Решение от 18.03.2011 на СГС по ВНОХД № 2340/2010 г.

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Злоупотреба със средства по програма "Сапард". Оправдателна присъда - окончателна.

-

http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=HuP%2FLlmfp1Q%3D

-

С присъда от 15.02.2010 г. по н.о.х.д. № 12301/2008 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Й.Х.Ц. за невинен за това в периода от 19.06.2002 г. до 26.08.2002 г. в град София в сградата на държавен фонд „З.", Агенция „С.", чрез използване на документ с невярно съдържание - фактура с № 151/19.06.2002 г., в която е посочена завишена стойност на оборудване за хранене и поене на пилета - сумата от 799679, 75 лв. с ДДС, вместо действителната стойност на предмета на сделката - 165031 лв., да е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - субсидия в размер на 333199, 89 лв., собственост на Държавен фонд „З.", представляван от А.М.Д., с намерение противозаконно да го присвои, като имуществото да е в големи размери и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 3, пр. 1 (настояща ал. 4, пр. 1) вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СРП.

Подсъдимият Ц. е предаден на съд за това, че за периода 19.06.2002 г. - 26.08.2002 г. в София в сградата на държавен фонд „З.", функциониращ и като агенция „С." е направил опит да получи сумата от 333 199, 89 лв. чрез представяне на фактура № 151 от 19.06.2002 г. на неопределени в обвинението служители в регионалната разплащателна агенция в гр. Плевен на 08.08.2002 г., която фактура била документ с невярно съдържание, защото посочената в нея стойност на сделката - 799 679, 75 лв с ДДС, е завишена, а реалната стойност е в размер на 165 031 лв. В тази връзка съдът констатира, че обвинителната теза се изгражда върху твърдението, че сделката, обективирана в посочната фактура, е реално сключена, но клаузата за цената е уговорена привидно за третите лица.

За да се отговори на възражението на защитата за недопустим опит от страна на прокуратурата за изменение във фактическите рамки на обвинението едва в хода на пренията, се налага да бъде обърнато внимание на противоречията в тезата на обвинението, които не представляват процесуални нарушения, доколкото СРП е изложила фактите, които счита за относими към всеки съставомерен признак на инкриминираното престъпление:

- На първо място прокуратурата твърди опит за измамливо присвояване на сума в размер на цялата предвидена за отпускане субсидия вместо разликата между претендираната помощ - 333 199, 89 лв., и реалната, според обвинението, стойност на сделката - 165 031 лв., възлизаща на 168 168, 89 лв. Независимо от това, еднозначно твърдение в обвинителния акт, че сделка изобщо не е сключена, липсва. Подобни доводи изрично се излагат от прокурора в хода на съдебните прения пред първата инстанция, като се поддържа, че сделка няма и никаква цена не е реално платена от страна на бенефициента. Това противоречи на изложеното в диспозитива, че „реалната цена" на покупко-продажбата на оборудването е 165 031 лв, както и на твърдението в обвинителния акт, че „за да се плати за оборудването" „П." ЕООД е сключило договор на покритие за продажба на пилета на стойност 666 340 лв. От така възприетата от СРП констатация следва, че обвинението приема някакво плащане по сделката за извършено.

- На следващо място в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат твърдения за това, че закупеното оборудване е втора употреба, а в такива случаи изразходваните средства не се възстановяват от агенция „С.". В диспозитива подобни твърдения липсват, което означава, че съответно не им е придадено правно значение.

- По отношение на изпълнителната дейност на подсъдимия се казва, че тя е осъществена, като той е използвал документа с невярно съдържание чрез представянето му пред длъжностни лица от министерството на З.то. В същото време в диспозитива на обвинителния акт като начало на изпълнителната дейност е посочен моментът на създаване на фактурата и то от друго лице - от св. Г., представител на доставчика „А.И." ООД. Този момент предхожда с почти два месеца момента на представяне на фактурата от страна на подсъдимия със заявката му за плащане.

-Освен това в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че мястото на изпълнение на престъплението от страна на Ц. *** в сградата на агенция „С.", а в обстоятелствената част се казва, че подсъдимият е представил фактурата в гр. Плевен, като впоследствие фактурата е била изпратена в София от служители на плевенската регионална разплащателна агенция на 19.08.2002 г. и получена от служители на централното управление на 22.08.2002 г. Този въпрос не представлява необосновано фиксиране върху несъществена фактологическа подробност, защото документната измама като механизъм на извършване изисква прокуратурата да изясни кого подсъдимият е заблудил, което включва като първи етап уточняването на местоположението на деянието.

Посочените вътрешни противоречия в обвинението касаят концепцията на прокуратурата за естеството на противоправното поведение на подсъдимия, поради което и цялостната конструкция на твърдяното престъпление не съдържа ясна идея за почти всички съставомерни фактически признаци на твърдяното за извършено от подсъдимия престъпление - за изпълнителното деяние, за мястото и времето на извършването му, за паричния предмет на престъплението, за конкретното заблудено лице, за кое точно обстоятелство е било заблудено, за причинната връзка между поведението на подсъдимия и заблудата.

Наред с това, обстоятелствената част съдържа твърдения, които я дискредитират изначално и изключват съпричастността на подсъдимия Ц. в каквото и да е престъпление от вида на това, за което е обвинен. Става дума за тезата от обвинителния акт (на л. 3), че окончателните решения по втория етап - „контрол и оценка на изпълнението на одобрените проекти", следват „предложение от отделите на програма „С.". В потвърждение на тази позиция на обвинението е констатацията и от л. 9 от обвинителния акт, че на бенефициента „П." ЕООД е било отказано плащане по проекта „с предложение за отказ № 03/27.01.2002 г.", което означава, че самият отказ с всички произтичащи от него правни последици е различен и последващ предложението правен акт. Това пък от своя страна води до заключението, че според самата обвинителна теза субсидиите се изплащат, респ. се отказва изплащането им, не защото съответният правен субект представя оправдателни документи за извършени разходи, а защото служители на агенция „С." по предвиден в законодателството ред (Наредба № 14/18.05.2001 г.) установяват, че за конкретни разходи съществува, респ. не съществува, основание за изплащането им. При това положение измамливо поведение на което и да е лице е дефинитивно изключено. Прокуратурата не е могла да посочи конкретно измаменото лице, защото при тези обстоятелства такова обективно не би могло да има. Представянето на каквито и да е било документи от частноправните субекти в агенция „С." не е достатъчно, за да се формира окончателно убеждение у нито едно длъжностно лице, че съществува основание за изплащане на разходи. Следователно, подобно поведение не е годно да предизвика заблуда в служителите на агенция „С.", която да има правно значение.

Поради това въззивният съд приема, че дори фактическите констатации от обвинителния акт да бъдат напълно установени, при тази конструкция на обвинението, подсъдимият обективно не би могъл да извърши престъплението, в което е обвинен.

             Забележка. Съдиите редовно критикуват прокурорите за калпави обвинителни актове, а не виждат себе си.

Както вече беше констатирано, анализът на самото обвинение показва, че неговото описание отрича пряката непосредствена причинна връзка между деянието и съставомерните престъпни последици.

Обстоятелството, че подсъдимият е представил инкриминираната фактура заедно със заявката за плащане в регионалната разплащателна агенция в град Плевен се установява от неоспореното писмено доказателство - заявка за плащане.

Фактът, че субсидията не е била изплатена на „П." ЕООД, се възпроизвежда от писмения отказ на изпълнителния директор на агенция „С." - св. А.Д., в който е инкорпорирано и волеизявление за разваляне на договор № 137 от 18.06.2002 г.

Редът и контролът по предоставянето на финансовата помощ по програма „С." - общо и по конкретния проект, както и характерът и пределите на извършваните служебни проверки на информацията, предоставена от кандидата, се установиха от показанията на свидетелите К., И., М., П., Д., Г. и Д..

Всички посочени обстоятелства от главния факт на процеса се установяват еднозначно и безпротиворечиво, тъй като доказателственият материал не създава никакви трудности при изграждането на убеждението на съда по фактологията на разглежданото събитие. Дейността на настоящата съдебна инстанция по анализа на доказателствените източници и изграждането на собствено вътрешно убеждение по отношение на приетите за установени факти допустимо позволи допълването им, без съществени корекции.

Установените относими към обвинението факти обаче не кореспондират на съставомерните признаци на хипотезата на нормата на чл. 212, ал. 1 от НК (в редакцията към момента на твърдяното изпълнително деяние). Поради това, независимо от сгрешената изначално концепция на обвинението, доказаните обстоятелства по делото изясняват несъмнено, че подсъдимият обективно не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Безусловно се установява, че подсъдимият Ц. е представил инкриминираната фактура пред експерт от регионалната разплащателна агенция в гр. П., а не в гр. С.. Това именно е и служителят, върху когото подсъдимият пряко и непосредствено е въздействал. Установено е, че подс. Ц. е предал фактурата от 19.06.2002 г. не самостоятелно, а заедно с много други документи, без по никакъв начин тя да бъде отделяна от тях. Установено е още, че лицето, на което фактурата е била лично предадена от подсъдимия, не се е запознало със съдържанието й, а е направило проверка и то в присъствието на подсъдимия единствено на обстоятелството дали всички предвидени в Наредба 14 от 2001 г. документи са налични в досието на заявката за плащане на „П." ЕООД. Сравнявайки фактите от обвинителния акт с фактите, които се доказват по делото, за съда съществува задължението логически да подведе установените под хипотезата на правната норма на чл. 212, ал. 1 НК, доколкото те съществено не изменят обстоятелствената част на обвинението. За съставомерността на деянието, изразяващо се във въвеждането на някого в заблуждение чрез използване на опорочен документ и получаването на чуждо имущество с присвоително намерение, е необходимо: 1. деецът да въздейства непосредствено върху съзнанието на конкретно лице, така че да бъде изградена у него невярна представа за основанието, което изисква разпореждането му; 2. в резултат на създадената от дееца погрешна представа за действителното основание за плащането, физическото лице да се разпореди с правомерно държано/поверено му имущество по начин, че деецът да го получи без да има право на това.

В разглеждания случай поведението на подсъдимия не отговоря на обективните условия, посочени в хипотезата на чл. 212, ал. 1 НН, защото не е обективно годно да създаде такава погрешна представа у компетентно длъжностно лице, която да е достатъчна, за да премине то към разпореждане с имущество в негова фактическа власт и от това подсъдимият пряко да се облагодетелства.

(следва много смешно обяснение, бел. блогър)

Този правен извод се гради на основата на юридическата оценка на следните обстоятелства:

- Експертът, получил за първи път папката с документи от заявката за плащане на „П." ЕООД, не е имал за задача и не се е запознавал със съдържанието на инкриминираната фактура, нито със съдържанието на някой от останалите документи в досието. Той е направил само формална проверка за окомплектованост на заявката. При това положение той обективно не е изградил представа за никакви обстоятелства, обективирани във фактурата, просто защото не я е чел.

- Експертът от плевенската разплащателна агенция не е длъжностното лице, на което са поверени средствата, предназначени за изплащане на субсидиите по програма „С." и следователно, дори и да беше изградил погрешна представа по отношение на основанието за получаване на субсидията от Ц., обективно не би могъл да се разпореди в негова полза, така че подсъдимият да получи чуждото имущество неправомерно. Органът, който взима окончателните решения за разпореждане със средствата по програма „С.", е изпълнителният директор на държавен фонд „З." - агенция „С." - св. А.Д., с когото подсъдимият не е имал никакъв пряк контакт.

-

                Забележка. Естествено, че не е имал пряк контакт. И няма как да има. Процедурата минава през плевенския служител, който не чете и не проверява. Това обаче не означава, че престъплението не е съставомерно. Просто чл. 212, ал. 1 НК не трябва да се тълкува съвсем буквално.

-

Това означава, че предвидената нормативно процедура по отпускане на безвъзмездна финансова помощ изключва априори пряката причинна връзка между поведението на лицето, което я иска и евентуалното увреждане, в случай че е отпусната без правно основание.

-

                  Забележка. Следователно, злоупотребите със средства на програмата "Сапард" не трябва да се наказват, според съдиите.

-

В тези случаи винаги правопораждащият факт, от който би започнал вредоносният причинноследствен процес, би бил противоправно поведение на служител на агенцията - или дисциплинарно нарушение поради допусната небрежност или немарливост при извършване на изискуемите проверки по оторизацията за плащането или последващата документална проверка за движението на парите, или по-тежка проява, осъществяваща състав на престъпление по служба. Бенефициентът, в частност неговият представител, в различни хипотези би могъл да бъде съпричастен към извършеното престъпление по служба - като подбудител или помагач, ако в последния случай приносът му се изчерпва с изготвяне или представяне на неистински документи или такива с невярно съдържание. С други думи, ако не е налице съвместна престъпна дейност на съответното физическо лице, представляващо бенефециента, с конкретни длъжностни лица от агенция „С.", негова наказателна отговорност в рамките на така предвидения ред за финансиране по програма „С." би могла обективно да възникне самостоятелно единствено за извършено документно престъпление при споменатите хипотези. Документното престъпление обаче е формално по характер и не причинява съставомерни вреди.

-       

       Забележка. Не знам кому е хрумнала идеята, че документното престъпление е формално по характер, каквото и да значи това, (другите неформални ли са?) и че не причинява съставомерни вреди. Според мен вредите са си вреди. Струва ми се, че съдиите прекаляват с тази съставомерност.  

 -

- Не е приемлива тезата на държавното обвинение, че с инкриминираната фактура подсъдимият се е опитал да въведе в заблуждение друго лице, че цялата цена по сделката е платена. С фактура не се удостоверява факта на реално извършено плащане, още по-малко с такава, в която е отразено, че плащането ще се извърши по банков път. Вече беше споменат какъв е единственият начин да се удостовери реално плащане по банков път, поради което не е необходимо да бъде повтаряно. Когато пък плащането е касово, към фактурата се издава касов бон, удостоверяващ получаването на парите. Фактурата сама по себе си като първичен счетоводен документ не е доказателство за извършено реално плащане и следователно обективно не от естество да създаде заблуждение в тази посока у третите лица. В потвърждение на тази теза е предвиденото в приложение № 5 към чл. 25, ал. 5 от Наредба № 14 от 2001 г. в сектор „Месо и месопроизводство", че към заявката за изплащане на субсидията освен фактури трябва да се представят и касова бележка или съответен платежен документ, който да показва плащане от страна на бенефициента. Това недвусмислено показва, че самата фактурата не може да изпълни тази цел и следователно обективно не е годно средство за извършване на така повдигнатото обвинение.

- На следващо място съществено е да се изтъкне, че лицето, което има разпоредителна власт по отношение на предмета на престъплението - св. Д., не само не е имало пряк контакт с подсъдимия, но и е взел решение за отказа да се изплати помощта след предложение на лица, различни от подсъдимия Ц.. Това са експертите от отдел „Европейско финансиране", които след съдържателна проверка на банковата документация по заявката на „П." ЕООД се усъмнили за извършена злоупотреба. От друга страна, св. Д. в показанията си признава, че е бил силно повлиян от мнението на експертите от Европейската комисия за неизплащане на субсидията, което считал за задължително за себе си. С други думи, св. Д. е взел решението си не след въздействие от страна на подсъдимия, а след получаване на становище от орган на Европейския съюз.

               Забележка. Длъжностното лице Д. пък бил "силно повлиян от мнението на експертите от Европейската комисия за неизплащане на субсидията" - хайде пак несъставомерно, понеже в НК нищо не пише за повлияване от разумно мнение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от от 15.02.2010 г. по н.о.х.д. № 12301/2008 г. на Софийският районен съд (оправдателната, бел. блогър). Решението не подлежи на обжалване и протестиране, да се съобщи на страните за сведение.

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-