Решение от 29.03.2016 на РС-Бяла Слатина по гр.д. № 877/2015

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-

Почти като нашия случай - гражд. по 108 ЗС след НОХД - вж присъдата и мотивите към нея, с тази разлика, че в нашия случай наказателното производство още виси на етап досъдебно от 2013, затова се наложи сами да започнем гражданското, без да чакаме съдействие от прокуратурата (пиша това на 24.05.2019, бел. блогър). 

-

Източник: http://www.rs-bialaslatina.net/acts/00634515/87730916.htm
-

В исковата молба се твърди, че лицето С.И.Ц. на 06.02.2007г. в гр.Б.Слатина, обл.В. чрез използване на преправени документи-пълномощно № 4/10.01.2007г. от името на Н.П.Д. *** и пълномощно № 15/19.01.2007г. от името на М.П.К. *** е извършила покупко-продажба с Н.А.№ 88, т.І, рег. № 739, н.д.№ 83/06.02.2007г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина от името на ищците като техен пълномощник

 За това деяние С.Ц. е осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 447/2013г. [шест години след престъплението наказателното е приключило с присъда, а в нашия случай седма година сме на досъдебно, а в съда вероятно ще влезем някъде след 10-тата] по описа на БСлРС. Сделката по прехвърлянето на имотите е осъществена с преправено пълномощно и е осъществена поради липса на съгласие от страна на продавачите. Считат, че така извършената продажба е нищожна на основание чл.26,ал.2 предл.2 от ЗЗД и не е породила правно основание. Поради това ищците са останали съсобственици на процесните имоти.

Ревандикационния иск е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

 Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство: установителта част при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението. Двете части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, затова и по иска по чл. 108 ЗС диспозитива е един, а не два самостоятелни.

 Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота.  

В настоящото производство е установено, че  на 06.02.2007г. при сключването на договора за покупко-продажба на процесните имоти, обективиран в нотариален акт нотариален акт № 88, т.І, рег. № 739, н.дело № 83/2007г на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина   ищците - прехвърлители са били представлявани  от  пълномощник- С.И.Ц. по силата на нотариално заверено пълномощно  № 4/10.01.2007г. от името на Н.П.Д. *** и пълномощно № 15/19.01.2007г. от името на М.П.К. ***.  

Безспорно е установено също чрез прилагане по настоящето гражданско дело присъда № 26/28.11.2013г. постановена по НОХД № 447/2013г. по описа на БСлРС(публикувана изцяло в Централен Уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и е публична за всички лица), че на 06.02.2007  год.  в  гр.Б.С.,  обл.В. чрез  използване на преправени документи - Пълномощно №4/10.01.2007 год. от името на Н.П.Д.,*** и Пълномощно № 15/09.01.2007 год. от името на М.П.К.,***, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 5659.20 лева, получена при продажбата на поземлени имоти - нива от 15.840 декара, намираща се в местността „Греда", представляващ имот № 024004 и нива от 5.760 дка, намираща се в местността „Сульов трап", представляващ имот № 042010 в землището на с.Б.Ф., собственост на М.П.К. *** и Н.П.Д. от гр.Червен бряг, с намерение да ги присвои, при което е нанесла вреда за купувача на въпросната земеделска земя „Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ в размер на 5659.20 лв. [пострадалият е наказателното производство по чл. 212 НК е купувачът; в нашия случай това е майката на лъжепълномощника; в РП-Плевен не се сещат да разследват измама по чл. 209 НК с пострадала собственичката на продадените земи - майка ми, покойница от 2017 ]

Цолова(пълномощник на ищците по настоящето гражданско дело) е извършила изпълнителното деяние, като е изписала и допълнила в празните редове на пълномощните(№ 4/10.01.2007г. заверено в Кметство с.Върбица, обл.В. и пълномощно № 15/19.01.2007г. заверено в Кметство с.Д.Л., обл.Плевен) процесните поземлени имоти собственост на М.П.К. и Н.П.Д., които впоследствие използвала при изповядване на процесният договор за покупко-продажба с тези имоти.[и в нашия случай е установено дописване на още 50 дка към първоначалните 3] 

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;и наказуемо ли е деянието.

В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС, Определение № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.

В исковата молба ищците са навели твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба от 06.02.2007г. сключен с Н.А.№ 88/2007г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина, поради липса на съгласие.

Нищожността на договора(сделката) е налице, когато сключването или съдържанието му са засегнати от тежки пороци. В правната теория се говори, че нищожният договор е правно нищо. Това твърдение е вярно дотолкова, доколкото нищожният договор не може да изпълни предназначението си, като породи желаните от страните правни последици. Той няма да доведе до прехвърляне на собствеността или ползването на вещта и др.

 Нищожността на договора(сделката) се проявява по право (ipsо iure). Всеки правен субект, който има интерес от това, може да се позове на нищожността на сделката и да черпи изгодни правни последици от този факт. В случай на правен спор нищожността се предявява с първоначален или насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предложение 2 ГПК или с инцидентен установителен иск в рамките на висящо производство. Последният способ е възражението.

Неоснователно е възражението на процесуалният представител на ответното дружество в писмената му защита, че няма предявен от ищците иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба обективиран в Н.А.№ 88/2007г. на посоченото правно основание. Както правилно е посочил процесуалният представител на ищците в писмената си защита, такъв иск не е предявен, тъй като „Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ(в ликвидация) е заличен търговец(заличаването е вписано в ТР на 28.08.2015г., а настоящата и.м. е предявена на 16.11.2015г., видно от направена служебна справка от съда в Търговсият регистър, който е публичен) и не съществува като правен субект, срещу когото да е насочен иска, поради което ищците  нямат правен интерес да водят установителен иск по чл.26,ал.2, предл.2 от ЗЗД.

Нищожността по българското законодателство може да бъде прогласена ex officio (служебно, по инициатива на съда). Това е възможно да стане в мотивите на съдебното решение по повод на правен спор, произтичащ от нищожната сделка. Съдът по своя инициатива не може да прогласи за нищожна една сделка, ако не е сезиран с иск на правоимащата страна, респективно на нейн универсален правоприемник, но е длъжен да я посочи в мотивите на своя съдебен акт.

Процесният договор от 06.02.2007г., сключен при използване на неистински документ, удостоверяващ упълномощаване, е относително недействителен по отношение на мнимо представлявания/ищците/. В случая е липсвала воля за прехвърляне правото на собственост от страна на продавачите М.К. и Н.Д.,  тъй като сделката е двустранна, а това означава липса на съгласие (не е липса на съгласие, а непотвърдено мнимо представителство - чл. 42, ал. 2 ЗЗД - вж ТР 5/14 от 12.12.2016).

Нищожността на упълномощителната сделка е въпрос, който е с преюдициално значение по отношение на сделката за покупко-продажба. Това обосновава извод за нищожност на сделката по нотариалния акт, поради липса на надлежно изразена воля за сключването й от страна на продавачите. След като продавачът не е изразил такава воля, то тази на купувача не е приета и следва,че липсва съгласие по договора. Следва да се има предвид,че съгласието в договора за покупко-продажба е елемент от фактическия състав и след като по категоричен начин се установява, че продавачите-собственици на имота не са имали воля да продават, не е имало и правна сделка.

С оглед предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД възможност представляваният да потвърди сделката, е налице т.нар. висяща недействителност, т.е. нищожността е висяща до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключен договорът. До приключване на исковото производство не е установено ищците М.К. и Н.Д., да са потвърдили извършената продажба от лицето без представителна власт, поради което и не е настъпил установения от закона допълнителен факт,който да трансформира нищожната сделка в действителна и от висяща да се превърне в окончателна. При това положение липсата на представителна власт за разпореждане с имотите и липсата на последващо потвърждаване на сделката от упълномощителите води до липса на изразено съгласие от страните по договора за покупко-продажба, поради което същия е нищожен и не е произвел вещно-прехвърлително действие.

  В настоящия случай процесният договор за продажба сключен на 06.02.2007г. не е прехвърлил собствеността по отношение на посочените в него поземлени имоти, собственост на ищците.

Обаче продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде  обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. След като купувачът „Елана Фонд за земеделска земя" АДСИЦ(впоследствие преименуван на „Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ/заличен търговец/), не е станал собственик на имотите предмет на порочната сделка, то той не може да прехвърли правото,  тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Следователно той не може да прехвърли собствеността на трето лице посредством следващия договор за продажба от 15.12.2012г.

Неоснователно е твърдението на процесуалният представител на ответника „Б.Ф." ЕООД-София в писмената му защита, че процесните пълномощни не са оспорени в исковият процес, не е открито производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК и не са събрани доказателства по реда на чл.194 от ГПК.

Доколкото частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда доказателствена сила и съдът цени достоверността им с оглед всички събрани по делото доказателства, спрямо същите не се прилагат правилата за оспорване истинността на документи, по смисъла на чл.193 от ГПК.

Когато страната, на която се противопоставя документът, носещ нейния подпис оспори, че подписът е нейн, е налице оспорване на автентичността на документа, което именно е обект на проверката по чл.193 от ГПК.

Обратно-ако тази страна не отрича автентичността на собствения си подпис под документа, то и самото производство по оспорване няма обект, тъй като при частните документи се оспорва само авторството на изявлението, но не и неговото съдържание. Следователно, разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК има предвид случаите, при които се оспорва автентичността на подписа на страната, на която документът се противопоставя и тежестта да се обори презумпцията за истинността му е върху нея, след като документът носи нейния подпис.

Процесните пълномощни като частни документи, верни или неверни, не подлежат на оспорване по чл.193 от ГПК, тъй като верността касае съответствието на удостоверителни изявления на страните с действителното фактическо положение. Единствено производство по оспорване би следвало да се открие по отношение на автентичността, т.е. за подправка на подпис по смисъла на чл.193 от ГПК, каквото в настоящето производство не се оспорва от ищците, а дори се признава, че подписа действително е положен от тях.  

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице и трите кумулативно дадени предпоставки на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск- имотите са собственост на ищците,  владеят се от ответника, но се владеят без правно основание.

На първо място, ищците са доказали, че са съсобственици на процесните ниви съгласно  Нотариален акт № 1862, том Х, н.д.  № 2296 от 19.12.1995г. по описа на РС-Б.С. за собственост на зем.земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ и в качеството на единствени живи наследници на Цветко Първанов Недялков, които имоти са възстановени с решение № 049/09.08.1995г. по преписка вх.№ 40511/05.02.1992г. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне на с.Б.Ф., обл.В.. Този нотариален акт не е оспорен от ответника, нито  наследственото правоприемство на ищците от тяхната майка Х.Ц.П.(единствена дъщеря на Ц. П. Н.).

На второ място от страна на ответното дружество „Б.Ф." ЕООД *** чрез процесуалният му представител не е налице отричане, че владее процесните имоти и към настоящия момент.

На трето място ответника „Б.Ф." ЕООД владее имотите без правно основание [доказано с присъдата в наказателното производство]

В писменият отговор и в писмената си защита процесуалният представител на ответното дружество се позовава на кратката 5 годишна придобивна давност върху процесните имоти, ползвайки разпоредбата на чл.82 от ЗС-присъединено владение на своя праводател „Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ(в ликвидация).

 Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. При позоваване на присъединяване на владение, каквото е налице в настоящия случай, е необходимо да се установи и еднородност на владението на праводателя и правоприемника. В случая е налице нееднородност на владението на праводателят „Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ /недобросъвестно/ и това на частния правоприемник  „Б.Ф." ЕООД/добросъвестно/ в който случай преценката за изтичане на срока за придобивна давност се прави с оглед изтичане на дългата давност от 10 години, каквато не се твърди и не се установява от доказателствата по делото.

Съгласно т. 10 ПВС № 6 от 1974г. владение, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно. Ето защо, след като договора за покупко-продажба  на недвижими имоти, обективиран в Н.А.№ 88, т.І, рег. № 739, н.д.№ 83/06.02.2007г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина  е  нищожен, то основаното на него владение не може да направи лицето добросъвестен владелец. Следователно правото на собственост по давност върху недвижим имот от недобросъвестен владелец, какъвто е „Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ(в ликвидация) се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години /чл.79,ал.1 от ЗС./

Дори да се приеме, че ответникът „Б.ф." ЕООД владее имотите добросъвестно на основание Нотариален акт № 38, т.VІ, рег.№ 4875, н.д.№ 922/15.12.2012 год. на Нотариус № 010 гр. Б.С., вписан вх.рег. № 5498/15.12.2012 год., акт № 6, том 14, дело № 2233/2012 год. на Служба по вписванията при Районен съд гр. Б.С., то от 15.12.2012г.(датата на прехвърляне правото на собственост) до датата на предявяване на иска-16.11.2015г. не е изтекла предвидената в чл. 79, ал. 2 от ЗС кратка придобивна давност.

Настоящият съдебен състав счита, че ищците са доказали право си на собственост по отношение на имотите, осъществявано е владение от ответното дружество "Б.Ф." ЕООД-София върху тях и то без правно основание за това, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Следва да се осъди ответника Б.Ф." ЕООД-София да предаде владението върху процесните поземлени имоти представляващи: 1/НИВА с площ от 15.840 дка, трета категория земя (и т.н.)

 -

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство