Решение от 16.02.2023 г.по адм. дело № 5789/2022 г. на ВАС (окончателно)

Агенцията по вписванията е подала касационна жалба срещу решение № 2384/12.04.2022 г. по адм. дело № 11499/2021 г. по описа на Административния съд - град София, с което е осъдена да заплати на Я. Желев обезщетение в размер на 215 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение и държавна такса за обжалването на отказ № 17/17.11.2020 г. за вписване в имотния регистър, издаден от съдия по вписванията при Районния съд-Карнобат, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, и разноски в размер на 310 лева. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се отхвърли, като се присъдят разноски. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът Я. Желев е поискал решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението, прие следното:

Производството е образувано по исковата молба на Я. Желев, с която срещу Агенцията по вписванията са предявени искове за заплащане на обезщетение в размер на 200 лева и обезщетение в размер на 15 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията при Районния съд-Карнобат за вписване на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -12.03.2021 г.

С определение №20092373/12.04.2021 г. по гр. дело №14501/2021г. по описа на Софийския районен съд делото било изпратено по подсъдност на Административния съд-град София и производството по делото било прекратено (неправилно).

След повдигнат от Административния съд-град София спор за подсъдност, с определение № 52/29.10.2021 г. по адм. дело №37/2021 г. петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд постановил, че административният съд е компетентен да се произнесе по исковете, които били с правно основание чл.,1 ал.1 ЗОДОВ във връзка с чл.28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (неправилно).

Административният съд установил, че с определение № 17/17.11.2020 г. по заявление № 3669/17.11.2020 г. съдия по вписванията при Районния съд - Карнобат е отказал вписване на нотариален акт № 97, том V, рег. № 2940, нот. дело № 673/2020 г. на нотариус М. Стоева за прехвърляне на недвижим имот.

Отказът е бил обжалван от Я. Желев и отменен с определение № III-261027/16.12.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2788/2020 г. по описа на Окръжния съд - Бургас.

В производството пред Окръжния съд-Бургас Я. Желев е бил представляван от адвокат. С договор за правна защита и съдействие от 19.11.2020 г., сключен между ищеца и адвокат Г. Стоянов, двамата договорили възнаграждение в размер на 200 лева, което е било преведено на адвоката по банков път. С преводното нареждане Я. Желев превел и сумата 15 лева за държавна такса, която адвокатът внесъл вместо своя клиент.

От правна страна административният съд приел, че за заплащането на възнаграждение на адвокат и на държавна такса във връзка с обжалването на отказ на съдия по вписванията за вписване на нотариален акт, ищецът направил разходи, които следвало да се характеризират като имуществена вреда.

Съдът (неправилно) посочил, че вписването в търговския регистър не е административна дейност, която се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложените му правомощия. Актът бил издаден в регистърно охранително производство, което осигурявало съдействие на търговци за обявяване на подлежащи на регистрация актове, но бил приравнен на административен акт по силата на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНС. (неправилно, казусът няма нищо общо с Търговския регистър)

Имуществото на ищеца намаляло със средствата, заплатени за адвокатско възнаграждение и държавна такса, като намалението било в причинна връзка с отменения от съда отказ на длъжностно лице по вписванията (неправилно: ДЛВ вписва в Регистъра на особените залози и няма нищо общо със СдВп). Ангажирането на адвокат за правна защита при обжалване на акта пред съда представлявало израз на нормалната грижа на засегнатото лице за защита на правата и интересите, които то считало за накърнени.

С тези мотиви административният съд осъдил Агенцията по вписванията да заплати на Я. Желев обезщетение в размер на 215 лева за имуществени вреди, причинени от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при Районния съд - Карнобат.

Касационната инстанция намира, че при наличието на процесуалните предпоставки за произнасянето на съда е постановено допустимо решение. Що се отнася до подсъдността на правния спор, административният съд е бил задължен да се произнесе по силата на определението на смесения петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд (в което върховните съдии от ВКС и ВАС бъркат съдията по вписванията с ДЛР от Търговския регистър).

Решението, с което Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на Я. Желев обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, противоречи на материалния закон. При преценката на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на Агенцията по вписванията административният съд се е позовал на разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНС, която не регулира спорното правоотношение. (точно така, правилно!) Нормата предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (да - актове, действия и бездействия на ДЛР, а не на СдВп; ДЛР са служители на АВп, а СдВп не са, те са към районните съдилища).

Агенцията по вписванията води няколко регистъра, за вписванията в които се прилагат самостоятелни производства, уредени в различни нормативни актове. Исковата претенция се основава на твърдения за постановен от съдия по вписванията отказ за вписване на нотариален акт, а длъжностните лица по регистрацията се произнасят относно вписването на заявленията за вписване, заличаване и обявяване на определени обстоятелства, свързани с дейността на търговците, в търговския регистър. (точно така!) Първоинстанционният съд не е направил разграничение между дейността на длъжностните лица по регистрацията и тази на съдиите по вписванията, въпреки че най-малкото позициите имат различно наименование (не само първоинстанционният съд, но дори и смесеният състав на ВКС и ВАС също не е направил разграничение между дейността на длъжностните лица по регистрацията и тази на съдиите по вписванията - вж определението им от 29.10.2021, в което бъркат съдията по вписванията с ДЛР от Търговския регистър и неправилно изпращат на Админ. съд София-град по подсъдност).

Нотариалните актове подлежат на вписване по реда на Правилника за вписванията. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в книги.

.

Агенцията по вписванията води имотния регистър, който се състои от партидите на недвижимите имоти (имотен регистър няма - вж становището на адв. Валя Гигова, публикувано в lex.bg на 26.07.2018 Защо в България още няма Имотен регистър и какво да се прави). Съдията по вписванията (ще) разпорежда вписванията в партидите на недвижимите имоти (когато бъде въведен имотният регистър или поне когато стартира създаването му - вж За дългото създаване на имотен регистър) на актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които се предвижда вписване, както предвижда чл.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър." (в редица други съдебни решения, съдиите, начело с върховните, пишат, че ЗКИР не се прилага, понеже още няма Имотен регистър - вж съдебната практика)

Преценката на основателността на исковата претенция съобразно чл.1, ал.1 ЗОДОВ включва освен вида на производството и актовете, които се издават при провеждането му, и правното положение на органа/длъжностното лице, които ги издава.

Обстоятелството, че Службата по вписванията е част от Агенцията по вписванията, не означава, че съдиите по вписванията са служители от администрацията на агенцията по смисъла на чл.34 от Закона за администрацията. Дейността, която осъществяват, не носи характеристиките на административна дейност. По своя характер производството по вписване е охранително и издаваните в него актове са охранителни. Съдебният контрол върху отказите за извършване на вписвания се осъществява от окръжния съд. В случая административният съд е трябвало да се ориентира относно вида на производството, ползвайки мотивите на определението по в.ч.гр. дело № 2788/2020 г. по описа на Окръжния съд - Бургас.

Правното положение на съдията по вписванията се урежда от Закона за съдебната власт (хм, уредено било, ето как е уредено: "Чл. 280 ЗСВ. (1) Съдията по вписванията: 1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър", а пък имотен регистър няма! - вж становището на БАСВ от 06.03.2017 г.) Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието по трудово правоотношение след обявен конкурс. Той изпълнява възложените му функции под ръководството на председателя на съответния районен съд, от което следва, че има качеството на длъжностно лице в органите на съдебната власт. Съдията по вписванията се произнася с актове, постановени в охранително производство по реда на Правилника за вписванията или по Закона за кадастъра и имотния регистър като разпорежда вписване или отказва вписване на подлежащите на вписване актове. (не може и/или по ПВп, и/или по ЗКИР - вж Вписването по персоналната система е несъвместимо с вписването по реалната) Съдията по вписванията не е административен орган с властнически правомощия или длъжностно лице от администрацията на Агенцията по вписванията, за което се прилага Закона за държавния служител. Актовете, които издава, не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК (по въпроса за актовете, които издава СдВп, т.е разпорежданията му, вж Какво представлява разпореждането на съдията по вписванията). Поради това Агенцията по вписванията не може да отговаря за вреди от дейността на съдиите по вписванията, на основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, който се прилага в случаите, свързани с вреди от незаконна административна дейност (исковете за вреди от СдВп трябва да се предявяват срещу Министерство на правосъдието - вж Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС: Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца 80-90 000 лв. щети", като следва да бъдат квалифицирани по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД - вж също и Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС, с което ВКС обясни как се предявява иск за вреди от СдВп).

Решението на административния съд следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. С оглед изхода на делото в полза на Агенцията по вписванията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

По изложените съображения и на основание чл.222 АПК Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2384/12.04.2022 г. по адм. дело № 11499/2021 г. по описа на Административния съд - град София и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. Желев срещу Агенцията по вписванията искове: за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева и за присъждане на обезщетение в размер на 15 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение и държавна такса във връзка с обжалването на отменен от съда като незаконосъобразен отказ № 17/17.11.2020 г. за вписване в имотния регистър, издаден от съдия по вписванията при Районния съд- Карнобат, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2021 г.

ОСЪЖДА Я. Желев, [ЕГН], да заплати на Агенцията по вписванията разноски в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

(и накрая какво излиза? повече от 2 години съдилищата разиграват гражданина с разнопосочните си произнасяния, докато изяснят, че искът следва да се предяви срещу Министерство на правосъдието като  работодател на СдВп  по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - вж Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС, с което ВКС обяснява как се предявява иск за вреди от СдВп и докато го прави,  обърква СдВп със служител на АгВп - да се смее ли човек, да плаче ли!)