Решение от 16.01.2014 по гр.д. № 14918/2013 на СРС, 35-ти състав

Начало на блога

Обратно към окончателното Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС

Казус. През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг.  Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца общо 80-90 000 лв. щети за изгубения двустаен апартамент в София, който по актуални цени струва към 200 000 евро!

       1. На 16.01.2014 СРС уважава частичния иск. Това решение е публикувано тук

       2. На 03.05.2022 СГС уважава иска за остатъка

       3. На  01.03.2023 Апел. съд София потвърждава Р. на СГС

       4. На 21.02.2024 ВКС не допуска

.

РЕШЕНИЕ
гр. С., 16.01.2014 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 35-ти състав, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14918 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът е сезирал съда с кумулативно обективно предявени искове, осъдителни по характер, за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновно противоправно поведение на служители на ответниците, на които служители е възложено да извършват дейност, а при условията на евентуалност искове само срещу ответника Агенция по вписванията - с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.12.2009г. с разпореждане на съдия по вписванията В. С. била заличена вписаната възбрана на недвижим имот, който бил предмет на разпоредителна сделка. Ищецът поддържа, че не би сключил сделката, ако е знаел, че има възбрана върху имота, а за липсата на такава му било издадено удостоверение за тежести Агенция по вписванията. Поддържа, че с влязло в сила решение е установено, че заличаването на възбраната е нищожно действие, а последното е причинило имуществена вреда на ищеца в размер на платената цена от 63600 лв. Поддържа, че тъй като нотариалното действие е нищожно, то има право на обезщетение от датата след сделката до предявяване на иска. По изложените съображения моли съдът да осъди солидарно Министерство на правосъдието и Агенция по вписванията да му заплатят обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 10001 лв., предявен като частичен иск от сумата 63600 лв., както и сумата от 3410.03 лв., представляваща обезщетение за забава върху 10001 лв. за периода от 16.12.2009г. до 11.03.2013г. При условията на евентуалност моли съда да осъди ответника Агенция по вписванията да му заплати същите суми.
Ответникът Агенция по вписванията, в срока по чл.131 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че искът срещу него е недопустим, тъй като действията на служителите на АВ са само технически, а не разпоредителни. Поддържа и че искът е неоснователен, тъй като съдията по вписванията е служител към Министерство на правосъдието.
Ответникът Министерство на правосъдието, в срока по чл.131 ГПК, не представя отговор на исковата молба, не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.  

С. районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по реда чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт № 29, том ІI, рег. № 11914,  дело № 208 от 2009г. на нотариус П. П., с район на действие СРС, вписан под № 157 в НК на РБ, от който се установява, че въз основа на покупко - продажба ищцовото дружество е придобило от „АСЖ инженеринг" ООД собствеността върху описания в нотариалния акт недвижим имот, по отношение на който се твърди, че е извършено неправомерно заличаване на възбраната.  
От представената по делото обезпечителна заповед се установява,че върху имота е била наложена възбрана по молба за допускане на обезпечение от М. И. М.
По делото е прието като доказателство заявление от 08.12.2009г. от Г. Ц. за заличаване на възбраната, върху което заявление е поставена резолюция „Да се отбележи", с дата 08.12.2009г. и подпис на съдия.
Представено е удостоверение за тежести изх. № 53871/2009г., видно от което възбраната върху имота е била заличена.
От представеното съдебно удостоверение по гр. д. № 3409/2008г. на СГС е видно, че допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрана не е било отменяно от същия съд.
По делото е приобщено като доказателство гр. д. № 17696/2011г., 29 с-в на СРС,  решението, по което е влязло в сила и от което се установява, че съдът е признал за установено по предявен от М. М. срещу „АСЖ инженеринг" ООД иск, че извършеното заличаване на наложената възбрана, вписана в АВ, е нищожно поради противоречие със закона.
Представени са четири броя фактури, от които се установява, че продажната цена за имота, закупен от ищеца и била изцяло заплатена от него.
От представеното по делото удостоверение на ЧСИ Ч. е видно, че за имота, по отношение на който възбраната е била неправомерно заличена, е била проведена публична продан, в резултат на която за купувач на имота е била обявена М. И. М.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно дадена, от която се установява, че средната пазарна цена за имота към 08.12.2009г. е 66653 лв., а към 15.12.2009г.- 65534 лв.  
От разпита на св. Д. се установява, че управителят на ищцовото дружество е направил справка за имота, преди покупко - продажбата, която е показала, че е имало възбрана, но тя е била „вдигната". Твърди, че и нотариуса е направил такава справка 3 - 4 дин преди сделката, като е извадил удостоверение за тежести. Нотариусът го е предупредил, че има срок от 4-5 дин до реално подписване на сделката и междувременно могат да се появят претенции, но управителя на ищцовото дружество помолил да провери допълнително дали всичко е наред след подписване на сделката и всичко е било наред.
По делото е разпитана св. П. - нотариусът, изповядал сделката, от показанията на която се установява, че справката за наложени тежести е била направена по желание на клиента. Твърди, че в случай, че се установи, че върху един имот има наложена възбрана, отказва сделката, а в случай, че същата се изповяда в самия нотариален акт се вписва, че съществува възбрана, каква е сумата и че парите ще отидат по тази сметка. Твърди, че управителя на ищеца не е имал никакви съмнения, че възбраната е била заличена.
В проведеното първо по делото съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с решение по гр. д. № 17696/2011г. на СРС, 29 с-в, е прогласено за нищожно поради противоречие със закона извършеното заличаване на наложената възбрана, както и че ищецът е заплатил на „АСЖ инженеринг" ООД сумата от 63600 лв.
В проведеното на 23.06.2014г. съдебно заседание съдът е отделил за безспорно и ненуждаещ се от доказване и обстоятелството, че съдия Велислава Симова се е намирала към процесния период в служебно правоотношение с Министерство на правосъдието, което й е възложило работата в Службата по вписванията, както и че е положила резолюцията на заявление от 08.12.2009г., с което е заличена възбраната, вписана в АВ, както и обстоятелството, че служители на АВ са извършили отбелязването, представляващо отбелязване в съответните книги и регистри на разпореждането на съдия Симова, като фактическо действие.

Други доказателства в предвидения процесуален закон срокове, от значение за предмета на спора, не са ангажирани.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
С доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже факта на увреждането, че същото е станало по разпореждане на съдията по вписванията В. С. от 08.12.2009г. за заличаване на възбраната, вписана в АВ под № 234, том ІV, рег. № 65964, вписана на 10.09.2008г., че вредите, които са причинени са следствие на противоправното поведение на служители на ответниците, т.е. да установи пряката причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и претърпените вреди, изразяващи се в сумата от 10001лв., както и възникване на солидарната им отговорност. В тежест на ищеца е да докаже размера на вредите си. Ищецът следва да докаже, че е претърпял описаните вреди, че те са в пряка причинна връзка, която е пряка и непосредствена последица именно с поведението на служителите на ответниците.
Съдът намира, че по делото беше безспорно доказано, че са налице вреди: заплащане стойността на имота, от който ищеца е бил отстранен поради неправомерно заличената възбрана. От представените по делото фактури се установява пълно заплащане на продажната цена, а това обстоятелство не се спори от страните. Установява се от удостоверението от ЧСИ, че за имота е била проведена публична продан и същият е бил възложен на друго лице. По делото не се установи договорът за покупко - продажба между ищеца и „АСЖ инженеринг" ООД да е бил развален, на което основание ищецът да претендира връщане на продажната цена. От разпита на св. Д. и св. П. се установява, че ищцовото дружество не би закупило имота в случай, че по отношение на същият е имала вписана възбрана. От показанията на св. П. се установява и че управителя на ищеца не е имал никакви съмнения, че възбраната е била заличена.
От страните не се спори, че съдия Велислава Симова се е намирала към процесния период в служебно правоотношение с Министерство на правосъдието, което й е възложило работата в Службата по вписванията., както и че е положила резолюцията на заявление от 08.12.2009г., с което е заличена възбраната, вписана в АВ.
От решението по гр. д. № 17696/2011г. на СРС, 29 с-в, се установява, че е прогласено за нищожно поради противоречие със закона извършеното заличаване на наложената възбрана.
Следователно увреждането е станало именно в резултат разпореждането на съдията по вписванията, поради което е и налице пряка причинна връзка между нейното поведение и настъпилото увреждане.
От приетата по делото ССЕ се установява, че средната пазарна цена за имота към 08.12.2009г. е 66653 лв., а към 15.12.2009г.- 65534 лв. Установява се и че ищецът е заплатил изцяло продажната цена, поради което искът срещу Министерство на правосъдието се явява изцяло доказан по основание и размер.    
Съдът счита, че ищецът не доказа солидарната отговорност на двамата ответника.
На първо място солидарната отговорност възниква само, когато е предвидена в закона или е изрично уговорена. В случая нито една от посочените хипотези не е налице.
На следващо място съдът счита, че не следва да се ангажира отговорността на ответника Агенция по вписванията. По изложените по - горе съображения резолюцията „Да се извърши отбелязването" изхожда от съдията по вписванията. Съгласно чл.280, ал.1 от ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията. Съгласно чл.570, ал.1, пр.2 от ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чиито район се намира имотът. Съгласно чл.18, т.1 от Устройствения правилник на АВ, службата по вписванията извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията. След като съдията по вписванията се е разпоредил няма как служителите на АВ да откажат да изпълнят разпореждането му. Обратното би било нарушение на закона. Заличаването на възбраната е извършено на основание разпореждането на съдията по вписванията и именно това действие: разпореждането е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.
Ето защо, искът срещу този ответник - Агенция по вписванията следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

По иска за лихва в размер на 3410.03 лв. за периода от 16.12.2009г. до датата на предявяване на исковата молба:
Поради основателността на главната претенция срещу първия ответник  Министерство на правосъдието следва да бъде уважена и акцесорната такава за заплащане на лихва. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане лихва се дължи от датата на увреждането. Съдът приема, че датата на увреждането е 25.01.2010г. - датата на която е извършено окончателното плащане на цената за апартаманта. Началната дата, която ищецът претендира е датата на сключването на нотариалния акт - 16.12.2009г. Видно от приложените по делото фактури обаче окончателната продажна цена е била заплатена на 25.01.2010г., на която дата са настъпили вредите за ищцовото дружество. За периода от 25.01.2010г. до датата на предявяване на исковата молба лихвата е в размер на 3293.86 лв., до която сума искът се явява основателен и доказан, като за разликата над 3293.86 лв. до пълния претендиран размер от 3410.03 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
        С оглед неоснователността на главната претенция по отношение на втория ответник  - Агенция по вписванията, следва да бъде отхвърлена и акцесорната такава за заплащане на лихва за периода 16.12.2009г. до датата на предявявяване на исковата молба в размер на 3410.03 лв.  

По разноските:
Страните своевременно претендират разноски. С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК спрямо ответника Министрество на правосъдието следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в размер общо на 1189.64 лв., представляващи държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковете.
На ответника Министерство на правосъдието, се дължат разноски в размер на 8.08 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
С оглед изхода на спора на ответника Агенция по вписванията, се дължат разноски в размер на 932.33 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения С. районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр. С., ул."С." № 1, да заплати на „ИТ Интелект" ООД, ЕИК 831181282, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Х. К." № 30, ет.5, ап.8, представлявано от управителя И. К. Й. сумата от 10001 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на дружеството, предявен като частичен иск от сумата 63600 лв., както и сумата от 3293.86 лв., представляваща лихва върху главницата от 10001 лв. за периода от 25.01.2010г. до 04.04.2013г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 3293.86 лв. до пълния претендиран размер от 3410.03 лв. и за периода от 16.12.2009г. до 24.01.2010г. като неоснователен и недоказан.  
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ИТ Интелект" ООД, ЕИК 831181282, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Х. К." № 30, ет.5, ап.8, представлявано от управителя И. К. Й. срещу Агенция по вписванията, гр. С., кв."Г. М.", ул."Е. Б." № 20 иск за сумата от 10001 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на дружеството, предявен като частичен иск от сумата 63600 лв. и иск за сумата от 3410.03 лв., представляваща лихва върху главницата от 10001 лв. за периода от 16.12.2009г. до 04.04.2013г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр. С., ул."С." № 1, да заплати на „ИТ Интелект" ООД, ЕИК 831181282, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Х. К." № 30, ет.5, ап.8, представлявано от управителя И. К. Й., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  сумата от 1189.64 лв., представляваща направените в настоящето производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.  
ОСЪЖДА „ИТ Интелект" ООД, ЕИК 831181282, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Х. К." № 30, ет.5, ап.8, представлявано от управителя И. К. Й., да заплати на Министерство на правосъдието, гр. С., ул."С." № 1, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 8.08 лв., представляваща направените в настоящето производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.  
ОСЪЖДА „ИТ Интелект" ООД, ЕИК 831181282, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Х. К." № 30, ет.5, ап.8, представлявано от управителя И. К. Й., да заплати на Агенция по вписванията, гр. С., кв."Г. М.", ул."Е. Б." № 20, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 932.33 лв., представляваща направените в настоящето производство разноски.  
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


 

.

Начало на блога

Обратно към окончателното Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС