Решение № 42 от 10.02.2011 на ВКС по гр. дело № 423/2010

Начало на блога

Този материал е част от Гражданско производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

-

Източник: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/f7bb5453c25ba502c2257a7b002d7312/dfc8907ed2bf715fc2257833004e5747?OpenDocument

-

Резюме. ВКС потвърждава решение на ОС-Плевен, с което е прогласена нищожност на нотариалното удостоверяване на цял нотариален акт на осн. чл. 576 вр. чл. 580, т. 3 (идентификация на лицето с три имена, ЕГН, л.к. и пост. адрес), само защото нотариусът е пропуснал да опише личната карта на участник в нотариалното производство: 'В съдържанието на съставения от нотариуса нотариален акт е пропуснато да се опише документа за самоличност на ответника Х. М. Правилно въззивният съд е приел, че този пропуск има за последица нищожност на нотариалния акт съгласно разпоредбите на чл. 576 ГПК вр. чл. 580, т. 3 ГПК." СУПЕР!

Същото важи и за удостоверителния надпис за заверка на подпис върху пълномощно вр. чл. 590, ал. 1 ГПК, макар че друг състав на ВКС се е произнесъл в обратния смисъл с едно недообмислено определение от 2016 г. - вж също материала Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за заверка на подписите

-

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

С., 10.02.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 423/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. М. М. от[населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. С. против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 701/16.12.2009 г., постановено по гр. д. № 896/2009 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Плевен № 1204/19.06.2009 г. по гр. д. № 1214/2009 г. и е постановено друго решение, с което са уважени предявените от В. Ц. П. и К. И. П. срещу Х. М. М. искове да се прогласи нищожност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договор за замяна на недвижим имот от 3.06.2008 г., обективиран с нот. акт № 181, том ІІ, рег. № 1867, н. д. № 264/2008 г. на нотариус Г. Б., рег. № 360 на Н. камара, поради липса на предписаната от закона форма и да се признае по отношение на Х. М. М. правото им на собственост върху недвижими имоти, находящи се в[населено място], [община], а именно: дворно място с площ от 1170 кв. м.-УПИ ІІ-189, кв. 21а по плана на селото, при посочени в решението съседи и дворно място с площ 1580 кв. м.-УПИ VІ-189, кв. 21а по плана на селото, при посочени съседи.
С определение на Върховния касационен съд № 474/10.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при липса на съдебна практика по приложението на чл. 576 вр. чл. 580, т. 3 ГПК /изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г./ с материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както следва: Следва ли при всяко малозначително и формално нарушение на изискванията на чл. 580 ГПК,...нотариалното удостоверяване да се счита за нищожно съгласно чл. 576 ГПК, свързан с тълкуване на правните норми в случаите, когато от съдържанието на нотариалния акт е безспорно кои са участниците в нотариалното производство, но не са спазени формалните изисквания за тяхното индивидуализиране.
Отговор на поставения въпрос:
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За някои видове сделки /между които е и процесната сделка-замяна на недвижими имоти/ законът предвижда форма за действителност на сделките - нотариална. При тези сделки спазването на нотариалната форма е материалноправно условие за тяхната действителност. Н. форма включва правило с чисто процедурен характер /напр. задължение на нотариуса да изповяда сделката в нотариалната си кантора, да провери самоличността на участниците в производството и собствеността на имотите, да назначи тълковник на немите, глухите и глухонеми лица, да прочете текста на нотариалния акт на участниците и да го подпише след като актът бъде одобрен и подписан от тях и пр./, както и изисквания към формата на документа и към неговото съдържание, изразяващи се в спазване на определени в закона реквизити. Съдържанието на нотариалния акт е регламентирано с чл. 580 ГПК, като данните относно самоличността на участниците в нотариалното производство, които нотариалният акт трябва да съдържа са посочени с чл. 580, т. 3 ГПК. Правната уредба на данните относно самоличността на участниците в нотариалното производство претърпя промени през изминалите години. При действието на редакцията на чл. 476, б. „в" ГПК /отм./, който е аналогичен с чл. 580, т. 3 ГПК/нов/ бе предвидено нотариалните актове да съдържат само данни за трите имена и местожителството на участниците. При началната редакция на текста на чл. 580, т. 3 ГПК е отпаднало изискване за описание на постоянния адрес и е въведено изискването за посочване на ЕГН. След първото изменение на ГПК през м. май 2008 г. /§ 23 ЗИД, ДВ, бр. 50/2008 г. г., в сила от 30.05.2008 г./ текстът на чл. 580, т. 3 ГПК е допълнен с въведено изискване за описание и на документа за самоличност-номер, дата, място и орган на издаване на документа за самоличност. Тези промени не са случайни. Тенденцията да се явяват пред нотариуса лица под чужда самоличност с подправени документи, за да извършват сделки и породената необходимост за защита на интересите на физическите лица обосновава необходимостта в нотариалните актове да се описват подробно документите за самоличност на участниците в нотариалното производство. Изискването за описание на документа за самоличност в нотариалния акт е с повелителен характер. Съгласно законовата рекламентация достатъчно данни за самоличността на участника в нотариалното производство се съдържат в нотариалния акт само когато в него са описани пълното име, ЕГН, номерът, датата, мястото и органът на издаване на документа за самоличност. Пропускът да се опише който и да е от тези елементи опорочава изискването за форма на нотариалния акт. Съгласно императивна на чл. 576 ГПК нотариалното удостоверяване е нищожно.

По касационната жалба:
Неоснователна е.
На 3.06.2008 г./при действие на последната редакция на чл. 580, т. 3 ГПК/ между ищците В. П. и К. П., от една страна и ответника Х. М., от друга е сключен договор за замяна на процесните недвижими имоти, за което е съставен нотариален акт № 181, том ІІ, рег. № 0867, н. д. № 264/2008 г. на нотариус Г. Б., рег. № 360 на Нот. камара. При изповядане на сделката нотариусът е проверил самоличността и дееспособността на участниците в производството, собствеността върху имотите, предмет на договора, както и наличието и редовността на изискуемите по закон скици, декларации и други документи, необходими за сключването на сделката. В съдържанието на съставения от нотариуса нотариален акт е пропуснато да се опише документа за самоличност на ответника Х. М..
Правилно въззивният съд е приел, че този пропуск има за последица нищожност на нотариалния акт съгласно разпоредбите на чл. 576 ГПК вр. чл. 580, т. 3 ГПК.
Доводът на ответника касатор Х. М., че се е явил пред нотариуса и е взел участие при сключването на сделката е ирелевантен, както и доводът, че документът му за самоличност е описан във всички други съпътстващи сделката документи /декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, чл. 25, ал. 7 ЗННД и пр./, тъй като тези документи не материализират изявленията на страните, с които се изразява самата сделка и изискванията на чл. 580 ГПК не се отнасят до тях. Неоснователно е и възражението му, че се касае само до технически пропуск. Поправка на нотариален акт се извършва само с нов нотариален акт и поражда действие за бъдеще от момента на подписването на акта за извършване на поправката.
По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила, а касаторът следва да се осъди да заплати на ответниците по касация направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 300.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 2.02.2001 г.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Плевенски окръжен съд, ІІ-ри граждански състав № 701/16.12.2009 г., постановено по гр. д. № 896/2009 г.
ОСЪЖДА Х. М. М. от[населено място], ул. „Г. К." № 5 да заплати на васил Ц. П. и К. И. П. и двамата от[населено място], ул. „Е. В." № 50А сумата 300.00 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.

-

Начало на блога

Този материал е част от Гражданско производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама