Решение № 56 от 15.10.2009 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС по в.гр. д. №141/2009

-

Източник: http://www.bgbas.org/reshenie.php?aWQ9MDAwMTAwMTImaGFzaD1hYTM4MGRkMjgwMWI5OWYyZDQ2ZTY2YjcyMjQyYTA1Yg==

Вярно е, че в нот. акт №181/1997 год., с оглед изпълнение изискванията по чл.476 б.д, вр. чл.482, ал.1 ГПК(отм.), е отразено и пълномощно №1117/09.09.93 год., но от представения заверен препис от страницата на регистъра за записване на протестите и за удостоверяване на съдържанието на частни документи, на подписи, на дати и на преписи от документи, задължителен за водене съгласно чл.148 ал.1 т.4 от Правилника за организация на работата на районните, окръжните и военни съдилища, действащ към момента на извършеното удостоверяване на подписите, се установява, че въззиваемата П. В. и общия наследодател на въззиваемите В. Г. Ж. са заверили подписите си върху 2 броя пълномощни, вписани с два последователни номера в регистъра, които са били с различно съдържание, видно от забележката направена в регистъра. Пълномощно под №1117/09.09.93 год. е за продажба в с. В., а пълномощно под №1118/09.09.93 год. е за продажба на апартамент в гр. Б..

Пред пъроинстанционния съд не е оспорено от въззивницата приетото като доказателство по делото пълномощно №1118/93 година, а е оспорен по реда на чл.154 ГПК(отм.) само представения и приет като доказателство препис от страницата на регистъра, в който са вписани частните документи, върху които е поискано извършване удостоверяване на подписите, като в самия регистър има положени подписи от лицата, поискали заверка на подписите си. Оспорването се отнася само до подписа на длъжностното лице извършило удостоверяването на подписите. Допуснатата, изслушана и неоспорена графологична експертиза е установила, че положените в регистъра подписи срещу отбелявнатията под №1117 и №1118 от 09.09.1993 година са направени от едни и същи лица, т.е. от В. Г. Ж. и от П. В. Т. спор, че лицето П. В. Т. и П. В. П. е едно и също лице, видно и от ЕГН-то отразено в пълномощното и върху исковата молба.). Няма твърдения от страна на въззиваемите ищци, че тези подписи в регистъра са на длъжностно лице, а и съгласно действащите разпоредби към 1993 година ГПК(отм.) и ПОРРОВС(отм.) няма изискване длъжностното лице, извършило отбелязването в регистъра да полага подпис. Удостоверяването на подписите се извършва върху самите частни документи, с печата и подписа на нотариуса или районния съдия. Фактът, че лицата, чийто подписи са удостоверени са положили подписи и в регистъра по чл.148, ал.1, т.4 от ПОРРОВС(отм.) означава, че са били изпълнени изискванията на чл.153 ал.1 от ПОРРОВС(отм.) - личното явяване пред нотариуса. Имайки предвид изложеното, АС Бургас намира направеното оспорване на документа за неоснователно. Безспорно от препис извлечението от регистъра по чл.148, ал.1, т.4 от ПОРРОВС(отм.) следва извода, че и двете пълномощни са заверени от едни и същи лица и е отразен вида на документа върху който е извършено нотариално удостоверяване, а именно пълномощно за продажба.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че обема на представителната власт се определя от изявленията на упълномощителя от което следва, че при направеното упълномощаване за продажба на недвижим имот, извършеното дарение ще е извън пределите на представителната власт на пълномощника. В настоящият случай следва да се отбележи, че след извършения отказ от наследство е било необходимо да се извърши ново упълномощаване, с оглед промяна в собствеността на недвижимия имот, но такова не е извършено, като въззиваемият ищец С. Г. не е имал представителна власт за 1/6 от процесния недвижим имот, за която е направил отказ от наследство.

Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че издадения нотариален акт съгл. чл.143 ал.1 ГПК(отм.) е официален документ, издаден от длъжностно лица в кръга на службата му, по установена форма и ред и съставлява доказателство за извършените пред него изявления и действия, но проверката на представителната власт, която е извършил районния съдия, изповядал сделката, не освобождава съда от задължението да извърши същото. При изповядване на договора по нот. акт №181/97 год., районният съдия е констатирал наличие на представителна власт за дарение, но с представеното и неоспорено от въззивницата пълномощно №1118/09.09.1993 год. е извършено упълномощаване за продажба. Въззиваемият ответник Г. , както в исковата молба, така и пред първоинстанционния съд по реда на чл.114 ГПК(отм.) е заявил, че е бил упълномощен да извърши продажба, а той е дарил имота от обич към децата си.

Апелативен съд Бургас приема, че извършеното нотариално удостоверяване от районния съдия на представените под №1117 и №1118 на 09.09.1993 година частни документи се отнася само до подписа и до датата върху частни документи, като в регистъра обаче е вписан и вида на тези частни документи / пълномощни за продажба/, тъй като се извършва нотариално удостоверяване на подпис и дата не абстрактно, а върху конкретен документ. Вярно е, че не е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието на документите, защото нотариалното удостоверяване на съдържанието се извършва, с надпис върху частния документ изпълнен от нотариуса, с който се удостоверява, че в деня на нотариалното удостоверяване документът има това съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа, който надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга(чл.486 ал.2 ГПК(отм.).

За да бъде установена нищожност на една правно сделка, в случая дарение на недвижими имот, поради липса на съгласие е необходимо да се установи, че същата е извършена без съгласието на собственика на имота.становено е по категоричен начин, че въззиваемият С. Г. е упълномощен от собствениците на имота предмет на дарението да продаде собствените им ид.части от недвижимия имот, находящ се в гр. Св. В. Дори и да се приеме, че при изслушването и удостоверяването на договора за дарение, материализиран в нот. акт №../1997 год. на районния съдия при РС Н. е било представено не пълномощно с №1118/93 год., приложено като доказателство по делото и неоспорено от страните, а пълномощно с №1117/93 година, което не е представено по делото, от отбелязването в регистъра по чл.148 ал., т.4 от ПОРРОВС(отм.), копие от който е представен се установява, че и пълномощно №1117/09.09.93 год. е също за продажба, а не за дарение, без значение за какъв имот. Въззивницата твърди, че упълномощаването е за дарение, но не представя доказателства в този смисъл, не е изискала нотариалното дело, а в нейна тежест е да докаже твърдяните от нея факти.

Предвид изложеното, съдът намира, че липсата на представителна власт за извършване на дарение, както и представителна власт за разпореждане с целия имот и липсата на последващо потвърждаване на сделката от упълномощителите, води до липса на изразено съгласие от страните по договора за дарение, поради което същото е нищожно на осн. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, от което следва, че предявените искове са основателни.

Имайки предвид изложеното, АС Бургас намира и предявения иск за обявяване нищожност на сделката по дарение на недвижим имот, находящ се в гр. Св. В. , извършена от С. Г. на Д. Г. , поради липса на валидно съгласие за основателен и доказан. Въззивната жалба се явява неоснователна.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те съвпадат с изводите направени от първоинстанционния съд, поради което решението на БОС следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба бе уважение.

Мотивиран от горните съображения Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №57 от 11.03.2009 год., постановено по гр.д. №617/2008 година по описа на Бургаски окръжен съд, с което е уважен предявения от П. В. П. от гр. С., ул.". №.. и С. В. Г. от гр. Н., ул.". №43, бл. Дюни 23 против Д. С. ва Г. от гр. Б., ж.к.."М" бл.446, вх. А, ет.5 и със съдебен адрес гр. С., бул.". №., ет.., ап..-адв. Р. К. за прогласяване на нищожност на договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр. Св. В. , общ. Н., обл. Б., сключен с нот. Акт №., том .., н.д. №2395/1992 год. на районен съдия при Районен съд Н. , поради липса на съгласие за извършване на сделката.

-