Определение от 07.05.2024 по възз.ч. гр. д. № 20241100504584/2024 на СГС

Начало на блога

Обратно към Вписване на актове, в които липсва описание на имот
.

Дата на публикация в този блог: 11.04.2025

.

Съдия по вписванията при СРС отказва вписване на искова молба поради липса на описание на имот. Молителят обжалва отказа и съдът го отменя, като цитира недообмисленото ТР 7/12 на ВКС т.7 за актовете, в които не са описани имоти: "Когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава.". ВКС е написал това през 2013 г., без да се замисли, че липсата на описание на имот не позволява да се определи местната компетентност нито на съда, нито на СдВп. Действително, в ПВп през 2014 към чл. 4 е добавена буква "к": "(нова - ДВ, бр. 63 от 2014 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот; при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район; декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът", но и това не решава проблема - статията Внимание! Вписване на актове, в които липсва описание на имот Впрочем, от настоящето определение не става ясно дали молителят е подавал декларация по чл. 4, буква "к" от ПВп и въобще как е било вписано това универсално завещание - вж 22.03.2013, в. Блиц - Самоубиец завеща 1 милион на приятели!  (имотна измама,  завещание "Оставям всичко на Петър и Станислав", хепи енд - истинските наследници печелят делото. Линкът води и към други материали по случая, в т.ч. и предаването на Валя Ахчиева от март 2016. Има линкове и към съдебните решения по гр.дело на трите инстанции)
.

.

Из определението

СГС: "В жалбата се сочи, че е налице разпореждане на съдията докладчик по гр. д. № 16050/2024 по описа на СРС, ГО за вписване на исковата молба, поради което съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда съгласно т . 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС . В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е възприето разбирането, че вписването на искова молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ /чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ /. В случая, в който съдът е разпоредил вписване на исковата молба, се предполага, че той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. Поддържа се, че неправилно отказът е основан на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в" ПВ - поради липса на данни относно имота/ имотите, до който /ито се отнася исковата претенция, с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и границите му, без да бъде съобразено, че е предявен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на извършено универсално завещание, при което не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва в дробна част от цялото наследствено имущество. Именно по тази причина, в исковата молба не се сочи състава на наследственото имущество, съответно - не се и съдържа индивидуализация на отделните имуществени права, в т.ч. и на недвижимите имоти, включени в това имущество. В мотивите си съдията по вписванията се е обосновал с липсата на данни относно имота, предмет на вещния спор, което намира за необходим реквизит предвид извършването на вписването по т.нар. „смесена система", а именно по данни за лице и респективно имот."

.

Цялото определение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6936
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове: Диляна Господинова
Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20241100504584 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. рег. № 18-00-020/09.04.2024 г. на С.И. К. чрез адв. В.П. /надлежно упълномощен/ срещу отказ, постановен от Съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 323/28.03.2024
г., с което е отказано да се извърши вписване на искова молба вх.
№92501/20.03.2024 г. по заявление вх. № 22518/28.03.2024 г. на АВ. В жалбата се сочи, че е налице разпореждане на съдията докладчик по гр. д. № 16050/2024 по описа на СРС, ГО за вписване на исковата молба, поради което съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда съгласно т . 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС . Поддържа се, че
неправилно отказът е основан на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в" ПВ - поради липса на данни относно имота/ имотите, до който /ито се отнася исковата претенция, с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и границите му, без да бъде съобразено, че е предявен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на извършено универсално завещание, при което не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва в дробна част от цялото наследствено имущество. Именно по тази причина, в исковата
молба не се сочи състава на наследственото имущество, съответно - не се и съдържа индивидуализация на отделните имуществени права, в т.ч. и на недвижимите имоти, включени в това имущество. Предвид горното се иска да бъде отменен обжалваният отказ и исковата молба с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН, по която било образувано гр. дело № 16050/2024 г. по описа на Софийски районен съд, да бъде вписана в СВ, гр. София.
Установено е, че ищцата - частна жалбоподателка е предявила пред СРС иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на извършено универсално завещание от 31.05.2022 г. - искова молба вх. № по описа на СРС 92501/20.03.2024 г., въз основа на която е било образувано гр. дело № 16050/2024 г. Установено е, че с разпореждане № 44509 от 25.03.2024 г. по гр. д. №16050/2024 г. по описа на СРС, 179 състав е указано на ищцата за необходимостта от вписване на исковата молба.
Със заявление вх. № 22518/28.03.2024 г. до Службата по вписвания ищцата е поискала вписването, като е приложила оригинална искова молба и заверен препис от нея; придружително писмо на СРС по гр. дело №16050/2024 г. на СРС, 179 състав и документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
С определение №323 от 28.03.2024 г. съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване на исковата молба поради това, че същата не отговаря на нормативно установените изисквания на Правилника за вписванията /ПВ/. В мотивите си съдията по вписванията се е обосновал с липсата на данни относно имота, предмет на вещния спор, което намира за
необходим реквизит предвид извършването на вписването по т.нар. „смесена система", а именно по данни за лице и респективно имот. Посочено е също така, че не е представено удостоверение за данъчна оценка, което създава обективна невъзможност да бъде акуратно таксуван актът, съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията
/ТДТСАВ/.
СГС намира, че жалбата е в срок и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 569, т. 5 ГПК производството по вписване, отбелязване и заличаване се определя като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила, предвидени в чл. 569-577 ГПК. За неуредените изрично случаи съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства - Глава
четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс , а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон.
Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. Съгласно чл. 12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата
такса.
С оглед изложените от жалбоподател ката оплаквания, следва да се oтговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 6 на същото
тълкувателно решение, „проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда." В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е
възприето разбирането, че вписването на искова молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ /чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ /. В случая, в който съдът е разпоредил вписване на исковата молба, се предполага, че той е
проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
Предвид задължителните разяснения, дадени в практиката на ВКС, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е основателна, поради което обжалвания отказ като незаконосъобразен следва да бъде отменен. При установените по делото данни, че СРС е разпоредил вписване на исковата молба като е констатирал, че не са налице нередовности и дължимата
държавната такса по предявения иск е внесена, недопустимо е да се извърши преценка за редовност на исковата молба от съдията по вписванията. В настоящата хипотеза, когато съдът е проверил редовността на исковата молба и е разпоредил вписването й, която хипотеза е идентична с изложената в ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГК на ВКС , то в този случай
съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването без да подлага на контрол неговата преценка.
В разясненията, дадени в т. 7 на ТР 7/2012 г., ОСГТК на ВКС , е
посочено, че „завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. То трябва да бъде съставено писмено и да съдържа определени реквизити, но в закона няма изискване документът да съдържа някакво конкретно описание на завещаните вещи.
Напротив, валидно би било и общо завещание, с което наследодателят назначава за свой универсален правоприемник определено лице, без да посочи в документа нито един конкретен имот. Още повече, че към момента на съставяне на такова завещание кръгът на наследствената маса не е определен. Завещателят може да отчужди някои имоти, които притежава към
момента на съставяне на завещанието, както и да придобие впоследствие други - това не се отразява на валидността на сделката. След смъртта на наследодателя назначеното за негов универсален правоприемник лице ще придобие тези недвижими имоти, които са били в имуществото на завещателя
към момента на смъртта, без оглед кога са придобити... От изложеното е видно, че при искане за вписване на завещание е възможно в представения акт да не е описан нито един недвижим имот и въпреки това да има правоприемство по отношение на такива. Няма как съдията по вписванията да проверява правата на завещателя, след като е допустимо в завещателния акт
да не е посочено кои права са завещани." В практиката на ВКС се приема също така, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем. Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато
тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, какъвто е настоящия случай, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл се защитава правото на наследяване. А когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗНсл, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на
наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗНсл , а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса/в този смисъл определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о. /. Следователно, когато се иска възстановяване на запазена част, чрез намаление на универсално завещателно разпореждане,
липсата на индивидуализация на конкретен имот или имоти в наследството не може да бъде основание за оставяне на исковата молба без движение и да послужи като основание за нейното връщане, съответно по тези причини не може да се откаже и нейното вписване.
Установено е, че молителката - частна жалбоподателка е внесла
дължимата държавна такса съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, тъй като към заявление вх. №22518/28.03.2024 г. , с което е сезиран съдията по вписванията , е представен вносен документ, който удостоверява изпълнение на законовото изискване .
Предвид изложеното, атакувания с частната въззивна жалба отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като преписката следва се върне на съдията по вписванията при Софийски районен съд за вписване на исковата молба вх. № 92501/20.03.2024 г.
Водим от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от С. И. К., чрез адв. В.П.
/надлежно упълномощен/ ОТКАЗ, обективиран в определение №
323/28.03.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд , с който по заявление вх. № 22518/28.03.2024 г. е отказано вписването на искова молба с вх. № 92501/20.03.2024 г. н а С. И. К. срещу Е.И.П., въз основа на която е образувано гр. д. № 16050/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС с указания да се впише по заявление вх. № 22518/28.03.2024 г. искова молба с вх. № 92501/20.03.2024 г. на С. И. К. срещу Е.И.П., въз основа на която е образувано гр.д. № 16050/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________

.

Начало на блога

Обратно към Вписване на актове, в които липсва описание на имот
.