Каква е разликата между персоналната и реалната система на вписване?

Начало на блога

Обратно към материала Вписване, отбелязване и заличаване в преходния период от поименната (персоналната) към поимотната (реалната) система на вписване

.

Най-общо казано, по персоналната (поименната) система на вписване се водят персонални партиди, в които под името на даден собственик се виждат всички негови имоти - настоящи и бивши, но не се виждат всички тежести, защото може да са вписани в персоналната партида на някой от предишните собственици, а по реалната (поимотната) се водят имотни партиди, в които под кадастралния номер на даден имот се виждат всички негови собственици - настоящи и бивши, като освен това се виждат и всички тежести.

.

В България от над сто години вписванията се извършват по персоналната система, а от 1994 насам се правят опити за преминаване към реална - вж За дългото създаване на имотен регистър. Правилникът за вписванията от 1951 урежда персоналната система, а ЗКИР от 01.01.2001 и Наредба №  2 от 21.04.2005 г. - реалната.

.

               
В Доклада за последваща оценка на въздействието на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България, обхващаща периода от 2015 до 2020 година, на стр. 24-25, се казва: "ЗКИР и Правилникът за вписванията [...] олицетворяват две коренно различни системи за вписвания. Правилникът за вписванията е изцяло основан на персоналната система, действала в последните над 100 години в България и до днес. ЗКИР изгражда своята уредба на поимотната система, която е в процес на създаване и въвеждане в последните 20 години. Той няма как да бъде прилаган на практика в частта си, посветена на функционирането на имотния регистър, преди такъв да съществува. Ако пък ЗКИР бъде прилаган, то релевантният подзаконов нормативен акт би следвало да бъде Наредба 2 от 2005 за воденето и съхраняването на имотния регистър, а не Правилникът за вписванията, който е приет на основание чл.116 от Закона за собствеността."

.

В автореферат от 2019 за докторска степен по право от ИНСТИТУТ ЗА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО към БАН на Христо Светославов Симеонов на тема ВПИСВАНЕ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ, ОБЕЗПЕЧЕНО С ИПОТЕКА, на стр. 23, се разглеждат основните разлики между производството по вписване по ПВ и това по ЗКИР и Наредба 2/2005:
    "Така например, Правилникът за вписванията отрежда на молбата за вписване второстепенно значение- тя е документ с чисто процесуален характер, който придружава подлежащия на вписване, по чл.4 от ПВ, акт. На вписване във входящия регистър при действието на ПВ подлежи актът по чл.4, а не молбата за вписване (чл.9, ал.1 от ПВ). Не така стоят нещата според разпоредбите на ЗКИР и Наредба 2/2005 г. В нормативните актове, уреждащи вписването в имотния регистър, молбата за вписване е основополагащ акт, даващ началото на производството и осмислящ неговото съдържание. Реквизитите, които молбата трябва да съдържа, неслучайно, са изброени детайлно в чл.77 от ЗКИР. Към молбата за вписване се прилага и подлежащия на вписване акт. ЗКИР и наредбата към него не детайлизират изискванията за съдържанието и формата на актовете, така както прави ПВ."

 .

Съдебната практика обаче показва, че съдиите масово смесват персоналната и реалната системи на вписване, сякаш не разбират, че са коренно различни. Грешката се допуска и от върховните съдии - вж съдебните актове  в Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията 

.