Обяснения по въпроса какво е гражданско-правна измама и какво - наказателно-правна - статия от адвокат и съдебна практика

Начало на блога

Този материал е част от раздела Гражданско производство, което пък е част от раздела Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

.

Аз лично не мога да разбера каква е разликата между гражданско-правната и наказателно-правната измама. Чела съм и обясненията на проф. д-р Раймундов в книгата му "Документни имотни измами" и какво ли още не, и пак не мога да разбера. (бел. блогър, 13.02.2024)

.

КОГА Е НАЛИЦЕ ИЗМАМА КАТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ , ВИЗИРАНО В НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС И КОГА Е НАЛИЦЕ ИЗМАМА В ГРАЖДАНСКОПРАВЕН СМИСЪЛ?

статия от адвокат

Темата е изключително важна според мен, защото много често клиенти ме питат, защо например при сезиране на Прокуратурата , че са били измамени , получават Постановление, с което прокурорът е отказал да образува наказателно производство, поради наличие на гражданскоправни отношения.

.

Измамата в нейния наказателноправен аспект е насочена към извършване на измамливи действия , които оказват влияние върху волята на измамения , вследствие, на което той взима решение и извършва акт на имуществено разпореждане и с това причинява на себе си или на трето лице имотна вреда. Най- добро разграничение между наказателна и гражданска измама е налице при установена трайна съдебна практика на Върховния Касационен съд , който казва,че: „При престъплението измама сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дали поведението му може да бъде преценено като наказателноправна или

гражданскоправна измама." Решение № 153 от 07.03.2012 г. по нак. д. № 154/2012 г. на Върховен касационен съд

.

При гражданската измама едната страна винаги е подведена от друга страна да сключи някакъв вид договор чрез умишленото й въвеждане в заблуждение. Въведената в заблуждение страна никога не би сключила този договор , ако знаеше действителното фактическо положение, което умишлено не се съобщава от страна на този , който я въвежда в заблуждение. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС при гражданскоправната измама деецът има за цел не реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на съконтрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото сключване."

Решение № 153 от 07.03.2012 г. по нак. д. № 154/2012 г. на Върховен Касационен съд.. При гражданскоправната измама деецът има за цел не реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама безспорно не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на съконтрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото сключване."

Решение № 153 от 07.03.2012 г. по нак. д. № 154/2012 г. на Върховен Касационен съд.

.

Затова , ако някой Ви е накарал например да подпишете запис на заповед и Ви е въвел в заблуждение, че този запис на заповед например ще обезпечи сключен договор за наем, а в действителност не обезпечава този вид договор, тогава имаме наличие на измама в гражданскоправен аспект, защото от нас се крие действителното фактическо положение и ние вече сме въведени в заблуждение.

.

При наказателноправната измама деецът използва договорни отношения без намерение да се задължи по тях - т.е. договорните отношения се използват с измамлива цел, като деецът няма изобщо намерение да изпълни задълженията си.

.

Освен това при гражданскоправната измама неверните представи са относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като Законът за задълженията и договорите не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още по-малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда.

.

А що се отнася до измамата , която е криминализирана в чл.209 от НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, т.е. първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице, мотивирана от неправилната представа за нещата, или както посочих по-горе за незнание на измамения за действителното фактическо положение.

.

Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл.209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, т.е. умисъла за измама.

.

Следва да се отбележи различието в правните последици. Измамата по чл.209 от НК е престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на наказателна отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да отпадне дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда.

.

От обективна страна, за да е налице измама, е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение (чл.209, ал.1 от НК) или със същата цел да използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого (чл.209, ал.2 от НК). Основна характеристика на измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.

.

Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква, вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение може да настъпи както в имуществото на измамения, така и в имуществото на трето лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения.

.

Затова много внимателно трябва да се подхожда при наличие на заблуда, за да се разбере по кой път най-добре т.нар. измамено лице може по максимално най-добър начин да защити своите права и законни интереси като за целта сезира компетентните институции , които за измама в наказателноправен смисъл е компетентна Прокуратурата, а при наличие на измама в гражданскоправен аспект- съдът .

.

Решение от 10 април 2012 по КНД №154/2012 на ВКС

http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=0096BA6B88B66BEEC22579DC0046EBC9

(някаква жена обещавала на разни хора, че ще им достави коли от Западна Европа, вземала им парите и не доставяла колите; защитата ѝ твърди, че става дума за граждански отношения; ВКС отсича - в случая имаме наказателно-правна измама)

При съпоставката на гражданско- правната измама и измамата по чл.209 и сл. НК могат да бъдат отграничени различни елементи на съответните правни фигури. При гражданско- правната измама деецът има за цел не реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на съконтрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото сключване.

Наказателно правната измама представлява типично резултатно престъпление, като същото, съгласно константната практика на съдилищата и правната доктрина е довършено с извършване на имущественото разпореждане, респективно реализиране на имотната облага от извършителя. При това престъпление сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дали поведението му може да бъде преценено като наказателно- правна или гражданско- правна измама.

.

Решение от 06 юни 2017 по касационно дело № 367 / 2017 на ВКС

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/1B69998D5AA6434EC225813700408000

(търговец на месо обещал да плати на доставчика, но не му платил; на първа инстанция го осъдили за измама по НК, на втора го оправдали; ВКС потвърждава оправдателната присъда)

По делото не са установени тези обстоятелства, които определят измамата по смисъла на НК - извършени умишлено конкретни действия, с които подсъдимият да е въвел в заблуждение свидетелите Д. и М. (че ще им заплати по-късно договорената по сделката цена на трупното месо), без да има намерение и възможност да изпълни обещаното, а то да е направено единствено с цел да набави за себе си имотна облага и така да е мотивирал свидетелите да извършат определено имуществено разпореждане в негова полза (да му предадат месото), с което трайно да намалят своя патримониум чрез осъществяване на безвъзмезден и невъзстановим разход. Посочената по-горе изначална липса на намерение у подсъдимия Р. реално да се задължи по сключения договор, не е налице.

С действията си подс. Р. не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Поведението му еднозначно сочи на лошо изпълнение на търговска сделка между него - от една страна и свидетелите Д. и М. - от друга, а не всяко неизпълнение или лошо изпълнение на договореното осъществява наказателноправна измама. Не се установява по делото подсъдимият съзнателно да е въвел свидетелите в заблуждение, че ще им заплати по-късно, в уговорените срокове цената по сделките, което да е сторено единствено с цел реализиране за него на имотна облага и със съзнанието за причиняване на вреда. Взаимоотношенията между подсъдимия Р. и свидетелите правилно са оценени като такива с гражданско-правен характер.

.

Решение от 19.01.2009 по н.д. № 607/2008 на ВКС

http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=9C52DD95DDFD5F20C22577930056F645

За да оправдае подсъдимия, СГС, от една страна, е определил твърде тясно предмета на доказване на престъпната измама по чл. 209 НК; посочил е, че при нея деецът "изначално не е в състояние обективно да изпълни това, с което е мотивирал пострадалия към имуществено разпореждане" (мотиви, с. 7). Безспорно е обаче, че измамникът действа вредоносно и когато обективно е в състояние да изпълни поетото задължение, но въпреки това не възнамерява да го изпълни още при поемането му. Нещо повече - тъкмо последната, субективна особеност е характерен белег на наказателноправната измама (вж. и р. 1037/06 - І, Бюл. 8/07), а само понякога този белег се доказва косвено от липсата и на обективна възможност за изпълнение на задължението, поето към пострадалия.


.

Начало на блога

Този материал е част от раздела Гражданско производство, което пък е част от раздела Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

-


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2716

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.