РС Габрово МОТИВИ към НОХД 182/2011

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Източник:  https://www.court-gbr.com/0070f511/18233011.htm
-
Тук съдът приема, че нотариусът е бил заблуден, въпреки че защитата на подсъдимия е изтъквала обратното (явно адвокатът на подсъдимия е бил запознат с  Решение № 550 от 11.11.2010 на ВКС по н.д. № 518/ 2010) Решението съдържа отлични обяснения за разликата между нотариалното производство и гражданското съдопроизводство.
-
подс. Г.П.М. е предаден на съд за това, че на 10.04.2009 година, в гр.Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага, действувайки като пълномощник на Р.Й.З. ***, с пълномощно Рег. № 1504 с нотариална заверка на подписа и Рег. № 1505 с нотариална заверка на съдържанието, двете от 25.03.2009г. на Й.П. - нотариус с Рег. № 297 на Нотариалната камара, с район на действие в района на ГРС, в кръга на своето пълномощие въвел в заблуждение А.Ц. - нотариус с Рег. № 359 на Нотариалната камара, с район на действие в района на ГРС - че Р.Й.З. е собственик на апартамент № 2 с площ от 40,10 кв. м., находящ се на улица *********** в град Габрово, като сключил договор за покупко-продажба на същият имот и прехвърлил собствеността на свое име, и в резултат на това причинил на реалния собственик на апартамента Б.Н.С. ***, имотна вреда в размер на сумата от 23 000 лева, представляваща големи размери - престъпление чл.210 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.209 ал.1 от НК (това не е обикновена измама, понеже е използван документ с невярно съдържание-пълномощно от името на несобственик, но по онова време чл. 212 НК е бил само за движимо иущество, бел. моя).
    Подс. Г.М. е предаден на съд и за това, че през периода 17.03.2008 - 13.05.2008г., в град Габрово, при условия на продължавано престъпление съзнателно се ползувал от неистински частен документ - Договор от 28.12.1989г. за продажба на държавен имот / Апартамент № 2 с площ от 40,10 кв. м., находящ се на ул.*********** в град Габрово /, съставен по реда на Наредбата за държавните имоти (този договор не е частен документ, а официален със доказателствена сила на нотариален акт, бел. моя), който употребил на 17.03.2008 година, действувайки посредством св. Б.В.Т., пред Невена Матева - нотариус с Рег. № 165 на Нотариалната камара, с район на действие в района на ГРС, и на 13.05.2008г. - пред Й.П., нотариус с Рег. № 297 на Нотариалната камара, с район на действие в района на Районен съд Габрово, за да докаже, че Р.Й.З. е собственик на имота, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК (това престъпление е във вр. с чл. 308 НК, бел. моя).
-
(делото е върнато от ОС-Габрово и сега повторно се разглежда от друг състав а РС Габрово)
-
По делото не е спорно, че св. Ц. (нотариус, бел. моя) наистина е била заблудена по отношение на обстоятелството, че подсъдимият извършва сделката в качеството на упълномощено от действителният собственик на имота лице, но доколкото самото заблуждение не е било възбудено, а само поддържано от него, явявайки се едновременно с това преимуществено формирано не от лично осъществените от М. действия като пълномощник за покупко-продажбата на имота при условията на чл.38 от ЗЗД, а от привидната редовност на правните основания / отразената в пълномощното едностранна упълномощителна сделка и тази по закупуването на апартамента с договора по реда на НДИ /, чрез които същият е легитимирал своите права, то причините за възникването на заблудата са били принципно друг.При тяхното съществуване и основаната на същите неправилна представа по отношение на породеното от пълномощното и от останалите документи заблуждение в нотариуса по повод на обсъжданото по-горе обстоятелство, може да става въпрос за измама, която обаче не би могла да се квалифицира по текста, възприет в обвинителният акт.И това е така, защото доколкото определящи за неговата съставомерност са личните действия на измамника, а между тях и формираните у св. А.Ц. погрешни представи в настоящия случай обективно не е имало причинно - следствена връзка, меродавни за възникването на тези възприятия са били завереното копие от договора за продажба по реда на НДИ и самото пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 25.03.2009 година, с чиято обвързваща доказателствена сила / заради формалното съответствие на същите с изискванията на закона / нотариусът се е  съобразил, но които / тъй като вписаните в тях факти не са отговаряли на обективната действителност поради това, че договорът не е бил писмено изявление на посоченото за негов автор лице, и по тази причина, след като З. не е купил  имота и не е бил собственик на същият, той не е разполагал с възможност да предоставя на друг упражняването на права, които сам не е притежавал / са представлявали неистински и неверен по своето съдържание частен диспозитивен / относно първият / и удостоверителен / за вторият / документ.
    Това, че в случая става въпрос за възникнало заблуждение у лице, което не е било притежател на апартамента и последният не се е намирал в негова разпоредителна или фактическа власт, също не означава, че нотариусът не може да представлява обект на наказателно - правна измама, както защитникът твърди.Вярно е, че свид. Ц. (нотариусът, бел. моя) не е собственик на имота, но ако се отчете даденото в чл.2 ал.1 от ЗННД определение за нотариус ("Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия", бел. моя), като същото бъде съпоставено заедно с изискванията в чл.2 ал.3 от ЗННД относно личната форма на действията и произтичащите от тях последици, свързани с прехвърляне на собствеността ("Нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия", бел. моя), съдът счита, че няма пречка тази свидетелка принципно да бъде адресат на измама, както е прието в обвинителния акт.В подкрепа на извод с такава насоченост е не само причинно-следствената връзка, която е възможно да съществува между действията на нотариуса по прехвърляне на имота, извършени въз основа на породените от заблудата негови неправилни представи, но и приложеното на л.38-39 от НОХД № 182/2011г. Решение № 834/16.11.2005г. по касационно дело № 271/2005г. на І-во н.о. на ВКС на РБ, което също е в подкрепа на тази възможност.Макар и да установява същата обаче, посоченото решение, както впрочем и свързаните с него актове на двете предходни инстанции / Присъда № 182/08.03.2004г. по НОХД № 324/2003г. на ГРС и Решение № 66/11.02.2005г. по ВНОХД № 191/2004г. на ОС Габрово - л. 33-37 и 40-42 /, не биха могли да наложат съставомерността на предявеното обвинение, тъй като при тях съдилищата са имали предвид казус с преките лични действия, чрез които измамник е заблудил нотариус и купувач в легитимността на лице, продавач по сделка, по който начин е била придадена изискващата се от закона форма за разпоредително действие с даден недвижим имот, докато в настоящия случай заблуждението не е настъпило от подобни действия, и не произтича от тях.Естеството на извършваната от нотариусът дейност също не води до извод, че той не може да бъде обект на наказателно - правна измама независимо от обстоятелството, че осъществяваната от този орган дейност по своя характер, а и по смисъла на съдебната практика - като например Решение № 461/01.07.2004г. по н.д. № 27/2004г. на ІІ н.о. на ВКС, притежава белези на юрисдикционна такава.И това е така, тъй като докато нотариалната дейност / въпреки присъщите на нея функции, характерни за съдебната власт с оглед на насочеността й към издаване на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ изгодни за молителят правни последици / остава с естеството на едностранно и безспорно охранително производство, то това не би могло да се каже за преобладаващата дейност на съдилищата по разглеждането на постъпилите при тях дела за защита и съдействие по повод на лични и имуществени права, която се развива в рамките на едно състезателно начало.Именно с оглед на това съдът, дори и в едноличен състав не би могъл да бъде обект на измама по смисъла на НК, тъй като дори и същият да бъде въведен в реално заблуждение / в резултат на представени неистински или с невярно съдържание официални и частни документи / по адрес на определени обстоятелства, които обуславят крайния изход от съдебния спор, то решението в това отношение най-малко ще подлежи на формиране от него след съпоставката на тези обстоятелства с останалите приложени и събрани / в това число и по силата на посоченото в чл.7 от ГПК служебно начало / доказателства и документи, каквито нотариусът по собствен почин / стига да не са предвидени за задължителни с оглед на самата сделка или да са поискани от страните по нея /, не е задължен да събира.

...изброените по-горе нотариални актове и сключените с апартамента сделки, са били отменени по реда на чл.537 ал.2 от ГПК от съда (тогава още е можело да се отменя нот. акт за покупко-продажба, сега вече не може - вж ТР 3/12 в пример № 12, бел. моя).Липсата на вещнотранслативно действие обаче е довела до практическата несъставомерност на предявеното обвинение, защото доколкото сделката не е могла да извърши реалното прехвърляне на собствеността, и свид. С. е останала действителен собственик на имота, същата не би могла да претърпи / а подсъдимият - да получи /, посочената имотна вреда, свързана с пазарната оценка на апартамента към датата за неговата продажба (собственичката не е изгубила правото си, следователно не е пострадала - същото сигурно ще твърдят и съдиите по нашето наказателно дело, като си върнем земите по гр. път, бел.моя).
    Като преценява събраните по делото доказателства и свързаните със същите данни, съдът намира, че установените обстоятелства водят до квалификацията на престъплението по друг, свързан с измама текст от закона.Както се посочи по-горе, използваните за изповядване на сделката документи се явяват неистински или с невярно съдържание, като в резултат на въвеждането в заблуждение, произтичащо от привидността на материализираните в тях сделки, от които подсъдимият е почерпил права, нотариусът е извършил прехвърлянето на имота.С оглед на това, доколкото в резултат на изложеното е получено и самото чуждо имущество, деянието на М. може да се счита за документна измама по смисъла на чл.212 ал.1 от НК.Налице са и другите изискуеми факти за приложението на този текст, тъй като полученото без основание / поради характера на документите и противоречието на отразените в тях обстоятелства с обективната действителност / имущество, е довело до придобиването от подсъдимият на възможност да се разпорежда с него, която / доколкото подобно действие се установява от последващата продажба на имота на свид. Ц., / от друга страна, е била придружена с намерението за своене.При наличието на тези фактически признаци, както и при напълно реалната възможност предмет на деянието да бъде недвижим имот - ТР № 34/22.11.1979г. по н.д № 24 за 1979г. на ОСНК, престъплението следва да се квалифицира като такова по чл.212 ал.4 пр.1-во във вр. с ал.1 пр.1-во и 2-ро от НК, бидейки съставомерно и от субективна страна.Въпреки изложеното обаче подсъдимият не би могъл да отговаря за него, и то не поради нещо друго, а поради обстоятелството, че към датата за осъществяването на измамата недвижимото имущество не е представлявало елемент от нормата на чл.212 ал.1 от НК.Поради това, и доколкото включването на същото като понятие е било извършено едва с ДВ бр.26/2010г., в сила от 09.04.2010г., извършеното от М. година по рано, тоест към датата 10.04.2009г., не би могло да съставлява към нея престъпление по смисъла на посоченият текст от обективна страна.
-
(чл. 212, ал. 1 НК наистина е бил неприложим, затова съдът правилно е оправдал измамника за документната измама; оправдават го и по чл. 209 НК - също правилно, защото измамата не е обикновена, а документна; потвърждават присъдата по чл. 309 НК, т.е. и този състав на РС Габрово смята, че договорът, равностоен на нотар. акт, е частен документ; трябвало е да бъде по чл. 308 НК, бел. моя)
-
 Въз основа на изложеното съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода 17.03.2008 година - 13.05.2008г., в град Габрово, при условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Договор от 28.12.1989г. за продажба на държавен имот   / Апартамент № 2 с площ от 40,10 кв. м., находящ се на ул.*********** в гр.Габрово /, съставен по реда на Наредбата за държавните имоти (такива договори са се издавали от длъжностни лица в кръга на службата им и са равностойни на нотар. акт, затова не са частни документи - вж чл. 93, ал. 5 НК, бел. моя), който употребил на 17.03.2008 година, действувайки посредством св. Б.В.Т., пред Невена Матева - нотариус с Рег. № 165 на Нотариалната камара, с район на действие в района на ГРС, и на 13.05.2008 година - пред Й.П., нотариус с Рег. № 297 на Нотариалната камара, с район на действие в района на Районен съд Габрово, за да докаже, че Р.Й.З. е собственик на имота, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, подс. Г.П.М., действувайки при формата на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.316 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, в извършването на което той бе признат за виновен.

-

(в крайна сметка го глобяват 5000 лв.)

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство