Определение №591/05.12.2016 по дело №60165/2016 на ВКС, ГК, I г.о.

Начало на блога

Това определение е част от материала Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи

Споменава се и в материала 2015-2016 Решения на ОС-Разград, Апел. съд Варна и ВКС

-

Източник: http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/444640/

-
Една фирма платила 60 000 лв на друга фирма за 300 тона царевица, обаче получила само 17,42 тона на стойност 3 484 лв. Подписали нотариално заверено споразумение за разваляне на договора, съгл. което втората фирма дължи на първата 56 516 лв. Въпреки споразумението обаче, задлъжнялата фирма отказала да върне парите. В съда първо се опитала да излъже, че е върнала парите, а като не минал номерът, поискала споразумението да бъде прогласено за нищожно, понеже при нотариалното удостоверяване на подписите липсвали данни за номера, датата, мястото и органа на издаване на документа им за самоличност. Първоинстанционният и второинстанционният съд отхвърлили иска за нищожност. ВКС не допуснал касация. По принцип всичко е точно - фирмата-тарикат си е получила заслуженото. Проблемът е, че тук ВКС твърди, че чл. 580 ГПК се отнасял само за нотариалния акт, а при заверка на подписите чл. 576 ГПК бил предвиждал, че то е нищожно само при нарушение на чл.589, ал.2 ГПК (подписите да са истински) - вж коментара ми по-долу.

-
 
Въпрос на касатора: 1. Следва ли при допуснато формално нарушение на изискванията за индивидуализиране на участниците в нотариалното производство, чрез посочване номера, датата, мястото и органа на издаване на документа им за самоличност, съгласно изискването на чл.580, т.3 ГПК във връзка с чл.590, ал.1 ГПК, нотариалното удостоверяване на подписите на страните по споразумението от 12.11.2014 г. да се счете за нищожно на основание чл.576 във връзка с чл.580, т.3 във връзка с чл.590, ал.1 ГПК ?

Отговор на ВКС (недообмислен): По първия поставен от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос /следва ли при допуснато формално нарушение на изискванията за индивидуализиране на участниците в нотариалното производство, чрез посочване номера, датата, мястото и органа на издаване на документа им за самоличност, съгласно изискването на чл.580, т.3 ГПК във връзка с чл.590, ал.1 ГПК, нотариалното удостоверяване на подписите на страните по споразумението от 12.11.2014 г. да се счете за нищожно на основание чл.576 във връзка с чл.580, т.3 във връзка с чл.590, ал.1 ГПК/ не е посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи.
-
В посоченото от касаторите решение № 42 от 10.02.2011 г. по гр.д.№ 423 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по реда чл.290 ГПК и като такова представляващо задължителна съдебна практика, е прието, че достатъчно данни за самоличността на участника в нотариалното производство се съдържат в нотариалния акт само когато в него са описани пълното име и ЕГН на лицата, номерът, датата, мястото и органът на издаване на документа за самоличност и че пропускът да се опише в нотариалния акт който и да е от тези елементи опорочава изискването за форма на нотариалния акт и прави нотариалното удостоверение нищожно съгласно чл.576 ГПК. Това решение е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като разглежда и разрешава въпрос за нищожност на нотариалните удостоверявания при издаване на нотариален акт /поради нарушение на чл.576 във връзка с чл.580, ал.1, т.3 ГПК, който изисква в самия нотариален акт да се съдържат пълните имена и ЕГН на лицата, които са участват в производството по издаване на нотариалния акт, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техните документи за самоличност/. Настоящият случай обаче касае друг вид нотариално удостоверяване- не издаване на нотариален акт, а само нотариална заверка на подписите на страните по споразумението от 12.11.2014 г. За този вид нотариално удостоверение чл.576 ГПК предвижда, че то е нищожно само при нарушение на чл.589, ал.2 ГПК /относно задължението за личното явяване пред нотариуса на лицата, чиито подписи се заверяват, и личното полагане на подписите на тези лица пред нотариуса или личното потвърждаване на вече положени подписи/, но не и при нарушение на чл.590 ГПК, ал.1 от който препраща към чл.580 ГПК, доколкото няма особени правила.

--

                  Мой коментар по отговора на ВКС, че чл. 580 ГПК се отнасял само за нотариалния акт, а при заверка на подписите чл. 576 ГПК бил предвиждал, че то е нищожно само при нарушение на чл.589, ал.2 ГПК (подписите да са истински). Според мен, това твърдение на ВКС е малко недообмислено, защото в чл.576 ГПК няма отделно предвиждане конкретно и само за заверката на подписи. В чл. 576 е предвидена нищожност на нотариалните удостоверявания - на всякакви нотариални удостоверявания, без разлика дали на подпис или на нотариален акт. ( вж чл. 576 ГПК тук по-долу). За да отговори правилно и законосъобразно на въпроса, ВКС е трябвало да каже, че съгл. чл. 590, ал. 1 ГПК, при заверка на подписите действително се прилага чл. 580 ГПК, обаче само "доколкото няма особени правила" (вж чл. 590, ал. 1 ГПК тук по-долу). Особените правила са в Наредба № 32 за архивите на нотариусите, където съгл. приложение № 6 към чл. 17 от Наредбата, при заверка на подписа в щемпела се вписват само трите имена и местожителството - не се пише нито ЕГН, нито документ за самоличност. Така - съвсем правилно и законосъобразно ВКС щеше да отговори на въпроса на касатора (отделен въпрос е, че образецът от приложение № 6 е безнадеждно остарял и причинява разнобой в нотариалните заверки).

-      

Справка - ГПК

Нищожни нотариални удостоверявания

 -

Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.

-

Начало на блога

Това определение е част от материала Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи 

-