Решение от 18.05.2011 по гр.д. № 942/2010 на РС-Димитровград

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство и от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Резюме. По иск на НАП обявяват недействителност на вписано заличаване на възбрана поради неистински официален документ - постановление за заличаване. Криминален случай! Тук интересното е приложението на чл. 88 ЗКИР. Съдът се произнася така, сякаш има имотен регистър.

.

Из решението
Въз основа на постъпило вх. рег. № 11/15.08.2007 г. на Службата по вписвания постановление с посочен изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Б.Г.Х. ***, с което се отменя наложеното с постановление № 10545/05.11.2011 г.  обезпечение - възбрана върху процесните недвижими имоти - сграда таксиметрова станция и Сграда-офис - апартамент № 2. Върху постановлението е поставен подпис, но липсва печат. По разпореждане на съдия при РС-Димитровград, изпълнявал функциите на съдия по вписванията, на 15.08.2007 г. е извършено заличаване на възбраната.
    В Службата по вписванията е постъпило на 24.08.2007 г. и постановление № 3588/18.08.2007 г. посочено като издадено от П.В. - публичен изпълнител при РД-АДВ-Пловдив, с което на основание чл.208, ал.1 ДОПК се отменя наложената възбрана върху процесните недвижими имоти. На базата на това постановление заличаването на възбраната е вписано от съдия при РС-Димитровград на 24.08.2007 г. Постановлението е посочено като подписано от П.В. и има положен отпечатък от печат за АДВ-РД-Пловдив.
     От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа в постановление изх.№ 10545/06.08.2007 г. на данъчен орган при ДП-Димитровград, ТДД-Хасково за отмяна на наложено обезпечение, не е положен от Б.Г.Х. - посочена като негов издател. Подписа положен в постановление № 3588/18.08.2007 г. на публичен изпълнител при АДВ- РД-Пловдив не е положен от П.Н.В.. Отпечатъкът от печат, положен върху постановлението от 18.08.2007 г. за отмяна на възбраната на публичен изпълнител, и отпечатъците в постановление за налагане на запор № 3588/07.11.2005 г. и писмо до МФ от 07.11.2005 г. - л. 38 и 39 от делото, не са поставени с един и същ печат.

    Тези подправени документи са използвани от неустановено по делото лице, представени са и въз основа на тях са заличени вписаните възбрани. Ищецът иска на основание чл.537, ал.2 ГПК да се установи недействителност на вписани обстоятелства - заличаване на възбрани.

    Съгласно чл.88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл.90, ал.1 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.

    В случая се касае за несъществуване на вписано обстоятелство - извършено е вписване на заличаване на възбрани въз основа на неистински официални документи - постановления. Вписано е заличаване на обезпечителни мерки - възбрани, без същите да са отменени. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице, когато не е възникнало валидно. Несъществуващото обстоятелство е липсващото постановление на публичните взискатели за отмяна на обезпечителни мерки, за което е допуснато вписване в имотния регистър. Касае се за неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на определението на съдията. Удостоверителното изявление не отговаря на действителността. Невярното удостоверяване се дължи на умисъл на неустановено лице. След като се разкри неистинското удостоверяване, настъпват същите последици, както при нищожност на удостоверяването. Нищожното удостоверяване, подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици.

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, НЕИСТИННОСТТА на Постановление № 3588/18.08.2007 г. посочено като издадено от П.В. - публичен изпълнител при РД-АДВ-Пловдив, с което на основание чл.208, ал.1 ДОПК се отменя наложената с постановление № 3588/07.11.2005 г. възбрана върху процесните недвижими имоти, както и НЕИСТИННОСТА на Постановление с изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Б.Г.Х. ***, с което се отменя наложеното с постановление № 10545/05.11.2011 г. обезпечение - възбрана върху процесните недвижими имоти, като на основание чл.537, ал.2 ГПК вр. чл.88 ЗКИР УСТАНОВЯВА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВПИСАНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, а именно: ЗАЛИЧАВАНЕ с определения на съдия при РС-Димитровград, съответно от 24.08.2007 г. и от 15.08.2007 г. на вписана на 08.11.2005 г. възбрана, наложена с Постановление № 3588/07.11.2005 г. на  публичен изпълнител при РД-Пловдив-АДВ, ИРМ-Хасково, както и на вписана на 09.11.2001 г. възбрана, наложена с Постановление № 10545/05.11.2011 г. на ТДД-Хасково, ДП-Димитровград,  върху посочените процесни недвижими имоти.

.

Казуси за сравнение:

Определение от 19.12.2012 по ч.гр.д.№640/2012 на ВКС Ищецът завел дело срещу АВп с искане да бъде заличено завещание в негова полза, което се оказало неистинско. Правния си интерес обосновал с това, че от Топлофикация били завели дело срещу него за консумирана и незаплатена топлинна енергия за имот, който в действителност не бил негова собственост. ВКС казва, че липсва правна уредба, която да дава възможност да се предяви иск срещу Агенцията по вписванията, при уважаването на който да се постигне заличаване на вписване на завещание (в ЗКИР е налична липсващата по ПрВп правна уредба - чл. 88 и чл. 90 ЗКИР, но приложението на закона е спорно, понеже все още няма имотен регистър - вж например следните съдебни актове, повечето от които са на ВКС: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11)

.

Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС  Това определение е окончателният акт по един много интересен казус - криминално заличаване на искова молба. През 2003 г. фирма завежда дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (да бъде обявен предварителен договор за окончателен), но през 2005  по време на делото исковата им молба била заличена по молба на някакъв адвокат, който приложил определение за прекратяване на съвсем друго дело. Ответниците веднага взели УВТ за чист от тежести имот и го продали (около 6 дка до Кранево). Фирмата водила дела близо 20 години. Без успех.

.

Определение от 21.02.2024 по гр д. № 3211 от 2023 на ВКС През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг.  Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено.

.

Цялото решение

.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 57                                                 18.05.2011 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на осемнадесети февруари  ...................................................................

през две хиляди и единадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Е.Н. ....................................................... и в присъствието на прокурора ........................................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ..............................................................    гр.д. № 942 по описа

за  2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 216, ал.1 т.2, 4 и 5 ДОПК, по чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.216, ал.3 ДОПК и по чл.124, ал.4 ГПК.  

                        ИЩЕЦЪТ - НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, представлявана от К.С. - изп. директор твърди, че като правоприемник на Данъчна администрация, бил публичен взискател за сумите от 430 530.51 лева по ДРА 66/29.06.2001 г. на ТДД-Хасково, влязъл в сила на 05.09.2003 г., и за сумата от 28 267.09 лева по ДРА № 387/05.09.2003 г. на ТДД - Велико Търново, в сила на 24.09.2003 г. Длъжник по същите бил първият ответник „Авангард- 71" ЕООД В.Търново, с предишно наименование „М.М.В." ООД гр.Димитровград. За установените публични задължения било образувано изп.дело № 3588/2005 г. на РД АДВ-Пловдив /с ИРМ -Хасково/, като задълженията - главници и лихви възлизали на общата сума от 611 987.50 лева.

                        С нот. акт № 47/17.08.2007 г. по н.д. № 647/2007 г. на нотариус с № 096 на Нот.камара, първият ответник „Авангард - 71" ЕООД продало свой недвижим имот: Апартамент с идентификатор ***.1.7, находящ се в гр.Димитровград, ****, подробно описан в исковата молба, на втория ответник Д.Б.И. за сумата от 8 000.00 лева.

                        С нот. акт № 30/21.09.2007 г. по н.д. № 898/07 г. на нотариус № 398, първият ответник продало отново на Д.Б.И. друг свой недвижим имот: Сграда - таксиметрова станция с идентификатор ***.6 в гр.Димитровград, ****, подробно описан, за сумата от 5 500 лева.

                        Имотите били придобити в режим на СИО от Д.И. и Д.И., негова съпруга - третия ответник. Последните двама с нот. акт № 89/26.03.2008 г. по н.д. № 265/2008 г. на нотариус с № 398,  учредили договорна ипотека върху апартамента в полза на „Банка Пиреос България" АД-София, за обезпечаване на отпуснат кредит на „Монтаж Инжинеринг" ЕООД - кредитна линия - увеличение на кредитен лимит до нов лимит. Към момента на извършване на двете покупко-продажби „Авангард-71" ЕООД имало непогасени и ликвидни публични задължения към държавата, установени с посочените ДРА., главниците по които многократно надхвърляли стойността на извършените сделки, които били на символична стойност. Имотите били оценени многократно повече с пазарна стойност, определена от лицензиран оценител през 2008 г., като апартаментът бил оценен на 45 400 лева, а таксиметровата станция на 18 000 лева или общо двата имота били оценени на 63 400 лева. Към 20.06.2007 г., стойността на имотите била 62 100 лева. Счита, че към датата на осъществяване на покупко-продажбите, съществували предпоставките на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК - даденото значително надхвърляло по стойност полученото. Съществувала и предпоставката на чл.261, ал.1, т.4 ДОПК - осъществените сделки увреждали публичния взискател в лицето на НАП, с намерение това да бъде направено - като страните по сделките знаели за съществуването на публични задължения. Налице било и основанието на чл. 135, ал.1, предл. ІІ ЗЗД вр. чл.216, ал.3 ДОПК- знание на купувача за увреждането, тъй като в нотариалният акт била вписана клауза, съгл. чл.264, ал.4 ДОПК - за превеждане на цената по съответния бюджет за погасявяне на публичните задължения. Освен това ответникът Д.И. бил съпруг на Д.И. *** В." ЕООД към момента на установяване на публичните задължения с ДРА № 66. Налице били и предпоставките на чл.216, ал.1, т.5 ДОПК - независимо от това, че продажната цена послужила за погасяване на част от публичните задължения, връщането на имотите в патримонимума на длъжника, щяло да доведе до увеличаване на сумата, която публичният взискател НАП, би получил при разпределение на осребреното имущество, в следствие на осъществена публична продан по реда на ДОПК. Установяването на недействителността на двете покупко-продажби, следвало да доведе до установяване недействителността и на учредената договорна ипотека върху единия от имотите, която ипотека следвало да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата в лицето на НАП. За ищеца съществувал и интерес от предявяване на установителни искове с пр. основание чл.124, ал.4 ГПК - установяване недействителност на два документа - постановление № 3588/18.08.2007 г. на публичен изпълнител при РД-Пловдив АДВ, месторабота гр.Хасково и постановление № 10545/06.08.2007 г. на данъчен орган при ДП-Димитровград, за отмяна на възбрани върху процесните недвижими имоти, наложени с постановление № 3588/07.11.2005 г. и № 10545/05.11.2001 г., като се установи несъществуването на вписани обстоятелства с постановление на районен съдия в РС-Димитровград - заличаване на възбрани - установяване на неистинността на нотариалното удостоверяване - удостоверителното изявление на съдията не отговаря на действителността. Моли, след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да обяви извършените покупко-продажби, както и учредената договорна ипотека върху единия от имотите, като недействителни по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.2, 4 и т.5 ДОПК. Моли на основание чл.124, ал.4 ГПК, да се установи неистинността на двете постановления за отмяна на възбрани, като се установи недействителност на вписани обстоятелства - заличаване на възбрани. Претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.    

                        ОТВЕТНИКЪТ - „АВАНГАРД - 71" ЕООД гр.Велико Търново, при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не подава писмен отговор и не взема становище по иска.

                        ОТВЕТНИЦИТЕ - Д.Б.И. и Д.М.И. оспорват исковете. Намират част от тях за неоснователни, а друга част за недопустими. Излагат твърдения за това, че при извършване на покупко-продажбите на основание чл.264, ал.4 ГПК, продажната цена на имотите била преведена по сметка на АДВ за погасяване публичните задължения на продавача. Купувачът не бил наясно с размера на публичните задължения, за да има знание, че с действията си уврежда кредитора. Между купувача Д.Б.И. и продавача „Авангард - 71" ЕООД не била налице свързаност по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Съдружието на съпругата в дружеството в минал период, не обосновавало  факта, че съпругът й е знаел фактите, които евентуално са били известни на нея. Оспорва наличието на предпоставките на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК - даденото значително да надхвърля полученото, на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК - липсвало намерение на двете страни по сделката за увреждане на държавата, на чл.216, ал.1, т.5 ДОПК - тъй като разпоредбата касаела хипотеза при която длъжникът лично погасява задълженията си с парични средства, получени при продажбата на имуществото му. Не била налице и хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.216, ал.3 ДОПК - която изисквала знание за увреждането. Счита се, че към момента на извършване на сделките, имотите не били обременени с вещни тежести, поради което не била налице хипотезата на чл.452, ал.1 ГПК.  

                        ОТВЕТНИКЪТ „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец" бул. „Витоша" № 3, считат исковете за недопустими, неоснователни и недоказани. Счита, че липсват предпоставките на чл.215, ал.1, т.2, 4 и 5 ДОПК. Не била дефинирана „значимостта на разликата". Следвало да се установи, че „Авангард - 71" ЕООД е бил недобросъвестен при сключване на договорите. Не могло да се обоснове приложението на чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като едновременно ищецът нямал възможност да се позовава на ал.1 и на ал.3 на чл.216 ДОПК. Претендира деловодни разноски.

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

                        Дружеството „М.М.В." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, бул."Д.Благоев" 29-А-2, е било регистрирано по ф.д. № 10/1997 г. по описа на ОС-Хасково. При първоначалното вписване същото е било представяно от едноличния собственик М.В. И.. С решение от 03.02.1997 г. е вписано прехвърляне на дялове, нови съдружници, в т.ч. и Д.М.И., като същото е преобразувано в „М.М.В." ООД.

                        С решение от 23.09.1998 г. е вписана промяна относно начина на управление, като е вписан втори управител М.В. И., чийто представителни права са прекратени с решение от 26.04.2002 г. С решение от 07.04.2003 г.  по ф.д. № 464/2003 г. по описа на ОС-Велико Търново е вписана промяна в седалището на дружеството от гр.Димитровград в гр.Велико Търново, ул."Камен зидаров" № 7, заличени са съдружници, в т.ч. и Д.М.И., вписан е едноличен собственик на капитала Й.С.Й. и е вписано ново наименование „Авангард - 71" ЕООД, представлявано от Й.С.Й..

                        Последната промяна е извършена е вписана на 28.08.2009 г., като понастоящем дружеството е със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул."Марно поле" № 33, ет.1 и едноличен собственик и управител И.Е. С.. Горното се установява при извършените справки в търговски регистър и представените по делото удостоверения по фирменото дело.

                        С акт № 29/20.03.2001 г. на ТДД Хасково, ДП-Димитровград на основание чл.107 ДПК(отм.) е била възложена ревизия на „М.М.В." ООД, която е приключила с ДРА № 66/29.06.2001 г., с който са определени данъчни задължения в общ размер на 430 530.51 лева. С решение от 29.03.2002 г. по ах.д. № 1472/2001 г. на ОС-Пловдив, е била отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА, оставено в сила с решение № 4379/09.05.2003 г. по адм. д. № 10300/2002 г. на ВАС.

                        До длъжника е била изпратена покана по чл.145 ДПК за заплащане доброволно на сума от 424418.75 лева по ДРА 66/20.06.2001 г.  - образувано данъчно ИД № 315/15.08.2001 г. ТДД-Хасково (л.264 и 265 от ИД).  

                        С постановление изх. № 10545/05.11.2001 г. по ИД № 315/15.08.2001 г. на ТДД Хасково, ДП - Димитровград, на основание чл.161, ал.1 ДПК (отм.) са наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижим имоти, собствени на дружеството: Сграда таксиметрова станция в гр.Димитгровград, *** по нот. акт № 61, т.ІІ, д. 280/2000 г. на РС-Димитровград, при граници подробно описани,  сграда офис - на бул. *** по нот. акт 70, т.ІІ, д. № 1531/98 г. на РС-Димитровград. Постановлението с писмо изх. № 19593/06.11.2001 г. е представено в Службата по вписвания при РС-Димитровград и възбраната е вписана на 09.11.2001 г. Нотариалните актове са приложени в изпълнителното дело - л.13 и л.14. 

                        След промяната в наименованието и седалището на дружеството през 2003 г. в гр.Велико Търново, е възложена ревизия на дружеството „Авангард- 71" ЕООД, която е приключила с ДРА № 387/05.09.2003 г. на ТДД-ДП-Велико Търново, като са определени данъчни задължения към 31.03.2003 г.  в размер на 28 267.09 лева.

                        След смяната на седалището на дружеството, ИД № 315/15.08.2001 г. на ТДД ДП- Хасково е изпратено на ДП-Велико Търново,  където е образувано ново ИД № 285/2003 г.  Преписката е предадена на Агенция за държавни вземания РД-Русе - ИРМ Велико Търново, където е образувано ИД № 13158/2003 г., предадено за изпълнение по териториална компетентност на 25.03.2005 г. на АДВ-РД-Пловдив, ИРМ Хасково, предвид притежаваните недвижими имоти на дружеството, върху които е вписана възбрана, където е образувано ИД № 3588/2005 г.

                        По ИД № 3588/2005 г. с постановление № 3588/07.11.2005 г. , на основание чл. 167 във вр. чл.161, ал.1-3 ДПК(отм.) публичен изпълнител П.В. при РД-АДВ Пловдив, е наложил възбрана върху същите недвижими имоти - Сграда таксиметрова станция и апартамент (л.88 и 89 от изп.д.), което постановление е вписано по разпореждане на съдията по вписванията при РС-Димитровград на 08.11.2005 г. Възбраната е наложена за сумата от 293 552.90 лева - главница и 293552.90 лева лихва.  

                        Насрочен и е извършен опис на възбранените имоти с протокол от 23.05.2007 г. (л.76-78 от изп.д.), с постановление от 06.06.2007 г. е назначен оценител, а с постановление от 24.07.2007 г. на осн. чл.235, ал.2 ДОПК е определена окончателна оценка: Сграда -таксиметрова станция - 17 700 лева, Апартамент № 2 - 44 400 лева (л.58 от изп.д.), съгласно изготвената от експерта-оценител. Разпореждането на ПИ за определяне на окончателна оценка е връчено на управителя на „Авангард 71" ЕООД Й.Й. на 14.08.2007 г. (л.3 и 4 изп.д.).

                        Въз основа на постъпило вх. рег. № 11/15.08.2007 г. на Службата по вписвания постановление с посочен изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Б.Г.Х. ***, с което се отменя наложеното с постановление № 10545/05.11.2011 г.  обезпечение - възбрана върху процесните недвижими имоти - сграда таксиметрова станция и Сграда-офис - апартамент № 2. Върху постановлението е поставен подпис, но липсва печат. По разпореждане на съдия при РС-Димитровград, изпълнявал функциите на съдия по вписванията, на 15.08.2007 г. е извършено заличаване на възбраната.

                        С нот. акт № 47/17.08.2007 г., рег. № 8281 по н.д. № 647/2007 г. на нотариус с № 096 по рег. на Нот. камара, „Авангард - 71" ЕООД гр.Велико Търново е продало на ответника по делото Д.Б.И. недвижимия имот - самостоятелния обект в сграда - АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***.1.7 с адрес гр.Димитровград, ***, апартамент № 2, подробно описан с граници в акта, ведно с избено помещение № 2 и 0.66 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за сумата от 8 000 лева, която съгласно чл.264, ал.4 ДОПК, ще послужи за погасяване на публичните задължение на продавача. Данъчната оценка на имота е 6 018.10 лева. Актът е вписан на 04.09.2007 г.

                        В Службата по вписванията е постъпило на 24.08.2007 г. и постановление № 3588/18.08.2007 г. посочено като издадено от П.В. - публичен изпълнител при РД-АДВ-Пловдив, с което на основание чл.208, ал.1 ДОПК се отменя наложената възбрана върху процесните недвижими имоти. На базата на това постановление заличаването на възбраната е вписано от съдия при РС-Димитровград на 24.08.2007 г. Постановлението е посочено като подписано от П.В. и има положен отпечатък от печат за АДВ-РД-Пловдив.

                        С нот. акт № 30 от 21.09.2007 г., т. ХІ, рег. № 7615, н.д. № 898 от 2007 г. на нотариус с № 398/ на Нот. камара, дружеството ответник „Авангард-71" ЕООД продава на Д.Б.И. недвижимия имот: сграда - таксиметрова станция ***.6, подробно описана, със застроена площ от 184.00 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото за сумата от 5 500 лева, която сума съгласно чл.264, ал.4 ДОПК ще послужи за погасяване на публичните задължения на продавача. Данъчната оценка на имота е 4 689.30 лева.  

                        С разпореждане на публичен изпълнител при АДВ- РД-Пловдив (ИРМ Хасково) съответно от 24.09.2007 г. и от 25.09.2007 г., е извършено разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело 5 500 и 8 000 лева.

                        С нот. акт № 89 от 26.03.2008 г.,  т. ІІІ, рег. № 2993, д. № 265/2008 на нотариус с № 398 по рег. на Нот. камара за учредяване на договорна ипотека, между „Банка Пиреос България" АД-София като кредитор и „Монтаж инжинеринг" ЕООД -Димитровград, бул."Д.Благоев"29-А-2, представлявано от управителя М.В. И.,  като кредитополучател, М.К. И. - ипотекарен длъжник, Д.Б.И. и Д.М.И., съпрузи - ипотекарни длъжници, собственици на имот служещ за обезпечение, за обезпечаване на отпускания банков кредит Д.Б.И. и Д.М.И. са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху свой недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.7 - апартамент № 2, ***, подробно описан.

                        Съгл. служебна бележка на НАП-ТД-Пловдив от 01.09.2010 г. (л.25 изп.д) по образуваното изпълнително дело № 3588/2005 г. по ДРА 66/29.06.2001 г. на ТДД-Хасково, ДРА № 387/05.09.2003 г. и по НП № 1365/21.08.2003 г. общия размер на дължимата от „Авангард-71" ЕООД сума е 210 359.77 лева главница и 430 742.43 лева лихва към тази дата.

                        С протокол от 01.09.2010 г. изпълнителното дело е предадено на  ТД-НАП гр.Велико Търново - ИД 806/2010 г.

                        По делото беше назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че справедливата пазарна цена на процесния Апартамент № 2, ***, вх.Г към 17.08.2007 г. е в размер на 38 663 лева, към 26.03.2008 г. е в размер на 42 030 лева, а към 20.12.2010 г. - 36 950 лева. Справедливата пазарна стойност на Сграда-таксиметрова станция към 21.09.2007 г. е възлизала на 17 791 лева, а към 20.12.2010 г. на 15 479 лева.

                        От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа в постановление изх.№ 10545/06.08.2007 г. на данъчен орган при ДП-Димитровград, ТДД-Хасково за отмяна на наложено обезпечение, не е положен от Б.Г.Х. - посочена като негов издател. Подписа положен в постановление № 3588/18.08.2007 г. на публичен изпълнител при АДВ- РД-Пловдив не е положен от П.Н.В.. Отпечатъкът от печат, положен върху постановлението от 18.08.2007 г. за отмяна на възбраната на публичен изпълнител, и отпечатъците в постановление за налагане на запор № 3588/07.11.2005 г. и писмо до МФ от 07.11.2005 г. - л. 38 и 39 от делото, не са поставени с един и същ печат.

                        Свид. П.Н.В. установи, че работил в АДВ като публичен изпълнител в периода 2005/2007 г. - до м. август 2007 г. По изпълнителното дело наложил възбрана върху имотите. Заявява, че той лично не е отменял възбраната върху имотите, като постановлението за отмяна на възбраната не е изготвено и подписано от него. Постановлението за налагане и придружителното писмо са изготвени от него. Печатът върху постановлението за отмяна на обезпечението също се различавал от използваните в АДВ.

                        Свид. Б.Г. Ш. (Х.) установи, че работила в НАП, но през 2002 година напуснала. До 2002 г. работила в ДП-Димитровград. Посочва, че не е издавала постановление за отмяна на наложено обезпечение. Издала постановление за  налагане на обезпечителни мерки, както и придружително писмо, които били подпечатани със специален печат. Бланката с което е отменена възбраната не отговаряла на утвърдения формуляр. Посочва, че подписа по постановлението за отмяна не е неин, не е изготвяла такова постановление.

                        Ищецът представя и удостоверение изх. № ВхК 5492/29.05.2009 г., съгласно което Б.Г.Х. *** на длъжността данъчен инспектор от 01.03.1998 г., от 01.01.2000 г. е преназначена в ТДД-Хасково - ДП-Димитровград, сектор „Данъчни ревизии", от 01.07.2000 г. - в сектор „Събиране", като считано от 07.06.2002 г. е освободена на основание чл.325, т.1 КТ.  

                        При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

                        Първият от предявените обективно съединени искове е за обявяване на недействителността на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК на извършените покупко-продажби на недвижимите имоти, собственост на ответното дружество-длъжник, съответно с нот. актове от 17.08.2007 г. и от 21.09.2007 г., като се излагат твърдения, че даденото значително надхвърляло полученото.

                        Според разпоредбата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения - възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

                        Налице са елементите от фактическия състав, налагащи извода за основателност на този иск. Към датите на сделките през м. август и септември 2007 г., безспорно са налице установени публични задължения - влезли в сила ДРА № 66/29.06.2001 г.  на ТДД-Хасково и ДРА № 387/05.09.2003 г. Касае е се за извършени покупко-продажби на недвижими имоти, собствени на дружеството длъжник - възмездни сделки с имуществени права на длъжника, като даденото значително надхвърля полученото. Самостоятелният обект в сграда - апартамент, съгласно нот. акт от 17.08.2007 г. е продаден на Д.Б.И. за сумата от 8 000 лева, към която дата недвижимия имот е бил с данъчна оценка от 6 018.10 лева, а сградата- таксиметрова станция е продадена за сумата от 5 500 лева, при данъчна оценка от 4 689.30 лева. И при двете сделки са били спазени разпоредбите на чл.264, ал.4 ДОПК, като при наличието на публични задължение на дружеството-продавач, сумата срещу прехвърлянето е внесена в полза на публичния взискател, която сума е била разпределена от публичния изпълнител.

                        Даденото значително надхвърля полученото, тъй като към момента на сделките, съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на  апартамента е била 38 663 лева, а към 20.12.2010 г. - 36 950 лева, съответно на таксиметровата станция - 17 791 лева, към 20.12.2010 г. - 15 479 лева. Апартаментът е продаден на цена повече от четири пъти по-ниска от пазарната към датата на сделката, а таксиметровата станция на цена повече от три пъти по-ниска цена от пазарната. Посочената от вещото лице пазарна стойност е приблизително еднаква, дори по ниска от изготвената от експерт оценител и определена окончателна оценка в изпълнителното производство. Тази оценка е и била връчена на управителя на дружеството непосредствено преди извършване на сделките.

                        Доводите на пълномощника на двамата ответници, че посочената в нотариалния акт цена - била такава за трети лица, поради което била недоказана действителната цена и от там стойността на даденото, съдът не възприема. В конкретния случай е без значение дали в нотариалния акт е посочена действителната уговорена между страните цена или някаква друга. Наличието на друга уговорка би имала значение между страните по сделката, но не и по отношение на трети лица, за които продажната цена е тази посочена в нот. акт, като се има предвид и разпоредбата на чл.264, ал.4 ДОПК.

                        Горното налага извода, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло, като се обявят двете покупко-продажби за недействителни по отношение на държавата на осн. чл.216, ал.1, т.2 ДОПК.

                        Вторият обективно съединен иск е за недействителност на сделките по отношение на държавата, поради това, че сделките са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели - чл.261, ал.1, т.4 ДОПК. Този фактически състав включва наличие на разпоредителна сделка - каквито безспорно са налице, сключени са след датата на установяване на публичните задължения - също категорично установено, и намерение да се увреди публичния взискател.

                        Сделките са сключени с намерение да се увреди публичния взискател, което се установява при проследяване хронологията на събитията след възникване на публичните задължения. Налице е промяна в седалището, съдружниците, представляващите дружеството и т.н., които очевидно са извършени с цел да се затрудни или осуети евентуалното изпълнение срещу длъжника от страна на публичния взискател. По делото не се представиха доказателства, а и противното е установено в изпълнителното производство, че освен тези два недвижими имота, длъжникът не притежава друго имущество, което да позволи на взискателя - държавата да се удовлетвори за възникналите публични задължения - непогасени и до момента. Сделките са извършени непосредствено след като е извършен опис и оценка на имотите, за които  действия длъжникът „Авангард - 71" ЕООД е бил уведомен, сделките са извършени в полза на едно и също лице, което е свързано с бивши съдружници и управители на дружеството. Намерението за увреждане се установява и от обстоятелството, че въпреки съобщаването на окончателната оценка на описаните имоти на Й.Й. - управител на „Авангард-71" ЕООД на 14.08.2007 г., непосредствено след което са осъществени сделките на цена значително под пазарната. Намерение за увреждане от другата страна по сделката не се изисква от закона.  

                        Налага се извода, че искът по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е основателен, поради което и на това основание покупко-продажбите следва да се обявят за недействителни по отношение на държавата.

                         Третият съединен иск е за недействителност на основание чл.216, ал.1, т.5 ДОПК на извършените две покупко-продажби - погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника. Този иск се явява неоснователен.

                        Неправилно от ищеца разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК се интерпретира в смисъл, че независимо, че цената по договора е послужила за погасяване на част от публичните задължения на дружеството, връщането на имотите в патримониума на длъжника, ще доведе до увеличаване на сумата, която публичният взискател би получил при разпределение на осребреното имущество, получено в следствие на осъществена публична продан. 

                        В случая законът има предвид погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, т.е има се предвид „даване вместо изпълнение". За осъществяване на състава е необходимо длъжникът да е прехвърлил собственост за погасяване на парично задължение по отношение на трето лице, като евентуалното връщане на имота в имуществото на длъжника, би довело до увеличаване на сумата, която взискателя би получил при разпределението.  Такова задължение към трето лице, на което да е прехвърлена собственост, не се установява по делото. Между „Авангард 71" ЕООД и Д.Б.И. са сключени покупко-продажби, като не се установява от доказателствата по делото да се касае за погасяване на парични задължения.

                        Искът, основан на чл.261, ал.1, т.5 ДОПК следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

                        Четвъртият обективно съединен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.216, ал.3 ДОПК е за обявяване недействителността по отношение на кредитора на сключените две покупко-продажби. Искът се явява неоснователен и недоказан. Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. По делото се установи, че длъжникът „Авангард 71" ЕООД е знаел за увреждането - наясно е с изискуемите публични задължения, за това, че дружеството не разполага с друго имущество и въпреки това извършва разпоредителните сделки, които несъмнено се отразяват в неговото имущество. Това се установява както от изпълнителното дело, така и от приложените в нотариалните дела декларации от Й.С.Й. по чл.264, ал.1 ДОПК. Недоказана е втората предпоставка - тъй като са налице възмездни сделки, лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането. Това не се установи от ищеца по категоричен и несъмнен начин. Това, че третото лице запознато с декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК, не означава, че същото лице е наясно с цялостната дейност, активи и пасиви на дружеството, с размера на наличните публични задължения. Чл.216, ал.3, изр. ІІ ДОПК презумира знанието за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, само ако третото лице и длъжникът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ДОПК. В случая купувачът по двете сделки - Д.Б.И. не е свързано лице с дружеството-продавач и неговия управител Й. Станев Й. по смисъла на §1, т.3, б."а" ДР на ДОПК, тъй като не се установи същите да са в роднинска връзка. Без правно значение е обстоятелството, че Д.М.И. - съпруга на Д.Б.И., към датата на установяване на публичните задължения е била съдружник в дружеството, тъй като  наличието на „свързани лица" и знанието за увреждането следва да са налице към датата на сключване на сделката, а не в друг момент.

                        Предвид горното, искът с пр. основание чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.216, ал.3 ДОПК за обявяване на недействителни на двете покупко-продажби следва да се отхвърли като неоснователен.

                        Ищецът счита, че установяването на недействителността на двете сделки за покупко-продажба на основанията по чл.216, ал.1 ДОПК, следвало да доведе до установяване и на учредената с нот. акт от 26.03.2008 г. договорна ипотека в частта, с която за обезпечаване на получаван от „Монтаж инженеринг" ЕООД Димитровград кредит - револвираща кредитна линия-увеличение на кредитен лимит ответниците Д.Б.И. и Д.М.И. са учредили договорна ипотека като ипотекарни длъжници върху процесния недвижим имот - апартамент.

                        Недействителността на сделките по чл.216, ал.1 ДОПК е относителна недействителност - по отношение на кредитора, която съгл. чл.216, ал.2 ДОПК се обявява по иск на съответния публичен взискател. Тази недействителност в случая засяга и правата на трети лица. В случая ответниците Д.Б.И. и Д.М.И. с нот. акт № 89 от 26.03.2008 г.,  т. ІІІ, рег. № 2993, д. № 265/2008 на нотариус с № 398 по рег. на Нот. камара - като ипотекарни длъжници, собственици на имот служещ за обезпечение, за обезпечаване на отпускания банков кредит „Банка Пиреос България" АД-София на  „Монтаж инжинеринг" ЕООД -Димитровград, са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху  процесния апартамент  № 2, ***, вх.Г, ет.1.

                        В случая недействителността на договора за покупко-продажба на апартамента на основание чл. 216, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, засяга и учредената върху апартамента ипотека за чуждо задължение. Относителната недействителност засяга и договорната ипотека, независимо от обстоятелството, че исковата молба по настоящото дела е вписана след учредяването й. В случая са неприложими разпоредбите на чл.135, ал.1, изр. 3 ЗЗД, тъй като липсва изрично препращане към тази разпоредба от ДОПК.

                        Поради което следва да се обяви за недействителна по отношение на кредитора учредената в полза на ответника „Банка Пиреос България" АД-София ипотека върху процесния апартамент.   

                        Ищецът предявява и два иска с правно основание чл.124, ал.4 вр. чл.537, ал.2 ГПК за установяване неистиността на два документа - постановление № 3588/18.08.2007 г. на публичен изпълнител при АДВ-РД-Пловдив, ИРМ-Хасково и Постановление № 10545/06.08.2007 г. за отмяна на наложените върху процесните недвижими имоти възбрани за обезпечаване на публичните вземания, след което да бъдат отменени постановленията на районен съдия, с което са заличени възбраните.

                        Безспорно се установи, че в полза на публичния взискател са били наложени обезпечителни мерки - възбрана върху процесните недвижими имоти, собствени на дружеството:  С постановление изх. № 10545/05.11.2001 г. на ТДД-Хасково, ДП гр.Димитровград - на основание чл.161, ал.1 и по реда на чл.146, ал.4 ДПК(отм.), както и с постановление № 3588/07.11.2005 г. на публичен изпълнител при АДВ-РД Пловдив - на основание чл.167 вр. чл.161, ал.1-3 ДПК.

                        Същите са били вписани в Службата по вписвания гр.Димитровград - РС-Димитровград, съответно на 09.11.2001 г. и на 08.11.2005 г. по разпореждане на съдията по вписвания.

                        На базата на представено в Службата по вписвания постановление с изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Б.Г.Х. ***, с което се отменя наложеното с постановление № 10545/05.11.2011 г. обезпечение - възбрана върху процесните недвижими имоти - сграда таксиметрова станция и Сграда-офис - апартамент № 2,  с определение на съдия при РС-Димитровград, изпълнявал функциите на съдия по вписванията, на 15.08.2007 г. е извършено заличаване на възбраната.

                        Въз основа на постъпило на 24.08.2007 г. постановление № 3588/18.08.2007 г. посочено като издадено от П.В. - публичен изпълнител при РД-АДВ-Пловдив, с което на основание чл.208, ал.1 ДОПК се отменя наложената възбрана върху процесните недвижими имоти, е заличена вписаната възбрана върху имотите в полза на АДВ-РД-Пловдив - на 24.08.2007 г.

                        От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа в постановление изх.№ 10545/06.08.2007 г. на данъчен орган при ДП-Димитровград, ТДД-Хасково за отмяна на наложено обезпечение, не е положен от Б.Г.Х. - посочена като негов издател. Подписа положен в постановление № 3588/18.08.2007 г. на публичен изпълнител при АДВ- РД-Пловдив не е положен от П.Н.В.. Отпечатъкът от печат, положен върху постановлението от 18.08.2007 г. за отмяна на възбраната на публичен изпълнител, и отпечатъците в постановление за налагане на запор № 3588/07.11.2005 г. и писмо до МФ от 07.11.2005 г. - л. 38 и 39 от делото, не са поставени с един и същ печат. Показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Ш. потвърждават експертното заключение - същите лица не са изготвяли и подписвали процесните постановления. Те налага се извода, че се касае за неистински официални документи. Същите не изхождат от лицата, които се сочат за техни автори. Постановленията са неавтентични - материализираното в тях изявление не е било направено от лицата, сочени като издатели на документите. Касае се за подправен документ, поради което следва да се приеме за установено, че същите документи са неистински.

                        Тези подправени документи са използвани от неустановено по делото лице, представени са и въз основа на тях са заличени вписаните възбрани. Ищецът иска на основание чл.537, ал.2 ГПК да се установи недействителност на вписани обстоятелства - заличаване на възбрани.

                        Съгласно чл.88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл.90, ал.1 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.

                        В случая се касае за несъществуване на вписано обстоятелство - извършено е вписване на заличаване на възбрани въз основа на неистински официални документи - постановления. Вписано е заличаване на обезпечителни мерки - възбрани, без същите да са отменени. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице, когато не е възникнало валидно. Несъществуващото обстоятелство е липсващото постановление на публичните взискатели за отмяна на обезпечителни мерки, за което е допуснато вписване в имотния регистър. Касае се за неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на определението на съдията. Удостоверителното изявление не отговаря на действителността. Невярното удостоверяване се дължи на умисъл на неустановено лице. След като се разкри неистинското удостоверяване, настъпват същите последици, както при нищожност на удостоверяването. Нищожното удостоверяване, подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици.

                         В същност, за правата на третите лица, договаряли относно възбраненото право,  е от значение не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на възбраната, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. То действа по право и то с обратна сила. В случая липсва осъществяване на основание за вдигане на възбраната, поради което и следва да се защити интереса на ищеца, което оправдава недействителността на извършените в полза на трети лица разпореждания.   

                        Предвид горното, съдът намери и тези искове за основателни, поради което следва да се установи несъществуването на вписани обстоятелства - заличаване на наложените възбрани върху недвижимите имоти.

                        Ищецът иска и обявяване на сделките за недействителни на основание чл.452, ал.1 вр. чл.453, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.206, ал.1 ДОПК, но такова искане е недопустимо. Тези текстове от ГПК касаят действието на възбраните по отношение на взискателя и не предоставят право на иск на ищеца. Както се посочи от съда, след като се разкри неистинско удостоверяване - вписване, същото не е породило правни последици, поради което извършените сделки и разпореждания от длъжника „Авангард -714 ЕООД с недвижимите имоти след вписване на възбраните, са недействителни спрямо публичния взискател - арг. чл.452, ал.1 ГПК. Недействителна е учредената в полза на „Банка Пиреос България" АД ипотека от ответниците Д.И. и Д.И.. В случая констатациите на съда обвързват страните по делото.

                        Предвид изхода на делото,  ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски - 400.00 лева възнаграждения за експерти, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 757.70 лева, при цена на иска от 15 385.20 лева - сбора от данъчните оценки на недвижимите имоти, а в полза на съда следващата се ДТ - по 153.85 лева за всеки един от двата уважени кумулативно съединени искове, 85.19 лева за третия уважен иск, както и по 80.00 лева за четирите  неоценяеми иска - 240.00 лева, или общо 632.89 лева ДТ.     

                         Предвид горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

                        ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по иск на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, бул."Дондуков" № 52, представлявана от К.Н.С. - изп. директор  п р о т и в  „АВАНГАРД - 71" ЕООД гр.Велико Търново, ул."Марно поле" № 33, ет.1, ЕИК 126065077 представлявано от И.Е. С., Д.Б.И. ***, ЕГН **********, Д.М.И. ***, ЕГН **********,  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД гр.София, район „Средец" бул. „Витоша" № 3, ЕИК 831633691, представлявано от А.А. К. и Е.А.А., по отношение на Държавата, на основание чл.216, ал.1, т. 2 и 4 ДОПК следните сделки:

                        1.Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2007 г., оформен с нотариален акт № 47/17.08.2007 г., т.ІV, рег. № 8281 по н.д. № 647/2007 г. на нотариус с № 096 по рег. на Нот. камара, по силата на който „Авангард - 71" ЕООД гр.Велико Търново продава на Д.Б.И. недвижимия имот - Самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***.1.7 с адрес гр.Димитровград, ***, апартамент № 2, попадащ в сграда № ***.1, в поземлен имот ***, подробно описан с граници в акта, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 61.05 кв.м., ведно с избено помещение № 2, ведно с 0.66 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж;

                        2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.2007 г., оформен с нотариален акт № 30, т. ХІ, рег. № 7615, н.д. № 898 от 2007 г. на нотариус с № 398 по рег на Нот. камара, с който „Авангард-71" ЕООД продава на Д.Б.И. недвижимия имот: СГРАДА - ТАКСИМЕТРОВА СТАНЦИЯ ***.6, с адрес гр.Димитровград, ***, в поземлен имот № ***, със застроена площ от 184.00 кв. м, ведно с правото на строеж върху мястото;

                        3.Учредената в полза на кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД гр.София договорна ипотека от Д.Б.И. и Д.М.И., съпрузи - ипотекарни длъжници, собственици на имот служещ за обезпечение, оформена с нот. акт № 89 от 26.03.2008 г., т. ІІІ, рег. № 2993, д. № 265/2008 на нотариус с № 398 по рег. на Нот. камара, в частта относно недвижимия имот - Самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***.1.7 с адрес гр.Димитровград, ***, апартамент № 2, попадащ в сграда № ***.1, в поземлен имот ***, подробно описан с граници в акта, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 61.05 кв.м., ведно с избено помещение № 2, ведно с 0.66 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като предявените искове с правно основание чл.216, ал.1, т.5 ДОПК и чл.135, ал.1 вр. чл.216, ал.3 ДОПК ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ. 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, НЕИСТИННОСТТА на Постановление № 3588/18.08.2007 г. посочено като издадено от П.В. - публичен изпълнител при РД-АДВ-Пловдив, с което на основание чл.208, ал.1 ДОПК се отменя наложената с постановление № 3588/07.11.2005 г. възбрана върху процесните недвижими имоти, както и НЕИСТИННОСТА на Постановление с изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Б.Г.Х. ***, с което се отменя наложеното с постановление № 10545/05.11.2011 г. обезпечение - възбрана върху процесните недвижими имоти, като на основание чл.537, ал.2 ГПК вр. чл.88 ЗКИР УСТАНОВЯВА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВПИСАНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, а именно: ЗАЛИЧАВАНЕ с определения на съдия при РС-Димитровград, съответно от 24.08.2007 г. и от 15.08.2007 г. на вписана на 08.11.2005 г. възбрана, наложена с Постановление № 3588/07.11.2005 г. на  публичен изпълнител при РД-Пловдив-АДВ, ИРМ-Хасково, както и на вписана на 09.11.2001 г. възбрана, наложена с Постановление № 10545/05.11.2011 г. на ТДД-Хасково, ДП-Димитровград,  върху посочените процесни недвижими имоти, като ПРЕКРАТЯВА като ДОПУСТИМО производството в частта относно искането по чл.452, ал.1, чл.453, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 206, ал.1 ДОПК.  

                        ОСЪЖДА „АВАНГАРД - 71" ЕООД гр.Велико Търново, ул."Марно поле" № 33, ет.1, ЕИК 126065077 представлявано от И.Е. С., Д.Б.И. ***, ЕГН **********, Д.М.И. ***, ЕГН **********,  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД гр.София, район „Средец" бул. „Витоша" № 3, ЕИК 831633691, представлявано от А.А. К. и Е.А.А., да заплатят на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, бул."Дондуков" № 52, представлявана от К.Н.С. - изп. директор, общо деловодни разноски в размер на 1157.70 лева.  

                        ОСЪЖДА „АВАНГАРД - 71" ЕООД гр.Велико Търново, ул."Марно поле" № 33, ет.1, ЕИК 126065077 представлявано от И.Е. С., Д.Б.И. ***, ЕГН **********, Д.М.И. ***, ЕГН **********,  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД гр.София, район „Средец" бул. „Витоша" № 3, ЕИК 831633691, представлявано от А.А. К. и Е.А.А., да заплатят в полза на ВСС-София, по сметка на РС-Димитровград ДТ в размер на 632.89 лева.

 

                        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:            

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство и от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията