13 Jun 2019
-
С Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, бяха дадени отговори на част от противоречиво разрешаваните от съдилищата въпроси относно договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този вид задължителна застраховка е един от най-масово сключваните в България, поради което и възприетите от ВКС решения засягат мнозинството шофьори в България.
Основен фокус на тълкувателното решение е възможността - независимо от липсата на възникнал конкретен правен спор, застрахователят да иска прогласяване на нищожността на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Уважаването на подобно искане на застрахователя, по правило, би могло да доведе до отпадане на неговите задължения при настъпването на застрахователното събитие, включително спрямо третите увредени лица. Именно на тази опасност се противопоставя ВКС. Обществената значимост на тълкувателното решение следва от обстоятелството, че на практика всеки участник в движението по пътищата може да бъде трето увредено лице, спрямо което би могло да се направи възражение за нищожност на сключения застрахователен договор.
Върховния касационен съд на България допусна възможността застрахователят да иска прогласяване на нищожността на договора поради липса на съгласие, като изрично посочи, че такава липса не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните (в тази хипотеза договорът отново ще породи правното си действие, стига изявлението на страните да е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено - чл. 293, ал. 4 ТЗ). Върховният касационен съд обаче отрече възможността застрахователят да иска прогласяване на нищожността на договора поради това, че той е сключен от лице, което няма представителна власт за застрахования, както и поради това, че първоначално декларираните от застрахования данни относно самоличността на собственика, ползвателя и държателя на моторното превозно средство са неверни.
Неточното или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този случай застрахованият може да иска от застрахования разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство.
Във всички случаи, съдебното решение, с което е прогласена недействителността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е противопоставимо нито на третите увредени лица, нито на Гаранционния фонд. Основанието за това е, че всяко лице, което не е участвало като страна или като помагач на една от страните по делото, в рамките на което е прогласена нищожността, е трето лице спрямо силата на пресъдено нещо и не е обвързано от нея.
Прави впечатление, че тълкувателното решение е взето без особени мнения в рамките на ОСТК, което може да се разглежда и като гаранция за това, че за в бъдеще може да се разчита на уеднаквяване на съдебната практика по решените от ВКС въпроси.
-
Този материал е част от Застрахователна измама
-
Leave a comment