Определение от 23.03.2016 по търг. дело №1876/15 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.

 
Потвърждават отхвърлен иск на банка срещу нотариус за вреди от 17 208 евро поради сключване на договор за ипотека за обезпечаване задължение на Е. Н. А. върху несобствен на длъжника по ипотеката недвижим имот и незаконосъобразни нотариални действия по още две сделки.
 
 Из определението
 В ИМ се твърди,че ответникът Г. при извършването на нотариалните дейности и по трите нотариални акта е допуснал следните законови нарушения: не е извършил служебни справки за процесния апартамент в службата по вписванията, съгласно чл.25 ал.3 ЗННД в сила от 01.01.2010 г.("При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2." чл. 19, ал. 2 ЗННД "Нотариусът има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", бел. блогър) Въззивният съд е приел това оплакване за неоснователно, доколкото и трите нот. акта са издадени в периода 2007 г. -2008 г., когато подобна правна уредба е липсвала и за нотариуса не е съществувало такова задължение. Съществувала е възможността подобна справка по Службата по вписванията да се извърши лично от молителя в нотариалното производство или от нотариуса, но само след надлежно възлагане от страна на първия" съгл. чл. 22 ЗННД (вж Оправданията на нотариусите с чл. 22 ЗННД, бел. блогър)
         Въпроси: следвало ли нотариусът при издаване на мотивирано постановление за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка служебно да извърши и други [проверки] на собствеността на имота-чрез справка в Службата по вписванията и в служебния си архив за служебно известни му факти?

         ВКС: Формулираните от касатора два правни въпроса не касаят така очертания от самия него като ищец правен спор, а съдържат оплаквания за незаконосъобразност в действията на ответника като нотариус, извън твърдените в ИМ въз основа на които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното съдебно решение. Следователно се касае за въпроси, които не са обуславящи изхода по конкретния спор, поради което и не е налице и основание за допускане на касационно обжалване. (Жалко, че ВКС не отговаря на въпросите, понеже са много интересни, особено този за проверката на собствеността на имота чрез справка в Службата по вписванията, бел. блогър)

.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=CF65E096537C66A4C2257F7F004CD168

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№238

гр. София, 23.03.2016

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16.03. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1876/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. А., Гърция чрез клона си в България „А. БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕИК:[ЕИК] с правоприемник на клона [фирма]-София срещу решение №19 от 12.02.2015 г. постановено от АС-Пловдив по в.гр.д. №1395/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 182/22.08.2014 г., постановено по гр.д. №15/2014 г. на ОС-Кърджали, с което е отхвърлен искът на банката-ищец срещу Г. П. Г. в качеството му на нотариус, вписан в НК под № 459 за заплащане на сумата от 17 208 евро -обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в сключване на договор за ипотека за обезпечаване задължение на Е. Н. А. върху несобствен на длъжника по ипотеката недвижим имот, вследствие на това, че ответникът като нотариус не е изпълнил служебните си задължения при издаване на постановление от 01.11.2007 г. по обстоятелствена проверка и нотариален акт за собственост по давностно владение, както и при изповядване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот. акт №23/05.11.2007 г., т.VІ,рег.№7462, н.д. № 1023/2007 и при сключване на самата договорна ипотека №166/23.04.2008 ,т.ІІ,р.№ 2201,дело №366/2008.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т2 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация.Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 600 лева-платено адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ответника [фирма] изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.73 ЗННД , въззивният състав на П. е изложил следните съображения:
В ИМ се твърди,че ответникът Г. при извършването на нотариалните дейности и по трите нотариални акта е допуснал следните законови нарушения: не е извършил служебни справки за процесния апартамент в службата по вписванията, съгласно чл.25 ал.3 ЗННД в сила от 01.01.2010 г.. Въззивният съд е приел това оплакване за неоснователно, доколкото и трите нот. акта са издадени в периода 2007 г. -2008 г., когато подобна правна уредба е липсвала и за нотариуса не е съществувало такова задължение. Съществувала е възможността подобна справка по Службата по вписванията да се извърши лично от молителя в нотариалното производство или от нотариуса, но само след надлежно възлагане от страна на първия, за каквото няма нито твърдения,нито доказателства в конкретния случай. Не е споделено и оплакването, че при издаването на констативния нотариален акт за собственост по давностно владение на процесния апартамент,предмет по-късно на ипотечния акт не спазен чл.70 от ЗС относно по-дългия десетгодишен срок на осъществяване на владение и но база неверни показания на разпитаните свидетели. При сключването на самия договор за ипотека пред нотариуса ипотекарният длъжник е удостоверил, че е носител на правото на собственост посредством нот.акт №23,т.ІІІ,дело № 1023/2007 на нотариуса при РС-Кърджали, т.е. спазено е изискването на чл.586 ал.2 ГПК-отм.. С оглед изложеното,съставът на въззивния съд е счел исковете за ангажиране отговорността на нотариуса на основание чл.73 ЗННД за имуществени вреди в конкретната фактическа хипотеза описана в ИМ за неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси следвало ли нотариусът при издаване на мотивирано постановление за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка служебно да извърши и други на собствеността на имота-чрез справка в Службата по вписванията и в служебния си архив за служебно известни му факти и представлявало ли непосочването на имената и броя на разпитаните свидетели в мотивираното постановление за издаване на констативен нотариален акт на основание чл.73 ЗННД. Твърди се,че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, съдът се е произнесъл по спора, съобразно конкретните фактически твърдения в ИМ и съобразно конкретно наведените оплаквания за допуснати от ответника като нотариус законови нарушения. Формулираните от касатора два правни въпроса не касаят така очертания от самия него като ищец правен спор, а съдържат оплаквания за незаконосъобразност в действията на ответника като нотариус, извън твърдените в ИМ въз основа на които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното съдебно решение. Следователно се касае за въпроси, които не са обуславящи изхода по конкретния спор, поради което и не е налице и основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят и разноските пред настоящата инстанция в размер на 600 лева-платено в брой адвокатско възнаграждение, според данните за това в приложения договор за правна помощ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което и

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №№19 от 12.02.2015 г. постановено от АС-Пловдив по в.гр.д. №1395/2015 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр. А. чрез клона си в България „А. БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕИК:[ЕИК] с правоприемник на клона [фирма]-София да заплати на Г. П. Г. [ЕГН] сумата от 600 лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.