Р Е Ш Е Н И Е

Номер       81               /        24.02.2014г.                 град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен граждански състав, на двадесет и трети януари  две хиляди и четиринадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател: Венцислав Маратилов

        Членове: Мариана Димитрова

                                                                      Красимир Лесенски

при участието на секретаря Г.М. като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д№1068 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и  следващите  от Гражданския процесуален кодекс.

         С решение на Пазарджишки районен съд №785 от 25.10.2013г. постановено по гр.д.№601/2013г. по описа на същия съд, е прието за установено по отношение на ответниците В. А. С. и А.К.С.,***-Радка Марова", ЕИК 906115276, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."Ц. И. А." №, със съдебен адрес в гр.П., ул."Л." №, вх."", ет.1 чрез адв. К.И., е собственик на дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо парцел VІІ, имот пл.№958 в кв.161 по плана на с.М.К, обл.П., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 100кв.м. на един редовен етаж, тавански етаж и приземен етаж като ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху имота на ищеца. Ревандикационният иск е отхвърлен по отношение на ответницата С.К.С. ***. Със същото решение ответниците В.С. и А.С. са осъдени да заплатят на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 366.67лв.

         Решението се обжалва в осъдителните му части с въззивна жалба подадена от ответниците А. и В. С. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.И.Л. ***. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил направеното от ответниците  възражение за придобиването на имота по давност от А.С., упражнявайки фактическа власт повече от 15г., считано от м.август 1997г. до края на 2012г. през който период извършил няколко ремонта на покрива на жилището, построил гараж в двора и засадил дръвчета и че е заплащал макар и нередовно данък за имота и такса смет. Акцентира се и на незаинтересоваността на ищцата  към имота с факта на неплащането на данъците и таксите и невписването на Постановлението за възлагане на имота по публична продан, като плащането им, съответно вписването му, било сторено непосредствено преди предявяване на иска. Изложен е и довод, че съдът безкритично  възприел показанията на свидетелите посочени от ищеца без да отчете тяхната заинтересованост както и последните твърдели неистини в показанията си. Не било обсъдено  представеното писмо от ТД на НАП- офис Пазарджик до ответниците Стоянови, с което последните се поканвали от данъчните органи да заплатят данъци за имота и такса смет.

Искането е да се отмени решението в обжалваните му осъдителни части и се отхвърли предявения иск срещу двамата въззивници с присъждане на направените по делото разноски.

         Няма постъпил  отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК

         Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

          Предявен е иск с правно основание в чл.108 от Закона за собствеността.

         В исковата си молба против В. А. С., С.К.С. и А.К.С.,***-Рада Марова" със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."Ц. И. А." № представлявано от Р. С. М., чрез пълномощника си адв.К.И. *** се твърди, че с постановление за възлагане от 25.02.2003г. по изпълнително дело №85/2001г., влязло в законна сила на 20.03.2003г. на ищеца е възложен имот с пл.№958, съставляващ парцел VІІ, с площ от 846кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда застроена на 100кв.м., на един редовен етаж, тавански етаж и приземен етаж, с разпределение:-на приземния етаж-гараж, лятна кухня, изба-укритие и стълбище, на редовния жилищен етаж-спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, на таванския етаж-спалня, две складови помещения и коридор, находящ се в с.М. К..Твърди се, че ответниците оспорвали собствеността на ищеца.Същите били канени многократно да предадат собствеността върху имота, владението и ползването върху същия, но последните  отказвали да сторят това, което пораждало правния интерес на ищеца да предяви исковата си претенция.Моли ищецът да се приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на процесния парцел и застроената в него жилищна сграда и същите се осъдят да му предадат владението и ползването на имота, с присъждане на направените по делото разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от тримата ответника чрез пълномощника си адв.И.Л. ***. Поддържа се, че предявеният иск е неоснователен тъй като ищецът не е собственик на имота , а такъв е станал ответника А.К.С., упражнявал несмущавано от никого владение върху него повече от 15г. Твърди се, че жилищната сграда била построена през 1997г., като през м. август на същата година, наследодателят на ответниците К. И.С. и съпругата му В. А. С., обявяват пред поканени в дома си гости, че предоставят собствеността и владението на целия имот на сина си А.К.С., който поема задължението да се грижи за тях, както и задължението да поддържа имота като поетите така задължения той изпълнявал и владял имота за себе си  повече от 10г. в резултат на което го придобил по давност през м. август 2007г. Твърди се, че в периода м.март 2003г. до месец ноември 2012г. ищецът ЕТ, не е предявил никакви претенции пред някой от собствениците поради което А.С. не  е разбрал за наличието на някакви тежести върху имота, както и за възлагането на същия през 2003г. на ищеца. Твърди се, че едва през зимата на 2012г. в дома им пристига жена с искане да сключи с ответниците договор за наем на което се противопоставил  А.С., заявявайки, че е собственик на имота. Изложен е и довод за придобиване на имота на основание кратката придобивна давност от 5г. като се поддържа, че А.С.  е владял имота като добросъвестен владелец на основание чл.79 ал.2 от ЗС поради което го е придобил в собственост преди имота да бъде възложен на ищеца с постановлението на съдебния изпълнител. Твърди се още, че ищецът е бил незаинтересован за този имот поради невписването на постановлението за възлагане по надлежния ред, и затова имотът се водел на името на К. И.С., съгласно  издадено удостоверение, изх.№58 от 31.01.2013г. на Кметство с.М. К., в което било посочено още, че този имот се владее от наследниците на К. С.. Навежда се извод, че А.С. не е можел да знае за възлагането на имота на ищцата. Като втори довод за незаинтересоваността на ищеца от процесния имот се изтъква, неплащането от ЕТ на данъци и такси за него, като такива са заплащани от А.С., с което се доказвало, че той владее имота за себе си. Твърди се, че ответницата С.К.С. не обитава процесния имот повече от 6години, и че последната заявява, че този имот е собственост на брат й, придобил го чрез несмущавано владение  продължило повече от  15г. Моли да се отхвърли иска като неоснователен.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Ищецът ЕТ се легитимира като собственик на парцел VІІ-958 в кв.161 по плана с.М. К., обл.П., целия с площ от 846кв.м и на построената в него  масивна жилищна сграда, застроена върху 100кв.м., състояща се от един приземен етаж, един редовен етаж и един тавански етаж,    въз основа на издадено от съдебен изпълнител при РС-Пазарджик по изпълнително дело №85/2001г.-І-ви Район Постановление за възлагане на недвижим имот, с което процесният имот, който е бил изнесен на публична продан, обявена за нестанала, му се възлага  в собственост в изплащане на вземането, което има срещу длъжниците К. И.С. и В. А. С.

         Преди да се стигне до изнасянето на имота на публична продан за погасяване на парично вземане, което собственикът на имота К. С. има към кредитора си  ЕТ "Йорданка Христозова-97",  последният е бил предмет на сключен договор за ипотека, обезпечаващ отпуснат заем от ЕТ в полза на  К. И.С.  като ЕТ с фирма -ЕТ"Кръстьо С.". Договорът за ипотека е сключен в нотариална форма на 13.10. 1999г. /н.а.№37, том ІV, рег.№4080, н.д.№723/1999г./ и в него е изразена волята на собствениците на този имот К. и В.  С., а именно, че го предоставят като обезпечение на отпуснат в полза на съпруга паричен заем, тоест, довода на ответниците, че през 1997г. този имот е предоставен от К. С. и съпругата му В.С. в собственост на  А.К.С. е несъстоятелен, доколкото в един по-късен период от време, действителните собственици на имота изразяват друга воля, а именно, че те притежават този имот, декларират това си притежание към заемодателя и гарантират погасяването на отпуснатия заем чрез този имот като дават възможност ипотекарния кредитор предпочтително да се удовлетвори от него.

         Видно е, че по искане на кредитора по договора за заем ЕТ "Йорданка-Христозова-97"  срещу собственика на имота  К. С. е образувано изпълнително дело  №85/2001г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при РС-Пазарджик за принудително събиране на вземането си по отпуснатия кредит като изпълнението е насочено срещу ипотекирания имот.  Върху този имот е наложена обща възбрана на 17.08.2001г., описан е и е изнесен на публична продан, като с постановление на съдебния изпълнител от 25.02.2003г.  имотът е възложен в собственост на ЕТ"Лабел-Рада Марова", конституирана като взискател по изпълнителното дело поради прехвърляне на цялото предприятие на ЕТ "Йорданка-Христозова-97" като съвкупност от права, задължения и фактически правоотношения, извършено време на висящността на изпълнителния процес /решение №1358 от 21.02.2002г. на Пловдивски окръжен съд по ф.д.№2836/1995г.-лист №50 от досието на делото/. Няма спор, че постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 25.03. 2003г. и че е вписано в Службата по вписванията на 04.02.2013г.

         Установено е, че данъци и такси за този имот са плащани както от ищеца, така и от ответниците, като тези заплатени от ищеца са извършени наведнъж  за периода 2008г.-2012г.

         По делото са разпитани свидетелите И. М. и С. К., които установяват, че втората свидетелка като пълномощник на ЕТ, собственик на имота придобит по публичната продан, от негово име и по пълномощие неколкократно са посещавали имота и са разговаряли както с  К. С., така и с неговата съпруга относно процесния имот като им е било предложено да сключат със собственика ЕТ  символичен договор за наем за да не се налага да бъдат извеждани от имота по принудителен ред. Целта е била последните да останат да ползват имота. Посещенията са правени поне два пъти през годината като в крайна сметка до подписването на такъв договор не се е стигнало. Свидетелите твърдят, че са посещавали имота и след смъртта на К. С., като също не са постигнали споразумение с неговите наследници относно сключването на договор за наем.

         Разпитани са и свидетелите  Г. Т. и А. Т., които установяват, че в тяхно присъствие през 1997г. К. и В.  С. са заявили , че имота го предоставят в собственост на сина си А.. Свидетелката Т. твърди, че родителите са надарили сина си с този имот като последният се задължил да се грижи на него. Установяват, че ответника А.С.  построил гараж в имота, извършил подобрения в него като засадил дръвчета, извършил ремонтни дейности и поправяне на покрива на къщата.Двамата свидетели твърдят, че през месец февруари 2013г. били посетени от жена, която се интересувала от собствениците на процесния имот и те я напътили и посочили къде живее ответницата В.С., като в последствие разбрали от ответниците, че тази жена искала да им „вземе къщата, че била приписана на нея" (св. Т.).Според свидетелите преди това друг не е идвал да притеснява  ответниците относно имота.  Свидетелите  Т. са разпитвани в едно заседание заедно със св. К., като нито един от двамата не сочи, че разговора който са провели с непозната жена е именно с тази свидетелка.

         Няма спор, че наследодателят на ответниците К.И.С. е починал  на 24.11.2010г., като след неговата смърт наследниците му, ответници по спора са поискали от съдебният изпълнител да бъде прекратено  изпълнително дело№85/2001г. поради настъпила „перемция".

         При тези данни въззивният съд прави следните изводи :

         Обжалваното решение е валидно и допустимо.

         Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма.

         По същество решението е правилно и не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.

         Ищецът-ЕТ се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на акт на съдебния изпълнител, с който този имот му е възложен в собственост в резултат на извършена спрямо него публична продан. С влизането в сила на постановлението за възлагане купувачът по публичната продан придобива собствеността върху имота. Проданта  на недвижимия имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Към момента на извършване на публичната продан собственик на имота е бил длъжника по изпълнението  К. С. и неговата съпруга В.С.. Самото постановление за възлагане има вещноправно прехвърлително действие. Купувачът по публичната продан, в случая  ЕТ"Лабел- Рада Марова" придобива имота без каквито и да било тежести. Следователно той се легитимира като негов собственик, считано от 25.02.2003г./чл.384 ал.2 от ГПК(отм)/. Обстоятелството, че постановлението за възлагане не е вписано в Службата по вписванията не може да доведе до извод, че ответниците могат да се противопоставят на собствеността на купувача. Оповестително-защитното действие на вписването, извършено на 04.02.2013г. се противопоставя на ответниците, доколкото към този момент последните не са придобили по надлежния ред каквито и да било права върху имота след публичната продан. Освен това липсват данни учредената ипотеката върху имота да е заличена в резултат на проведената публична продан. Ответникът А.С. не може да се позовава на придобивна давност за времето от 1997г. до 25.02.2003г. доколкото през 1999г. от В. и К. С.   е изразена изрична воля, че те са неговите действителни собственици  и го ипотекират в полза на заемодател.Следователно в най-добрия случай А.С. има качеството на държател по отношение на този имот, но не и на владелец. По време на  изпълнителния процес в полза на А.С. също не може да тече придобивна давност, доколкото освен, че имота е ипотекиран, той е изнесен на публична продан, тоест, предприети са спрямо него изпълнителни действия за погасяване на задължение които имат  собствениците му В. и К. С. към ипотекарния кредитор. Давността  по време на висящността на изпълнителния процес е  прекъсната съгласно чл.116  буква "в" от ЗЗД. Жалбоподателят А.С. не може да се позовава на  кратката придобивна давност от 5г. доколкото, не е владял имота на правно основание годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Извършеното в негова полза  устно дарение не може да породи правните си последици, доколкото не е спазена предвидената по закон форма за действителност на същото-нотариален акт, съгласно чл.18 от ЗЗД.

         От момента на възлагането на имота в полза на ищеца-ЕТ, до датата на вписването на постановлението за възлагане, респективно, подаването на исковата молба дори да се приеме, че ответникът А.С. е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои като свой собствен, също не го е придобил в собственост, доколкото не са изтекли пълни 10години по смисъла на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.   Следователно ответникът А.С. не може да се легитимира като собственик на този имот по придобивна давност.

         Съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба, че  фактът на неплащането на данъците от страна на ищеца ЕТ следва да се тълкува в смисъл на незаинтересоваността му към процесния имот.Неплащането на данъци не е свързано с изгубването, респективно с придобиването на правото на собственост. Ищецът-ЕТ е собственик на имота на валидно правно основание, считано  от 2003г. Той може да изгуби собствеността ако друг я придобие по някой от способите предвидени в ЗС, включително и чрез давностно владение, ако владелецът упражнява фактическа власт с намерение да свои имота като свой собствен и отблъсне владението на досегашния собственик за определен период от време, визиран в чл.79 ал.1 или ал.2 от ЗС.

         Показанията на двамата свидетели, посочени от ищеца  въззивният съд възприема като обективни и взаимно допълващи се, доколкото, същите депозират факти и обстоятелства на които са били очевидци. Техните показания не са отречени от показанията на разпитаните други двама свидетели -Тодорови, доколкото последните изрично не сочат, че са провели разговори именно  със Сийка Карталова   и  И. Милев през м.февруари 2013г. при които  разговори  Тодорови  сочат, че непознатата жена не е знаела  къде живее Величка С. и изрично ги е попитала за това. В този смисъл въззивният съд не приема за основателен довода за заинтересованост на свидетелите Милев и Карталова от изхода на делото, доколкото тези свидетели са служители при ЕТ-ищец.

         По отношение на необсъждането на представеното по делото писмо от ТД на НАП-офис Пазарджик, с което ответниците се канят да заплатят данъци и такси за имота и такса смет, следва да се отбележи, че този документ няма отношение към действителните правата на собственост по отношение на процесния имот, доколкото видно и от представеното удостоверение на Кметство с.М. Конаре процесния имот  продължава да се води като собственост на К. И.С., което не отговаря обаче на действителното правно положение.Затова този документ не може да бъде индиция за правото на собственост по отношение на процесния имот. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че ще следва да се потвърди изцяло обжалваното решение. В тази връзка съдът  споделя и мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

                                               Р     Е     Ш     И 

         ПОТВЪРЖАВА решение на Пазарджишки районен съд №785 от 25.10.2013г. постановено по гр.д.№601/2013г. по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО е прието за установено по отношение на ответниците В. А. С. и А.К.С.,***-Радка Марова", ЕИК 906115276, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."Ц. И. А." №, със съдебен адрес в гр.П., ул."Л №, вх."", ет. чрез адв. К.И., е собственик на дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо парцел VІІ, имот пл.№958 в кв.161 по плана на с.М. К., обл.П, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 100кв.м. на един редовен етаж, тавански етаж и приземен етаж като ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху имота на ищеца, както и да му заплатят съдебно-деловодни разноски в размер на 366.67лв.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

         Председател:                         Членове:1.              2.

 .