Чл. 51 от ЗНА (Закон за нормативните актове)

Начало на блога

Този материал е част от Често споменавани в този блог законови разпоредби

-

ЗНА

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта.
(2) Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50.

-

Из Стенограма от заседание на комисията по правни въпроси от 10.02.2016 г.

Давам думата на г-н Бойко Никифоров да ни представи основните тези, предложения и искания в Гражданската инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове и други законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22. Заповядайте.

Бойко Никифоров:
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест да ви представя исканията на Национална гражданска инициатива за тълкуване. Искам да направя една поправка на заглавието, посочено в дневния ред - „на основание чл. 51 от Закона за нормативните актове". Ние няма да тълкуваме Закона за нормативните актове, а на основание чл. 51 от него искаме да бъде направено тълкуване на Закона за съдебната власт - на част от него, на някои елементарни норми от ГПК, елементарни норми от Наказателния кодекс.
Понастоящем състоянието на съдебната система на всички е известно, че е абсолютно незадоволително. Гражданите нямат абсолютно никакво доверие в нея. И това се дължи не на това, че се оказва някакъв политически натиск върху Висшия съдебен съвет, а се дължи на елементарни нарушения на длъжностните задължения в съдилищата и в прокуратурата. За това ние се насочихме към създаване условия в българските съдилища най-накрая да се появи значението на истината. Защото гражданите са недоволни от съдебната система не от друго, а от това, че те не получават правосъдие в съдилищата. Всевъзможни процесуални хватки, всевъзможни нарушения на процесуалните закони и в много случаи незачитане нормите на закона.
Ако нашите предложения бъдат приети, до голяма степен ще се възвърне доверието на гражданите в съдебната система. Ако не бъдат приети, ще остане това състояние, което е сега и с тенденции това състояние да се влошава.
Нашите предложения и нашите искания стъпват върху принципа, който е заложен в Закона за нормативните актове и който досега никъде в България не е прилаган, а това е, че нормативният акт, когато е непълен или неясен, чл. 51 е точно това, задължително тълкуване дава неговият създател. Тук вече влизаме в несъответствието на това, което става в България, а именно че върховните съдилища - Върховният касационен съд издава тълкувателни решения, но не само върху практиката, която трябва да уеднаквяват, а си позволяват да тълкуват и норми на закона.
За това ние се обръщаме към Народното събрание на основание на чл. 51 от Закона за нормативните актове и искаме тълкуването върху тези норми да бъде извършено, както е съгласно закона, от неговия създател - Народното събрание.
Основните неща, които сме заложили в нашата инициатива, са в четири насоки.
Първата насока е по отношение на служебните задължения на магистратите, тяхната дисциплинарна отговорност и тяхната несменяемост. В Закона за съдебната власт и в Конституцията е посочено, че магистратите стават несменяеми и те могат да бъдат сменени само - изброени са ред неща, и е посочено и „за неизпълнение на други служебни задължения".
В Конституцията „тежко нарушение и несистемно изпълнение на служебните задължения".
Но никъде, нито в Закона за съдебната власт, никъде не е посочено кои са тежките нарушения на служебните задължения. Това дава възможност на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет да отказват разглеждането на сигнали срещу магистрати. Защото те казват: Ние имаме много сигнали на граждани, които са подавани до Висшия съдебен съвет, подавани до Инспектората, в които директно, съвсем директно е записано, че примерно еди-кой си съдия е излъгал в мотивите на решението, става дума за много груби неща. Пише в мотивите, че има доказателства на еди-кой си лист, но като го отвориш решението, там тези неща ги няма. На такъв сигнал, подаден до Висшия съдебен съвет и до Инспектората се връща отговор, че сред качествата, които трябва да има магистрата, това качество не съществува по закон. Тоест, истината не се изисква.
За това ние искаме да бъде записано като тълкуване на Закона за съдебната власт, че „служебно задължение на магистратите е установяване на истината в делата, удовлетворяване на всички искания на страните и делата, целящи установяването на истината, постановяването на съдебните актове единствено и в съответствие с нормативната уредба и истината според доказателствата в делото."
Тежко нарушение на служебното задължение е постановяване на съдебен акт в несъответствие с доказателствата по делото, отказ да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, когато има съмнение, че делото е решено в несъответствие с истината, постановяване на съдебен акт по собствена теза на съда, без да е била дадена възможност на страните да я оборят, отказ да бъде извършена проверка относно истинността и верността на оспорени в производството писмени доказателства, отказ на прокурор да образува проверка по сигнал, без да потвърди всички твърдени в него обстоятелства, затаяване на истина или потвърждаване на неистина в обстоятелствената част на съдебен акт или протокол от съдебно заседание и отказ да даде възможност на страна по дело или неин представител да докаже теза, като недопусне направени от нея доказателствени искания.
Това са все груби нарушения - нарушения на процеса, които водят до подмяна на диспозитива на решението, т.е. то не е постановено в съответствие с истината и нормите на закона.
Ние мислим, че няма да има човек, който няма да подкрепи тези искания, тъй като, ако те не бъдат подкрепени, това означава ние да легитимираме съдилищата и прокуратурата да работят така, без да установяват истината да решават дела по техни тези, които въобще не са спорени в процеса.
Това е по отношение на първия аспект.
Вторият аспект по отношение на въвеждане на истината като принцип в решаването на делата и силата на съдебните решения. В Гражданско-процесуалния кодекс е посочено, че нищожните решения могат да се отменят, без значение във времето.
Нашето желание е парламентът да направи тълкуване и да запише що е нищожно решение, защото в нито един закон и в нито един кодекс не е посочено какво е „нищожно решение". И когато се подадат искания за отмяна на решения поради тяхната нищожност, съдиите сами решават дали решението е нищожно или не, без да има някакъв критерий, върху който те да стъпят и да кажат, че решението е нищожно.
Всичко това ви казвам от гледна точка на гражданите какво гражданите очакват. Гражданите искат да бъде ясен и точен законът, за да могат, когато погледнат закона да нямат нужда от юридическо образование и да знаят, че при един евентуален спор без значение на каква тема, те ще се обърнат към съда и ще получат правосъдие. Ще получават разрешаване на спора, съгласно закона и обстоятелствата такива, каквито са. Ро този начин те ще могат да си планират живота ,ще могат да възпитават децата си, а не да ги учат на едни норми от закона, а когато излязат на улицата се сблъскват с нещо съвсем друго.
Благодарение на това, че българите не получават правосъдие, само през миналата година държавата са напуснали над 700 семейства.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Доста повече време дадохме за това изложение.
Ще поканя колегите от Инициативен комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки" да представят предложенията си. Заповядайте, колеги.

-

Още по темата за тълкувателната дейност на ВКС, граничеща със законодателна: ВКС не е законодателен орган и Пример № 13 

-

Начало на блога

Този материал е част от Често споменавани в този блог законови разпоредби

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1898

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.