Семинар Актуални проблеми по исковете за защита на правото на собственост - 19.11.2016

-

Начало на блога

Този материал е част от раздела Съдебна практика - гражданско производство

-

 

Тълкувателни решения № 1/2012 г., 4/2012 г., 7/2012 г., 11/2012 г. 13/2012 г., 10/2012 г., 4/2016 г., 8/2016 г. на ОСГК на ВКС № 8/2012 на ОСГТК на ВКС

-

Целият семинар в pdf - 124 страници

-

стр. 6 "Искът за прогласяване нищожност на договор с вещно-прехвърлителен ефект не прекъсва придобивната давност. За прекъсването й, такъв иск следва да бъде съединен с иск за собственост."

стр. 6-8:Собственикът на вещта има на разположение различни искове срещу владелеца, с които да защити свои субективни права. Когато владението е придобито чрез нищожна прехвърлителна сделка, собственикът може да предяви иск за прогласяване на тази нищожност. При уважаване на такъв иск ще бъде установена липсата на придобивно основание за владелеца. Правният ефект на съдебното решение по чл.26 ЗЗД не се разпростира по въпросите за собствеността и владението на вещта. На следващо място собственикът може да предяви срещу владелеца и иск по чл.59 ЗЗД за обезщетяване за лишаването му от ползването на вещта. При уважаване на такъв иск ще бъде присъдено парично обезщетение. Съдебното решение няма да формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, тъй като произнасянето е само в мотивите на съдебния акт. Собственикът би могъл да предяви и установителен или осъдителен иск за собственост на вещта. Една от най-важните последици от предявяването на тези искове е смущаване на владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този момент. Тези последици настъпват при уважаване на исковете - чл.116, б."б" ЗЗД, вр.чл.84 ЗС. Само исковете за собственост, но не и исковете по чл.26 или чл.59 ЗЗД смущават владението и прекъсват придобивната давност. Това следва от приетото в т.VІ.13 на ППВС №6/1974 г.; решение №705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І ГО; решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, І ГО и др. Изрично в практиката на ВКС се приема, че исковете за нищожност на придобивното основание на ответника не прекъсват придобивната давност - решение № 401/12.01.2012 г. по гр.д. №895/2010 г. на ВКС, І ГО. Същото следва и от решение №170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№961/2011 г. ва ВКС, І ГО.

За да прекъсне придобивната давност, искът за собственост следва да е предявен срещу владелеца на вещта, а не срещу държателя. Именно владелецът упражнява фактическата власт, макар и чрез държател. На владелеца принадлежи и намерението за своене. Затова правните действия по смущаване на владението и прекъсване на придобивната давност следва да бъдат предприети спрямо него. Именно той следва да бъде обвързан и от силата на пресъдено нещо на иска за собственост. Ако се приеме, че придобивната давност може да бъде прекъсната и с иск на собственика срещу държателя, ще се препятства възможността владелецът, който има правен интерес, но не участва в съдебния процес, да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност до предявяване на иска за собственост. Така придобивната давност ще бъде прекъсната, без да е дадена възможност на материалноправно легитимираната страна да се позове на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се зачитат към един минал момент - момента на изтичането на давностния срок, съгласно приетото в т.2 на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради неучастието в процеса, владелецът няма да може да противопостави и други правоизключващи възражения, които да доведат до отхвърляне на иска за собственост, а оттам и до настъпване на последицата на чл.116, б."б" ЗЗД за отпадане на ефекта на прекъсването на придобивната давност. Същото важи и за препятстване на възможността той да се позове на недопустимост на предявения иск и да постигне прекратяване на производството по него, отново с ефекта на отпадане на прекъсването на придобивната давност.

В теорията също е застъпено разбирането, че искът, предявен срещу държател, не прекъсва придобивната давност на владелеца, който осъществява фактическата власт чрез този държател. В този смисъл проф.Витали Таджер, „Владение", издателство „Софи-Р" 2001 г., стр.228 и проф.Петко Венедиков - „Система на българското вещно право", Университетска печатница 1947 г., стр. 312 (№372 /361/ от изложението). В същия смисъл е и цитираното под линия в последния труд решение №135/1925г. на ВКС, ІІ отделение, чийто диспозитив е поместен на стр.309 в сборник „Юриспруденция на Върховния касационен съд" от 1925 г. със съставител Спиридон Игнатиев, в което се приема, че ревандикационен иск, предявен срещу наемателя, не прекъсва придобивната давност на наемодателя.

Настъпило прекъсването на владението има сила спрямо всички, а не само по отношение на този, против когото е насочена исковата молба, защото законодателят като дава защита на владението за обезпечение на обществения ред, установява реквизитите за владението също в интерес на всички, общо; затова ако владението е годно или не е годно да произведе правни последици, то това е по отношение на всички, а не само по отношение на този, които е причинил прекъсването. На това основание владелеца не само по отношение на собственика, който е подал исковата молба, прекъсваща владението, не може да иска запазването му, но също и по отношение на едно трето лице, което се е поставило във владението на вещта, за която се спори между собственика и първия владелец. В този случай той разполага само със защитата по чл.76 ЗС - арг. от чл.359 ГПК - но не и с тази по чл.75 ЗС. "

стр. 30 'Добросъвестност и недобросъвестност на владението:

Добросъвестност на владението - от значение е за срока за придобиване на вещно право върху недвижим имот въз основа на придобивна давност.

Определение - съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание /например при сключен договор за продажба с несобственик - от датата на сключване на този договор/ и се предполага до доказване на противното.

Понятието основание - юридически транслативен акт, насочен към пораждане на вещноправни последици - прехвърляне на собственост, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права. Юридическото основание като титул, на който се опира добросъвестното владение, не е синоним на документа като форма за валидност на транслативен правен акт. Юридическото основание на владението е актът като цяло - с волевото си съдържание и форма, ако законът изисква такава под страх от недействителност. Субективната добросъвестност се свежда само до незнание пороците на юридическото основание, т.е. до обективната липса, начална или настъпила с обратна сила на целените от юридическото основание транслативни резултати.

Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание /Решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г., ВКС, ІІ г.о./. Когато се касае до уреждане на частни отношения в които обществения интерес не се засяга, незнанието на правото е равносилно с незнанието на факта."

стр. 31: "Съгласно легалното определение по чл.70, ал.1 ЗС добросъвестното владение се свързва с наличието на правно основание /прехвърлителна сделка, административен акт с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивен иск относно правото на собственост или ограничено вещно право - т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974 г./ и незнание за порока на формата му или незнание, че праводателят не е собственик."

"- В т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974 г. е прието, че правни основания по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС са прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право.

- Нищожният договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие и като такъв не е годен да направил владелецът собственик /независимо от това дали владелецът знае за порока на договора/, поради което такъв договор не е основание за установяването на добросъвестно владение. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС, обективирана например в т.10 от горепосоченото ППВС № 6 от 1974 г., решение № 193 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 1342 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и др. "

стр.31-32: 'Решение № 221/13.01.2014 г. по гр.д. № 2033/2013 г., ВКС, І г.о. - добросъвестен владелец ли е купувачът на недвижим имот от сънаследник, когато е налице хипотезата на чл.76 ЗН. - Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС , когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е опорочена. В съдебната практика на ВКС няма противоречие, че нищожният договор не може да породи правни последици и затова купувачът по такъв договор не може да има качеството на добросъвестен владелец - той не е придобил имота на годно правно основание поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Когато праводателят по нищожен договор предаде владението на приобретателя, последният може да придобие собствеността на оригинерно основание /придобивна давност/ ако владее най-малко десет години - чл.79 ал.1 ЗС."

стр. 32 'В решение № 127 от 17.08.2011г. по гр.д.№ 2014/2009 г. на ВКС, І ГО, е прието, че съгласно чл.70, ал.1, изр.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Прието е също, че първоначално съществуващата добросъвестност може да отпадне, ако настъпят определени последващи обстоятелства, каквото представлява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. От предявяването на този иск владелецът престава да се счита за добросъвестен и затова съгласно чл.73 ЗС дължи връщането на добивите и обезщетяването на собственика на имота."

стр. 33-34 Когато договорът е с опорочена форма за валидност /когато сделката е сключена в предвидената от закона форма, но тази форма има недостатъци, които не са били известни на приобретателя по договора/, владелецът е добросъвестен. В този смисъл са мотивите по т.10 от горепосоченото ППВС № 6 от 1974 г.

- Тъй като унищожаемият договор има вещно-прехвърлителен ефект, той е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

Решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр.д.№ 2014 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК - дали последващият приобретател, придобил права върху недвижим имот от купувач, легитимирал с договор за покупко-продажба, който впоследствие е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, дължи обезщетение на собственика за това, че го е лишил от ползуването на имота, на какво правно основание и от кога? - Съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването на сделката. С унищожаването се заличава не само правото на собственост на купувача, но и юридическият акт, от който то е произлязло. При това положение купувачът не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател. Последният обаче не може да се разглежда като лице, което е владяло имота без правно основание. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случай, че юридическото основание на праводателя на владелеца бъде унищожено поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел, че не е годно да прехвърли собствеността. Ето защо се смята за добросъвестен. Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства, каквото се явява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. От този момент - на предявяването на иска, престава да се счита за добросъвестен и затова съгласно чл. 73 ЗС дължи връщането на добивите и обезщетяването на собственика за ползуването на имота.

Решение № 292/5.11.2013 г. по гр.д. № 1291/2012 г., ВКС, ІV г.о. -добросъвестни владелци ли са лицата,осъществявали фактическата власт върху имот, върху който е наложена възбрана - Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията вписването е юридически акт с гражданско-правно действие,изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт,визиран в разпоредбата на чл.112 ЗС,и защита на приобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право.Значението на възбраната е,ако собственикът на имота го отчужди или обремени с вещно право,това да не може да осуети възможностите на други лица да осъществят определени права,които те имат срещу него.Този резултат се постига, като по силата на възбраната актовете на разпореждане,извършени от задълженото лице върху възбранения имот,се лишават от сила по отношение на лицето,в чиято полза тя е наложена.Тази относителна недействителност засяга и актовете,извършени от приобретателя, комуто притежателят на имота е прехвърлил собствеността или е учредил вещно право в негова полза.Ако този приобретател на свой ред извърши ново отчуждение на същия имот, налице ще е същата относителна недействителност. В колкото и патримониума да премине последователно обремененият с възбрана имот, лицето, в чиято полза възбраната е наложена,ще може да осъществи своето право,без да атакува веригата от последователни сделки на разпореждане.За това се извършва и вписване на възбраната - да се оповести на третите лица забраната за извършване на актове на разпореждане върху определен недвижим имот и че ако въпреки това се извършат такива,приемниците на собственика се излагат на риска да не могат да противопоставят правата си спрямо защитеното от възбраната лице.

Съгласно чл.70 ал.1 изр.1 ЗС владелецът е добросъвестен,когато владее вещта на основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е собственик.Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание,като същата се предполага до доказване на противното - чл.70 ал.1 изр.2 и ал.2 ЗС.Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени обстоятелства,каквото се явява вписването на възбрана като обезпечение и съответно предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването като извършеното разпореждане с правото на собственост в полза на трети лица няма сила спрямо вписалия възбраната,респективно исковата молба преди вписване на акта,от който купувачите черпят права.Отношенията между страните следва да се уреждат от правилата относно конкуренцията между вписаните актове,касаещи един и същи имот."

стр. 68: "Определение № 742/18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5372/2015 г., IV г.о. - допустим ли е искът по чл. 124 ГПК, в който ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност и присъединено владение от праводателя им при положение, че в предходен заведен срещу тях иск и висящ процес с правно основание чл. 108 ЗС в срока за отговор по чл. 131 ГПК не са се позовали на придобивната давност, тъй като към този момент съответния давностен срок не е бил изтекъл, както и въпроси за допустимостта на иска за собственост, когато за същия имот и между същите страни е налице друго висящо производство или това производство е приключило с влязло в сила решение - Искът за собственост по чл. 124 ГПК, в който ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност в случай, когато в процес по по-рано заведен срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС за същия недвижим имот и между същите страни той не е релевирал възражения за придобивна давност, е допустим когато се твърди, че изтичането на давностния срок е настъпило след приключването на съдебното дирене във въззивна инстанция. В този смисъл е и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давностния срок."

стр. 68-69: "Вписването на исковата молба за признаване право на собственост върху недвижим имот има оповестително действие. Лицата, на които ищецът е прехвърлил спорното право в хода на висящия процес, се считат за уведомени за наличието на правен спор за принадлежността на прехвърленото им вещно право от вписването на исковата молба, поради което не може да им бъде признато качеството „добросъвестни владелци" по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Те могат да се позоват на придобивна давност с начален момент на срока по чл.79, ал.1 ЗС от датата на сключване на договора като недобросъвестни владелци.

Предявяването на иск за признаване правото на собственост прекъсва придобивната давност по отношение на ответника и неговите правоприемници /в този смисъл постановените по реда на чл.290 ГПК решение №97/27.07.2015г. по гр.д.№6353/20914г. на Второ ГО на ВКС и решение №80/07.07.2014г. по гр.д.№5441/2013г. на Второ ГО на ВКС/, но не и по отношение на ищеца. Предявилото иска лице не би могло да прекъсне течението на собствената си давност с каквото и да било свое действие или изявление, освен с признание правата на противната страна."

Забележка. Така значи, "вписването на исковата молба за признаване право на собственост върху недвижим имот има оповестително действие. Лицата, на които ищецът е прехвърлил спорното право в хода на висящия процес, се считат за уведомени за наличието на правен спор за принадлежността на прехвърленото им вещно право от вписването на исковата молба, поради което не може да им бъде признато качеството „добросъвестни владелци" по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. " А вписването на нот. актове на майка ми? Тяхното оповестително действие - какво? Няма значение ли?

стр. 71-72 Гадното ТР 11/2013: "Тълкувателно решение № 11 от 31.03.2013 г. по т.д. № 11/2011 г. на ОСГК на ВКС - Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.

Решение № 19/25.03.2015 г. по гр.д. № 7783/2013, II г.о., решение № 113 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 6740/2013 г., I г.о., решение № 239 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 6619/2014 г., I г.о. - нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

При тези разяснения и с оглед на настоящия случай, при който всяка от страните разполага с нотариален акт за собственост, то всяка страна дължи доказване на фактическия състав на своето придобивно основание.

Тълкуването се отнася за всички случаи, когато и двете страни разполагат с документи за собственост, независимо от тяхната форма - напр. констативен нотариален акт за едната страна и решение на общинска служба земеделие /поземлена комисия/ за възстановяване правото на собственост за другата страна."

стр.103 За грешки в кадастъра (по подразбиране в скиците на ОСЗ) не можем да съдим ОСЗ "Основната функция на разписната книга, а сега та кадастралния регистър е информационно-оповестителна, но той не доказва и не създава вещни права. Записването в разписната книга на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост. Защитата на това право следва да стане с исковете за собственост, а не с иска за грешка в кадастралната основа, защото промяната в записването на недвижим имот в разписната книга, респективно в кадастралния регистър се извършва въз основа на документ за собственост. Не е необходимо за извършване промяна в записването да се представи влязло в сила решение за установяване на грешка, или непълнота в кадастъра, както това се изисква при неправилно заснемане на недвижим имот в кадастралния план, респективно в кадастралната карта. Разписната книга, респективно кадастралния регистър следва да отразява правото на собственост по действащия план, доказано с документи за собственост, или влезли в сила решения, с които са уважени искове за собственост именно към този момент. По тези съображения, съдът намира, че не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на грешка, или непълнота в разписната книга, респективно в кадастралната карта, когато имотът е заснет с действителните му граници, но неправилно са отразени титулярите на правото на собственост в разписната книга, защото дори да бъде уважен такъв иск, съдебното решение по него няма да бъде основание за изменение на кадастралния план, касаещо предвижданията по подробния устройствен план"

стр. 121 За цени и (не)допустимост на исковете 'По исковете за нищожност, унищожаемост, разваляне на договор и по чл.19, ал.3 ЗЗД - държавната такса е в размер на 1 % от цената на иска"

'2а. по иска по чл.108 ЗС съдът постановява установителен диспозитив за правото на собственост и осъдителен /уважава или отхвърля/ за предаване на владението. В решенията, които не съдържат установителен диспозитив, но в мотивите е прието, че ищецът е собственик, е допусната очевидна фактическа грешка.

Установителен диспозитив не се постановява когато се иска връщане на даденото по нищожен, унищожен или развален договор на основание чл.34 или чл.55 ЗЗД.

2б недопустимо е преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

2в. допустимо е по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК - до приключване на първото по делото заседание/ ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в исковата молба. В този случай съдът ще следва да даде на ответника нов срок за отговор срещу приетия за разглеждане нов иск и да ангажира доказателства във връзка с него"

-

Начало на блога

Този материал е част от раздела Съдебна практика - гражданско производство