Разходите за пътни и дневни се признават от европейското право

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство 

-

Източник: Блог на адв. Станислав Станев, Пловдив, май 2017

-

                В чл. 144, буква „б" от Правилника на Съда на Европейския съюз изрично се казва, че се присъждат
„необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-специално РАЗХОДИТЕ ЗА ПЪТ и престой и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат"
               Ясно съзнавам, че този Правилник не може да попадне в хипотезата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и да намери пряко приложение. Но не бива да се забравя, че Съдът е една от основните институции на ЕС, част от който сме и ние. Както и че логиката, възведена в този Правилник, имплементира в себе си философията на развитите общества с капиталистическо - пазарно стопанство, каквото следва да е нашето.
              Така че, намирам за уместно тези наши съдии, които срещат трудности да приложат описаното по-горе тълкувание на чл. 78, ал. 1 ГПК, в частта за разноските за път (а и престой), да прегледат цитирания текст от Правилника на Съда на ЕС, да си спомнят как охотно присъждат разноски за път на вещи лица и да се замислят дали пък адвокатите и те не попадат в тази хипотеза. Защото инак, остава да приемем, че нашата професия е с „повредени гени", факт, от който започват да страдат и много съдии, когато решат да се присъединят към нас.
             А може би е време и Висшият адвокатски съвет НАЙ-СЕТНЕ да спре да се занимава с въпроси, които са важни нему и да положи усилия за въпросите, които вълнуват масовия адвокат.
            А дотогава, аз лично възнамерявам да продължават да водя битка за правото на логиката да съществува, т.е. да продължа да претендирам разноските за път, които клиентът ми се е принудил да плати, за да мога да го защитя.
          Специално указвам на колегите, които имат навика да „блестят" в съсловния живот със собственото величие на чуждата идеи, да се позовават, за да избегнем моята досада и взаимното неудобство.

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство 

-