Определение от 18.03.2019 по в.ч.гр.д.№ 104/2019 на ОС-Добрич

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-

Смесват персоналната и реалната системи на вписване: "Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено" (имотен регистър няма - вж За дългото създаване на имотен регистър, б.м., 26.06.2024). "Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. " Цитират съдебна практика на ВКС (ВКС също ги смесва) Вж Каква е разликата между персоналната и реалната система на вписване? След това определение е постановено Определение от 28.06.2019 по Гр.дело № 515/2018 на РС-Каварна

.

Справка чл. 90 ЗКИР. "Вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство."

Справка чл. 88 ЗКИР. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс.

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 209                                 18.03.2019 год.                                 гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На осемнадесети  март                                                                        2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:                         ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                                 ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 104/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано  по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№ 4212/07.12.2018 год.,подадена от     Л.О.М. - гражданин на Ш., дата на раждане ***год., паспорт №***, валиден до ***., в качеството си на представляващ „***"АБ, дружество регистрирано и съществуващо съгласно законите на Ш., със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, Ш., с регистрационен номер ***, действащ чрез пълномощника си „Адвокатско дружество Д.И. и съдружници", ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.В., чрез пълномощника адв.В. Б. АК Варна, личен №***  срещу  определение № 549/16.11.2018 год. по гр.д.№ 515/2018 год. на Районен съд Каварна,с  което на основание чл.229   ал.1 т.4 от ГПК е  спряно производството  по делото до разрешаване на спора по гр.д.№ 699/2017 год. по описа на същия съд с влязъл в сила съдебен акт.

Изложени са оплаквания,че на етапа на висящност на гр.д.№ 515/2018 год. на частният жалбоподател (ищец по делото) не са връчени преписи от отговора на ответника и отправеното от него искане за спиране на производството по делото;  частният жалбоподател не е страна по гр.д.№ 699/2017 год. и обжалваното определение не съдържа изложение на фактическата обстановка,въз основа на която е заявено ,респективно уважено искането за спиране.В определението се съдържало позоваване от съда на вписване в дв.вх.рег.№ 2234/06.10.2017 год.,акт № 70 /2017 год.,т.ІІ на Службата по вписванията -Каварна,което не касаело имота,предмет на настоящия спор,а именно този с идентификатор ***,за което частният жалбоподател представя справка от отдалечения достъп до имотния регистър "ИКАР" по идентификатор и за съответното вписване.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

При  данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е съобщено на дата 03.12.2019 год.,частна жалба рег.№ 4212/07.12.2018 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1,изр.І-во от ГПК и е процесуално допустима.

Ответникът по УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК *** не изразява становище по частната жалба.

От събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№ 515/2018 год. по описа на Каварненския районен съд е образувано въз основа на подадена от частния жалбоподател искова молба вх.№2374/02.07.2018год.,с която са предявени искове  срещу УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК ***. Изложени са твърдения,че с договор за покупко-продажба  от дата 12.10.2010 год. ,сключен с н.а.№ *** т.ІІІ рег.№**д.№ **/2010 год. на вписания в НК под № 035 нотариус Йордан Павлов,вх.рег.№ **/12.10.2010 год.,АКТ № * т.*,д.№ **/2010 год. на Службата по вписванията Каварна,ищецът е придобил от "***"ООД,ЕИК *** недвижим имот,съставляващ апартамент с площ от 113.98 кв.м. с идентификатор ***,находящ се в землището на с.Т., жилищен комплекс ***.Към датата на придобиване върху имота била вписана договорна ипотека в полза на ответника с Акт № 16 т.ІІ,дв.вх.рег.№ 4116/12.09.2007 год. на Службата по вписванията Каварна.Същата била подновена с отбелязване Акт № * т.ІІ,дв.вх.рег.№*/01.09.2017 год.на Службата по вписванията Каварна по молба на банката,съдържащо изрично искане,подновяването да е само върху имоти собственост на "***"ООД и до размера на  част от първоначалното вземане.С отбелязване Акт № * т.ІІ,дв.вх.рег.№ */13.09.2017 год. на Службата по вписванията Каварна по искане на праводателя на ищеца "***"ООД,ипотеката е била заличена. Искането било отправено в съответствие с уговорките на страните  по т.4 от договора за учредяване на ипотеката,в случай на пълно или частично погасяване на кредита,тя да бъде заличавана за имотите,за които получателят на кредита  е превел на банката  съответната част  за отчуждените от него в полза на трети лица самостоятелни обекти и пред вид това,че независимо от настъпване на договорното условие,банката кредитор бездействала.

По изложените съображения,отбелязване в СВ Каварна, акт № *, том ІІ, дв.вх.рег. №*/01.09.2017год. на СВ Каварна било недопустимо, а при условията на евентуалност - недействително,тъй като липсвали предпоставките за подновяване на ипотеката.Вън от горното,същото било направено в противоречие с разпоредбите на чл. 77 ал.1 т.4 и ал.2 т.1  от ЗКИР -без посочване на идентификатори по КККР на имотите,за които се отнася отбелязването и без представяне на схеми и скици,издадени от СГКК-Добрич за същите имоти.В условията на евентуалност счита,че е отбелязано несъществуващо обстоятелство,тъй като описаната ипотека е заличена с  отбелязване като Акт */13.09.2017 год.

Отправено е искане да се признае за установено между страните, че по отношение на имот с идентификатор ***, отбелязване в СВ Каварна, акт №*, том 2, дв.вх.рег. №*/01.09.2007год. на СВ Каварна е недопустимо, а при условията на евентуалност - недействително или представлява несъществуващо обстоятелство, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.90 от ЗКИР. Моли да се укаже на съдията по вписвания при КРС да заличи вписването по отношение на имот с идентификатор *** по партидата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД , по партидата на „***"АБ,както и по предварителната партида на имота,с която е подновена договорната ипотека.

В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който същия заявява, че иска е недопустим, тъй като подновяването на ипотеката, за което ищецът претендира недопустимост и недействителност  е последвано от частично заличаване на същата ипотека с вписване дв.вх.рег.№ */06.10.2017 год. ,Акт № * /2017 год. т.ІІ на Службата по вписванията Каварна.

Производството по гр.д.№ 699/2017 год. е образувано въз основа на подадена от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК *** искова молба вх.№4***/24.11.2017 год.,с която са предявени искове  срещу "***"ООД,ЕИК ***,със  седалище с.Т.  по чл. 90 от ЗКИР ,вписванията с  Акт № * т.ІІ,дв.вх.рег.№ */13.09.2017 год. на Службата по вписванията Каварна и Акт № * т.ІІ,дв.вх.рег.№ */06.10.2017 год.на Службата по вписванията Каварна да бъдат признати за недействителни,като извършени в противоречие със закона ,а в условията на евентуалност за недопустими,като извършени по искане на неоправомощено лице.Заличаването било недействително,тъй като било извършено в противоречие с предпоставките по чл.22 от Правилника за вписванията,съгласно който заличаване може да бъде извършено само ако първоначалното вписване на ипотеката не е подновено в рамките на 10-годишен срок от датата на вписване.Заличаването било недопустимо,тъй като преди да изтече срока на действие на вписване на ипотеката,право да иска такова имал само ипотекарния кредитор на основание чл.179 ал.1 от ЗЗД.

Жалбата е основателна.

Гр.д.№ 515/2018 год. на КРС е образувано по почин на частния жалбоподател  и  по него е заявена претенция на  лице,закупило ипотекиран недвижим имот   срещу ипотекарен  кредитор, касателно вписване  с предмет   подновяване на  договорна ипотека,обезпечаваща инвестиционен  кредит  за строителство на ваканционни селища,отпуснат на кредитополучател-праводател на частния жалбоподател.

Гр.д.№ 699/2017 год.на КРС е образувано по почин на ответника по гр.д.№ 515/2018 год. и по него е заявена претенция на ипотекарния кредитор срещу кредитополучателя и ипотекарен длъжник  ,касателно по-късно извършено  вписване с предмет заличаване на договорната ипотека.

Спирането на производството в хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК зависи от наличието на връзка на преюдициалност /обусловеност/ между две дела. Функцията на отвода за връзка между две искови дела е да обезпечи формираща се по висящ процес между същите страни сила на пресъдено нещо по преюдициално правоотношение.

В случая такава връзка с оглед предмета и страните по двете дела не е налице,а доколкото  двете вписвания касаят една и съща договорна ипотека-подновяването й/заличаването й ,връзката касае допустимостта на иска,заявен по гр.д.№ 515/2018 год.  ,по която КРС дължи произнасяне по реда на чл.130 от ГПК.

С определения на ВКС №№ 37/20.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 6168/2015 год. , IV г.о.;304/27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 2821/2013 год., I г.о. и определение № 154/20.03.2015 год. по ч.т.д.№119/2015 год. ,III г.о. е даден отговор на въпросите  ,кой е предмета на исковете по чл. 90 във връзка с чл. 88 от ЗКИР ,налице ли е правен интерес от предявяването на исковете по чл. 90 във връзка с чл. 88 от ЗКИР, ако към датата на предявяването на иска вписването е било заличено и  налице ли е правен интерес от предявяването на исковете по чл. 90 във връзка с чл. 88 от ЗКИР ,ако към датата на предявяването на иска вписването е било заличено на друго основание, различно от заявеното с исковата молба.

Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537 ал. 2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР.

Предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е само вписването / фактите сочещи на недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписването/,т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му. Заличаването на вписването, или изменението му има значение за противопоставимостта на акта-губи се реда и предимството на вписването, което чл. 113 от ЗС дава.

Всеки един от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск като за нея съдът следи служебно в хода на целия процес.

За да е налице правен интерес от предявяването на някой от исковете по чл. 90 от ЗКИР трябва да е извършено вписване на определен акт в имотния регистър, което да засяга права на ищеца, или да е пречка той да реализира свои предоставени от закона права. Защитата на нарушените права би могла да се реализира чрез заличаването на вписването, с което отпада възможността вписването да бъде противопоставено на ищеца, а това води до отпадане на засягането на правата му, или съществуващата до този момент пречка той да реализира свои предоставени от закона права. Същевременно се изисква ищецът да не е страна в охранителното производство по вписването, поради което и не е легитимиран да иска заличаването му. Тъй като липсата на такава легитимация би се явила пречка за защита на правата му законът е предвидил възможност за атакуване на вписването по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗКИР и е предвидил като последица от уважаването на този иск заличаването на вписаното обстоятелство.

Целта на уредените в тази разпоредба искове е в случай на уважаването им съдебното решение по тях да легитимира ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗКИР, което да може да иска заличаването на вписването, като самото заличаване ще се извърши по реда на чл. 90 ал. 3 и чл. 91 от ЗКИР. Затова допустимостта на исковете по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и наличието на възможността да бъде постигната преследваната с тях правен резултат, а именно заличаване на вписването. Липсата на един от тези елементи води до недопустимост на предявен иск с правно основание чл. 90, ал. 1 от ЗКИР.

Затова заличаването на вписването не само преди предявяването на иска по чл. 90 ал. 1 от ЗКИР, но и в хода на съдебното производство по този иск ще доведе до неговата недопустимост. Това ще е така, тъй като преследваният с него правен резултат е постигнат, макар и по друг начин и ред. Още повече, едно вписване не може да бъде заличавано многократно. При това е без значение основанието, въз основа на което е извършено заличаването. Същото би могло да бъде постигнато както с иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, с който се установяват пороци на самото вписване, така и с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 88 от ЗКИР и който има за предмет самите засегнати права на ищеца. Последиците от двата иска по отношение на вписването са едни и същи, като в закона не е придадено обратно действие на заличаването, което означава, че същото има действие за в бъдеще. В този смисъл е и трайно установената практика по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като при това за периода след заличаване на вписването е без значение основанието, на което това е направено.

Действието на заличаването за в бъдеще означава, че вписването и евентуалните последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а съществуват от този момент до момента на заличаването му. Затова ако в рамките на този период то засяга права на трети лица спорът за тях може да се разреши по исков ред, както е предвидено в чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Тези права обаче не са предмет на исковете по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР затова и с тях не могат да се разрешават спорове за засегнатите от вписването права на ищеца или възникналите по повод на това вписване правоотношения между ищеца и ответника. Предмет на исковете по чл. 90 ал. 1 от ЗКИР са пороци на самото вписване. Затова споровете касаещи засегнатите от вписването права или свързаните с него правоотношения трябва да бъдат разрешени в искови производства имащи за предмет тези права или правоотношения. В тези производства освен другите релевантни факти, ако законът е предвидил, че тези обстоятелства са от значение за спора, ще бъде преценявано извършеното вписване, евентуалните му пороци и действието му по отношение на страните по спора, поради което не е налице правен интерес от предявяването на самостоятелен иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, а ако същите са без значение, то не е необходимо установяването им по исков ред. Затова е без значение дали в исковата молба по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР се твърди друго основание за заличаването на вписването, различно от това, на което то е извършено. Това би имало значение само в случай че заличаването на вписването имаше обратно действие, което обаче не е предвидено в закона.

Правният интерес при споровете за засегнатите права се извлича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения на ищеца, но той не се припокрива с основанията за недопустимост или недействителност на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство. Затова заличаването на вписването води до отпадане на правния интерес от иска по чл. 90 ал. 1 от ЗКИР, независимо от това дали ищецът твърди, че то е трябвало да се извърши на друго основание, поради което производството подлежи на прекратяване. Ако това отпадане е реализирано преди предявяването на иска, то той ще е недопустим, а ако е реализирано след предявяването трябва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 253, ал. 3 от ГПК.

С оглед на горното,обжалваното определение за спиране на производството по делото следва да бъде отменено и делото върнато на КРС.

По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 549/16.11.2018 год. по гр.д.№ 515/2018 год. на Районен съд Каварна и ВРЪЩА делото  за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на преценка за допустимостта на предявените искове ,вкл. с даване на указания на ищеца да обоснове правния си интерес от заявяването им.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-