РС Попово МОТИВИ по НОХД № 27 по описа за 2017 г.

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Злоупотреба с фондове на ЕС. Ефективни присъди. Делото е започнало по чл.212, ал. 1 НК, но е изменено към по-тежко. Много интересен случай.Така би трябвало да работи правосъдната система.

-

Източник: http://www.rspopovo.com/spravki10.17/0070f517_027a0217.htm

-
Подсъдимият Р.Ш.А. е български гражданин, живущ ***, офис **,  с висше икономическо образование, неженен, осъждан, а подсъдимият А.Ш.А. ***, български гражданин, неосъждан, неженен, е негов брат.

А.А. е управител и едноличен собственик на капитала  на  „А. М." ЕООД, чиито предмет на дейност бил в областта на земеделието . Бащата на подсъдимите  - св. Ш.И. също бил управител на юридическо лице с предмет на дейност в областта на земеделието - „А. -Ч." ЕООД.

Подсъдимият Р.А., като лице притежаващо висше икономическо образование, се занимавал със счетоводството и финансите на двете дружества и бил упълномощен да ги представлява пред Общинска служба "Земеделие" - П..  Той имал опит в земеделието като земеделски производител и бил добре запознат процедурата по прилагане на схемите за директни плащания по чл. 38а, ал. 1,т. 1/схема за единно плащане на площ - СЕПП/ и т. 2/схема за преразпределително плащане - СПП/ от Закона за подпомагане на земеделските производители.

За  да кандидатстват и да получат двете  горепосочени дружествата подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, едно от необходимите условия, съгласно чл. 41, ал. 1, 3 от ЗПЗП, било, при ползване на правно основание на земеделски площи на други лица, тези площи  да се заявят пред Общинска служба Земеделие, за подпомагане като наети такива. В случая, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, следвало да се докаже наличието на  правното основание за ползване на тези земи, като се представят съответни едногодишни договори за наем, сключени със съответните собственици на земеделските площи, за които се претендира подпомагане. След регистриране на договорите в ОСЗ, на основание на чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП, следвало да се подадат заявления за подпомагане от името на двете  дружества по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, и при осъществяване на цялата процедура, да бъде  получено съответното подпомагане.

Чрез неустановен по делото начин, подсъдимите се сдобили с информация за вида, местоположението, площта, собствениците и идентификацията на множество земеделски имоти, находящи се в землищата на селата Д., Е., Л. и Т. и решили неправомерно да облагодетелстват дружествата „А. М." ЕООД и „А. Ч." ЕООД със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, като изготвят неистински договори, на които да бъде придаден вид, че изхождат от името на собствениците на земите като наемодатели, а след това да подадат съответните заявления  за  получаване на подпомагане по СЕПП и по СПП, без реално да имат правото на такова.

Така на неустановена дата подсъдимият Р.А. съставил 14 бр. неистински частни документи - едногодишни договори за наем на земеделска земя, както следва:
(изброяват ги)
Подсъдимият А.А.  от своя страна, на неустановена дата съставил 10 бр. неистински частни документа -  едногодишни договори за наем на земеделска земя, както следва:
(изброяват ги)
Заедно със съставените от двамата подсъдими договори в ОСЗ - П. били представени за вписване още 10 неистински договора, съставени от неустановено/и по делото лице /лица/, както следва:
(изброяват ги)
При извършената проверка от страна на служителите на ОСЗ обаче било установено, че представените договори са неистински, поради което незабавно бил подаден сигнал в полицията. На 22.07.2014г. неистинските документи /34 договора/ били предадени от С.Г. - ст. специалист при ОС "Земеделие" - П.  на инспектор ИП Х. Х.  с протокол за  доброволно предаване от 22.07.2014г. /л. 85, т. 3 от ДП/.
            Въпреки, че деянията на подсъдимите били разкрити, по част от представените за вписване в ОС "Земеделие" - П. договори били извършени плащани, както следва:
(изброяват ги)
    С обвинителния акт срещу двамата подсъдими е повдигнато обвинение по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2   от НК, за това че, в съучастие като съизвършители са направили опит, чрез използването на неистински частни документи- 34 бр. едногодишни договори за наем на земеделска земя,  да получат без правно основание чуждо движимо имущество - пари от фондове, принадлежащи на Европейския съюз на обща стойност 13407.19 лв., с намерението да го присвоят.
            Съдът  призна подсъдимите за невиновни и ги оправда по това обвинение поради следните съображения:

(не са съучастници, не са искали парите за себе си - не е съставомерно по ал. 1, но са злоупотребили с фондовете на ЕС, затова ги осъждат ефективно, бел. блогър)

             За престъплението по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
    При определяне размерна на наказанието ЛОС спрямо подсъдимия Р.А., съдът прие като отегчаващи вината обстоятелства миналата съдимост на дееца, факта, че процесното деяние е осъществено в изпитателния срок на предходното му осъждане.
    На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение  определеното на подсъдимия Р.А. с Определение № 78/26.09.2014г. по ЧНД № 172/2014г. на ОС - Търговище общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  ОТ ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС, постанови  да се изтърпи в затвор, при първоначален СТРОГ режим.
    На основание чл. 212, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр с чл. 54, ал. 1, вр. чл. 44, ал. 1, от НК съдът наложи на подсъдимия Р.А. наказание КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото, а именно ½ ид.ч. от недвижим имот с площ от 14.2520 дка, с пл.  № 001081, местността "Гаргаджик" в землището на с. Д., общ. П., което видно от приложената по делото справка от  Имотния регистър при Агенция по вписванията, Служба по вписванията  - гр. П., е негова собственост.
    Съгласно разпоредбата на  чл. 44, ал. 1 НК наказанието "конфискация" е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества, което в конкретния случай по силата на чл. 212, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК, съдът е длъжен да наложи кумулативно с наказанието ЛОС.
    При определяне размера на посоченото наказание, съдът взе предвид гореизложените отегчаващи вината обстоятелства и се съобрази с имущественото състояние на подсъдимия.
    На основание чл. 212, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр, с чл. 54, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, т. 7, предл. 2  от НК, съдът лиши  подсъдимия Р.Ш.А. от правото да упражнява дейност, свързана с усвояване на парични средства  от фондове на Европейския съюз за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.    
    Настоящият състав счита, че в така определения размер наказанието в максимална степен съответства на обществената опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца, обуславящи необходимостта подсъдимият да бъде лишен от правото да упражнява дейност, свързана с усвояване на парични средства от фондове на Европейския съюз за един по-продължителен период от време.
    При определяне размера на наказанието ЛОС спрямо подсъдимия А.А., съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващо вината такова немалкият брой на съставените и използвани чрез подс. Р.А. неистински документи /10 бр./.
    По отношение на подс. А.А., съдът намира, че разпоредбата на чл. 58, б. "а" от НК следва да намери приложение, доколкото степента на осъществяване на намерението на дееца е незначителна /извършено е плащане по четири договора от общо 10 бр. използвани, на стойност 663.19 лв. , от които 345.39 лв. по СЕПП и 317.80 лв. по СПП/, спрямо тази сума, която би била получена при довършеност на деянието - 5781.78 лева.
    Така съдът прие от една страна за необходимо, а от друга за достатъчно на подсъдимия А.А. да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
    Разпоредбата на чл. 212, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК, задължава съда да наложи наказанието "конфискация" кумулативно с наказанието ЛОС. От изисканите справки от Имотния регистър при Агенцията по вписвания, Община П., Областна дирекция "Земеделие" - Т. и ОДМВР - Т. не се установи подс. А.А. да притежава  имоти или друго имущество подлежащо на конфискация. (най-вероятно е успял да ги прехвърли навреме, бел. блогър) Ето защо, като съобрази указанията, дадени  в ППВС 2/1955г на ВС на РБ, съдът не наложи това наказание, макар и същото да е задължително предвидено.
    На основание чл. 212, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр, с чл. 54, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, т. 7, предл. 2  от НК съдът  лиши подсъдимия А. Ш.А. от правото да упражнява дейност, свързана с усвояване на парични средства  от фондове на Европейския съюз за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.    
    Съдът определи размера на наложеното наказание, отчитайки упоменатите по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като намира, че в така определения размер наказанието в максимална степен съответства на обществената опасност на конкретното деяние и ще окаже възпиращо и превъзпитателно въздействие спрямо извършителя на престъплението.


-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1894

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.