увреждане с конкретна сума, трябва да се установи, че имуществото на ищеца е станало по-малко с нея и това е налице към датата на формиране на силата на присъдено нещо по делото. В случая, въззивният съд е приел първо, че изобщо липсва увреждане - установено намаляване на имуществената сфера на ищеца с посочената сума, защото в неговия патримониум се намира недвижимия имот, за който е заплатена същата сума. Евентуалната публична продан на същия е бъдещо обстоятелство, което няма как да се предполага от решаващия съд; решението по материалноправния спор формира сила на присъдено нещо към датата на даване ход на устните състезания пред въззивна инстанция. Релевантните обстоятелства следва да са осъществени и доказани по безспорен начин. Недопустимо е съдът да се произнася по предположения и вероятни бъдещи нови факти и обстоятелства. Възможността за евикция не е достатъчна за установяване на настъпила вече имуществена вреда от вида на претендираната. Нещо повече, дори при евентуална продажба на имота, размерът на реалното имущественото увреждане на купувача може да се установи след съпоставка между получената от проданта сума и разликата между сумата, която евентуално е останала за собственика и платената от него цена .
В заключение, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, но нее представил доказателства, че е сторил такива и искането му се явява неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 431/24.02.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4228/2016 г.

РАЗНОСКИ не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.