Решение от 11.10.2016 на ОС-Монтана по в.гр.д. № 290/2016

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-

Въззивно дело за продажба на земя от несобственици, наследници на лице със същите три имена (вж първоинстанционното). Това дело показва, колко е важно документът за собственост да съдържа пълни и точни данни за собственика, а не само три имена, както е в повечето решения на ПК от 90-те на миналия век.  Вж също статията Валиден документ за собственост ли е решението на ПК

-

Решение №

към дело: 20161600500290

Дата:

11/10/2016 г.

Председател:

Членове:

Съдържание Р Е Ш Е Н И Е
Г.М.
10.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - М., граждански състав, в публично заседание на 10 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

ЧЛЕНОВЕ : Е. К.
Т.Ж.

при секретаря С.К. , като разгледа докладваното от съдията Ж. В. Г.д. № 290 по описа за 2016 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 20.06.2016 г.,постановено по Г.дело № 290/2016 г. Районен съд-М. е уважил предявените от М. Н. Н., Ц. Т. К. и Л. Т. Н. против В. П.К. , М. К., А." А., „. Ф. А. и „. А. Е. искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника- „. Ф. „А. , който чрез своя процесуален представител обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. Поддържа, че предявените искове са недопустими, като се излагат подробни доводи в тази насока . По същество твърди, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново,с което да отхвърли изцяло исковата претенция ,като му бъдат присъдени и разноските пред двете инстанции .
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищците, който взема становище за неоснователност на жалбата.
Постъпило е и писмено становище от процесуалния представител на ответниците В.К. и М.Г., в което се взема становище за основтелност на жалбата.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна ,като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че атакуваните сделки са нищожни на основание чл.26 ЗЗД/липса на съгласие/,поради което и е уважил така предявения иск.По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС съдът е констатирал,че ищците са собственици на процесните имоти и част от ответниците ги владеят без правно основание,поради което е уважил и този иск.
Настоящата инстанция не споделя изцяло правните доводи на първоинстанционният съд по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се основава на събраните доказателства по делото, настоящата инстанция възприема същата изцяло като правилна, поради което и не следва да бъде приповтаряна.
В случая обаче настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд относно наличието на хипотезата на чл.26 ЗЗД по отношение на процесните сделки.
Ищците твърдят,че атакуваните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени съответно с Нотариален акт № Х, том Х, рег.№ Х, дело № Хот 8.12.2008г., Нотариален акт № Х, том Х, рег.№ Х, дело № Хот 18.11.2008г. и с Нотариален акт №Х, том Х, рег.№ Х, дело № Хот 2012г. са сключени без тяхно съгласие,поради което и са нищожни на основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД -липса на съгласие.
В настоящата хипотеза е безспорно установено,че ищците не са страна по сделката,т.е. същите не са могли и съответно не са изразили никаква воля . Липса на съгласие ,като основание за нищожност на договорите има в случаите ,когато външната воля е обективирана чрез надлежно поведение,но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.В едни случаи правния субект може да осъзнава ,че не желае правните последици на волеизявлението си , а в други случаи- не е в състояние да осъзнае това.Касае се за случаи на изразяване на воля от непълнолетни ,недееспособни , при насилие ,шега , мислена уговорка. Очевидно е , че в конкретния случай нито са наведени относими доводи ,нито са събрани доказателства за такъв порок. Не може да се говори за такова основание за нищожност, когато воля въобще не е формирана. В настоящата хипотеза при атакуваните сделки са продадени имоти ,които не са собствени на продавачите, но е безспорно,че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а не поражда правни последици.Ето защо и съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.26 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС съдът намира следното:
При предявен иск по чл.108 от ЗС трябва да се докаже: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице която и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен .
Анализирайки доказателствата по делото се налага извода,че ищците са собственици на процесните имоти поради следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищците са наследници на Т. П. Н. б.ж. на с.С. О., починал на 14.01.2010 г., който пък е наследник на своя баща П.К. Н. б.ж. на с.с., починал на 1.01.1963г. не се спори също така, че с решение № 17/11.04.1995г. на Общинска служба по земеделие Г.М. са възстановени на наследниците на П.К. Н. земеделски земи, както следва: 1) полска култура от 13.001 дка, Хкат., в м. „Х", имот № Х; 2) полска култура от 12.200 дка,Х. кат., в м. „Х", имот № Х; 3) полска култура от 2.500 дка, Хкат., в м. „Х", имот № Хи 4) полска култура от 7.000 дка, Х кат., в м. „Х", имот № Х- и четирите имоти находящи се в землището на с.С. О. М., с граници и съседи, подробно описани в исковата молба.
От доказателствата по делото се установява също така,че тези имоти са продадени от ответниците В. П. К. , М. К. на „ А. Ф. А. и „.Е." А. .
Не се спори също така,че ответниците В.К. и М.К. не притежават права върху същите, а и събраните по делото доказателства са категорични в тази насока/ в тази насощка настоящата инстанция напълно споделя доводите на районния съд/ . А след като това е така, то се касае за продажба на чужд имот.След като първоначалните продавачи не са притежавали правото на собственост, то и купувачите не са могли да придобият същото. При всяка от следващите продажби, в т.ч. и последната продажба, продавачите не са били собственици на имота, което обаче не прави сделките нищожни. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той не може да прехвърли правото, тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика на имота, не се отразява на действителността на сключените договори за продажба в отношенията между страните по него. Макар и валидни, те не могат да прехвърлят правото на собственост, поради което ищците не са го загубвали.
Налице са и останалите изискуеми предпоставки на чл.108 ЗС, поради което и изводите на първоинстанционния съд в тази насока са законосъобразни.
В жалбата се твърди,че искът с правно основание чл.108 ЗС е недопустим с оглед обстоятелството,че ищците не са единствени наследници на общия наследодател.
Това възражение е неоснователно.
С ТР № 91/01.10.74 г. по Г.д. № 63/74 г. на ОСГК на ВС е прието, че предявяването на иска за собственост по чл.108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от тях.
С решение № 1245/12.11.2008 г. по Г.дело № 5742/07 г. на ВКС V г.о. на състав на ВКС по предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК отм. - положителни установителни искове за собственост на идеални части от няколко недвижими имоти и иск с пр.осн.чл.108 ЗС за ревандикация на част от тях е изразено становище, че предявяването на иска с пр.осн.чл.108 ЗС е действие на обикновено управление и след като ищецът доказва право на собственост върху идеални части от спорните имоти не е пречка да иска ревандикирането им изцяло. Със същото решение е установено, че ответникът не е доказал противопоставими права, които да обосноват владението или държането върху целите имоти или части от тях и приета основателност на предявените искове с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК отм. и чл.108 ЗС. Същото становище е изразено и в решение № 1711/14.12.2000 г. по Г.дело № 293/2000 г. на ВКС IV г.о., а именно, че предявяването на иск с пр.осн.чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота и поради това може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да иска връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че решението следва да бъде отменено частично и и сковата претенция да бъде отхвърлена /по отношение иска с правно основание чл.26 ЗЗД/, като в останалата част като правилно следва да бъде потвърдено .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271,ал.1 ГПК Окръжен съд-М.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решението на Районен съд- М. от 20.06.2016г. по Г. дело № 436 / 2015 г.в ЧАСТТА,с която съдът е прогласил НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти, сключен на 8.12.2008г. с нотариален акт № Х, том Х, рег.№ Х, дело № Хот 2008г. на Б.П.-нотариус за района на РС М., вписан под рег.№ Хв регистъра на Нотариалната камара, с който договор В. П. К. от Г.М., У. „.№Х, вх. „Х", А.Х, ЕГН * и М. К. Г. от с.К. О.С. О. С. У. „Ген. К.Б."№ Х, ЕГН * продават на „. Ф. А. с посочените по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление гореописаните два броя поземлени имоти за сумата 8040.98 лева, договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти, сключен на 18.11.2008г. с нотариален акт № Х, том Х, рег.№ Х, дело № Хот 2008г. на Б.П.-нотариус за района на РС М., вписан под рег.№ Хв регистъра на Нотариалната камара, с който договор В. П. К. от Г.М.,У.".Х, вх.„Х", А.Х, ЕГН Х и М. К. Г. от с.К. О.С. О.С. У.„Ген. К.Б."№ Х, ЕГН * продават на „.Е." А. с посочените по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление гореописаните два броя поземлени имоти за сумата 3205.68 лева и договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти, сключен на 05.10.2012г. с нотариален акт №Х, том Х, рег.№ Х, дело № Х/2012г. на нотариус В.Т. за района на РС М., вписана под рег.№ Хв регистъра на Нотариалната камара, с който договор „.Е." А. с посочените по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление продава на „. А. Е. Г. М. описаните два имота (полска култура от 2.500 дка в м. „Х" и с площ от 7.002 дка в м. „Х"), поради липсата на съгласие на действителните собственици на продаваемите имоти - чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Н., Ц. Т. К. и Л. Т. Н. против В. П.К. , М. К., „ АГРОЕНЕРДЖИ" А., „. Ф. А. и „. А. Е. искове за обявяване на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД ЗА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти, сключен на 8.12.2008г. с нотариален акт № Х, том Х, рег.№ Х, дело № Хот 2008г. на Б. П.-нотариус за района на РС М., вписан под рег.№ Хв регистъра на Нотариалната камара, с който договор В. П. К. от Г.М., У. „.№ Х, вх. „Х", А.Х, ЕГН * и М. К. Г. от с.К. О.С. О. С. У. „Ген. К.Б."№ Х, ЕГН * продават на „. Ф. А. с посочените по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление гореописаните два броя поземлени имоти за сумата 8040.98 лева, договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти, сключен на 18.11.2008г. с нотариален акт № Х, том Х, рег.№ Х, дело № 3581 от 2008г. на Б. П.-нотариус за района на РС М., вписан под рег.№ Хв регистъра на Нотариалната камара, с който договор В. П. К. от Г.М.,У.".Х, вх.„Х", А.Х, ЕГН Х и М. К. Г. от с.К. О.С. О.С. У.„Ген. К. Б."№ Х, ЕГН * продават на „.Е." А. с посочените по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление гореописаните два броя поземлени имоти за сумата 3205.68 лева и договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти, сключен на 05.10.2012г. с нотариален акт №Х, том Х, рег.№ Х, дело № Х/2012г. на нотариус В.Т. за района на РС М., вписана под рег.№ Хв регистъра на Нотариалната камара, с който договор „.Е." А. с посочените по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление продава на „. А. Е. Г. М. описаните два имота (полска култура от 2.500 дка в м. „Х" и с площ от 7.002 дка в м. „Х"), поради липсата на съгласие на действителните собственици на продаваемите имоти - чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1933

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.