Определение от 11.06.2020 по гр.д.№ 629/2020 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Нотариус е осъден да плати на основание 73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД 73998,70лв. обезщетение за имуществени вреди от виновно неизпълнение на задължението за проверка на представителната власт съгласно чл.578 ал.4 ГПК.

.

Из определението
От фактическа страна е прието, че през време на брака си /1998-2016/ тя е придобила в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот; на 14.03.12 с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието е упълномощила съпруга си да се разпорежда с него; на 28.03.12 е оттеглила пълномощното си - което оттегляне е извършено с нотариална заверка на подписа и на съдържанието - и заверилият го нотариус е въвел веднага и изпратил в информационната система оттеглянето /в изпълнение на императивната разпоредба на чл.9а т.2 от Наредба №.32/29.01.97 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори/; на 19.04.12 съпругът й, в качеството му на пълномощник, използвайки оттегленото пълномощно, от името на съпругата си и от свое име е дарил на майка си гореописания имот, като сделката е била изповядана от ответницата в качеството й на нотариус. Нотариусът не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.578 ал.4 ГПК, и не е проверил представителната власт на бившия съпруг на ищцата - като по този начин е допуснал пропуск в работата си, който е довел до накърняване на правата и интересите й. Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в чл.25 ал.1 и ал.3 ЗННД; целта на разпоредбата е максимално ангажиране на професионалната компетентност на нотариуса и във връзка с отговорността по чл.73 ал.1 ЗННД се явява гаранция за защита интересите на страните от пропуски и недобросъвестност в нотариалната дейност.

.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=FD78765F9F863F64C22585820041BB24
.

№ 531


Гр.София, 11.06.2020г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.629 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Ч. срещу решение №.85/10.10.19 по г.д.№.306/19 на Апелативен Съд Бургас-с което, след отмяна на решение №.105/14.05.19 по г.д.№.567/18 на ОС Бургас, касаторът е осъден да плати на основание 73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД 73998,70лв. обезщетение за имуществени вреди от виновно неизпълнение на задължението за проверка на представителната власт съгласно чл.578 ал.4 ГПК, равняващо се на Ѕ от удостоверения материален интерес по сделка, сключена с нот. акт №.36, т.2, рег.№.1272, д.233/19.04.12, изповядана от него като нотариус, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна Е. Ц. П. оспорва жалбата; претендира разноски.
Третото лице помагач ЗАД"Армеец"АД не оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е намерено, че предпоставките на чл.73 ЗННД за ангажиране отговорността на ответника са налице, тъй като в резултат на негово виновно противоправно поведение ищцата е претърпяла вреда. От фактическа страна е прието, че през време на брака си /1998-2016/ тя е придобила в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот; на 14.03.12 с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието е упълномощила съпруга си да се разпорежда с него; на 28.03.12 е оттеглила пълномощното си - което оттегляне е извършено с нотариална заверка на подписа и на съдържанието - и заверилият го нотариус е въвел веднага и изпратил в информационната система оттеглянето /в изпълнение на императивната разпоредба на чл.9а т.2 от Наредба №.32/29.01.97 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори/; на 19.04.12 съпругът й, в качеството му на пълномощник, използвайки оттегленото пълномощно, от името на съпругата си и от свое име е дарил на майка си гореописания имот, като сделката е била изповядана от ответницата в качеството й на нотариус. В случая се твърди неизпълнение на задълженията по чл.578 ал.4 ГПК - тъй като нотариусът не е извършил справка в единната информационна система за валидността на пълномощното, с което се е легитимирал пълномощникът-в резултат на което ищцата е претърпяла вреда - обеднила се е с 1/2ид.ч. от процесния имот. Съдът е посочил, че съгласно чл.25 ал.1 ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. В случая няма спор, че при изповядване на процесната сделка нотариусът не е извършил справка в единната информационна система-въведена в изпълнение на чл.28б ЗННД, и съответно не е констатирал оттеглянето на използваното при сделката пълномощно. Съдът е намерил, че това поведение съставлява пропуск на нотариуса. Посочил е, че въведената през 2009г. единна информационна система на нотариусите в изпълнение на чл.28б ЗННД съдържа информация, която е служебно достъпна до всички нотариуси. Вписването на данни в тази система презумира известност, респективно служебно знание на фактите и обстоятелствата, предмет на вписването. Нотариусът не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.578 ал.4 ГПК, и не е проверил представителната власт на бившия съпруг на ищцата - като по този начин е допуснал пропуск в работата си, който е довел до накърняване на правата и интересите й. Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в чл.25 ал.1 и ал.3 ЗННД; целта на разпоредбата е максимално ангажиране на професионалната компетентност на нотариуса и във връзка с отговорността по чл.73 ал.1 ЗННД се явява гаранция за защита интересите на страните от пропуски и недобросъвестност в нотариалната дейност. Нотариусът е длъжен, съгласно чл.578 ал.4 ГПК, да провери представителната власт на явилите се пред него лица; същевременно, съгласно чл.25 ал.3 ЗННД при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот, той е длъжен да направи справка в базата данни, като такава е създадена в изпълнение на чл.28б ЗЗНД /ДВ бр.42/09/. Предвид неизвършването на това чрез справка в информационната система, съдържаща база данни - част от служебния архив на нотариуса, е налице виновно неизпълнение на задълженията на същия. В резултат на това противоправно деяние ищцата е претърпяла вреда - обедняване с Ѕ ид.ч. от процесния имот. Налице е причинно-следствена връзка между виновното неизпълнение на нотариуса и претърпяната вреда. При тези обстоятелства искът по чл.73 ЗННД е намерен за основателен и е уважен. Доколкото съгласно чл.73 ал.1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновното неизпълнение на задълженията, но не повече от удостоверения материален интерес - а в случая /видно от представения нотариален акт за дарение/ същият е в размер на 147997,40лв. - като се има предвид, че ищцата е била собственик на 1/2 от процесния имот, искът за обезщетение е приет за основателен за сумата 73998,70лв.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Извежда следните въпроси: 1. „Вписването на декларация за оттегляне на пълномощно в регистър „Единство", създаден с Наредба №.32/29.01.97 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, рефлектира ли върху действителността на упълномощаването и води ли до оттегляне на пълномощното?" /опр.№.1138/5.11.14 по г.д.№.3926/14, ІІІ ГО/; 2."Може ли да бъде ангажирана професионалната отговорност на нотариус за това, че е провел нотариално производство по прехвърляне на вещни права върху недвижим имот от пълномощник при вписана декларация за оттегляне на пълномощното в регистър „Единство", при положение, че с влязло в сила решение е установено, че пълномощното не е оттеглено и че в производството по ангажиране отговорността на нотариуса също не е доказано оттеглянето на пълномощното?"; 3."Има ли императивна норма на закон, която да задължава нотариуса да извърши справка в регистър "Единство", и неизпълнението на която да доведе до противоправно бездействие; при вписана декларация за оттегляне на пълномощно, следва ли нотариусът да приеме, че пълномощното е оттеглено и да откаже изповядването на конкретната сделка само въз основа на данните в регистъра?"; 4."Налице ли е пряка причинна връзка между бездействието на нотариуса и настъпили за упълномощителя вреди, след като последният не е уведомил пълномощника за оттеглянето на пълномощното и след като се е възползвал от всички процесуални способи да оспори сделката или е налице опосредяване чрез бездействие на упълномощителя или неправилно водене на процес?".
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведеният въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка /касае отношенията между трети лица - страните по сделката, респективно дали същата е действителна, а не задълженията на съответното длъжностно лице по удостоверяването/. Предвид изложеното същият е неотносим към решаващата й воля и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Аналогичното важи и за втория въпрос. Той е конкретен, фактически, а освен това и съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция /съдът не е приемал, че пълномощното не е било оттегляно - напротив, изрично е посочил, че е налице оттегляне, то е било своевременно въведено в базата данни „Единство" и това обстоятелство е можело и е следвало да бъде проверено/. Предвид изложеното въпросът не удовлетворява изискването за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване.
Във връзка с третия въпрос са налице ясни разпоредби, които дефинират вида и обхвата на дължимите от нотариуса проверки, вкл. относно представителната власт, цитирани и от въззивния съд - чл.578 ал.4 ГПК, чл.25 ал.1 и ал.3 ЗННД вр. с чл.28б ЗЗНД, като във втората си част въпросът е неотносим към решаващата воля на съда - по посочените вече относно по-горните въпроси причини. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Четвъртият въпрос съдържа условие, което не е било прието от съда и не е било обсъждано. Предвид изложеното той е неотносим и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
С оглед всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат 2060лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.85/10.10.19 по г.д.№.306/19 на Апелативен Съд Бургас.

ОСЪЖДА Л. С. Ч. да плати на Е. Ц. П. 2060лв. /две хиляди и шестдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.