Определение от 07.07.2014 по ч.гр.дело № 3213/2014 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Цитирано в Определение от 20.01.2016 по ч. гр. д. № 6168/2015 на ВКС

.

Публикувано в този блог на 20.07.2024.

.

Из определението

(смесват персоналната и реалната система на вписване - вж Каква е разликата между персоналната и реалната система на вписване?  и Вписването по персоналната система е несъвместимо с вписването по реалната)

.

"Всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права."

         1. ЗКИР е за вписвания и заличавания в имотния регистър, който още не съществува - вж Официални становища и предложения на тема имотен регистър 

         2. Признаването на правен интерес само при засягане на права е доста странно схващане, т.к. позволява съществуването на недопустимо вписване, недействително вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. В ЗКИР не пише, че ищецът трябва да обоснове правен интерес, а и да пишеше, правният интерес винаги е налице при незаконосъобразни действия на държавни чиновници, т.к. всеки гражданин има правен интерес да живее в правова държава

.

СПРАВКА (в закона не пише нищо за правен интерес)

Чл. 90 ЗКИР. (1) Вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.

(2) Заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице, прокурор или служебно с определение на съдията по вписванията.

(3) Определението, с което се заличава или отказва заличаването, се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, направило искането, или на заинтересуваното лице и подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

.

Цялото определение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 543

София, 07.07.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3213/2014год.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] чрез адвокат П. И. от САК срещу определение № 5663 от 17.03.2014г. по в. ч. гр. д. № 585/14г. на СГС, с което е оставено в сила определение от 25.11.2013г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК и прекратяване на производството по гр. д. № 54914/12г.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила и се иска отмяната му по подробно изложени в жалбата оплаквания. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите излагат съображения, че с въззивното определение е разрешен обуславящ изхода на спора материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Сочи като такъв въпроса : " В случаите когато съдът е сезиран с иск да признае за установено, че в поддържания от Агенцията по вписванията Имотен регистър е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство - удостоверяване на право на собственост въз основа на недействителен нотариален акт -- Констативен нотариален акт и ищецът, като сочи факти и обстоятелства за нищожни и неверни нотариални удостоверявания в производството по съставянето на констативния нотариален акт, представя доказателства за свои права противопоставими на тези на титуляра на акта и опровергава фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, следва ли да се приеме, че с този иск и по този начин той, ищецът е реализирал именно правото си (по силата на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 11/2012 от 21 март 2013 год. на ВКС на РБ, ОС на ГК) да оспори нотариалния акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, защото има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е бил собственик?". Позовава се на определение от 26.06.2012 г. на СГС, I ГО, 13 състав; определение от 25.11.2013 г на СРС, ГО, 29 състав, и определение № 5663/17.03.2014 г СГС, ГО, I състав, всички постановени в рамките на същото съдебно производство. В изложението липсва и обосновка в какво конкретно се състои твърдяното противоречиво разрешаване на поставения въпрос, както и с какво произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът Б. В. А. чрез пълномощника си адв. Д. взема становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IІІ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото е образувано по предявен от [фирма] установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че в поддържания от Агенцията по вписвания национален електронен имотен регистър е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство - удостоверяване на право на собственост въз основа на недействителен нотариален акт - констативен нотариален акт № 141/2010г. на нотариус Р. Д., рег. № 274 на НК. Фактическите обстоятелства на предявения иск се основават на доводи за съставяне на констативен нотариален акт въз основа на документ с невярно съдържание /обяснителна записка/, в резултат на което е удостоверено несъществуващо право на собственост. Вписването на този нотариален акт също било нищожно, поради обстоятелството, че удостовереното право на собственост не съществува. СРС с определение от 25.11.2013г. е приел, че предявеният иск по чл. 90 ал.1 т.3 ЗКИР във вр. с чл.124 ал.1 ГПК, вр. чл. 576, вр. чл.574, пр.1-во от ГПК, е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. С въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по така предявения иск поради недопустимост на същия с оглед липсата на правен интерес. Решаващият извод на двете инстанции по същество е обоснован с това, че от изложените фактически твърдения в исковата молба следва да се направи извод, че ищцовото дружество цели правен резултат, насочен към оспорване на правата на собственост на ответника, които са констатирани с издадения нотариален акт. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия процес. В тази връзка за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск. Вписването има оповестителна и защитна функция. Всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. С посочения установителен иск е недопустимо да се оспорва титулярството в правото на собственост. За целта ищецът следва да предяви установителен иск за собственост.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните :
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В случая формулираният от частния жалбоподател въпрос не обуславя решаващата воля на съда. По този въпрос не е давано правно разрешение от въззивния съд. Въпросът не стои в основата на решението и не обуславя правната воля на съда. Същият е формулиран от касатора в контекста на поддържаните оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, вследствие на което са обосновани и неправилни крайни изводи. Тези оплаквания не подлежат на преценка в стадия на селектиране на жалбата. С оглед изложеното се обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната - води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 и 3 от чл.280 ал.1 ГПК. В случая обаче не са налице и поддържаните специфични предпоставки. Липсата на обосновка от страна на касатора относно поддържаните основания , както и липсата на позоваване във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.2 на конкретни влезли в сила съдебни актове, чийто обхват категорично не включва актовете, постановени в рамките на същото исково производство, прави невъзможна преценката на касационната инстанция досежно въпроса налице ли е или не твърдяното основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 5663 от 17.03.2014г. по в. ч. гр. д. № 585/14г. на СГС.
Определението е окончателно.

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Цитирано в Определение от 20.01.2016 по ч. гр. д. № 6168/2015 на ВКС